МОТИВИ към Решение № 62 от
10.08.2020 година по АНД № 262/2019 г. по описа на Районен съд
Свищов
С постановление от 22.08.2019г. на
Районна прокуратура гр.Свищов, е направено предложение, наказателното
производство по отношение на П.Й.А. с
ЕГН ********** за извършено престъпление
по чл. 140 от НК да бъде прекратено,
като се освободи от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание.
Обвиняемият П.Й.А., се явява в първото заседание по делото. Даде
обяснения, че работи като шофьор от 10
години във фирма „*****“, като въпросния ден преди с. Козловец в буса имало
станали хора да слизат на спирката. Намалил скоростта, а въпросната госпожа
била права на пътечката и просто седнала
на зевята, била болнава и много пълна. Протегнал се с ръка да й помогне, други
хора също помогнали, за да можела да стане. Обясни, че през седелката с дясната
ръка я повдигнал под мишницата. След това жената станала, слязла на спирката,
където седнала на пейката и нищо й нямало. Допълни, че тя не поискала да я
откара до Бърза помощ, не било ставало въпрос за това. Защитникът му счита, че обвиняемия следва да
бъде признат за невиновен, тъй като не било установено деянието по безспорен
начин. От обясненията на обвиняемия се установявало, че той е направил всичко
по силите си да помогне на жената, като я е повдигнал, след което тя е стояла
на спирката, а след като се уверил, че всичко с нея е наред, той потеглил. Позовава се, че липсват доказателства жената
да е повикала Бърза помощ, а са и помогнали хора да се прибеле вкъщи, защото е
била тежко подвижна, сляпа, което не било следствие на инцидента.
Обстоятелството, че жената не можела да се движи, не можело да обоснове извод,
че това е следствие на инцидента. Взема становище, че по никакъв начин не били
установени травми, които да нарушават механиката на човешкото тяло, а описаните
травми не представлявали затруднение на движението, нито пък да установяват тя
да е имала нужда от каквато й да било помощ. Поради това взема становище, да бъде постановено решение, с което
обвиняемия да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Взема
становище и че поискания от прокурора размер на административно наказание глоба
се явява несъразмерен на доходите му, както и на личността му – не е осъждан.
Р.п.С. поддържа направеното предложение,
като се освободи от наказателна отговорност обв. А. с налагане на
административно наказание глоба, към средния размер, при отчитане на имущественото
му положение, характеристиките на деянието, отегчаващите обстоятелства –
допуснал правостоящи пътници с физически увреждания.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка:
На 02.02.2018г.
е започнало да се води наказателно производство
за това, че на 21.09.2017г. в с. Царевец, общ. Свищов, като водач на превозно
средство микробус собственост на „*****“ЕООД – В.Търново, пътуващ по линията
Свищов –В.Търново, след превозна злополука /внезапно спиране на МПС, което
управлявал/ не оказал необходимата помощ на пострадалото лице – Д.Г.Г./получила контузия на гръдния кош, таза и долните
крайници/, която е могъл да даде без опасност за себе си и за другиго– престъпление
по чл. 140 ал. 1 от НК.
От
събраните доказателства е установено следното:
Обв. П.Й.А. ***. Същият
не е осъждан, няма криминалистични регистрации, не е санкциониран по реда на
чл. 218б от НК, няма извършени противообществени прояви. Има постоянна трудова
заетост. От 11.05.2009г. той бил назначен с трудов договор на длъжността
„Шофьор“ в „*****“ЕООД – В.Търново, със срок на изпитване осем месеца, видно от
приложения трудов договор, като и към
момента работи на същата длъжност по постоянен трудов договор. За изпълнение на
длъжността му било възложено да
управлява МПС – Фолксваген Крафтер с рег. *****, със задача да осъществява
редовни пътнически превози по утвърдена линия, включително В.Търново-Свищов и
Свищов – В.Търново.
На 21.09.2017г. с посочения
микробус, обв. А. потеглили от гр. Свищов в 13,00 часа, за да извърши редовен
превоз на пътници до гр. В.Търново. Междувременно пострадалата Д.Г.се намирала
на спирка на площад „Свобода“ с намерение да ползва междуградски микробус, за
да се прибере в дома си в с. Козловец, общ. Свищов. Същата имала множество
заболявания, които и определели 100 % инвалидност с чужда помощ, видно от приложеното по делото
експертно решение № 1005/10.05.2017г. на МБАЛ-Павликени-ЕООД гр. Павликени. Отразено
в същата е, че наред с водещата диагноза – инсулинозависим захарен диабет, се
оплаква от силно влошено зрение. Заедно с нея този ден на площад „Свобода“ в
гр. Свищов се намирала и св. А.. Същата , видно от показанията й, щяла да
пътува до с. Козловец, общ. Свищов. Преди да дойде превозното средство Г.
помолила св. А. да й закупи билет, като дойде микробуса. Г. дала на св. А. 2
лева, за да й плати цената на билета, тъй като била трудно подвижна и щяла да
се качи бавно. В един момент микробусът спрял на спирката. Той бил пълен с
много хора, но имало все още и свободни седалки за сядане. Св. А. се качила и
платила на обвиняемия с дадените и пари билети. След това поискала да й бъде
даден билет, но обв. А. й викнал да отива назад. Тя отишла и седнала на едно
място, като възнамерявала да го освоби когато в микробуса се качи Г.. В
превозното средство обаче се качили много хора преди Г. и то се напълнило.
Пострадалата се качила последна. Тя намало как да се придвижи до св. А., защото
микробусът бил пълен с правостоящи лица и пътеката била задръстена. Тя
застанала до самия обвиняем А.. Той затворил вратите на микробуса и отпътувал
по посока с. Козловец, през с. Царевец. В това време в микробуса с гръб към
пострадалата се намирал св. Б.. Той стоял на един крак, защото от хора нямало
къде да стъпи. Микробусът минал през с. Царевец и наближил с. Козловец. Малко
след като навлязъл в село Козловец, изведнъж обв. А. видял, че в неговата лента
за движение след маневра изпреварване навлиза моторно превозно средство от
насрещното платно. За да избегне удар, обв. А. рязко натиснал спирачката на
микробуса. Превозното средство се разклатило силно и хората се развикали. Чули
се викове и на Г.. Св. Б., който бил в гръб, чул виковете на Г., но не можел да
се обърне. Той разбрал, че пострадалата е паднала. Всички хора започнали да
викат, но обв. А. продължил движението си. Левият крак на пострадалата Г. бил
на стъпалата на превозното средство, а десния в коридора, видно от показанията
й, като тя изпитала силни болки от падането, особено в гърба и молела
обвиняемия да спре, за да си оправи краката и да се изправи. Въпреки нейните
викове, както и ези на останалите пътници, обв. А. продължил движението на
превозното средство. Г. останала да лежи заклещена между коридора и стъпалата
на микробуса. Св. А. се намирала навътре в автобуса и не виждала Г., но по
виковете й се досетила, че нещо се е случило. В един момент обв. А. приближил
до центъра на с. Козловец, общ. Свищов и на спирката спрял микробуса. Тогава
различни хора се опитали да изнесат Г. от микробуса, но не успявали. В крайна
сметка с помощта на пътници и влачейки се Г. се измъкнала от микробуса. След
малко от него слязла и св. А.. Г. лежала на земята неподвжино. Обв. А. затворил
вратата на микробуса и продължил движението си. Св. А. извадила вода и
започнала да залива Г., която цялата треперела. Г. се поизправила. В този
момент св. А. се появил на центъра на с. Козловец. Той видял Г., че седи на
трототара, а до нея се намира св. А. и отишъл при двете жени. С помощта на св. А.,
св. А. изправил пострадалата. Двамата свидетели подкрепяйки пострадалата, я
отвели в дома й, видно от показанията им. Тя разказала на св. А., че при
спиране на микробуса, с който се возила, шофьорът не я е изчакал и потеглил,
след което тя паднала на тротоара. По-късно разказала и на своя син – св. Ц.,
че по време на движение на микробуса, обв. А. набил рязко спирачки, след което
тя паднала, а шофьорът не й оказал помощ. Св. И.Г. – брат на Д.Г.изнесе, че
като отишъл до къщата на Г. я видял депресирана и уплашена, не искала да му
каже за случилото се, но накрая му обяснила, че шофьорът на автобуса от Свищов
за В.Търново, който бил на 13.00 часа ги качил на Свобода с приятелката й М.,
за да се приберат в селото, като нямало място и останала права близо до
шофьора, който по някое време рязко спрял ,при което тя паднала напред с
краката нагоре, а той не спрял, спрял едва на спирката в с. Козловец. Същият
даде показания, според които хората ,които били на спирката помогнали на сестра
му и я сложили да седне на пейката. След инцидента Г. си извадила етапна
епикриза за причинените й травми след падането в микробуса, която е приложена
по делото. В тази етапна епикриза , издадена от д-р А.А.
на 25.09.2017г. е отразено, че Д.Г.се оплаква от силна болка в гръдния кош и
долните крайници, като преди ден е претърпяла инцидент в автобус, описани са
придружаващите й заболявания – контузия на долната част на гърба и таза, други
увреждания на нервни коренчета и плексуси, неинсулинов захаране диабет с очни
усложнения, както и назначената терапия. Заключението, посочено в етапната
епикриза е, че се касае за пациент, претърпял инцидент в автобус, в момента
пациента е с контузни рани по гръдния кош, таза и долните крайници. В протокол
за предписване на лекарства ,заплащани от НЗОК/РЗОК от 01.08.2017г. фигурира
предписаното лекарство за поставената на Г. диагноза – неинсулинов захарен
диабет с очни усложнения , с изчерпани инсулинови резерви. Св. Н., собственик
на ***** ЕООД заяви, че билет без пътник
не може да се вози, като при качването на пътника се издава билет, а обв. А. му
обяснил, че издал билет на жената. Този свидетел заяви, че познава обвиняемия
от десет години и за този период не е имал оплаквания на клиенти от него.
Видно от заключението на
авто-техническата експертиза, се касае за възникнала превозна злополука с
участието на обв. А., която била предизвикана от рязко натискане на спирачния
педал от водача на МПС - А., водачът бил
допуснал правостоящи пътници в микробуса, които са начително по-уязвими в
подобни ситуации, като което с оглед на обстоятелството, че пострадалата стояла
права и във връзка с нейната инвалидвност е довело до загуба на устойчивостта й
и съответно до падането й. Вещото лице е дало заключение, че основната причина
за настъпилата злополука при създадената ситуация на ускорено спиране на
микробуса е състоянието на пострадалата – трудно подвижна и обстоятелството, че
е била права. Заключението на вещото лице е, че водачът при първа възможност е
следвало да помогне на пострадалата, при
условие, че е възприел реално случилото се.
Установи се от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, че получените травми от Г. –
контузни рани в областта на гръдния кош, таза и долните крайници, субективни
оплаквания от силна болка в гръдния кош и в областта на таза, довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота , със срок на възстановяване
около 25 дни. Заключението на вещото лице е, че описаните травматични
увреждания могат да са получени по начина,
описан от пострадалата и свидетелите. В съдебно заседание вещото лице д-р Г.
заяви, че за описаните травми не е необходима спешна намеса на медицински
органи, не са от естество да застрашат живота на пострадалата, повърхностни
увреждания, които не са от спешен и неотложен порядък, нямало счупвания,
навяхвания, изкълчвания, нямало основания да не може да се движи. Заяви, че
описанието на травматичните увреждания в
етапната епикриза е лаконично, а описаното от него в заключението не представлява опасност за живота на
пострадалата , липсват травми, които да нарушават механиката на човешкото тяло,
а ако травмите са били от естество тя да не може да се движи, то и квалификацията
медико –биологичната щяла да бъде различна.
Видно от удостоверение
за наследници изх. № 11 от 24.01.2019г. на Кметство с. Козловец, общ.
Свищов и препис –извлечение от акт за
смърт № 213/07.12.2018г., Д.Г.Г.е починала на
06.12.2018г. и е оставила за свой наследник сина си Й.Ц.Ц..
С влязло в сила решение
№ 270/25.11.2019г. по гр.дело № 998/2018г. на РС Свищов е осъден „ЗАД Алианц
България“АД гр. София да заплати на Й.Ц.Ц. , като наследник на Д.Г.Г.,
сумата 2 000 лева обезщетение за претърпени от Д.Г.Г.неимуществени
вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 21.09.2017г. в с.
Козловец, ведно със законната лихва от 9.10.2018г. до окончателното плащане,
като иска до предявения размер от 6000 лева е отхвърлен като неоснователен и
недоказан, като са присъдени и разноски.
От писмото на ИААА, РД
АА Плевен и приложените към него доказателства се установи, че МПС „Фолксваген
Крафтер“ с рег. *****, не е оборудвано за трудно подвижни лица.
Тази фактическа обстановка се
установява от експертно решение- л. 40, етапна епикриза – л. 41, протокол за
предписване на лекарства, заплащани от НЗОК – л. 42, заверено копие за международен автобусен
превоз на пътници за чужда сметка или
възнаграждение – л. 52, протокол за доброволно предаване лична амбулаторна
карта, експертно решение, заключение на съдебно-медицинска експертиза,
заключение на автотехническа експертиза, удостоверение за наследници – л. 108,
препис-извлечение от акт за смърт – л. 109, трудов договор – л. 120, длъжностна
характеристика, работен дневник, данни за личността, свидетелство за съдимост, декларация са
семейно и материално положение и имотно състояние – л. 35, обясненията на
обвиняемия, показанията на свидетелите А.,
Г., Б., А., Г., Ц..
От изложеното съдът приема за безспорно
доказано извършеното от обв. П.А. деяние
– на 21.09.2017г. в с. Козловец, общ.
Свищов, като водач на „Фолксваген Крафтер“ с рег. *****, собственост на „*****“ЕООД
В.Търново, след превозна злополука/внезапно спиране на МПС, което управлявал/,
не оказал необходимата помощ на пострадалото лице – Д.Г.Г./получила
контузни рани в областта на гръдния кош, таза,
долните крайници, субективни оплаквания от силна болка в гръдния кош и в областта на таза, довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на възстановяване около
25 дни/, която е могъл да даде без опасност за себе си и за другиго. Заявеното от
вещото лице д-р Г. в съдебно заседание, че Г. не се е нуждаела от неотложна
медицинска помощ не изключват съставомерността на деянието. Практиката на ВС и
ВКС приема, че в правната рамка на чл. 140 от НК са без значение характера и
степента на причинените телесни увреждания, в който смисъл е и Решение №
46/29.03.1993г. на ВК, според което необходимата помощ се дължи всякога, ако
обективно тя е възможна независимо от характера и степента на причинените
увреждания на пострадалите. Или за да отпадне отговорността на дееца по чл. 140 НК, необходимата помощ следва да бъде оказана на пострадалото лице, независимо
от характера и степента на причинените му увреждания. Пострадал по този състав
е всяко лице, което е получило телесни увреждания от превозната злополука и
обективно се нуждае от помощ. В този смисъл е и Решение № 1075/6.10.1971г. по
н.д. № 938/1971г. , III
Н.О, според което водачът на превозното средство след превозна злополука, в
която има участие, е длъжен да окаже на пострадалия от злополуката необходимата
помощ независимо от степента на увреждането, която може да бъде и лека телесна
повреда. Съдът приема за установено, че Г. е пострадала, получила е описаните
телесни увреждания и обективно се е нуждаела от помощ, каквато обв. А. не е оказал.
От обективна страна обв. П.Й.А. осъществил признаците на престъпния състав на
чл. 140 от НК. С действията си
осъществява обективните признаци от състава на посоченото престъпление, защото
на инкриминираната дата след превозна
злополука , не оказал необходимата помощ на пострадалата Г.Г., която получила
описаните телесни увреждания, която помощ е могъл да даде без опасност за себе
си и за другиго.
Посоченото деяние е извършено
от обв. П.А. виновно, при форма на
вината - пряк умисъл. Деецът
е съзнавал и предвиждал общественоопасните послеции от деянието, като е искал тяхното настъпване.
По този начин обв. П.Й.А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 140 от
НК.
Съдът след като взе предвид, че за
извършеното престъпление се предвижда
наказание – лишаване от свобода до една година или пробация, че обвиняемия не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по този ред и че от деянието
няма причинени съставомерни имуществени
вреди, намира, че са налице предпоставките за прилагането на чл. 78а от НК.
Обвиняемият следва да се освободи от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание – глоба.
С оглед на гореизложеното и като взе
предвид материалното положение на обвиняемия
- работи, реализира месечен доход около петстотин и
шестдесет лева, притежава недвижимо имущество – етаж от къща в гр. Белоградчик и МПС/декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние/,, отчитайки
липсата на данни за противообществени прояви, но отчитайки и обстоятелството,
че допуснал правостоящи пътници с увреждания в микробуса, съдът счита, че следва
да му се наложи административно наказание
глоба над минималния в закона размер,
съгласно чл.78а, ал.1 от НК , а именно глоба в размер на 1200,00/хиляда и двеста/ лева. Глоба в този
размер, съдът счита, че е достатъчен да изпълни
целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
На обв. П.Й.А. следва да бъдат
възложение направените разноски в размер на 316,71 лева за вещи лица, като
същия бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Велико Търново сумата
316,71 лева направени разноски, както и 5,00 лева – такса при служебно издаване
на изпълнителен лист.
По изложените
съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :