О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……………./21.09.2017 г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав в закрито заседание, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4890 по описа за 2017 г. на ВРС, съобрази следното:

 

Производството е образувано по искова молба вх.№ 20568/11.04.2017 г. от М.  Я.Ц., ЕГН **********,***, чрез адв. Маркова и Лозева, срещу И.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***.

С Определение № 5512/29.05.2017 г. на ВРС е прекратено производството по делото в частта по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено между страните, че ответникът И.П. не е собственик на недвижим имот, представляващ жилищна сграда с идентификатор 10135.5505.418.1 по КККР, одобрена със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на Изп. директор на АГКК, с административен адрес: гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. „Ропотамо” 9А, разположена в ПИ с идентификатор № 10135.5505.418, при граници: ПИ с ид.№ 10135.5505.432, ид.№ 10135.5505.419, ид.№ 10135.5505.411 и ид.№ 10135.5505.417.

С Определение № 6475/26.06.2017 г. на ВРС е спряно производството по делото по предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено между страните, че М.Ц. е собственик на недвижим имот, представляващ жилищна сграда с идентификатор 10135.5505.418.1 по КККР, одобрена със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на Изп. директор на АГКК, с административен адрес: гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. „Ропотамо” 9А, разположена в ПИ с идентификатор № 10135.5505.418, при граници: ПИ с ид.№ 10135.5505.432, ид.№ 10135.5505.419, ид.№ 10135.5505.411 и ид.№ 10135.5505.417, по силата на извършено от Петко Пенчев в нейна полза завещание от 23.07.2010 г., а в условията на евентуалност – на основание упражнявано добросъвестно владение, считано от 23.07.2010 г., и кумулативно съединения с него иск с правно основание чл. 42 б „б” ЗН за прогласяване за нищожно извършеното в полза на И.П. завещание от 24.07.2010 г., тъй като ръкописният текст и подписите не са изпълнени от завещателя Петко Тодоров Пенчев, до приключване на производството по гр.д. № 762/2016 г. на ВРС, VIII състав, с влязъл в сила съдебен акт.

При извършена служебна справка по гр.д.№ 762/2016 г. на ВРС, VIII състав, се установява, че производството по делото е приключило с влязло в сила решение, с което по предявения от И.В.П., с ЕГН **********, отрицателен установителен иск, е прието за установено, че М.Я.Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, не е собственик на следния недвижим имот: еднофамилна жилищна сграда, с идентификатор №10135.5505.418.1, находяща се в гр.Варна, ул.”Ропотамо” № 9-а, със застроена площ от 36 кв.м., а съгласно Удостоверение за търпимост рег.№65/03.04.2014г. на Община Варна, Район ”Аспарухово”, със застроена площ от 51.15 кв.м., построена в Поземлен имот, целият с площ от 203 кв.м., съставляващ имот с идентификатор №10135.5505.418 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на Изп.директор на АГКК, идентичен на номер по предходен план 2107 и на парцел №VIII от кв.132 по предходен документ за собственост, при граници на цялото място по скица: имоти №№ 10135.5505.433, 10135.5505.432, 10135.5505.419, 10135.5505.411, 10135.5505.411, 10135.5505.417, потвърдено по в.гр.д.№ 993 по описа за 2017г. на ВОС.

Предвид изложеното, производството по делото следва да бъде възобновено, на осн. чл. 230, ал. 1 ГПК.

При служебна проверка за допустимостта на производстгвото, съдът съобрази следното:

Производството по гр.д.№ 762/2016 г. на ВРС, VIII състав, е образувано по предявен от И.П. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че М.Ц. не е собственик на същия недвижим имот, предмет на настоящото производство. При така предявения отрицателен установителен иск М.Ц. следва да изчерпи всички основания, от които извежда правото си на собственост – както по силата на завещание, така и по давност, предмет на предявения положителен установителен иск по настощото дело. След като производството  по гр.д.№ 762/2016 г. на ВРС е приключило с влязло в сила решение, с което е прието за установено между страните, че М.Ц. не е собственик на процесния недвижим имот, въпросът относно правото на собственост върху имота е разрешен със сила на пресъдено нещо. С оглед изложеното, предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е недопустим на осн. чл. 299, ал. 1 ГПК, предвиждащ забрана за пререшаването на спора.

Доколкото ищцата извежда правния си интерес от предявения иск с правно основание чл. 42 б „б” ЗН за прогласяване за нищожно извършеното в полза на И.П. завещание от 24.07.2010 г. с възможността да отрече правото на собственост на И.П. върху процесния имот, които права са установени с влязло в сила решение, съдът намира същият за недопустим, по следните съображения:

Ищцата излага, че предмет на завещанието, чиято недействителност иска да бъде прогласена, е същият недвижим имот, предмет на предявения от И.П. по гр.д.№ 762/2016 г. отрицателен установителен иск. Твърди, че в производството по гр.д.№ 762/2016 г. на ВРС автентичността на завещанието е оспорена и при проведена СГЕ е установено, че ръкописният текст и подписът за „завещател” не са изпълнени от Петко Тодоров Пенчев.

Съгласно ТР № 5/14.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС в разпоредбите на чл. 193, ал. 1 ГПК е предвидено процесуалното право на заинтересованата страна да оспори истинността на представен документ по делото и по този начин да постави началото на производството по чл.193-194 ГПК. Целта е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по делото – формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ. С установяване на неистинността или съответно с потвърждаване истинността на документа в резултат на оспорването по чл. 193 ГПК се решава със сила на пресъдено нещо спора относно неговата истинност. Оспорването истинността на документ по чл.193, ал. 1 ГПК представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен иск за установяване неистинност на документ.  Правото да се оспори истинността на представен по делото документ, чрез процедурата по чл.193 ГПК може да се упражни в предвидения в чл. 193, ал. 1 срок – най-късно с отговора на процесуалното действие, с което насрещната страна го е представила – в отговора на исковата молба ответникът следва да оспори представения при предявяване на иска документ, а ищецът следва да оспори представения с отговора документ в първото заседание. Представеният в съдебно заседание документ може да бъде оспорен най-късно до края на това заседание. Пропускането на срока по чл. 193, ал. 1 ГПК лишава страната от правото да оспори истинността на документа. С пропускането на срока възможността за оспорване истинността на документа в това производство се преклудира. Това е правната последица от неупражненото в срок процесуално право. Целта на тази преклузия е да обезпечи разглеждане на делото в разумен срок и да стимулира страната да прояви процесуална активност и дисциплина. Изгубвайки правото да оспори истинността на документа в рамките на висящия процес, страната губи и правото по исков ред да установи неговата неистинност, когато правният интерес от иска по чл.124, ал.4 ГПК се обосновава само с висящия процес в който е направен пропускът. Ако се приеме обратното становище, то се обезсмисля и ефекта на предвидената процесуална преклузия в чл.193 ГПК, както и тази в чл.133 ГПК. Процесуалните преклузии имат и извънпроцесуален ефект, който касае стабилитета на съдебното решение и правните му последици. Изводът, направен в цитираното тълкувателно решение е, че предявяването на иска по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК в посочената хипотеза не представлява основание по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото, по което документът е бил представен, както и че е недопустим е иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК.

По аналогични съображения следва да се приеме, че е недопустимо оспорването на документа и с иск за прогласяване на нищожността му поради това, че текстът и подписът не са изписани от завещателя, и когато страната е провела успешно оспорване по реда на чл. 193 ГПК. Доколкото целта на оспорването е постигната в производството, в което документът е представен, липсва правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо на недействителността на сделката на това основание. От друга страна, след като производството по гр.д.№762/2016 г. на ВРС е приключило с влязло в сила решение, с което правата на М.Ц. са отречени, то липсва правен интерес за ищцата от прогласяване недействителността на едностранната сделка, от която И. Палабук черпи правата си върху имота.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№ 4890 по описа за 2017 г. Варненски районен съд, ХХХ състав, на осн. чл. 230, ал. 1 ГПК.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 4890 по описа за 2017 г. Варненски районен съд, ХХХ състав, на осн. чл. 130 ГПК.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищеца с частна жалба пред Варненски окръжен съд.

                       

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: