РЕШЕНИЕ
Гр.София,04.08. 2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски
съд, Гражданско отделение II- В въззивен състав,
в публично заседание на осми юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
При секретаря ТАТЯНА ЩЕРЕВА
И прокурора
сложи за разглеждане
Докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 12702 по описа за 2019
г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивнна жалба на „Т.С.“ ЕАД, ищец в производството пред СРС, срещу Решение № 184426/05.08.2019 г. от СРС, ІІ-ро ГО, 64 с-в по гр. дело
№ 22887/2018 г., с което са уважени предявените срещу въззивника-ответник пред
СРС, искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и в
тежест на ответника са възложени разноските по делото. Излагат се доводи за
неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон. По
отношение на неустойката се позовава на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на Общото
събрание на Търговска и Гражданска колегия на ВКС, както и на съдебна практика на ВКС. В договора било
уговорено, че всяка една от страните в случай на неизпълнение дължи неустойка в
размер на 0,5 % от общата стойност на договора за всеки ден закъснение, но не
повече от 20 % от стойността на договора. Според въззивника не било вярно, че
уговорената неустойка за забава се формира на база стойност, която е била
неопределяема към съответния момент. Сочи, че в чл.4.2 от договора било
уговорено, че общата цена на поръчката възлизала на 289 640,40 лв.
Договорената единична цена била в размер на 60,90 лв./тон. Неоснователно било
твърдението в исковата молба, че сумата била дължима като неоснователно
обогатяване поради отпаднало основание.
Съгласно чл.5.1 от договора всяка доставка се заплащала в срок до 30
дни след получаването й, удостоверено с
протокол за входящ контрол и складова разписка. В чл.5.2 от същия договор било
уточнено, че всички плащания на изпълнителя се извършват срещу представяне на
фактура, протокол за вх.№ без забележки, складова разписка и документите по
т.1.5 от договора. Много ясно страните
били посочили в договора, че плащането от възложителя ще се извършва след
представянето на необходимите документи, съпровождащи доставката. В случая ищецът не бил представил всички
необходими документи на датата на която твърдял, че ответника /въззивник/ е
изпаднал в забава. Сочи, че ищецът не бил изпълнил насрещната престация. Счита,
че неустойката, която била предвидена не била нищожна. Позовава се на чл.9 от ЗЗД и чл.288 ТЗ. Същата не противоречала и на добрите нрави. Фактът, че
неустойката надхвърляла размера на претърпените от кредитора вреди, не правел
неустойката нищожна. Неустойката
стимулирала нормалното развитие на търговските отношения в условията на пазарна
икономика. Това не означавало, че същата излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл била и
съдебната практика на ВКС. В случая важал принципа, че „никой не може да черпи
права от неправомерното си поведение“. Цитираното решение № 731/31.03.2017 г.
по т.д.№ 6218/16 г. на САС не се ползувало със силата на чл.298, ал.1 ГПК; то
касаело спор между същите страни, но било с друг предмет.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение и вместо това да бъде
постановено друго, с което претенцията на ищеца да бъде отхвърлена изцяло като
неоснователна. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е подаден отговор
от ищеца пред СРС- „М.К.“ ООД, в който се излага становище за нейната
неоснователност. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения на
материалния и процесуалния закон. Сочи, че от стойността на процесните фактури
с №№ 23092 от 03.09.2013 г., 27512 от 15.10.2014 г., 28316/19.12.2014 г. 28318/19.12.2014
г.,28977/27.02.2015 г. била удържана уговорената в т.11.1 неустойка и по двата
договора, съответно с № № У-№ 26/15.02.2013 г. и У-30/03.10.2014 г. Сборът на удържаните
под формата на неустойка суми определяли претенцията му. Правилно СРС се бил
произнесъл, че неустойката е нищожна, за което следял служебно. Правилен бил и
извода на СРС, че неустойката е уговорена на база общата стойност, а не на
конкретната доставка. Правилно СРС бил приел, че се касае до иск по чл.327,
ал.1 ТЗ и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД. Неправилно било твърдението, че сумата е
дължима от ответника като неоснователно обогатяване. СРС бил изменил правната
квалификация на иска, което било в неговите правомощия. Но същевременно бил
посочил, че тази неустойка към момента на уговаряне на същата, създава
предпоставки за неоснователно обогатяване. Съдът следял служебно относно
нищожността на неустойката и същата
следвало да се преценя към момента на сключването му. Затова правилни били
изводите на СРС, че неустойката противоречи на добрите нрави. Счита, че
цитираното решение № 731/31.03.2017 г. по т.д.№ 6218/16 г. на САС било относимо
към спора, тъй като със същото на ищеца /в настоящето производство/ била
отхвърлена претенцията срещу „Т.С.“ ЕАД за заплащане на неустойка по процесните
договори за забавено плащане и в това решение съдът бил приел, че неустойката е
нищожно и в противоречие с добрите нрави. Това пораждало правния интерес на
ищеца да поиска осъждане на ответника да му заплати в пълен размер стойността
на всички извършени по процесните договори, доставки. Претендират се разноски.
По
допустимостта на жалбата:
За
обжалваното решение въззивникът е уведомен
на 08.08.2019
г., въззивната жалба е подадена на 22.08.2019
г., следователно същата е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
Тъй
като с решението, което се
обжалва са уважени предявените срещу въззивника,
ответник пред СРС, искове, то въззивната
жалба се явява допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
По допустимостта на обжалваното
решение:
Във връзка със спора за
правната квалификация:
Видно от обстоятелствената част на исковата молба от ищеца – „М.К.“ ООД се
сочи, че с влязло в сила решение № 731/31.03.2017 г. по т.д.№ 6218/16 г. на САС,
не допуснато до касация от ВКС, било прието, че уговорената в договор № У-30 от
24.03.2014 г. неустойка е нищожна, тъй като противоречала на добрите нрави –
чл.26, ал.1,предл.3 ЗЗД, за което съдът следи служебно.При това положение „Т.С.“ ЕАД дължала на ищеца неоснователно
удържаните неустойки на основание т.11.1 от договорите, която по аналогия
също следвало да бъде приета за нищожна доколкото била идентична с тази по
т.11.3 от договорите. Като обща стойност на удържаните неустойки е посочена
сумата в размер на 11 935,92 лв. Последната сума била удържана без правно основание от страна на „Т.С.“ ЕАД. Със сумата в размер на 11 935,92 лв.
ответното дружество се било обогатило.
С доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение от 21.01.2019 г. СРС е
дал правна квалификация на исковете по чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД /л.81
по делото пред СРС/.
В първото по делото публично съдебно заседание самият ищец е възразил по
правната квалификация на исковете като е поискал да се допълни такава по чл.55 ЗЗД/виж л.104 по делото пред СРС/. Съдът е оставил това искане без уважение
като е посочил, че правната квалификация на главния иск била дадена съобразно
твърденията в исковата молба.
Това, обаче, с оглед изложеното в обстоятелствената част и петитума на
исковата молба не е така. В подкрепа на тази теза е и изразеното от
пълномощника на ищеца в хода по същество – адв.К., че „в настоящето
производство се иска връщане обратно на недължимата неустойка от страна на
ответника..Настоящето дело е за връщане на недължимо удържана неустойка, а
съдът е счел, че сме предявили иск за изплащане на пълната стойност на
фактурите, тъй като неустойката е нищожна. Ответникът не е представил
доказателство за правното основание на неустойката“.
Нещо повече, макар с отговора по въззивната жалба, ищецът /пред СРС/ да
сочи, че СРС правилно бил определил правната квалификация на главния иск като
такава по чл.327, ал.1 ТЗ, същият сочи, че ответното дружество било получило
неоснователно удържаните като неустойка суми по двата договора.
Изложените и поддържани от ищеца конкретни факти и
обстоятелства сочат категорично на предявен иск за неоснователно обогатяване на
ответника за сметка на ищеца, с правна квалификация на претенцията чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е определил предмета на делото въз
основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала - наличие на
облигационно отношение по договор за доставка на стоки. Същевременно съдът не е изследвал релевантните за спорното
право обстоятелства.
При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД
за връщане на нещо, получено без
основание - ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на
предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът -
основание за получаването или за задържане на полученото.
Предвид обстоятелството, че с обжалваното решение относно
претендираните от ищеца главници /по двата договора/
и лихви първоинстанционният съд се е произнесъл на
непредявено от ищеца основание, излязъл е от спорния предмет и е присъдил нещо
различно в сравнение с исканото от ищеца, следва да се приеме, че решението е
процесуално недопустимо по смисъла на чл. 270, ал. 3 ГПК (решение №
364/11.02.2013 г. по гр. д. № 155/2012 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС; решение №
340/11.10.2011 г. по гр. д. № 870/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение №
69/01.04.2015 г. по гр. д. № 4941/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени по
реда на чл. 290 ГПК и др.)
По изложените съображения и на основание чл. 270, ал.
3 ГПК обжалваното решение следва да се обезсили изцяло, като делото следва
да се върне на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав по предявения от
ищеца иск, съобразно заявените фактически твърдения и дадените указания в настоящето решение.
По разноските:
При този изход на спора в
настоящето производство разноски не ще бъдат присъдени, а евентуалното им
присъждане следва да бъде сторено от съда при новото разглеждане и съобразно
изхода на спора.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 184426/05.08.2019 г. от СРС, ІІ-ро ГО, 64 с-в по гр. дело №
22887/2018 г., изцяло.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на СРС за произнасяне по предявения от ищеца иск, съобразно заявените фактически
твърдения и дадените указания в настоящето решение.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: