РЕШЕНИЕ
№ 412
гр. Велико Търново, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20234110101798 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на М. Т. Р., чрез адв. Г.
Ч. – САК, срещу "СТИК-КРЕДИТ" АД - град Шумен. Процесуалният представител на
ищеца развива съображения, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит № 898805 от 02.11.2022 година, по силата на който ответното дружество е
предоставило кредит на ищеца в размер на 300.00 лева, при ГПР 42.58 %, ГЛП – 36.00
% и с общо дължима сума в размер на 309.00 лева и срок за погасяване 1 месеца.
Посочва, че в чл. 19 от договора е предвидено, че в срок до 3 дни от получаване на
заемната сума потребителят следва да осигури действието на трето физическо лице,
което да отговаря на определени изисквания и което да отговаря солидарно за
задължението в полза на заемодателя сключи договор за поръчителство в полза на
кредитора или да предостави банкова гаранция в срок от един работен ден, като на
основание чл. 29 от договора при неизпълнение на задълженията в чл. 19 от договора,
потребителят дължи неустойка, която се начислява пропорционално към всяка вноска
по кредита и и е отразена в погасителния план в размер на 81.00 лева. Твърди, че
ищцата е заплатила на ответното дружество сумата в размер на 480.00 лева. Посочва,
че сключеният между страните договор е нищожен/недействителен/ на основание чл.
22 ЗПК, във връзка с чл.26, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че не е спазена предвидената от закона
форма в нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, доколкото всички документи във връзка със
1
сключването му са неподписани. Освен това същият не съдържа съществен елемент, а
именно размер на ГПР – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото не е ясно
какво съдържа същият, а отделно от това е и грешно посочен като размер. На следващо
място посочва, че клаузата в договора, предвиждаща неустойка при неизпълнение на
задължението по чл. 19 от същата противоречи на закона и е неравноправна по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 3 и т. 5 ЗЗП. Навежда доводи, че договорът е нищожен и на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 20 ЗПК. В условията
на евентуалност, ако съдът приеме, че сключеният между страните договор е валиден и
действителен, посочва, че клаузите в договора са неравноправни, респективно –
нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и второ ГПК. Направено е искане
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата в размер на 25.00
лева, като частичен иск от сумата в размер на 180.00 лева, представляваща недължимо
платена сума по Договор за кредит № 898805 от 02.11.2022 година, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени
направените от ищеца разноски по делото.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника, който в срока по чл.
131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Процесуалният представител на
дружеството не оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните
по така посочения договор за кредит, отпусната с него сума, но счита предявения иск
за неоснователен, като развива подробни съображения относно действителността на
клаузите в договора, предвиждащи както предоставянето на обезпечение, така и за
дължимостта на неустойка. Посочва, че потребителят е бил запознат с условията на
договора преди същият да бъде сключен и се е съгласил с тях. Направено е искане
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователни. Претендира да бъдат присъден
направените от дружеството разноски по делото.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 07.02.2024 година е
допуснато изменение на предявения иск, като същият се счита за предявен за сумата в
размер на 106.00 лева, която включва неоснователно заплатени възнаградителна лихва
в размер на 9 лева, неустойка в размер на 81 лева, наказателна лихва в размер на 0.44
лева о такси в размер на 15.56 лева.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото, а и видно от приложените заверени
копия на Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия,
предоставен от разстояние № 898805 от 02.11.2022 година, ведно с ОУ, Стандартен
европейски формуляр и Погасителен план /л. 20-42/, между страните по делото е
сключен договор за кредит, по силата на който ответното дружество е предоставило на
2
ищеца заем с общ размер на максимално разрешения лимит по кредитната линия в
размер на 300.00 лв., представляваща максималния размер на главницата, която може
да бъде усвоена по време на действие на договора за кредит, като последният се е
задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва, в общ размер
на 309.00 лева със срок на погасяване 30 дни. Видно от съдържанието на договора
между страните е уговорен фиксиран лихвен процент размер на 36 %, а ГПР - в размер
на 42.58 %. Съгласно чл. 19 от договора, ако страните са договорили обезпечение, в
срок от три дни, считано от сключване на договора, потребителят следва да осигури
действието на трето физическо лице, което да сключи договор за поръчителство в
полза на кредитора или да предостави банкова гаранция в срок от един работен ден,
като третото лице-поръчител или банковата гаранция трябва да отговарят на
определени изисквания, посочени в ОУ и да се одобрява от кредитора. В чл. 29 от
договора е предвидено, че при неизпълнение на задълженията в чл. 19 от договора,
потребителят дължи неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената сума за
всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.
Няма спор между страните по делото, а и приложеното заверено копие на
Разписка за извършено плащане от 02.11.2022 година /л. 43/, безспорно се установява,
че отпуснатата в заем сума в размер на 300.00 лева е усвоена от ищеца чрез паричен
превод от 02.11.2022 година.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза /л.
94-98/ се установява, че общата сума, която М. Т. Р. е изплатила на „Стик - Кредит“
АД по Договор за потребителски кредит № 898805 от 02.11.2022 година е 406.00 лева,
която е постъпила на 06.12.2022 година. Размерът, датата и разпределението на
платената сума в размер на 406.00 лева за погасяване на начислени задължения на М.
Т. Р., по договора за потребителски кредит е както следва: 300.00 лева - главница, 97.00
лева са разпределени както следва: 2.50 лв. - уведомление CMC на просрочени
задължения, 13.06 лв. - неустойка просрочие, 0.44 лв. - начислена наказателна лихва,
81.00 лв. - начислена неустойка, 9.00 лева - лихва по договор. Вземайки предвид
размера на всички дължими суми съгласно Договор за кредит № 898805 от 02.11.2022
година - главница, възнаградителна лихва, „неустойка“, вноската за удължаване на
един лихвен период, и използвайки нормативно установената формула в Приложение
№ 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, действителния размер на ГПР по Договор за кредит №
898805/ 02.11.2022 год. е 60.00 %. Вземайки предвид размера на отпуснатият кредит,
общо дължимата сума, съгласно договора за кредит ( в т. ч. главница, възнаградителна
лихва, „неустойка“ и вноската за удължаване на един лихвен период), и общо
изплатената от М. Т. Р. сума по кредита, и използвайки нормативно установената
формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, действителния размер на ГПР по
Договор за кредит № 898805 от 02.11.2022 година е 35.33 %.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
3
изводи:
Не е спорно по делото, а и от събраните писмени доказателства безспорно се
установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
сключен между тях Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия,
предоставен от разстояние № 898805 от 02.11.2022 година, по силата на който
ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 300.00 лв., като
последният се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва
в размер на 9.00 лева или общо сумата в размер на 309.00 лева лева в срок от 30 дни
месеца. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а
сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.
Ищецът основава исковата си претенция на обстоятелството, че договорът за
кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, във връзка с чл. 22 ЗПК, доколкото
в договорът за кредит е посочен ГПР, но без да са описани основаните данни, които са
послужили при неговото изчисляване, както и невключването на предвидената в
договора неустойка, представлява нарушение на изискването на чл. 11, т. 10 ЗПК,
доколкото последната представлява скрито възнаграждение за кредитодателя, с което
размерът на ГПР надвишава максимално установения праг на ГПР. В тази връзка
следва да се има предвид, че с клаузата на чл. 19 от договора кредиторът е въвел
изискване при договорено обезпечение, потребителят в срок от 3 дни от сключване на
договора да осигури действието на трето физическо лице, което да сключи договор за
поръчителство в полза на кредитора или да предостави банкова гаранция в срок от
един работен ден, като третото лице-поръчител или банковата гаранция трябва да
отговарят на определени изисквания, посочени в ОУ и да се одобрява от кредитора, а
при неизпълнение на това задължение, съгласно чл. 29 от договора,
кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената
сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.
Настоящият съдебен състав намира, че така уговорените с договора клауза за
неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по
кредита, както и за самото задължение за такова, са неравноправни, респективно -
4
такива, които противоречат на добрите нрави, поради което същите са нищожни.
Неустойката, предвидена в чл. 29 от договора за потребителски кредит за неизпълнение
на задължението по чл. 19 от същия е нищожна, поради противоречие с добрите нрави,
тъй като е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Въведените пък с договора и ОУ изисквания за вида на обезпечението и
срока за представянето му създават значителни затруднения на потребителя при
изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Уговорена по този начин
претендираната сума не съставлява неустойка, а част от печалбата на кредитора, която
е единствената цел за начисляването й. Клаузата за неустойка е и с неравноправен
характер по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като е необосновано висока - в
размер 0.9% на ден от стойността на усвоената по кредита сума, което се установява и
от погасителния план по договора. Размерът й е фиксиран отнапред и с оглед
вторичния характер на задължението, което обезпечава - неизпълнение на задължение
за обезпечаване на главното задължение по договора, чрез поръчител или банкова
гаранция, за които са въведени завишени изисквания, безспорно създава значително
неравновесие между търговеца и потребителя.
Установеното противоречие на клаузите за предоставяне на обезпечение по
кредита и за неустойка при неизпълнение на това задължение с добрите нрави прави
същите нищожни, като съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД в тази си част договорът не е породил
действие и за кредитополучателя не е възникнало задължение за заплащане на сумите
за неустойка по договора.
В останалата си част договорът е породил действие и за заемателя е възникнало
задължение за връщане на дадената му в заем сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва, т.е. сумата общо в размер на 309.00 лева. В случая по делото
не е спорно, а и от приложените писмени документи безспорно се установява, че
ответникът е усвоил сумата по договора за паричен заем, както и че е погасил сумата в
406.00 лева.
Неоснователно в тази насока се явява възражението на процесуалния
представител на ищеца за недействителност на договора за паричен заем поради
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В договора е посочен лихвения процент по
кредита /36 %/, както и годишния процент на разходите по кредита /42.58 %/. В тази
връзка настоящият съдебен състав приема, че са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, доколкото в договора е посочен размера на ГПР и общата сума дължима от
кредитополучателя, изчислена към момента на сключването му. Отразени са и всички
дължими плащания по договора, релевантни за изчисляване на ГПР, съобразно
отразения в приложение № 1 към ЗПК начин към момента на сключване на договора,
доколкото задължението за неустойка по договора е предвидено едва при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, но не и като дължимо
към датата на сключване на същия.
5
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема, че
предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД се явява
основателен за сумата в размер на 97.00 лева – разликата от общо платената от ищцата
сума в размер на 406.00 лева и дължимата такава по договора за кредит – 309.00 лева,
поради което и като такъв следва да бъде уважен в тази му част. За разликата до
пълния предявен размер от 106.00 лева, съгласно допуснатото в проведеното на
07.02.2024 година съдебно заседание изменение на предявения иск, която разлика е в
размер на 9.00 лева, предявеният иск се явява неоснователен, поради което и като
такъв, следва да бъде отхвърлен в тази му част.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото
съразмерно с уважената част на предявения иск, т.е. сумата в размер на 250.86 лева,
доколкото същата е доказала извършването на разноски по делото в размер на 50.00
лева за внесена държавна такса и в размер на 250.00 лева за внесен депозит за ССчЕ.
Основателно е и направеното по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА искане, поради което и в
съответствие с нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответното дружество следа да
заплати на процесуалния представител на ищцата сумата в размер на 400.00 лева,
представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СТИК - КРЕДИТ“ АД, със седалище и адрес на управление град
Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, с ЕИК ********* да заплати на М. Т. Р. от ***, с ЕГН
********** сумата в размер на 97.00 лева /деветдесет и седем лева/ – представляваща
недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит под формата на
кредитна линия, предоставен от разстояние № 898805 от 02.11.2022 година, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба –
09.05.2023 година до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля
предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 106.00 лева, която разлика е в размер
на 9.00 лева /девет лева/, като неоснователен.
ОСЪЖДА „СТИК - КРЕДИТ“ АД, със седалище и адрес на управление град
Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, с ЕИК ********* да заплати на М. Т. Р. от ***, с ЕГН
********** сумата в размер на 250.86 лева /двеста и петдесет лева и осемдесет и
шест стотинки/, представляваща направените от нея разноски по делото, съразмерно с
6
уважената част на предявения иск.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК посочва банкова сметка, по която могат да
се преведат присъдените суми - IBAN:***.
ОСЪЖДА „СТИК - КРЕДИТ“ АД, със седалище и адрес на управление град
Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, с ЕИК ********* да заплати на адв. Г. Ч. – САК,
*** сумата в размер на 400.00 лева /четиристотин лева/, представляваща
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на
ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7