Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… декември 2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в проведеното при закрити врати съдебно заседание на двадесет и
четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Снежана Апостолова, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№1934 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по молба с правно основание чл.625 ТЗ.
Постъпила е молба от Н.А.ПО П.“, в която се
твърди, че Агенцията е кредитор на ответника „С.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, с
изискуеми публични вземания в размер на 5 078 071,33лева, от които
главница в размер на 4 189 693лева и лихви в размер на
888 377,72лева, за данъци.
Молителят твърди, че за тези вземания е издаден:1.
РА №20191107151/30.05.2012г., с който се установяват задължения за ДДС за
периодите от 01.05.2008г. до 31.05.2008 г.; от 01.08.2008г. до 30.09.2008г. и
от 01.12.2008г. до 31.10.2009г.; 2.РА№**********/23.01.2012г., поправен с РА за
поправка №1228577/17.05.2012г., с който се установяват задължения за ДДС за
периода от 01.10.2010г. до 30.04.2011г. и задължения за корпоративен данък за
периода от 01.01.2009г. до 31.12.2010г. Тези ревизионни актове представляват
изпълнителни основания, но плащане на дължимите данъци от ответника не е
извършено.Т.е. молителят твърди спиране на плащанията.
Молителят твърди, че това дружество е
неплатежоспособно, като в тази връзка се позовава на законовата презумпция по
чл.608, ал.2 ТЗ.
Моли съда след като съобрази изложеното до
постанови решение по чл.632, ал.1 ТЗ, тъй като не смята да привнася разноски.
В срока за отговор на молбата по чл.625 ТЗ
ответникът „С.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, комуто книжата са връчени по реда на
чл.43, ал.2 ГПК, не взема становище по молбата и не дава отговор на същата.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им намери за установено следното от
фактическа страна:
За установяване на качеството си на кредитор
молителят е представил заверени копия от следните ревизионни актове, а именно:
РА№**********/30.05.2012г., с който са установени
като дължими 1 669 352,52 лева, дължими данъци(ДДС), за периода от
01.05.2008г. до 31.10.2009година и лихви в размер на 407 091,18лева; РА №
**********/23.01.2012г. за дължими ДДС за периода от 01.10.2010г. до
30.04.2011г. и корпоративен данък за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2010г.,
общо в размер на 3 209 537,68лева, поправен с РА
№1228577/17.05.2012г., съобразно който размерът на задълженията за данъци на
ответника са определи в размер на 3 408 718,81лева. Задълженото лице
по тези актове е настоящият ответник по делото„С.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, на
когото книжата са връчени по реда на чл.32 ДОПК. Няма данни тези актове да са
обжалвани, поради което съдът приема за установен фактът, че молителят има
качество на кредитор с изискуеми парични вземания за данъци, т.е. свързани с
осъществяваната от ответника търговска дейност.
От събраните служебно от съда сведения относно
имущественото състояние на ответника доказателства, се установява, че
дружеството притежава един автомобил, марка „Фолксваген“, регистрацията, за
който е извършена на 09.03.2011 година. Няма извършени вписвания в АВ касателно
недвижимости, което се установява от служебно направена справка от
деловодството на ТО на СГС.
След извършена служебно справка в АВ – ТРРЮЛНЦ
съдът констатира, че ответникът е обявил само финансови отчети за периода 2007
– 2009 година. Други заявления и обявявания касателно отчетите не са налични по
неговата партида.
При така установеното от фактическа страна съдът
достига до следните изводи:
Подадена е молба по чл.625 ТЗ от НАП.
За уважаването и следва да са налице
предвидените в закона процесуално-правни и материално-правни предпоставки за
това – молбата да е подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице,
да се установи наличие на парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение
към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане,
свързано с търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.
В настоящия случай са налице предвидените от
закона процесуално-правни предпоставки – сезираният съд е надлежен по смисъла
на разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от страна с активна процесуална легитимация.
Молителят
твърди, че има изискуеми парични задължения с публичноправен характер, свързани
с осъществяваната от ответника търговска дейност – дължи данъци, както и лихви
върху изискуемата сума, което задължение попада в предметния обхват на нормата
на чл.608, ал.1 ТЗ. Наличието на тези вземания е установено от представените
към молбата ревизионни актове, които са влезли в сила.
Относно състоянието на неплатежоспособност.
Легалното
определение на състоянието на неплатежоспособност се съдържа в чл. 608, ал. 1
от ТЗ. Тя се изразява в невъзможността на търговеца или ЮЛНЦ да изпълни
посочените в чл. 608, ал. 1 ТЗ видове изискуеми парични вземания.
По презумпция по чл. 608, ал. 2 ТЗ, на която се позовава
молителят НАП.
Фактическият състав на презумпцията включва кумулативното
осъществяване на следните елементи: 1./ възникнало административно задължение
за обявяване на ГФО в търговския регистър/регистъра на ЮЛНЦ спрямо
търговеца/ЮЛНЦ, по отношение на което се иска откриване на производството по
несъстоятелност; 2./ неизпълнение на това задължение, предпоставено от изтичане
на законоустановения срок за заявяване, посочен в приложимия ЗСч; 3./
неизпълнението на задължението за заявяване на ГФО трябва да е налице за всеки
от трите последни ГФО преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ.
При тази презумпция се изхожда от разбирането, че когато търговецът не
заявява за обявяване годишните си финансови отчети за три последователни
отчетни периода, той цели да избегне даването на публичност на негово влошено
финансово–икономическо състояние, данни за което ще се съдържат в ГФО. Ето
защо, от значение за осъществяването на състава по чл. 608, ал. 2 ТЗ е само
незаявяване за обявяване на годишните финансови отчети на търговеца.
В
настоящето производство са установени елементите от ФС на презумпцията по
чл.608, ал.2 ТЗ, което настоящият състав на съда е констатирал при извършена
проверка по партидата на търговеца в АВ.
Тази
презупция е оборима и поради това за ответника не е съществувала пречка да
представи на съда по несъстоятелността своите финансови отчети за периода
следващ 2009 година или да я обори, като представи доказателства за налачие на
краткотрайни активи, с които може да погаси своите публични задължения, което
страната не е сторила, независимо от вненената и доказателствена тежест.
Ето защо
настоящият състав на съда намира, че няма пречки да се позове на тази
презумпция и служебно, тъй като на съда са му станали известни служебно
фактите, свързани с неизпълнение на административното задължение на търговеца
за заяви за обявяване финансовите си отчети за период от три години,
предшестващ датата, на която е подадена молбата по чл.625 ТЗ.
Непредставяне
от ответника на финансовите му отчети на
данъчните власти, които ответникът е бил длъжен да състави за тези периоди по
ЗСч и предвид липсата на достъп на вещото лице до документацията на ответника с
оглед призоваването му при условията на чл.619 ал.1 изр.2 от ТЗ, сочат на това,
че ответникът е създал и пречки за събиране по делото на тези доказателства с
неизпълнение на задължението си по чл.190 от ГПК поради което приложение следва да намери разпоредбата
на чл.161 от ГПК, за която санкция страната е предупредена.
Поради това
съдът приема за установено състоянието на неплатежоспособност на ответника.
Относно
началната дата на това състояние – настоящият състав на съда, съобразявайки
влизането в сила на измененията на закона, съгласно ДВ,бр.105 от 2016г. намира,
че съобразно тази презумпция и нейното приложение следва да са налице
елементите от състава и и то за период
от тре години преди позаване на молбата по чл.625 ТЗ, поради което при установено
публичноправно задължение към 30.06.2012 година и осъществен състав на
презумпцията, началната дата на състоянието на неплатежоспособност е 30.06.2019
година.
Ако
молителят се е позовал за презумпцията по чл.608, ал.3 ТЗ, то тогава началната
дата на състоянието на неплатежспособност ще е в едни значително по –ранен
момент – 30.06.2012 година, но поради липса на такова позоваване и липса на
възможност съдът служебно да приложи тази презумпция, в настоящия случай
началната дата на състоянието на неплатежоспособност като обезтивна
невъзможност длъжникът да покрива своите краткосрочни и текущи задължения е
30.06.2019 година.
С оглед липсата на данни за имущество на длъжника към настоящия момент,
/такива не могат да бъдат събрани, тъй като същият не е изпълнил задължението
си да изготвя и представя годишни финансови отчети/ и предвид продължителността на периода,
за който е спряно плащането, големият размер на неизплатените изискуеми
публичните вземания, липсата на данни за дейност на предприятието, настоящата
инстанция намира, че по отношение на ответника не са налице визираните в чл.631
от ТЗ хипотези.
Не се установява да е налице
налично имущество на ответника, няма привнесени разноски от заинтересованите
лица, съобразно постановеното определение на съда по реда на чл.629бТЗ, в
дадения срок, поради което по отношение на ответника следва да бъде постановено
решение по чл.632 ал.1 от ТЗ.
Водим
от горното и на основание чл.632 ал.1 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „С.К.Б.“ ЕООД,
*** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 30.06.2019 година.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „С.К.Б.“ ЕООД,
***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „С.К.Б.“ ЕООД, *** .
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на
предприятието на „С.К.Б.“ ЕООД, ***.
НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на „С.К.Б.“ ЕООД,
***.
ОСЪЖДА
„С.К.Б.“ ЕООД, ***, да заплати по сметка на СГС държавна такса от 250лева.
СПИРА производството по гр.дело № 1934/20
година по описа на СГС, ТО, 6-6 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския
апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се
изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване му в търговския
регистър, на основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: