РЕШЕНИЕ
№ 719
гр. Пловдив, 14.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариета Бл. Бедросян
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Гражданско дело №
20225300100603 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 12, ал. 2 от Закона за
арендата в земеделието /ЗАрЗ/ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Булгрейпс“ ООД - Пловдив, ул. А. Екзарх 21А, с ********** Г.
Н., ЕИК *********, със съд. адрес: гр. ****************************** чрез
адв. А. П., е предявил срещу ответниците П. Г. М., ЕГН **********, и П. П.
М., ЕГН **********, и двамата от гр. *********, обективно кумулативно и
пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗАЗ
и чл. 86 от ЗЗД, а именно: частични искове по чл. 12, ал. 2 от ЗАЗ в размер на
100 000 лв. за всеки ответник от общо дължимите от него 233 280,61 лв., ведно
със законната лихва, „считано от присъждането им“ до окончателното
плащане; по чл. 86 от ЗЗД в размер на 9 000,72 лв. за всеки ответник – лихви за
забава за периода 07.01.2021 г. – 26.11.2021 г. върху главниците от по 100 000
лв., както и направените по делото разноски.
Твърди, че въз основа на сключени с ответниците Договори за аренда №
2817/24.04.2016 г. и № 2816/28.04.2016 г., в качеството си на арендатор, със
знанието и съгласието на арендодателите П. и П. М.и извършил промяна на
статута на арендованата зем. земя, находяща се в землището на с.
*****************************, която от земеделски ниви е променена на
1
лозови насаждения. В изпълнение на промяната дружеството сключило
множество договори с трети лица са изграждане на инфраструктурните
мероприятия на лозовите масиви – извършване на СМР, покупка, доставка и
засаждане на лози, реализиране на напоителни системи и др., подробно
описани в ИМ по видове, размери и доставчици, на обща стойност 466 561,22
лв., с която сума счита, че се е увеличила стойността на обектите, предмет на
двата арендни договора.
Тъй като процесните Договори за аренда №№ 2817/24.04.2016 г. и
2816/28.04.2016 г. са прекратени с влязло в сила решение по гр.д.№ 8868/2018
г., ПРС, ответниците дължат на ищеца на основание чл. 12, ал. 2 от ЗАЗ общо
сумата 466 561,22 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от
07.01.2021 г., когато е уговорена среща между страните, до подаване на ИМ.
Срещата е била поискана от дружеството с оглед изготвяне на опис – оценка и
предаване на владението на имотите, както и уреждане на взаимоотношенията
във връзка със стопанисването на лозовото насаждение, но ответниците не са
се явили.
Предвид гореизложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ищците да му заплатят исковите претенции в посочените
частични размери, ведно със законните последици, както и обезщетение за
забава върху частичните главници за периода 07.01.2021 г. – 30.11.2021 г.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба, в
уточняващите молби и в писмени бележки по съществото на спора. В
подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства и експертизи.
Ответниците П. Г. М., ЕГН **********, и П. П. М., ЕГН **********, и
двамата от гр. *********, ул. **********, със съд. адрес: гр. *********, бул.
**********************, чрез адв. В. Т. -Б., са подали отговори, в които
заявяват, че исковете са допустими, но ги оспорват изцяло по основание и по
размер като недоказани и неоснователни.
Не оспорват, че между страните е сключен Договор за аренда от
28.04.2016 г. по отношение на нива от 79,172 дка, съставляваща имот № *****
находяща се в землището на с. ***********************, който е развален от
съда на основание чл. 28, ал. 2 от ЗАЗ с влязло в сила на 24.09.2020 г. Решение
№ 1440/15.04.2020 г. по гр.д.№ 8868/2018 г., ПРС, поради неплащане на
арендните вноски от страна на арендатора, който е неизправна страна по тези
2
договори и не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение.
Твърдят, че в случая не е налице хипотезата на чл. 12, ал. 2 от ЗАЗ, тъй
като арендния договор не е прекратен, а е развален от съда, като законът прави
ясно разграничение между двете хипотези – по чл. 27 и по чл. 28 от ЗАЗ.
Оспорват всички фактури, договори за стоки и услуги, анекси към тях,
банкови бордера и др., представени от ищеца, тъй като те не разполагат с
достоверна дата и са съставени за нуждите на настоящото съдебно
производство, поради което не могат да им бъдат противопоставени. Тези
документи касаят други лозя в землището на с. ***********************,
които ищцовото дружество ползва.
Считат исканите подобрения, касаещи обработване и поддръжката на
земята – поливане, оран, торене, маркиране, подравняване и др., че са
задължение на арендатора, а не на арендодателите. Направените в тази връзка
разходи от ищеца не са подобрения, водещи до увеличаване на стойността на
имота, а са необходими разходи за извършване на дейността, от която той е
извличал блага и е получавал доходи.
Освен това, 75 % от сумите, вложени за промяна на статута на зем. земи
от ниви в лозя, са възстановени от ДФ „Земеделие“, с който ищеца има
сключени Договори №№ 201650/25.04.2016 г. и 201653/25.04.2016 г.
Ищцовото дружество продължава да е във владение на процесните зем. имоти
и да получава парични средства от ДФ „Земеделие“ за тях, въпреки че
договорите за аренда са развалени през 2020 г.
Освен това, твърдят, че промяната на статута на ПИ с идентификатор
56068.37.20 в землището на с. ************** е неправилно преценено като
ефективност на културата „лозе“, тъй като почвата е чернозем, който е
непригоден за отглеждане на лозя, и с тези насаждения се влошава качеството
на земята, за която е необходим финансов ресурс, за да бъде възстановена в
първоначалния си вид. ПИ не се обработва и поддържа и е в изключително
лошо състояние, обрасъл с бурени, тръни и храсти.
Не е давано и съгласие от страна на арендодателите за извършената
промяна, а описаните във фактурите движими вещи не съставляват
подобрения, тъй като не са трайно прикрепени към земята и могат да бъдат
безпроблемно отделени от нея.
3
Оспорват претендираното обезщетение за забава, като твърдят, че
ищецът се намира във владение на имота и след развалянето на арендните
говори и без да има сключени договори за наем, а разменената между страните
кореспонденция касае уреждане на отношенията между тях, като никъде
ищецът не е посочил, че претендира обезщетение за забава.
Подробни съображения в тези насоки са изложени в отговорите и в
писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си
ангажират писмени доказателства и експертизи.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
предявените искове, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и след като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Няма спор, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че Г. Е. М., ЕГН **********, е собственик по реституция и
наследство на нива в местността „*************“ с площ от 79,174 дка, трета
категория, съставляваща имот № ***** по плана за земеразделяне на с.
***********************, при граници и съседи: имот № 037019 на И. И. И.,
имот № ****** на н-ци на Р. Г. С., кад.№ ******* – полски път, имот №
******* – полски път, съгласно т. 2 от Дял II от Договор за доброволна делба
на зем. земя от 12.06.2003 г. с рег.№ 2760, акт 180, том 2, и скица №
*****/25.04.2015 г. на ОСЗ – Нова Загора. От представеното удостоверение за
наследници изх.№ 1300-24443/11.03.2014 г. на Район Централен – *********
се установява, че ответниците П. П. М., ЕГН **********, и П. Г. М., ЕГН
**********, са наследници по закон – съпруга и син на Г. Е. М., ЕГН
**********, поч. на **.**.**** г.
Няма спор също, че на 28.04.2016 г. е сключен Договор за аренда на зем.
земя с нот. заверка на подписите рег.№ 2817/28.04.2016 г. на нотариус А. К.
рег.№ 171 на НК, вписан с вх.рег.№ 1741/13.05.2016 г., Акт № 289, том 2, дело
1729/2016 г. на СВ – Нова Загора, с който арендодателите П. П. М. и П. Г. М.
отдават на арендатора „Булгрейпс“ ООД за срок от 26 години собствените си
недв. имоти в общ размер на 140,974 дка в землищата на с. *********, с.
**********, с. *********** и с. **************, всички в община
************, в т.ч. и нива от 79,172 дка, съставляваща имот № *****
находяща се в м. „*************“ в землището на с.
4
***********************, област Сливен, ПИ с идентификатор 56068.37.20.
Според чл. 8, ал. 2 от Договора за аренда № 2817/28.04.2016 г.,
арендаторът има право да засажда арендуваните имоти с каквито прецени по
вид трайни насаждения, както и да изменя начина на трайно ползване на
имотите, като с подписването на настоящия договор арендодателят дава
изричното си съгласие за това.
Няма спор също, че с влязло в сила на 24.09.2020 г. Решение №
1440/15.04.2020 г. по гр.д.№ 8868/2018 г., ПРС, 19 гр.с., потвърдено с Решение
№ 260117/24.09.2020 г. по в.гр.д.№ 1340/2020 г., ПОС, 9 гр.с., е развален
Договора за аренда на зем. земя с нот. заверка на подписите рег.№
2817/28.04.2016 г. на нотариус А. К. рег.№ 171 на НК, на основание чл. 28, ал.
2 от ЗАЗ, поради неплащане на арендните вноски от страна на арендатора,
който е неизправна страна по тези договори.
По делото е приета съдебно-*****ическа експертиза с вещо лице М. Й.
В., която съдът възприема като компетентна, безпристрастно изготвена и
неоспорена от страните, ведно с приложен към нея снимков материал. От нея
и от обясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание на 14.12.2022 г.,
се установява, че според съставената от Института по почвознание,
агротехнология и защита на растенията „***********“ – София Почвена карта
на България, почвите в района на с. ***********************, са № 11 – леко
глинеста и № 12 – излужени чернозем-смолници, глинести почви. Почвите в
ПИ с идентификатор 56068.37.20 по КККР на с. ************** са
подходящи за създаване (засаждане) и отглеждане на земеделски култури,
включително и лозови насаждения. Неподходящи за засаждане на трайни
лозови насаждения са най-бедните почви от категория 10 и
некатегоризираните почви.
При извършения от вещото лице оглед на 11.08.2022 г. на имота е
установено, че само върху много малка част от терена – около 15-20 дка има
засадени лозови насаждания (лози), а останалата част от имота е празна, с
единични разпръснати лози. Почвата на целия имот е обрасла с много висока
плевелна растителност с височина над 0,5 м.
Наличните на терена лози от около 15 – 20 дка са изоставени.
Междуредията и вътре редовите разстояния са обрасли с много висока
плевелна растителност. През стопанската 2021/2022 г. площите с лозя не са
5
били обработвани и не са били прилагани добрите земеделски практики за
правилен растеж и развитие на лозите. Наличните гроздове по лозите са почти
изсъхнали и мумифицирани.
Съществуващите лози са поставени на подпорна конструкция, изградена
от бетонови колове и три реда тел. Има маркучи за капково напояване от
налична система за това, която обаче не е ясно дали е била въведена в
експлоатация. Не е установено наличие на водоизточник, който да захранва
системата за капково напояване. На останалата част от имота има бетонови
колове и два реда тел.
Според вещото лице, в ПИ 56068.37.20 с площ от 79,166 дка, с начин на
трайно ползване – лозе, няма създадено годно лозово насаждение.
Според Протокол № НТП – 20/01.11.2018 г. на ОСЗ – Нова Загора (л.
1000), в имот № ***** с начин на трайно ползване „нива“ по ВКС на с.
************** към 01.11.2018 г. има новосъздадени лозови насаждения,
поради което е решено да се промени НТП на имота от „нива“ на „лозови
насаждения“.
По делото е приета комплексна съдебно-счетоводна и оценителна
експертиза с вещи лица Й. А. З. и Ч. С. П., която е оспорена от ответниците и
която съдът не възприема, тъй като счита същата за пристрастна и
необоснована.
От нея и от обясненията, дадени от вещите лица в съдебно заседание на
11.09.2024 г. се установява, че вещите лица са работили по предоставени от
дружеството – ищец счетоводни документи, но в тях отчетените разходи
касаят изграждане на лозов масив с площ от общо 15,1567 ха., в който се
включват ИМ с идентификатор 56068.37.1 (стар № ******) с ефективна площ
за засаждане от 7,7886 ха. и процесният ИМ с идентификатор 56068.37.20
(стар № *****) с ефективна площ за засаждане от 7,3681 ха. От последния
имот 0,6938 ха. са засадени с лозе сорт „Тамянка“, като разходите за него са
отчитани отделно от дружеството, а за останалите 6,6743 ха. от процесния ПИ
***** разходите са отчитани общо с тези на ПИ ****** и са общо 389 223,60
лв.
От тях 383 816,90 лв. е стойността на лозовите насаждения в процесния
имот за 2018 г. За 2019 г. направените от ищеца разходи за обработка на лозите
са общо 18 266,67 лв. за ПИ 20 и ПИ 01 с обща площ от 16,1168 ха., и 8 939,63
6
лв. - за ПИ 20 за площ от 7,3981 ха., като вещите лица са разделяли
осчетоводените от дружеството разходи пропорционално на площите на двата
ПИ.
Аналогично са изчислени разходите на дружеството за 2020 г. и 2021 г.
за торове, горива, обработка и др.
Според вещите лица, увеличената стойност на процесния ПИ ***** от
464 802,51 лв. е изчислена, като към стойността на имота от 396 756,53 лв., по
която той е заприходен в сметка 209 Дълготрайни материални активи в
счетоводството на дружеството, е прибавена стойността на всички направени
разходи за отглеждане на лозово насаждение до 12.07.2021 г., отразени в
сметка 612 на дружеството, с пропорционален дял в размер на общо 68 045,98
лв.
При така направените изчисления мораторната лихва за забава върху
увеличената стойност на имота, считано от датата на уговорената среща на
07.01.2021 г. до завеждането на иска на 26.11.2021 г., е в размер на общо
41 832,18 лв.
Според вещите лица, останалите живи лозови насаждения не могат да
бъдат преместени на друг терен, тъй като вече са развили добра коренова
система и надземна стъблена част, която е захваната за подпорната
конструкция.
На територията на процесния ПИ се намират още водосъдържател за
около 100 куб.м вода, линейна мрежа от маркучи за капково напояване и др.
елементи на изградената система за напояване, съгласно изготвения
технически проект.
За създаване и поддържане на лозовите насаждения на ищцовото
дружество са изплатени общо 591 826,09 лв. от ДФ „Земеделие“, като са
получени и заеми от други дружества. Според експертизата за създаване на
лозовите насаждения са вложени от ищеца 231 657 лв., а за отглеждането им –
68 045 лв. или общо 299 702 лв. за периода 2018 г. – частично за 2021 г.
При повторен оглед на 17.03.2024 г. вещите лица са констатирали, че има
пропадане на лозовите насаждения в процесния имот с около 30 %, поради
което са редуцирали посочените по-горе стойности.
Във връзка с оспорването на тази експертиза е изслушана повторна и
7
допълнителна комплексна експертиза с вещи лица проф. д-р Б. С. Я. – *****,
и К. И. И. – ***********, която съдът възприема като компетентна и
безпристрастно изготвена, макар и оспорена от ищеца, тъй като оспорването й
е недоказано.
От повторната експертиза и от обясненията, дадени от вещите лица в
съдебно заседание на 28.05.2025 г. се установява, че от страна на
арендодателите П. и П. М.и няма изрично предварително писмено съгласие за
промяна на трайното ползване на процесния ПИ, а такова съгласие се съдържа
в чл. 8, т. 2 от Договора за аренда от 28.04.2016 г.
Лозето е трайно насаждение и създаването му представлява инвестиция
с цел получаване на икономическа изгода в бъдещи периоди. Според
счетоводните стандарти трайните насаждения се определят като биологичен
актив за потребление. Само по себе си създаването на биологичен актив не
представлява подобрение на ПИ. Биологичният актив (лозе), е динамична
система, за функционирането на която са необходими специфични, постоянни,
ежегодни, навременни и професионално извършени *****ически грижи. При
липсата на адекватни грижи биологичният актив много бързо се превръща в
пустеещо насаждение, т.е. в биологичен пасив, за премахването на който ще са
необходими разходи, близки по размер на тези, вложени за създаването му. За
подобрение на ПИ следва да се считат само онези инвестиции, които водят до
трайно повишаване на стойността на имота, без за това да са необходими
допълнителни вложения, без които биологичния актив се превръща в пасив и
намалява стойността на същия имот.
Теренът и почвите в процесния ПИ 56068.37.20 са добре подбрани и са
подходящи за създаване на лозе от бели винени сортове лозя.
Извършената от дружеството инвестиция за „направа на лозе“ обаче не
подобрява почвата на земята. Подобряването на почвата е свързано с
подобряване на почвеното плодородие – киселинност, засоленост, съдържание
на хумус, влагоемкост, водопропускливост, порьозност, съдържание на пясък
и глина, … и др., като засаждането на лозе не подобрява нито един от тези
показатели.
Извършените от дружеството – арендатор инвестиции в процесния ПИ
през периода 28.04.2016 г. – 24.09.202 г. са целесъобразни относно създаването
на биологичен актив – лозе, но то не води до увеличаване на стойността на
8
самия ПИ. Създаденото лозе дава възможност при полагане на необходимите
добри грижи да се реализира доход от този имот. За създаване на ново лозе са
необходими средства в размер на средно 4 368 лв. за 1 дка до влизане на
лозето в плододаване.
За създаване на лозе от 144,23 дка ищецът е получил в периода
01.01.2016 г. – 14.04.2022 г. от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция,
общо сумата 617 182,50 лв., от която 285 603,63 лв. са получени за създаване
на лозе в процесния ПИ с площ от 79,166 дка.
В процесния ПИ 56068.37.20 има поставени съоръжения, инсталации и
др. инвестиции – подпорна конструкция, състояща се от циментови колове,
поцинкована тел, опорни железни колчета от арматурно желязо, система за
капково напояване и резервоар за поливна вода, които не са трайно
прикрепени към терена и могат да бъдат демонтирани, но стойността ми ще
се обезцени със 70 % - 80 %.
Процесното 7-годишно лозе има общо 118 реда, от които: 60 реда имат
много добра гъстота на лозичките на единица площ, като първите 45 реда са с
отлична гъстота и 90 % живи лозички, а от 46-ти до 60-ти ред лозите са в
добро състояние с гъстота 74,2 %. Останалите 60 реда обаче са с много лоша
гъстота средно от 37,6 % живи лозички на декар, като има редове и с гъстота
от 24,78 %. Освен много големия процент на пропаднали лозички, половината
от насаждението е в лошо агротехническо състояние. Лозето е неподдържано,
неорязано, силно заплевено с всички признаци на изоставено лозе.
Подпорната конструкция също е неподдържана, с много паднали колове,
скъсани телове и много слабички лозички.
По средно статистически данни за периода 2010 г. – 2020 г. цените на 1
декар „нива“ за община ************ са минимум 2 пъти по-малки от цените
на 1 декар „лозе“, съгласно таблицата, изготвена от вещите лица.
Мораторната лихва за периода 07.01.2021 г. – 30.11.2021 г. върху
главницата от 100 000 лв. е в размер на 9 111,11 лв.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните изводи от правна страна:
Предявените пасивно субективно съединени частични искове с правно
основание чл. 12, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието са предявени в
9
преклузивния 3-годишен срок по чл. 13, ал. 1 от ЗАрЗ и са процесуално
допустими, а разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
По делото няма спор, че между ответниците П. П. М. и П. Г. М., в
качеството им на арендодатели, и ищеца „Булгрейпс“ ООД, в качеството му на
арендатор, е сключен валиден Договор за аренда на зем. земя с нот. заверка на
подписите рег.№ 2817/28.04.2016 г. на нотариус А. К. рег.№ 171 на НК, вписан
с вх.рег.№ 1741/13.05.2016 г., Акт № 289, том 2, дело 1729/2016 г. на СВ –
Нова Загора, в необходимата форма за валидност по чл. 3, ал. 1 от ЗАрЗ, с
който арендодателите са предоставили на арендатора за възмездно ползване за
срок от 26 стоп. години собствените си недв. имоти в размер на общо 140,974
дка в землищата на с. *********, с. **********, с. *********** и с.
**************, всички в община ************, в т.ч. и нива от 79,172 дка,
съставляваща процесния имот № ***** находяща се в м. „*************“ в
землището на с. ***********************, област Сливен, ПИ с
идентификатор 56068.37.20, поради което съдът намира, че между страните по
делото е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за
аренда по смисъла на чл. 2, вр. чл. 1 от ЗАрЗ.
Няма спор също, че това правоотношение е прекратено с влязло в сила на
24.09.2020 г. Решение № 1440/15.04.2020 г. по гр.д.№ 8868/2018 г., ПРС, 19
гр.с., с което договорът за аренда е развален на основание чл. 28, ал. 2 от ЗАЗ,
поради неплащане на арендните вноски от страна на арендатора, който е
неизправна страна по този договор.
Според чл. 12, ал. 2 от ЗАрЗ, при прекратяване на договора за аренда
арендодателят дължи сумата, с която се е увеличила стойността на обекта на
договора вследствие на извършените с негово съгласие подобрения. По делото
няма спор, че начина на трайно ползване на ПИ 56068.37.20 в землището на с.
***********************, е променен от арендатора от „нива“ на „лозе“,
като съдът намира, че арендодателите са дали предварително изрично писмено
съгласие за промяната, съгласно записаното в чл. 8, ал. 2 от процесния договор
за аренда.
Съдът намира обаче, че в случая разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗАрЗ не
е приложима, тъй като тя касае хипотезите на прекратяване на договора за
аренда, посочени в чл. 27 и чл. 29 от ЗАрЗ, в т.ч. и по чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗАрЗ
– прекратяване при всякакъв вид „неизпълнение - по общия ред, доколкото в
10
този закон не е предвидено друго“. Разпоредбата на чл. 28 от същия закон
обаче предвижда специална хипотеза, при която договора за аренда може да се
развали от страна на арендодателя и само поради забавяне на арендното
плащане от страна на арендатора за повече от 3 месеца. Именно тази
специална хипотеза е била основанието, на което е развален процесния
договор за аренда от съда, предвид на срока му, и няма основание за
разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗАрЗ, която касае
хипотезите на прекратяване на договора на аренда по чл. 27 и чл. 29 от ЗАрЗ.
Отделно от това съдът намира, че в процесния ПИ 56068.37.20 –
предмет на разваления договор за аренда, не са извършени подобрения, които
да водят до увеличаване на стойността му.
Според неоспорената експертиза на вещото лице М. В., само върху
малка част от терена – около 15-20 дка от общо 79,166 дка има засадени
лозови насаждания, които обаче са изоставени, а останалата част от имота е
празна, с единични разпръснати лози. Почвата на целия имот е обрасла с
много висока плевелна растителност с височина над 0,5 м. През стопанската
2021/2022 г. лозята не са били обработвани и не са били прилагани добрите
земеделски практики за правилен растеж и развитие на лозите. Има маркучи
за капково напояване от налична система за това, която обаче не е ясно дали е
била въведена в експлоатация, тъй като не е установено наличие на
водоизточник, който да я захранва.
Затова според вещото лице в процесния ПИ 56068.37.20 с начин на
трайно ползване – лозе, няма създадено годно лозово насаждение.
Аналогични са констатациите и на комплексната експертиза с вещи лица
проф. д-р Б. Я. и К. И., според които освен много големия процент на
пропаднали лозички, половината от насаждението е в лошо агротехническо
състояние - лозето е неподдържано, неорязано, силно заплевено с всички
признаци на изоставено лозе. Подпорната конструкция също е неподдържана,
с много паднали колове, скъсани телове и много слабички лозички, а при
липса на адекватни грижи биологичният актив се превръща в пустеещо
насаждение, т.е. в биологичен пасив, за премахването на който са необходими
разходи, близки по размер на тези, вложени за създаването му.
Подобрения на ПИ са само онези инвестиции, които водят до трайно
повишаване на стойността на имота, без за това да са необходими
11
допълнителни вложения, без които биологичния актив се превръща в пасив и
намалява стойността на същия имот. Затова съдът намира, че извършените от
арендатора дейности по засаждане на лозе, което впоследствие не е
обработвано и е изоставено, не водят до трайно увеличение на стойността на
процесния имот, поради липсата на годни лозови насаждения в него.
Според вещите лица, наличната подпорна конструкция също е
неподдържана - с много паднали колове и скъсани телове, а заедно със
система за капково напояване и резервоара за поливна вода, които не са трайно
прикрепени към терена, могат да бъдат демонтирани от арендатора, съгласно
правомощията му по чл. 12, ал. 3 от ЗАрЗ.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не се установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на предпоставките по чл. 12, ал. 2 от
ЗАрЗ, поради което предявените частични искове следва да се отхвърлят като
недоказани и неоснователни.
Тъй като главните искове са неоснователни, неоснователни са и
акцесорните претенции за обезщетения за забава в размер на законната лихва
по чл. 86 от ЗЗД.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответниците направените от тях разноски по съдебното производство в размер
на общо 4 276 лв., съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Предвид гореизложеното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Булгрейпс“ ООД - Пловдив, ул. А. Екзарх
21А, с ********** Г. Н., ЕИК *********, със съд. адрес: гр.
****************************** чрез адв. А. П., срещу П. Г. М., ЕГН
**********, и срещу П. П. М., ЕГН **********, и двамата от гр. *********,
ул. **********, със съд. адрес: гр. *********, бул. **********************,
чрез адв. В. Т. -Б., обективно кумулативно и пасивно субективно съединени
искове с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗАЗ и чл. 86 от ЗЗД, а именно:
частични искове по чл. 12, ал. 2 от ЗАЗ в размер на 100 000 лв. за всеки
ответник от общо дължимите от него 233 280,61 лв. – увеличена стойност на
ПИ 56068.37.20 в землището на с. ***********************, в резултат на
12
извършени подобрения в него, ведно със законната лихва до окончателното
плащане, както и искове по чл. 86 от ЗЗД в размер на 9 000,72 лв. за всеки
ответник – лихви за забава за периода 07.01.2021 г. – 26.11.2021 г. върху
главниците от по 100 000 лв., като НЕДОКАЗАНИ и НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Булгрейпс“ ООД - Пловдив, ул. А. Екзарх 21А, с **********
Г. Н., ЕИК *********, със съд. адрес: гр. ******************************
чрез адв. А. П., да заплати на П. Г. М., ЕГН **********, и на П. П. М., ЕГН
**********, и двамата от гр. *********, ул. **********, със съд. адрес: гр.
*********, бул. **********************, чрез адв. В. Т. -Б., на основание чл.
78, ал. 3, вр. чл. 80 от ГПК общо сумата 4 276 лв. (четири хиляди двеста
седемдесет и шест лева) – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
13