РЕШЕНИЕ
№ 873
гр. Пловдив, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно гражданско дело
№ 20245300500878 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 557 от 07.02.2024 г., постановено по гр. д. № 9334/2023 г. по описа на
Районен съд – гр. Пловдив, II бр. състав, е изменен размерът на издръжката, постановена с
решение № 8919/17.06.2016 г. по гр. дело № 15594/2016 г. на СРС, която Х. М., се е
задължил да заплаща на детето Й. Х. М., чрез неговата майка и законен представител Д. Г.
Д., като издръжката е увеличена от 160 лева месечно на 500 лева месечно, считано от
27.06.2023 г. (дата на подаване на исковата молба) до навършване на пълнолетие на детето
или до настъпване на друга установена в закона причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до
окончателното изплащане, а за разликата над 500 лева месечно до пълния претендиран
размер от 800 лева месечно искът е отхвърлен като неоснователен, както и съответно е
разпределена отговорността за разноските по делото.
Решението се обжалва в уважителната част с въззивна жалба от Х. М. като
неправилно.
Жалбата е подадена е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес от
обжалването и против обжалваем съдебен акт. Предвид изложеното, жалбата е редовна и
допустима.
1
Жалбоподателят М. счита, че първоинстанционното решение е неправилно досежно
размера на присъдената издръжка.
Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да
намали издръжката, дължима за детето Й. Х. М..
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна по делото.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните,
настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Районният съд е бил сезиран от Й. М., действащ чрез своята майка и законен
представител Д. Д., с иск с правно основание чл. 150 от СК за изменение на определената по
съгласие на родителите Д. Д. и Х. М., постигнато по гр. дело № 15594/2016 г. по описа на
СРС, III г.о., 92-ри състав, издръжка чрез увеличаването й от 160 лева на 800 лева.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът Й. М. е роден ****г. от брака на
Д. Д. и Х. М., прекратен с решение № 8919/17.06.2016 г. на СРС по гр. дело № 15594/2016 г.
Със съдебния акт била определена издръжка, която бащата Х. М. следвало да заплаща на
малолетния Й., в размер на 160 лева месечно. От постановяването на бракоразводното
решение издръжката не била увеличавана. Извън заплащането на издръжката бащата не
полагал грижи и не контактувал повече от два пъти в годината за максимум от десет дни с
детето. Майката била основно отглеждащия момчето родител, тя обезпечавала финансово и
материално всички нужди на детето. От седем години баща се установил във Франция –
държава с висок стандарт на живот, организирал свой частен бизнес – автосервиз, които
обстоятелства предопределяли възможността му да заплаща по-висока издръжка. Детето Й.
имало специални образователни потребности – страдало от лека умствена изостаналост и
говорни затруднения, поради което ползвало ресурсен учител и посещавало логопед.
Майката работела като учителка, като давала и частни уроци по немски език извън
работното си време, за да реализира доходи за отглеждането на детето, поради което се
налагало да заплаща и разходи за детегледач.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Х. М. не е подал писмен отговор на исковата
молба. В първото по делото открито заседание чрез процесуалния си представител е
направил изявление, че може да заплаща по-голяма издръжка на детето, но в по-нисък от
поискания размер. Действително живеел във Франция, където имал нова партньорка и дете в
невръстна възраст, както и развивал частен бизнес.
Първоинстанционният съд е счел, че с оглед изминалия 8-годишен период от
определяне на досегашния размер на издръжката, са нараснали нуждите на детето Й.. Като е
съобразил имущественото състояние на майката и бащата и е извършил преценка за
нуждите на детето, определил е, че необходимите средства са в размер на 1000 лева месечно,
от които бащата следва да заплаща издръжка в пари в размер на 500 лева месечно, а
останалите средства, заедно с ежедневните грижи по отглеждане и възпитание, следва да се
2
осигуряват от майката. С тези решаващи мотиви е уважил иска за изменение на издръжката
до 500 лева, а за горницата до пълния претендиран размер то 800 лева, го е отхвърлил.
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Следва да се премине към проверка на
правилността на решението.
Действително, както сочи въззиваемата страна и не се спори от жалбоподтеля,
въззивната жалба е бланкетна. Доколкото производството засяга правната сфера на детото
Й. обаче, съгласно чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето, при разрешаване на
спора съдът следи служебно и се ръководи от висшия интерес на детето. Понятието „висш
интерес на детето“ се свързва от международния акт с правото на живот на децата, с
тяхната сигурност и безопасност, с тяхното физиологично, умствено, духовно и
емоционално благоденствие, със запазването на връзката с родителите, освен в извънредни
обстоятелства. То кореспондира с понятието „най-добър интерес на детето“, което
националният Закон за закрила на детето дефинира в допълнителните си разпоредби (пар. 1,
т. 5 от ДРЗЗакДет). Предвид изложеното, въззивният съд намира за необходимо да разгледа
правилността на решението, доколкото това се налага от служебната преценка за
съобразяване на висшия интерес на детето Й..
Й. Х. М. е роден на *** г. от брака между Й. М. и Д. Д.. Бракът им, сключен на ****.,
е прекратен по взаимно съгласие с решение на СРС от 17.06.2016 г. по гр. дело №
15594/2016 г. С одобреното по реда на чл. 51 от СК споразумение е уговорено, че бащата Х.
М. ще заплаща на роденото от брака дете Й. М., чрез майка му и законен представител Д. Д.,
месечна издръжка в размер на 160 лева. От определянето й през 2016 г. до настоящия
момент издръжката на детето не е променяна. По тези обстоятелства страните не спорят, а те
и документално се потвърждават от представените по делото бракоразводно решение и
удостоверение за раждане.
Спорът по делото се концентрира върху въпроса за размера, на който ще се измени
издръжката на малолетния Й., дължима от баща му Х. М..
Ищецът е ангажирал писмени доказателства за установяване на нуждите си, които
следва да се покриват от издръжка. В представения лист за консултативен преглед от
медицински център „СПЕКТЪР“ е записано, че Й. М. е с диагноза „лека умствена
изостаналост при дете със зрително-перцептивни нарушения и дефицит на внимание“;
отбелязано е, че детето има дефицити в сферите на развитие език, комуникация, обучение и
адаптация, като изпитва затруднения в училище и при определяне на поведението си, които
според извършилите изследванията специалисти се дължат на умствената му изостаналост.
Такива данни се съдържат и в представения резултат от психологично изследване на Й. в
„ЦПЗ Пловдив“ ЕООД. От данни за преглед към амб. лист № 816/2022 г. от „ЦПЗ Пловдив“
ЕООД е видно, че на Й. е поставена диагноза „разстройство на експресивната реч“, а в
логопедичен статус с амб. № 670/22.06.2022 г. е посочено, че поради когнитивен,
интелектуален и езиков дефицит детето Й. трудно ще функционира добре в училище, т.е.
налице са критерии за признаване на статут на дете със специални образователни
3
потребности и е уместно осигуряване на ресурсна помощ. Установява се следователно, че
малолетният има специфични и завишени образователни и социални нужди, които изискват
поемане на по-значителен финансов и времеви ангажимент, отколкото би се наложил при
дете без специални потребности.
Горният фактически извод се потвърждава и от показанията на разпитания пред
районния съд свидетел Г. Т. – дядо на ищеца. Свидетелят съобщава, че Й. е ученик в трети
клас в училище „* ***“, гр. П., като за джобни пари, включително за храна, са му
необходими около 15 лева на ден, посещава народни танци, за които се дължи такса 50 лева
месечно, посещавал е частни уроци по математика на цена 30 лева на час всяка седмица
(поради липса на парични средства се наложило детето да спре с тези уроци, макар че те му
били нужни, защото се справяло трудно с математиката), детето имало нужда да посещава и
логопед, което струвало около 50-60 лева на час, за училище имало нужда и от униформа,
един комплект от която бил на цена около 80 лева, а детето се нуждаело от няколко
комплекта, понеже се цапало, а и му умалявали; Й. имал дентални проблеми, лечението на
които щяло да струва около 1000 лева, отделно от това само за една година майка му
похарчила около 150 лева за учебни помагала, имало постоянна нужда от дрехи и обувки,
понеже растяло бързо и старите вече не му ставали. Установява се следователно, че за
детето Й. се налага освен извършването на обичайните разходи (за джобни пари, храна,
облекло, социализация, хигиенни и учебни пособия) и извършването на специфични
месечни разходи във връзка с речевите му дефекти и леката му умствена изостаналост,
които го затрудняват в учебния процес. Свидетелят Т. изнася и данни за възможността на
бащата Х. М. да дава издръжка на сина си – миналата година самият той споделил на
свидетеля, че все още живее и работи като автомонтьор във Франция, като бил добре
заплатен, а от новата си партньорка имал дъщеря, която била на около две години. Като
съобрази близката родствена връзка на свидетеля с ищцовата страна, съдът кредитира
показанията му, доколкото той има преки лични впечатления за изнесените факти, а
показанията са ясни, логични и последователни.
От постъпилата в първоинстанционното производство справка от информационната
система на НАП, касаеща бащата Х. М. се установява, че към декември 2023 г. в регистрите
й не се съдържат данни той да има регистрирани трудови договори, да е осигуряван
обществено, за него да е подадена справка за изплатени доходи, нито декларации по чл. 50
или чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, липсват данни и да е декларирал притежание
моторни превозни средства или недвижими имоти.
От постъпилите в първоинстанционното производство справки от информационната
система на НАП, касаещи майката Д. Д., се установява, че тя е едноличен собственик на
„ДИМИ ЙОСИ 2019“ ЕООД, има действащи трудови договори с Езикова гимназия „***“ и
Частна профилирана гимназия „***“, притежава сграда в гр. П., р-н ***, както и три леки
автомобила. Видно от справка за данни за осигуряването, г-жа Д. е осигурена с
осигурителен доход около 2000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
4
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Според правилото на чл. 150 от СК при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или
прекратена.
Задължителни указания във връзка с приложението на закона при определяне размера
на издръжката се съдържат в Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на Върховния
съд. Съгласно т. 5 и т. 7 от същото, възможностите на лицето, което дължи издръжка следва
да се определят от неговите доходи, имотно състояние, възраст, образование, професионална
квалификация, трудоспособност. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като
се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Нуждите на децата
се преценяват с оглед на правилното им отглеждане, здравословното състояние, възрастта,
потребността от образование и други обстоятелства, които са от значение за случая. Тези
принципи, установени с цитираните разпоредби, са съобразени от първата инстанция по
спора с обжалваното решение. Доколкото правото на децата да получават издръжка от
родителите си е безусловно, законодателят е предвидил минимален размер на издръжката на
едно дете – една четвърт от минималната работна заплата, или 233,25 лева месечно.
Към приключването на диренето през въззивната инстанция бащата Х. М. е в
трудоспособна възраст. Няма данни да е с влошено здравословно състояние или да
съществуват други причини, които да пречат на ангажирането му в трудовия процес. По
делото са събрани данни, че се е установил във Франция – държава-членка на Европейския
съюз с висок стандарт на живот, където развива свой частен бизнес. Предвид тези
обстоятелства съдът намира, че за него е възможно без особени затруднения да реализира
месечен доход, с който да осигурява издръжка на сина си в България, до размерите на средна
работна заплата.
Майката Д. Д. е заета по трудово правоотношение, получава месечни доходи около
2000 лева, като домакинството й, което включва нея и сина й, се издържа от тези доходи.
По делото има данни, че бащата има още един ненавършил пълнолетие низходящ, а
майката не се установява да има други родственици, на които да дължи издръжка.
При определяне на средствата, необходими за отглеждането и възпитанието на
десетгодишния Й., съдът съобразява от една страна типични нужди от средства за храна,
облекло, образование, развлекателни и културни прояви от съответната възрастова група
деца, а от друга – неговите индивидуални личностни и възрастови особености. Съдът отчита
и факта, че в последните три години са настъпили съществени социално-икономически
промени в страната, а и на световно ниво, които се отразяват в значителна степен на размера
на необходимите средства за осигуряване на нормален живот на детето. По делото се
установява Й. да има завишени потребности от издръжка – той е дете със специални
образователни потребности и затруднения в речта, поради което се налага да посещава
частни уроци и логопедични консултации. Освен това от момента на предходното
определяне на издръжката са изминали около 8 години - значителен период от време, в
5
който икономическите условия в страната са довели до оскъпяване на стандарта на живот,
респ. до увеличаване на средствата, необходими за отглеждане на детето. От друга страна -
потребностите на детето от парични средства са се повишили - то вече е в училищна възраст,
а с оглед и на разглежданите специфични нужди, има необходимост от допълнителни
средства. Изложеното се намира за промяна в обстоятелствата, обуславяща нуждата от
увеличение на определената досега издръжка, дължима от бащата.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че за отглеждане на детето Й. е
необходима парична сума в размер на 900 лева месечно. От тази сума 400 лева месечно
следва да се поемат от майката, която осигурява непосредствената грижа за момичето, а
останалите 500 лева на месечно следва да се поемат от бащата. Следва да се присъди
издръжка в пари на малолетния Й. М. в размер на 500 лева, платима ежемесечно от бащата
Х. М., считано от датата на влизане в сила на решението за изменяване на издръжката, до
навършване на пълнолетие на детето или до промяна в обстоятелствата. Следва да се
присъди и поисканата лихва върху всяка закъсняла вноска.
Поради съвпадение на крайните изводи на въззива с тези на първоинстанционния съд
решението по обсъжданата група спорни въпроси следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход от спора на въззиваемата страна се дължат поисканите разноски за
въззивното производство – 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 557 от 07.02.2024 г. постановено по гр. д.
№ 9334/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив – II бр. състав, В
ЧАСТТА, с която е уважен искът на Й. Х. М., ЕГН: **********, действащ
чрез своята майка и законен представител Д. Г. Д., ЕГН: **********, с правно
основание чл. 150 от СК за изменение на издръжката, определена с решение
№ 8919/17.06.2016 г. по гр. дело № 15594/2016 г. по описа на СРС, III г.о., 92-
ри състав, платима от Х. М., роден на *** г., с ЕГН: **********, на Й. Х. М.,
чрез неговата майка и законен представител, чрез увеличаването й от 160 /сто
и шестдесет/ лева на 500 /петстотин/ лева месечно, считано от 27.06.2023 г. до
навършване на пълнолетие на правоимащия или до настъпване на друга
установена в закона причина за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва от всяка просрочена вноска от деня на падежа до
6
окончателното плащане, както и в частта за разноските.
В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Х. М., роден на ****г., с ЕГН: **********, да заплати на Й.
Х. М., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Д. Г. Д.,
ЕГН: **********, парична сума в размер на 300 /триста/ лева,
представляваща съдебни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7