Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе, 18.10.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря
Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7795 по описа
за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 142 от ЗЕ, вр. чл. 59 от ЗЗД от ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ
ЕАД против К.Л.Л. за дължими 145.87 лева по 12 броя фактури за периода от
25.10.2017 год. до 24.04.2018 год., представляваща сбор от неплатената цена
за доставена и разпределена топлинна енергия- 139.29 лева, както
и мораторна лихва в размер на 6.58 лева.
В хода на делото производството по иска с правно снование чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
е прекратено. Претендират се направените в настоящото производство разноски.
Ищецът твърди, че ответникът е
купувач на доставяна от дружеството
топлинна енергия в имот в гр. Р*, ул. Р* Д* № *, вх. *, ет. * с абонатен
№ 05005500040. За периода от 25.10.2017 г. до 24.04.2018 г. в този имот
дружеството било доставило и на ответника била разпределена топлинна енергия на обща стойност 139.29 лева по 12
броя фактури, която енергия не е заплатена. Заявява, че ответникът им дължи
и лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след
периода на доставка, до 30.09.2018 г. в размер на 6.58 лева.
Ищецът
моли да бъде осъдена К.Л.Л. с
ЕГН ********* да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, седалище и адрес на
управление: гр. Р*, ТЕЦ Изток, ЕИК ********* сумата 139.29 лева-
главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 25.10.2017
г. до 24.04.2018 по 12 броя фактури, лихва за забава в размер на 6.58 лева, законовата
лихва върху главницата от 01.10.2018 год. до окончателното изплащане
на задължението, както и съдебно-
деловодните разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът оспорва факта, че е купувач
на доставяна от ищеца топлинна енергия в имот в гр. гр. Р*, ул. Р* Д* № *, вх. *,
ет. *, както и че за процесния период в този имот ищецът е доставил и на
ответника е разпределена топлинна енергия на обща стойност 139.29 лева.
Ответникът твърди, че не е потребител на топлинна енергия по смисъла на
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ в посочения недвижим имот, който се намира сграда в
режим на етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение. Навежда, че исковата сума не се основава на и
не се установява от надлежно извършени отчети от индивидуални разпределители на
топлинна енергия и от водомер за битова гореща вода в процесния недвижим имот,
съставени въз основа на карнети за реално отчетени техни показания. Ответникът
възразява, че не е налице основание за претендираната от ищеца сума за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация на сградата, в която се намира
процесният недвижим имот. Оспорва исковите претенции и по размер.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса писмени
доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот № 067, том V, рег. № 9870, дело № 468 от
16.11.2007 год. по описа на нотариус с район на действие РРС Пеню Шилков,
ответникът е придобила право на собственост върху апартамент № 7 на ет. 3 с
номер по кадастрален план 63427.2.1442.3.7, находящ се в жилищната сграда на
ъгъла на ул. Л*
К*и
Р*
Д*
№ *
в гр. Р*.
Сделката е сключена от пълномощника й Г* П*. Друг пълномощник на ответника
М*
П*
Д*
е представлявал К.Л.Л. във връзка с действията по управление на имота, в
конкретния случай подписвайки декларация за присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа на ищцовото дружество.
От представените по делото фактура за топлинна енергия №**********/08.12.2017
год. за период 25.10.2017 год. – 23.11.2017 год., дубликат сметко-фактура №
4513393/08.12.2017 год., фактура за топлинна енергия № **********/08.01.2018
г., дубликат сметко-фактура №4538352/08.01.2018 г., фактура за топлинна енергия
№ *********/08.02.2018 год., дубликат сметко- фактура № 4563361/ 08.02.2018
год., фактура за топлинна енергия № **********/08.03.2018 год., дубликат
сметко-фактура № 4588400/08.03.2018 год., фактура за топлинна енергия №
**********/08.04.2018 год., дубликат сметко-фактура № 4613476/08.04.2018 год.,
фактура за топлинна енергия № **********/08.05.2018 год., дубликат сметко-
фактура № 4638567/ 08.05.2018 год., решение № ОУ – 05 от 16.07.2012 год. на
ДКЕВР, общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители от системата на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, извлечение от сметка по
партида № 05-00-55-0-0040, индивидуална справка за използвана топлинна енергия
за период 01.11.2017 год. до 30.04.2018 год., заявление от собствениците на
жилища във вход на бл. П*,
ул. Р*
Д*
№ *
в гр. Р*
от 11.04.2008 год., декларация, договор
от 07.10.2009 год., пълномощно, договор от 07.10.2009 год., заявление, протокол от 22.08.2008 год.,
приложение 1 към протокол от оглед,
нот. акт за покупко- продажба на недвижими имоти № 067 том V рег. № 9870 дело №
468 от 2007 год., 3 бр. пълномощни,
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост от 31.10.2017 год., обекти
обслужвани от Бруната ООД, присъединени чрез индивидуална АС, писмо с вх. №
14360/04.04.2019 год. от Агенция по вписванията с приложено удостоверение за
вписвания, отбелязвания и заличавания за лице в Служба по вписванията – Русе, се
установява наличието на валидно правоотношение на страните по настоящия спор.
Общите части в сграда - етажна
собственост, не може да се делят (чл. 38, ал. 3 от ЗС) и всеки собственик
участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Общата вещ
се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от вещта, като всеки съсобственик може да си служи с нея
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с вещта според правата им. Аналогични норми се
съдържат и в чл. 6, ал. 1, т. 1, 9 и 15 от Закона за управление на етажната
собственост. След като е взето решение от общото събрание с квалифицирано
мнозинство от две трети от всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, по реда на чл. 133, ал. 2 ЗЕ за
присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки съсобственик придобива правото
да ползва постъпилата в сградата топлинната енергия. Наред с това всички
съсобственици следва да участват и в разпределение на тежестите, свързани с
общата вещ, като заплащат топлинната енергия за отопление на общите части на
сградата и отдадената от сградната инсталация топлинна енергия.
Според приетата по делото
съдебно- техническа експертиза в процесния апартамент са монтирани шест
отоплителни тела, пет от които са радиатори тип Корадо 22К и едно е стоманена
лира за баня Термолукс Елегант. Водомерите за битова гореща вода са с фабрични
номера 201687 и 683125. Уредите за дялово разпределение на топлинна енергия се
намират в имота, като отчитането им се извършва визуално. Индивидуалният
топломер на имота е Multical 401,
фабр. № 2832775. Процесният период включва всички шест отчетни периода от
отоплителен сезон 2017/2018 год., изготвена е изравнителна сметка (л. 25 от
делото), според която сумата за доплащане е 34.20 лева. Тази сума се прихваща
от първата сметка след изтичане на срока за възражения (обикновено към сметката
за октомври) и в конкретния случай не се претендира. За процесния период
25.10.2017 год.- 24.04.2018 год. не е отчетена енергия за отопление, както и
потребление на битова гореща вода в имота на ответника. Ищецът претендира топлинна
енергия за дял сградна инсталация, падащ се на имота в размер на 109.29 лева и
30.00 лева за услуга „дялово разпределение на топлинна енергия“ (6 месеца по 5
лева с ДДС) или общо 139.29 лева. Според вещото лице дължимата сума е 143.50
лева, но изменение на иска не е направено.
Имотът на ответника е
присъединен чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на ТОПЛОФИКАЦИЯ
РУСЕ ЕАД под абонатен номер 05005500040. В сградата, в която се намира
процесният имот, е въведено дялово разпределение на топлинна енергия, което за
процесния период е осъществявано от БРУНАТА БЪЛГАРИЯ ООД. В имота на ответника има
свързани със сградната инсталация отоплителни тела.
Основното възражение на
ответника касае изправността и годността на монтираното в сградата техническо
средство за търговско измерване, отчитащо количеството доставяна топлинна
енергия в абонатната станция, и по- точно несъответствието между посочения в
сайта на БИМ производител на топломер тип ULTRAHEAT
2WR5, какъвто е
процесният- Siemens AG,
Германия и записаният на устройството производител Landys+Gyr
GmbH. Вещото лице
поясни, че се касае за дъщерно дружество на
Siemens. Само за
пълнота на изложението може да се спомене, че е извършено сливане на двете
дружества през 1998 год. и ако такъв въпрос беше поставен в отговора, а и към
вещото лице, биха могли да бъдат ангажирани по- конкретни доказателства.
Оспорването в отговора е твърде общо, а подробно развитие на въпроса се дава
едва в писмената защита на ответника. Поради това съдът кредитира информацията,
изнесена от вещото лице в устната защита на заключението му и намира
възражението за неоснователно.
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от правна
страна следното:
Предявен е осъдителен
иск с правно основание чл. 142 от ЗЕ, вр. чл. 59 от ЗЗД за дължими 145.87 лева по 12 броя фактури за периода от 25.10.2017 год. до
24.04.2018 год., представляваща
сбор от неплатената цена за доставена и разпределена топлинна енергия- 139.29 лева. Условие
за надлежното му упражняване е наличието на извънсъдебен спор между страните за
дължимостта на процесните суми. Разгледан по същество, същият се явява
основателен.
При разглеждане на такъв иск, съобразно
дадените указания при разпределяне на доказателствената тежест, ищецът следва
да докаже, че спорното право е възникнало, а ответникът следва да доказва
фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 4
от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и
асоциации на потребителите на топлинна енергия в сграда- етажна собственост.
Продавач на топлинна енергия в гр. Русе е ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, притежаващ
лицензия за пренос на топлинна енергия № Л- 030- 05/15.11.2000 год. на ДКЕВР,
видно от чл. 2 на Общите условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-05 от 16.07.2012
год. Купувач на топлоенергия може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Продажбата на топлинна енергия
според чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. В т. 1-6 от същата
разпоредба са регламентирани въпросите, които трябва да бъдат уредени от
подлежащите на приемане Общи условия, а именно: редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия, отговорността при неизпълнение
на задълженията, редът и сроковете за предоставяне и получаване от
потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия
по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение. Според чл.
150, ал. 2 от ЗЕ, който е специален, изрично писмено приемане на ОУ не е нужно.
Сградната инсталация в сграда -
етажна собственост, топли ограждащите стени на имотите и в резултат на
топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са
пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили
термостатните им вентили. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е определена от закона като разлика между общото количество
топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за
гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на
топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142,
ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал.
3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект.
Според чл. 34, ал. 2 от Общите
условия на ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между
купувачите в сграда- етажна собственост се извършва само от продавача, когато
купувачите не са определили лице по чл. 139а от ЗЕ. В този случай и на
основание ал. 4 на чл. 34 от ОУ, топлинната енергия се разпределя от продавача,
който може да възложи отчета на лице по чл. 139а от ЗЕ, както е в настоящия
случай.
Според чл. 61, ал. 1 от Наредба
№ 16- 334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването дяловото разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда- етажна собственост се извършва
възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия-
самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а от ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията от чл. 151, ал. 1 от
ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В случая и
съобразно цитираната разпоредба, дяловото разпределение се извършва от БРУНАТА
БЪЛГЕРИЯ ООД въз основа на сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия и отчет на уреди за дялово разпределение
между потребителите в сграда- етажна собственост. Съгласно чл. 63, ал. 1 от
същата наредба договорът между топлопреносното предприятие или доставчика и
лицето по чл. 139а от ЗЕ за извършване на дялово разпределение на топлинна
енергия се сключва при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
или доставчика и одобрени от ДКЕВР.
С разпоредбата на чл. 153, ал.
1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Цитираната правна норма сочи, че с факта на придобиване на правото на
собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване върху топлофициран
недвижим имот, собственикът или ползвателят по силата на закона придобиват
качеството на потребители на топлинна енергия, поради което от момента на
придобиване на вещното право върху недвижимия имот се дължи заплащане на цената за доставена топлинна
енергия в него. Придобиването на вещното
право- на собственост или на ползване, е юридическият факт, от който за
собственика или ползвателя възниква задължението да заплаща цената на
доставената в имота топлинна енергия като ирелеватно се явява обстоятелството
дали през определен период от време фактически /реално/ същият е ползвал вещта
или не, както и дали невъзможността да се ползва вещта е по волята на титуляра
на вещното право на собственост или ползване или на други обективно
съществуващи факти. В разпоредбата на пар.1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./ е дадена
легална дефиниция на понятието "Потребител на енергия или природен газ за
битови нужди". Цитираната правна норма сочи, че по смисъла на закона
потребител на енергия или газ за битови нужди е физическо лице- собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Тази правна норма само
дефинира понятието потребител на енергия за битови нужди. В правната норма не е
въведена като кумулативна предпоставка за възникване на задължението за заплащане
на цената за доставената топлоенергия в имота изискването фактически /реално/
да го ползваш (Решение № 4/05.01.2016 год. по в.гр.д. № 884/2015 год. по
описа на РОС).
На основание чл. 47, ал. 1 от
ОУ потребителите на топлинна енергия заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в срок от 15 число на месеца, следващ месеца на доставката до
14 число на следващия месец, т.е. до 45 дни след месеца на доставката.
Задълженията са ежемесечни и изравнителни. За месечните задължения продавачът
издава и изпраща фактури на купувачите, към които прилага информацията съгласно
Приложение 1 към ОУ. По делото са представени изготвени към момента, в който
съответното месечно задължение е станало изискуемо, сметкофактури за доставена
и разпределена топлоенергия. Ищецът не поддържа иска за мораторна лихва, поради
което в тази част производството по делото е прекратено с определение №
7681/19.12.2018 год.
Страните
претендират разноски. С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати
направените от ищеца разноски в размер на 500.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, възнаграждение за особения представител на ответника, депозит
за изготвяне на експертиза, платена държавна такса, които следва да се присъдят
на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Л.Л.,
родена на *** год., поданик на Обединено кралство В* и с* И*, паспорт № *********, издаден
на 13.03.2001 год. от Паспортна служба на Обединеното кралство да заплати на
ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, седалище и адрес на управление: гр.Русе, ТЕЦ Изток,
представлявано от изпълнителния директор С* Ж* Ж*, ЕИК *********, сумата 139.29 лева по 12 броя фактури за периода от
25.10.2017 год. до 24.04.2018 год.,
представляващи неплатена цена за доставена и разпределена топлинна енергия, законна
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба- 20.11.2018 год.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К.Л.Л., родена на *** год., поданик
на Обединено кралство В*
и северна И*,
паспорт № *********, издаден на 13.03.2001 год. от Паспортна служба на
Обединеното кралство да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, седалище и адрес на
управление: гр.Р*,
ТЕЦ Изток, представлявано от изпълнителния директор С* Ж* Ж*, ЕИК *********, сумата 500.00 лева, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: