Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 978 от 02.07.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети касационен състав, на десети юни две хиляди двадесет
и първа година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2. Галя Русева
при секретаря С.. и прокурора Христо
Колев, като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 1041 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на „ТБГ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Цар Симеон І“ № 131, вх.5, ет.5, ап.13,
представлявано от управителите И.К.Х.и Е.И.Х., чрез адв. Д. от БАК, против
Решение № 260250/19.03.2021 г., постановено по а.н.д. № 1503/2020 г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 115/19.08.2019 г., издадено от председателя
на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на касатора, за нарушение на
чл.324, ал.1, предл.1-во вр.чл.79 от Закона за електронните съобщения, е
наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лв.
Касаторът
оспорва решението като недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и необосновано. Твърди, че първоинстанционният съд в
нарушение на съдопроизводствените правила не е уважил възражението на
наказващия орган относно местната неподсъдност на делото на РС Бургас, което
съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до
постановяването на недопустимо съдебно решение. Отделно от това се сочи, че РС
Бургас не е местно компетентен да се произнесе по жалбата срещу НП, доколкото в
същото като място на извършване на нарушението е посочено гр. София и
производството е следвало да се развие пред РС София, в съответствие с
разпоредбата на чл. 84 ЗАНН вр.чл.36, ал.1 НК и чл.42, ал.1 НПК. По същество се
оспорва извършеното нарушение, като се обосновава, че решението е постановено
при неправилна оценка на събраните по делото доказателства. Искането е за обезсилване
на обжалваното решение и за препращането на делото по компетентност на РС София,
респ. за отмяната му и за отмяна на издаденото НП.
В
съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата
и моли същата да се уважи. Не сочи доказателства, претендира присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът
по касация – Комисия за регулиране на съобщенията гр. София, редовно уведомен, в
писмено становище обосновава неоснователност на касационната жалба. В с.з.
изпраща представител, който претендира касационната жалба да бъде отхвърлена,
не сочи доказателства и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендирания от страна на касатора
адвокатски хонорар.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на
касационната жалба, като обосновава, че по въпроса за местната подсъдност на
делото на РС Бургас има вече произнасяне от състав на АдмС Бургас.
Административен съд - Бургас, ХV-ти касационен
състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за основателна,
по следните съображения:
С процесното наказателно постановление
отговорността на дружеството-касатор е ангажирана за това, че към 20.02.2019 г.
в гр. София предоставя обществена електронна съобщителна услуга на „УООЛ
ПРЕМИУМ“ ЕООД с ЕИК *********, чрез ползване на индивидуално определен
ограничен ресурс – номера от номерационния план на Р България, а именно –
телефонен номер 02/473 87 85 /номер с географски код за достъп, обслужващ
административна област София/, като електронната съобщителна услуга включва
техническо свързване чрез цитирания телефонен номер, което позволява на „УООЛ
ПРЕМИУМ“ ЕООД да осъществява телефонни обаждания чрез номер 02/473 87 85 /видно
от констативни протоколи №№ С-ОК-048/03.04.2019 г. и С-ОК-052/11.04.2019 г.,
ведно с приложения, съдържащи данни за проведен разговор на 20.02.2019 г. с
номер 0895/543 400/. Телефонен номер 02/473 87 85 е предоставен от „ТБГ“ ЕООД
на „УООЛ ПРЕМИУМ“ ЕООД по силата на договор за предоставяне на услуги №
95/28.12.2018 г. Съгласно чл.79 от Закона за електронните съобщения, за
ползване на индивидуално определен ограничен ресурс за осъществяване на
електронни съобщения се изисква разрешение, а дружеството-касатор не притежава
такова, издадено от Комисията за регулиране на съобщенията, за ползване на
горепосочения телефонен номер, нито е получило вторично номера по реда на
чл.43б от Наредба № 1/22.07.2010 г. за правилата за ползване, разпределение и
процедурите по първично и вторично предоставяне на ползване, резервиране и
отнемане на номера, адреси и имена. Прието е в НП, че така описаното деяние
съставлява нарушение на чл. 324, ал.1, предл.1 вр.чл.79 от Закона за
електронните съобщения и на осн.чл.53, ал.1 вр.чл.83, ал.1 ЗАНН вр.чл.324,
ал.1, предл.1 вр.чл.79 вр.чл.336 от Закона за електронните съобщения, на „ТБГ“
ООД е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лв.
Въззивният съд е приел, че
процесните НП и АУАН са издадени в законоустановените срокове по чл.34 ЗАНН, че
при издаването им са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, а по същество
– че нарушението е безспорно установено, че предвид значимостта на обществените
отношения, които са предмет на защита с разпоредбите на ЗЕС, случаят не е
маловажен, и поради това процесното НП, с което за нарушението е наложена имуществена
санкция в минимален размер от 30 000 лв., е законосъобразно.
Решението на РС е недопустимо.
РС е допуснал съществено процесуално
нарушение, като не е обсъдил изобщо възраженията на административнонаказващия
орган - Комисия за регулиране на съобщенията /КРС/, направени в
първоинстанционното производство и касаещи местната подсъдност на делото.
Видно от доказателствата по делото,
Районен съд Бургас е бил сезиран с жалба, подадена от „ТБГ“ ООД, против наказателно постановление № 115/19.08.2019 г., издадено от председателя
на Комисията за регулиране на съобщенията. В придружителното писмо, изпращащо
административната преписка от 20.05.2020 г. /л.16 от делото на БРС/, органът е
посочил, че във връзка с постъпила в КРС идентична жалба, преписката вече е
окомплектована и изпратена в РС София, защото нарушението, по повод на което е
издадено НП, е извършено в гр. София. В тази връзка, направено е искане
производството по делото да се прекрати пред РС Бургас, доколкото е образувано
повторно между същите страни и е подсъдно на СРС. По това искане съставът на
БРС не се е произнесъл. С разпореждане на съдията-докладчик делото е било насрочено
за 12.06.2020 г. от 10,30 часа /л.7 от делото на БРС/. Преди датата на с.з., с
молба вх.№ 20845/10.06.2020 г. /л.90 от делото на БРС/, органът е възразил
против допустимостта на производството, на първо място, защото е направил
възражения, че жалбата против НП е била просрочена, и на второ място – защото
предвид факта, че нарушението е извършено в гр. София, според него делото е
местно подсъдно на РС София. В тази връзка, направено е искане за прекратяване
на съдебното производство от РС Бургас. Становището на ответника с възражението
му относно местната подсъдност на делото е било докладвано в с.з. на 12.06.2020
г. /л.105 от делото на БРС/, но по същото съдът отново не се е произнесъл и е
дал ход на делото, като е преценил, че не са налице процесуални пречки за това,
без да излага конкретни мотиви. В с.з. на 29.09.2020 г. БРС е приключил
събирането на доказателства и е обявил делото за решаване, като в това с.з. процесуалният
представител на ответника по жалбата е поддържал отново искането за
прекратяване на съдебното производство поради недопустимост на жалбата срещу
НП, предвид нейното просрочие /л.269-л.270 от делото на БРС/. С Определение №
260285/26.10.2020 г. /л.277-л.278 от делото на БРС/, съдът е оставил без
разглеждане жалбата на „ТБГ“ ООД против процесното НП, като е приел, че същата
е просрочена. Това определение е било обжалвано от касатора пред АдмС Бургас и
с Определение № 119/19.01.2021 г. по ч.к.адм.дело № 2602/2020 г. по описа на
АдмС Бургас е отменено прекратителното определение и делото е върнато обратно
на РС Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия. Касационната
инстанция е разгледала частната жалба само на посочените в нея основания за
отмяна на акта, като връщането на делото обратно на БРС не означава, че
първоинстанционният съд не е следвало да изпълни задължението си да се
произнесе по възражението относно местната неподсъдност на спора пред него.
Непроизнасянето по този въпрос представлява съществено процесуално нарушение,
тъй като накърнява правото на защита на страната, която е релевирала
възражението, и води до постановяване на един недопустим съдебен акт. В тази
връзка, не може да се приеме, че постановеното Определение № 119/19.01.2021 г.
по ч.к.адм.дело № 2602/2020 г. по описа на АдмС Бургас е обвързващо за
първоинстанционния съд по въпроса за местната подсъдност на делото, тъй като
този въпрос изобщо не е бил предмет на упражнения инстанционен контрол по
отношение на прекратителното определение, а дадените с акта на АдмС Бургас
указания единствено задължават по-долустоящия съд да приеме, че подадената
жалба против НП не е просрочена.
Като е постановил крайния си съдебен
акт, без да се е произнесъл по възражението на Комисия за регулиране на
съобщенията във връзка с местната подсъдност на делото, БРС е допуснал
съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено от
настоящата съдебна инстанция. При преценката на местната подсъдност
се съобразяват фактическите обстоятелства, изложени в наказателното
постановление /в този смисъл е и Определение №
50/27.03.2017 г. на ВКС по ч.н.д. № 295/2017 г., І н.о./.
С оглед на това, РС Бургас е постановил
едно недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено на осн.чл.221, ал.3 АПК и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС
Бургас, който следва да се произнесе по така направеното възражение за местна
подсъдност и да прецени дали е компетентен по правилата на местната подсъдност
да разгледа делото, предвид нормата на чл. 59, ал.1 ЗАНН, и едва ако прецени,
че е компетентен по правилата на местна подсъдност – да разгледа спора по
същество.
Следва да се има предвид, че в
случая е ирелевантно обстоятелството, че дело с идентичен предмет – нахд №
5530/2020 г. по описа на СРС, вече е било прекратено пред РС София, но на друго
основание – чл. 24, ал.1, т.6 АПК /поради наличие на по-рано образувано дело
пред РС Бургас с идентичен предмет и страни/.
С оглед изхода на спора и претенцията
на касатора за присъждане на разноски, предвид обстоятелството, че делото се
връща за ново разглеждане на първоинстанционния съд, следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 226, ал.3 АПК, съгласно която
първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото се произнася и по
въпроса за разноските за водене на делото пред касационната инстанция, в
зависимост от изхода на спора по същество. Ето защо, на този етап разноски на
касатора не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 3, предл. второ от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Бургас, петнадесети
касационен състав
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260250/19.03.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 1503/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на РС Бургас,
който следва да се произнесе по възражението на Комисия за регулиране на съобщенията относно местната подсъдност
на делото.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.