Р Е Ш
Е Н И Е
№ 141
гр.Габрово, 10.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година ,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Генжова
ЧЛЕНОВЕ: П. Пенкова
Г. Косева
при секретаря В. Килифарева, като разгледа докладваното от съдията Пенкова
в.гр.д. № 204 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответницата М.Г.Л., подадена чрез
процесуалния й представител срещу постановеното решение №229 от 13.07.2018 г. по гр.д. № 518/2018 г. на Габровски
районен съд.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
решението. Сочи се, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни, необосновани, нарушен е и
процесуалния закон. Неправилно е прието, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
е правилна и законосъобразна. Жалбоподателката счита, че със своите
действия е уведомила компетентните органи за допуснатите нарушения и че тези
органи не са реагирали на нейните сигнали. Не е посочено какви качества й
липсват, за да бъдат прекратени трудовите правоотношения. Съдът сам приема, че е налице неадекватност на мерките по
отношение на тежестта на нарушенията, но според съда това водело до нарушаване на закона. Неправилно не е
прието, че в обжалваната заповед се сочат заведение, в което работи жалбоподателката, а се препраща с
нея към трудов договор, отнасящ се до друго заведение, по отношение на
което също е в трудово правоотношение.
Претендира се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което
предявените искове да бъде уважен, ведно със законните последици.
Ответникът е оспорил жалбата като неоснователна.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, предвид на което
е процесуално допустима.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо. С него съдът е
отхвърлил предявените от М.Г.Л. *** обективно съединени искове: по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно
и отмяна на уволнението й, извършено със заповед № 126/24.01.2018 г. на кмета на
Община Габрово, по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „*** на ЦНСТДМУ „М.”
и за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ в размер на 3 560 лв.
за периода 24.01.2018 г.-22.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска 22.03.2018 г. Първоинстанционният съд е приел, че
уволнението е законосъобразно извършено на посоченото от работодателя основание
чл.328, ал.1, т.5 КТ, което се установява от събраните по делото доказателства.
Наведените във въззивната жалба доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на постановеното от първоинстанционния съд решение, са
неоснователни.
От събраните по делото писмени доказателства е безспорно установено, че
страните по делото са били в трудово правоотношение, възникнало по сключен трудов договор №
26/04.05.2017 г., с който ищцата
е била
назначена на длъжността ***
на ЦНСТДМУ „М."
при Община Габрово на непълно работно време - 4 часа, с основно месечно
възнаграждение в размер на 400 лева и допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и опит в размер на 45,60 лева.
Не се спори, а и от данните по делото се установява, че към датата на
сключване на процесния договор № 26/04.05.2017 г., между страните
по делото е съществувало трудово правоотношение по сключен трудов договор № 78/01.04.2014 г., с допълнително споразумение към него от 04.05.2017 г., по което ищцата е заемала
длъжността ***
на ЦНСТДМУ „Х.”, гр. Габрово.
По силата на цитираните по-горе договори към 24.01.2018 г. ищцата е изпълнявала
длъжността „***” на ЦНСТДМУ „Х.” и на ЦНСТДМУ „М.”, и давата
при Община Габрово. Заеманата длъжност „***” в двата центъра е свързана с
изпълнението на едни и същи задължения по предоставяне на социални услуги в
общността „Център за настаняване от семеен тип
за деца и младежи с увреждания” съгласно представената по делото
длъжностна характеристика за длъжността „***” в социални услуги в общонстта „Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания”, връчена на
ищцата на 04.04.2017 г и предходната,връчена на 03.10.2016 г. за длъжността „***
на два ЦНСТДМУ”.
С обжалваната заповед № 126 от 24.01.2018 г.
на Кмета на Община Габрово, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ във връзка
със заповед № 125 от 24.01.2018 г. е прекратено трудовото
правоотношение с ищцата като ръководител на ЦНСТДМУ-Габрово, кв.Борово,
ул.”М.”,
възникнало по сключения между страните по делото трудов
договор № 26/04.05.2017 г., считано от деня, следващ датата на връчване на
заповедта. Изложените в нея мотиви за уволнението са, че със Заповед № 125 от 24.01.2018
г., на кмета на Община Габрово, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
Уволнение и е прекратено трудовото й правоотношение, възникнало по силата на
трудов договор № 78/01.04.2014 г., изменен с допълнително споразумение №
295/04.05.2017 г., като в процеса по издаване на цитираната заповед било
установено, че лицето не притежава необходимите качества и компетенции за
ефективно изпълнение на заеманата длъжност „*** на ЦНСТДМУ”. В процеса по налагане на
дисциплинарната отговорност е установено, че лицето не притежава
достатъчно за ефективното управление на услугата управленски, ръководни и
организационни качества, като в продължение на година не е съумяла да предприеме адекватни
мерки и действия по отношение на служители, упражняващи по нейни думи и
сведения насилие и грубо отношение към деца и младежи. М.Л. твърдяла, че е уведомявала прекия си отговорник за проявените
случаи на насилие, единствено устно, като не уведомявала компетентните органи
съгласно разписаните процедури при възникване на такава ситуация. При липса на
реакция (ако била налице такава) от прекия ръководител на устния сигнал е следвало да подаде писмен сигнал,
да потърси съдействие от по-горестоящия и дори от Кмета на Общината, който й
бил работодател. Непредприемането на такива действия в продължение на година
установява в достатъчна степен липсата на достатъчно за ефективното управление
на услугата административни познания, познания в сферата на трудовото
законодателство и законодателството в областта на закрила на детето.
От представената по делото Заповед № 125 от 24.01.2018 г.
на Кмета на Община Габрово, се установява,че на основание
чл. 188, т.З от Кодекса на труда, във връзка с чл. 190, ал.1, т.7 и 187, т. 10 КТ на ищцата е наложено наказание
дисциплинарно уволнение и прекратено трудовото й правоотношение, възникнало с
трудов договор № 78 от 01.04.2014 г., променен с
допълнително споразумение № 295 от 04.05.2017 г.,
считано от деня, следващ датата на връчване на заповедта. В заповедта се сочат конкретни факти и обстоятелства, както и въз основа
на какви данни и доказателства са установени, за проявено от ищцата бездействие
и неуведомяване незабавно на компетентните органи и доставчика на услугата
Община Габрово през периода декември 2016 до януари 2018 г. за случаи на
насилие и унижаване на деца и младежи, ползващи услугата, станали през м. декември
2016 г., м. април 2017 г. и м. септември 2017 г. Същата не е изискала писмени
обяснения от съответните служители, не е предприела действия за санкциониране
на виновните служители и не е подала сигнал до отдел „Закрила на детето”.
Констатациите в заповед № 125/24.01.2018 г. се
потвърждават от писмените обяснения на ищцата, входирани в Община Габрово на
23.01.2018 г. и показанията на св. М.
Не са представени доказателства, които да
опровергават направените
констатации в заповед № 125/24.01.2018 г.,
към която препраща обжалвана заповед.
От показанията на св. М. се установява, че ищцата е била
своевременно уведомена за всеки от посочените в заповедта случаи. Свидетелката
не твърди за някой от случаите през 2017 г. да са уведомявани компетентните
органи от ищцата непосредствено след запознаването й с клиповете. Самата ищца
сочи, че от нея са подадени сигнали до Прокуратурата и Омбудсмана през периода
м. декември 2017 –м. януари 2018 г., като за случаите през 2017 г. не твърди да
е уведомявала до м. декември 2017 г. някой от компетентните органи. Не твърди и
няма доказателства да е информирала отдел „Закрила на детето”. Няма
доказателства да е изисквала писмени обяснения от виновните служители, да е
предприемала действия за санкционирането им за посочения в заповедта период от
една година.
Така установената фактическа обстановка обосновава извода,
че с обжалваната заповед работодателят надлежно е упражнил правото си да
прекрати трудовото правоотношение с ищцата на посоченото основание - чл.328, ал.1,
т.5 КТ, до който извод е достигнал и първоинстанционният съд.
Посоченото в
процесната заповед основание по чл.328, ал.1, т.5 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение е бизвиновно. Елементите на фактическия състав
на това основание са липсата на качества
на работника или служителя, които да са необходими за ефективното изпълнение на
възложената работа по трудовото правоотношение, като трайно състояние. В случая
този фактически състав е установен.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателката, че процесната Заповед № 126 от
24.01.2018 г. на Кмета на Община Габрово, е немотивирана., като не е посочено какви качества й липсват, за да бъде прекратено трудовото
правоотношение, както и че със своите действия е уведомявала компетентните
органи за допуснатите нарушения.
В мотивната част на обжалваната заповед изрично е
посочено от работодателя какви са
липсващите на ищцата професионални
качества за ефективното изпълнение на възложената работа като ръководител на ЦНСТДМУ, както и
обстоятелствата, от които се установява това като трайно проявление. Съгласно
изложеното в мотивите на обжалваната заповед ищцата не притежава достатъчно
управленски, ръководни и организационни качества за ефективното управление на
услугата, като в продължение на година не е съумяла да предприеме адекватни
мерки и действия по отношение на служители, упражняващи по нейни думи и
сведения насилие и грубо отношение към деца и младежи, както и липсата на
достатъчно административни познания и такива в сферата на трудовото
законодателство и в областта на закрила
на детето, необходими за ефективното управление на услугата, като не е
предприела действия за уведомяване на компетентните органи за установените случаи на насилие в
продължение на година. Необходимостта от притежаването на посочените в
заповедта качества за ефективното изпълнение на заеманата от ищцата длъжност
следва от задълженията, уменията и
компетентностите за изпълнение на тази длъжност - ръководител на ЦНСТДМУ
съгласно представената по делото длъжностната характеристика, подписана от ищцата.
Трайното проявление на липсата на посочените в заповедта качества е установеното
от направените констатации в издадената Заповед № 125 от 24.01.2018 г.за проявеното от ищцата бездействие за описаните случаи, които констатации
не са опровергани от доказателствата по делото. Няма доказателства до
м.декември 2017 г. ищцата да е уведомила компетентните органи за тези случаи
и да е предприела мерки са санкциониране
на виновните служители.
Съдържащото се в мотивната част на обжалваната заповед
препращане към друга заповед, с която е прекратено друго трудово правоотношение
между същите страни, не обосновава незаконосъобразността й. Препращането към
заповед №
125 от 24.01.2018 г, е извършено като част от изложените мотиви на
работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата по сключения трудов договор № 26/04.05.2017 г. на
основание чл.328, ал.1, т.5 КТ. Препращането е към друг известен на ищцата
документ, съдържащ констатирани конкретни обстоятелства, които са установени в
производството по налагане на дисциплинарно наказание, от събраните в това
производство доказателства, относими и към притежаването на необходими качества
за ефективното изпълняване на трудовите й задължения като ръководител на ЦНСТДМУ „Мирни дни”, тъй като се касае за
изпълнявани едни и същи задължения като *** на център, предоставящ същата
усулуга /видно от представените длъжностни характеристики и посоченото в
заповед №125/2018 г. и писмото на Община Габрово, с които са искани обяснения –
на л. 52, че ищцата е *** на Центрове за настаняване от семеен тип за деца и
младежи с увреждания „Х.”, кв. Т.” и „М.”, кв.Б./.
Правното основание за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата с обжалваната
заповед е безвиновно – чл.328, ал.1,т.5 КТ. С оглед на това ирелевантни за
спора са констатациите в представеното пред въззивната инстанция Постановление
на РП - Габрово от 06.08.2018 г. за прекратяване на ДП, водено срещу ищцата за престъпление
по чл.285 НК, като същото не се ползва и с обвързваща съда доказателствена сила
като акт, извън приложното поле на
чл.300 от ГПК.
В жалбата не се сочат конкретни процесуални нарушения, които
да обосоновават отмяна на обжалваното решение, нито въззивният съд констатира
нарушения на императивни правни норми, обосноваващи порочност на извършени в първоинстанционното
производство действия и отмяна на постановеното от ГРС решение.
На основание изложеното въззивният съд прие, че жалбата е неоснователна, а
обжалваното решение, с което исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са
отхвърлени, следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.8 ГПК жалбоподателката
следва да заплати на ответника по делото
разноски за въззивното производство в размер на 200 лв. юрисконсултско
възнаграждение
По изложените съображения, въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 229 от 13.07.2018 г. по гр.д. № 518/2018
г. на Габровски районен съд.
ОСЪЖДА М.Г.Л., ЕГН**********,*** да заплати на Община
Габрово сумата от 200 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :