Решение по дело №297/2023 на Административен съд - Кюстендил

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

20.02.2024 год.

 

 В   И М Е Т О  Н А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Номер                    370                                      2024 година                              град   Кюстендил

 

Кюстендилски административен съд,

на   двадесет и четвърти януари                                                                  2024 година

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

                                                         Председател:  ИВАН ДЕМИРЕВСКИ                                                                                                                                                                     

                                                                Членове:  МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                 ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА

                                                                              

Секретар: Антоанета Масларска и с участието на

Прокурора: Михаил Крушовски

 

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

НАХД № 297/2023 г. по описа на КнАдмС за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба от А.Л.А. *** срещу Решение № 297/15.11.2023 г., постановено по АНД № 950/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е потвърдено НП № 23-1139-001860/16.08.2023 г., издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Кюстендил. Релевирани са касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че административното нарушение не е безспорно установено по надлежния ред и неправилно е приложен материалния закон. Иска се отмяна на решението, както и отмяна на оспореното НП.

Касаторът е редовно призован за съдебното заседание по делото, не се явява, представлява се от адв. К. Д. с пълномощно от първата инстанция, който моли жалбата да бъде уважена, като поддържа изложените в нея нарушения на материалния закон. Направено е искане за присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба е редовно призован за съдебното заседание по делото, представлява се от гл. юк. Л., който оспорва така подадената жалба и направените с нея искания, като счита същата за допустима, но неоснователна и недоказана. Моли решението на въззивния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при евентуално уважаване на касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че районния съд е постановил правилно и обосновано решение.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211 ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

            Предмет на въззивно обжалване е НП № 23-1139-001860/16.08.2023 г., издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Кюстендил, с което А.Л.А. *** е санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лв.  и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.

Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 20.07.2023 г. в 15:45 часа в общ. Кюстендил, на път II-62, км. 1+300 в посока от ПП 1-6 към с. Пиперков Чифлик, А.Л.А. *** управлява товарен автомобил „Фиат Дукато, с ДКН КН 3994 ВА, като при извършената проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, тъй като собственикът А. не е подал заявление за регистрация след придобиването на МПС в посочения от закона двумесечен срок.

За констатираното нарушение на А.Л.А. е съставен АУАН серия GA, № 1026858 от 20.07.2023 г., като същия бил предявен и връчен на нарушителя по надлежния ред. В акта не са вписани възражения от страна на нарушителя.

С резолюция върху акта от 01.08.2023 г., на основание чл. 33 ал. 2 от ЗАНН административнонаказателната преписка, образувана въз основа на него, е прекратена.

С постановление от 15.08.2023 г. на РП - Кюстендил е отказано образуването на ДП за извършено престъпление от общ характер по Преписка вх. № 3063/2023 г. на Районна прокуратура – Кюстендил.

На 16.08.2023 г. е издадено атакуваното НП. В постановлението са възпроизведени фактическите констатации по АУАН, като е наложено посоченото наказание.

 Въззивният съд е потвърдил НП, приемайки че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и обуславящи отмяна на обжалваното НП на това основание, както и е приел, че извършеното нарушение е доказано с оглед събраните писмени и гласни доказателства.  

В пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон  крайния резултат за правилен.

Правилен е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление. При реализирането на административнонаказателната отговорност на А.А. не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57 ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, са посочени ясно в акта и в наказателното постановление.

Настоящият касационен състав споделя и извода на районния съд за доказаност на констатираното нарушение. На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по  чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, а тази разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 175 ал. 3 предл. 1 от ЗДвП, която гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Водачът и собственик на въпросния автомобил е следвало да се убеди, че управлява МПС с валидна и действаща регистрация. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР, като задължението за деклариране на настъпилите промени в данните за регистрацията на МПС е за собственика, според разпоредбата на чл. 15 ал. 1 от Наредбата, а в разпоредбата на чл. 143 ал. 15 от ЗДвП пък е предвидена възможността, служебно да бъде прекратена регистрацията на МПС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В тази връзка е неоснователно и неправилно твърдението на касатора, че АНО има задължение да уведоми собственика на МПС за служебно прекратена регистрация, тъй като такова не е предвидено в цитираната норма.

Настоящият касационен състав напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, като в пълна степен споделя и направените въз основа на нея правни изводи. Районният съд е приложил правилно материалния закон и не е налице което и да е касационно основание за отмяна на неговото решение, като в тази връзка се явяват неоснователни твърденията и оплакванията на касатора, съдържащи се в касационната жалба.

Процесното наказателно постановление е законосъобразно и като го е потвърдил, районният съд е постановил правилно решение.

С оглед изхода от делото съдът ще присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. в полза на ОД на МВР – Кюстендил, които са дължими от А.Л.А..

 

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 297/15.11.2023 г., постановено по АНД № 950/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

ОСЪЖДА  А.Л.А., ЕГН **********,*** да заплати на ОД на МВР – Кюстендил разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.            

Да се изпрати препис от решението на страните по делото.

                                                                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                            

                                                                                             ЧЛЕНОВЕ: