О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../….....03.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ
СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно търговско дело № 305 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№ 81612/10.12.2018г., подадена от „Лоджистик груп“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Граф Игнатиев“, №
17, срещу решение №4740/22.11.2018г., постановено по гр.д. № 2178/2018г. на
РС-Варна, в частта, с която е прието за установено, че на основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 573 ТЗ, вр. чл. 104 и сл.
ЗМ /отм/, чл. 286 ЗЗД въззивникът
дължи на „Спед-консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Приморски“ 19, ап. 1, сумите,
за които е издадена заповед № 9539/21.11.2017г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16801/2017г., по описа на ВРС, 48 състав, както
следва:
- 3696.00 лева, представляваща сбор от дължимото за
периода от 31.10.2014г. до 29.09.2017г. възнаграждение по договор за складиране
от 18.03.2013г. на 650 броя чували, съдържащи минерален неорганичен продукт,
природен калциев карбонат – варовик под формата на фин, смлян прах, които стоки
са поставени под режим „митническо
складиране“ и за които са издадени фактури, както следва: фактура №№
10000002165/31.10.2014 г., 10000002213/ 28.11.2014 г., 10000002246/29.12.2014
г., 10000002278/30.01.2015 г., 10000002355/27.03.2015 г.,
10000002382/29.04.2015 г., 10000002498/29.07.2015 г., 10000002529/27.08.2015
г., 10000002557/29.09.2015 г., 10000002586/ 29.10.2015 г., 10000002633/30.11.2015
г., 10000002664/30.12.2015 г., 10000002682/29.01.2016 г.,
10000002720/29.02.2016 г., 10000002758/31.03.2016 г., 10000002783/28.04.2016
г., 10000002842/31.05.2016 г., 10000002880/ 29.06.2016 г.,
10000002913/30.07.2016 г., 10000002959/31.08.2016 г., 10000002991/30.09.2016
г., 10000003027/31.10.2016 г., 10000003073/30.11.2016 г.,
10000003102/30.12.2016 г., 10000003411/31.07.2017 г., 10000003447/ 31.08.2017
г., 10000003485/29.09.2017 г.
- 1971.00 лева, представляваща сбор от дължимата за
периода от 31.10.2014г. до 29.09.2017г. такса по повод банкова гаранция, дадена
от ищеца в качеството му на складодържател по повод
вложената стока под режим „митническо складиране“, за които са издадени
фактури, както следва: фактура №№ 10000002166/31.10.2014 г., 10000002214/28.11.2014
г., 10000002247/ 29.12.2014 г., 10000002279/30.01.2015 г.,
10000002321/27.02.2015 г., 10000002356/27.03.2015 г., 10000002383/29.04.2015
г., 10000002502/31.07.2015 г., 10000002530/27.08.2015 г.,
10000002555/29.09.2015 г., 10000002587/ 29.10.2015 г., 10000002634/30.11.2015
г., 10000002665/30.12.2015 г., 10000002683/29.01.2016 г.,
10000002721/29.02.2016 г., 10000002759/31.03.2016 г., 10000002784/28.04.2016
г., 10000002843/31.05.2016 г., 10000002881/ 29.06.2016 г.,
10000002914/30.07.2016 г., 10000002960/31.08.2016 г., 10000002992/30.09.2016
г., 10000003028/31.10.2016 г., 10000003074/30.11.2016 г.,
10000003103/30.12.2016 г., 10000003412/31.07.2017 г., 10000003430/ 31.08.2017
г., 10000003486/29.09.2017 г.
- 200.00 лева, представляваща сбор от дължимите
такси по повод банкова гаранция, дадена от ищеца за поставяне на стоки под
режим „транзит“, за които са издадени фактури, както следва: фактура №
10000002025/31.07.2014г. за сумата от 123 лева, от която 50 лева такса за
обслужване на банкова гаранция транзит, по дадено от ищеца обезпечение по повод
искане на ответното дружество от 24.07.2014 г.; фактура №
10000002061/29.08.2014г. за сумата от 123 лева, от която 50 лева такса за
обслужване на банкова гаранция транзит, по дадено от ищеца обезпечение по повод
искане на ответното дружество от 04.08.2014 г. и фактура №
10000002927/31.08.2016г. за сумата от 100 лева по дадено от ищеца обезпечение
по повод искания на ответното дружество от 01.08.2016 г.,
- ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението в съда – 01.11.2017г. до окончателното погасяване на
задължението,
както и в частта, с която въззивникът
е осъден да заплати на „Спед-консулт“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Приморски“ 19,
ап. 1, по предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД сумите, както следва:
- 602.46 лева, представляваща сбор от мораторната лихва начислена върху главницата за незаплатено възнаграждение от 3696.00 лева по договор за
складиране от 18.03.2013г., за периода по фактури №№ 10000002165/ 31.10.2014г.
10000002213/28.11.2014г. и 10000002246/29.12.2014 г. – от 14.02.2015г. до
31.10.2017г., а по отношение на задължението по фактурите, издадени в периода
30.01.2014г. до 29.09.2017г. – лихва за периода от изтичане на 30 дни след
датата на издаването на съответния счетоводен документ до 31.10.2017г.,
включително;
- 332.69 лева, представляваща сбор от мораторната лихва начислена върху главницата за незаплатена такси по повод банкова гаранция, дадена от
ищеца в качеството му на складодържател по повод
вложената стока под режим „митническо складиране“, за периода по фактури №№
10000002166/ 31.10.2014г., 10000002214/28.11.2014г. и 10000002247/ 29.12.2014г.
- от 14.02.2015г. до 31.10.2017г., а по отношение на задължението по фактурите,
издадени в периода 30.01.2014г. до 29.09.2017г. – лихва за периода от изтичане
на 30 дни след датата на издаването на съответния счетоводен документ до
31.10.2017г., включително;
- 37.30 лева, представляваща мораторната
лихва върху главницата за незаплатена такси за
банкова гаранция, дадена от ищеца за поставяне на стоки под режим „транзит“,
начислена за периода от 14.02.2015г. до 31.10.2017г. по фактури №№
10000002025/31.07.2014г. и 10000002061/29.08.2014г. и за периода 15.11.2016г.
до 31.10.2017г. по фактура № 10000002927/31.08.2016г.
В жалбата са наведени доводи за недопустимост на решението,
тъй като искът е основан на твърдения за сключен чрез конклудентни
действия договор за наем, а не договор за влог в митнически склад, както е
приел съдът. От друга страна съдът се е произнесъл, че тъй като ответникът няма
качеството влогодотател, задължението му за плащане
на възнаграждението, произтича не от договора за влог, а от друго
правоотношение, което не е конкретизирано в мотивите, а не е и въведено като
твърдение в исковата молба. Като се е произнесъл по незаявено
от ищеца обстоятелство, съдът е разширил недопустимо основанието на предявения
иск. В условията на евентуалност се поддържат доводи за неправилност на
решението поради допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане
на относими и допустими доказателства, необоснованост
поради избирателен доказателствен анализ и незаконосъобразност
поради противоречие с материалния закон. Поддържа се, че ответникът е
единствено декларатор в митническата декларация и е действал в качеството си на
представител на получателя на стоката, поради което не е активно материално
легитимиран по предявения иск. Качеството на влогодател
по договора за митнически внос по смисъла на чл.105, ал.3 от ЗМ (отм.) има
трето за спора лице, посочено в представените по делото официални и изходящи от
ищеца документи като получател на стоката, което именно се легитимира като
титуляр на режима „митническо складиране“. Съдът се е ограничил да посочи в
мотивите си дадената на ответника представителна власт от получателя на стоката
с представеното на л.164 от делото пълномощно, без да се произнесе по
направеното възражение за евентуално сключен договор за влог между получателя
на стоката, чрез ответника и складодържателя.
Доколкото ответникът изобщо не може да бъде страна по договор за влог в
митнически склад, сключеният от него договор би бил нищожен поради противоречие
с императивна правна норма. Следователно правилото на чл.293, ал.3 от ТЗ е
неприложимо в разглеждания случай, тъй като действието му е ограничено до
липсата на форма като основание за нищожност. По тези съображения допуснатото
поради грешка осчетоводяване на част от процесните
фактури не представлява признание на вземането, нито пречка за позоваване на
нищожността на сделката. Фактурите са насочвани към счетоводната кантора,
обслужваща ответното дружество, без да се подлагат на преценка от управителя,
предвид трайните търговски отношения между страните. Отделно от това
разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ ограничава само страните по договора, а не
третите за договора лица, каквото се явява ответникът по отношение на договора
за влог. Ответникът не е приемал изпълнение по договор за влог в митнически
склад. По делото не е установено, че представените по делото фактури касаят
именно стоката по процесната митническа декларация.
Дори да се приеме, че с осчетоводяване на издадените фактури е възникнало
задължение за заплащане на посочените в тях суми, искът е следвало да бъде
уважен само за осчетоводената част от тях. Претенцията за заплащане на банкова
гаранция е неоснователна на самостоятелно основание поради липса на представени
доказателства за наличието на предоставена такава в полза на ищеца през процесния период, доколкото по делото са представени
доказателства, че същата е изтекла на 24.10.2011г.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва жалбата като
неоснователна. Поддържа, че фактическата обстановка е правилно възприета в
обжалваното решение. Установен е фактът
на сключен на 18.03.2013г. договор за наем на митнически склад, за което
в периода 29.03.2013г. – 31.01.2014г. и 30.04.2014г. – 30.06.2014г. ежемесечно
са издавани данъчни фактури, които са осчетоводени при ответника с основание
„наем склад“ и е ползван данъчен кредит. По тези фактури е налице плащане от
ответника, което установява, че същият е приел изпълнението на договора, като
от своя страна също е изпълнявал насрещните си задължения. Установено е също
така влагането на стоките по процесната митническа
декларация в склада на ищцовото дружество, видно от
представените справки за наличности и протокол за извършена митническа
проверка.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във
връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за
предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани
нарушения съдопроизводствените правила;
доказателствени искания не са направени.
Предвид
допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
УКАЗВА на въззиваемата
страна „Спед-консулт“
ЕООД в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с препис за
насрещната страна да заяви еднозначно дали твърди, че съдържанието на процесния договор се изразява в предаване от ответника на
ищеца на движими вещи под режим „митническо складиране“ за пазене в митнически склад, като съобрази, че видът на договора е
въпрос на правна квалификация, която се определя от съда въз основа на
наведените твърдения за неговия предмет, а не въз основа на използваното в хода
на изпълнението му от страните наименование.
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и
редовна въззивна жалба вх.№ 81612/10.12.2018г.,
подадена от „Лоджистик груп“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Граф
Игнатиев“, № 17, срещу решение №4740/22.11.2018г., постановено по гр.д. №
2178/2018г. на РС-Варна, в частта, с която е прието за установено, че на основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 573 ТЗ, вр. чл. 104 и сл.
ЗМ /отм/, чл. 286 ЗЗД въззивникът
дължи на „Спед-консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Приморски“ 19, ап. 1, сумите,
за които е издадена заповед № 9539/21.11.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16801/2017г., по описа на ВРС, 48
състав, както следва:
- 3696.00 лева, представляваща сбор от дължимото за
периода от 31.10.2014г. до 29.09.2017г. възнаграждение по договор за складиране
от 18.03.2013г. на 650 броя чували, съдържащи минерален неорганичен продукт,
природен калциев карбонат – варовик под формата на фин, смлян прах, които стоки
са поставени под режим „митническо
складиране“ и за които са издадени фактури, както следва: фактура №№
10000002165/31.10.2014 г., 10000002213/ 28.11.2014 г., 10000002246/29.12.2014
г., 10000002278/30.01.2015 г., 10000002355/27.03.2015 г.,
10000002382/29.04.2015 г., 10000002498/29.07.2015 г., 10000002529/27.08.2015
г., 10000002557/29.09.2015 г., 10000002586/ 29.10.2015 г.,
10000002633/30.11.2015 г., 10000002664/30.12.2015 г., 10000002682/29.01.2016
г., 10000002720/29.02.2016 г., 10000002758/31.03.2016 г.,
10000002783/28.04.2016 г., 10000002842/31.05.2016 г., 10000002880/ 29.06.2016
г., 10000002913/30.07.2016 г., 10000002959/31.08.2016 г.,
10000002991/30.09.2016 г., 10000003027/31.10.2016 г., 10000003073/30.11.2016
г., 10000003102/30.12.2016 г., 10000003411/31.07.2017 г., 10000003447/
31.08.2017 г., 10000003485/29.09.2017 г.
- 1971.00 лева, представляваща сбор от дължимата за
периода от 31.10.2014г. до 29.09.2017г. такса по повод банкова гаранция, дадена
от ищеца в качеството му на складодържател по повод
вложената стока под режим „митническо складиране“, за които са издадени
фактури, както следва: фактура №№ 10000002166/31.10.2014 г.,
10000002214/28.11.2014 г., 10000002247/ 29.12.2014 г., 10000002279/30.01.2015
г., 10000002321/27.02.2015 г., 10000002356/27.03.2015 г.,
10000002383/29.04.2015 г., 10000002502/31.07.2015 г., 10000002530/27.08.2015
г., 10000002555/29.09.2015 г., 10000002587/ 29.10.2015 г.,
10000002634/30.11.2015 г., 10000002665/30.12.2015 г., 10000002683/29.01.2016
г., 10000002721/29.02.2016 г., 10000002759/31.03.2016 г.,
10000002784/28.04.2016 г., 10000002843/31.05.2016 г., 10000002881/ 29.06.2016
г., 10000002914/30.07.2016 г., 10000002960/31.08.2016 г.,
10000002992/30.09.2016 г., 10000003028/31.10.2016 г., 10000003074/30.11.2016
г., 10000003103/30.12.2016 г., 10000003412/31.07.2017 г., 10000003430/
31.08.2017 г., 10000003486/29.09.2017 г.
- 200.00 лева, представляваща сбор от дължимите
такси по повод банкова гаранция, дадена от ищеца за поставяне на стоки под режим
„транзит“, за които са издадени фактури, както следва: фактура №
10000002025/31.07.2014г. за сумата от 123 лева, от която 50 лева такса за
обслужване на банкова гаранция транзит, по дадено от ищеца обезпечение по повод
искане на ответното дружество от 24.07.2014 г.; фактура №
10000002061/29.08.2014г. за сумата от 123 лева, от която 50 лева такса за
обслужване на банкова гаранция транзит, по дадено от ищеца обезпечение по повод
искане на ответното дружество от 04.08.2014 г. и фактура № 10000002927/31.08.2016г.
за сумата от 100 лева по дадено от ищеца обезпечение по повод искания на
ответното дружество от 01.08.2016 г.,
- ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението в съда – 01.11.2017г. до окончателното погасяване на
задължението,
както и в частта, с която въззивникът
е осъден да заплати на „Спед-консулт“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Приморски“ 19,
ап. 1, по предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД сумите, както следва:
- 602.46 лева, представляваща сбор от мораторната лихва начислена върху главницата за незаплатено възнаграждение от 3696.00 лева по договор за
складиране от 18.03.2013г., за периода по фактури №№ 10000002165/ 31.10.2014г.
10000002213/28.11.2014г. и 10000002246/29.12.2014 г. – от 14.02.2015г. до
31.10.2017г., а по отношение на задължението по фактурите, издадени в периода
30.01.2014г. до 29.09.2017г. – лихва за периода от изтичане на 30 дни след
датата на издаването на съответния счетоводен документ до 31.10.2017г., включително;
- 332.69 лева, представляваща сбор от мораторната лихва начислена върху главницата за незаплатена такси по повод банкова гаранция, дадена от
ищеца в качеството му на складодържател по повод
вложената стока под режим „митническо складиране“, за периода по фактури №№
10000002166/ 31.10.2014г., 10000002214/28.11.2014г. и 10000002247/29.12.2014г.
- от 14.02.2015г. до 31.10.2017г., а по отношение на задължението по фактурите,
издадени в периода 30.01.2014г. до 29.09.2017г. – лихва за периода от изтичане
на 30 дни след датата на издаването на съответния счетоводен документ до
31.10.2017г., включително;
- 37.30 лева, представляваща мораторната
лихва върху главницата за незаплатена такси за
банкова гаранция, дадена от ищеца за поставяне на стоки под режим „транзит“,
начислена за периода от 14.02.2015г. до 31.10.2017г. по фактури №№
10000002025/31.07.2014г. и 10000002061/29.08.2014г. и за периода 15.11.2016г.
до 31.10.2017г. по фактура № 10000002927/31.08.2016г.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.04.2019г. от 14,30 часа,
за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните
към спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че
при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат
спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Н.В..
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.