Р Е Ш Е Н И Е
№ 148
17.07.2023г. град
Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
десети юли две
хиляди двадесет и трета година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия:
МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 420 по описа на съда за 2022г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.38 от ЗЗЛД /Закон за защита
на личните данни/.
С.К.П., ЕГН ********** *** обжалва решение №ППН-01-334/2021
от 08.09.2022г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ В ЧАСТТА ПО Т.1
от решението, с която част жалбата на П. с вх.рег.№ППН-01-334/19.04.2021г. е
обявена за неоснователна. Релевира основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК във вр. с чл.38 от ЗЗЛД. Счита, че фактът на инсталиране на система за
видеонаблюдение покрива изискването за „обработване“ на лични данни по чл.4, §2
от Регламент /ЕС/ 2016/679. Моли за отмяна на решението в оспорената част.
С молба вх.№1502/07.04.2023г. жалбоподателят поддържа
жалбата. Претендира деловодни разноски за ДТ.
В писмено становище вх.№1518/10.04.2023г., молба вх.№1954/18.05.2023г.
и становище по доказателствата вх.№1984/22.05.2023г. пълномощникът на ответната
КЗЛД намира жалбата за недопустима, евентуално за неоснователна.
Недопустимостта свързва с основанията по чл.159, т.2, т.4 и т.5 от АПК. Твърди за
липса на представителна власт и правосубектност на подателя на жалбата, който е
различен от жалбоподателя. Отсъствието на правен интерес е поради
несъответствие между твърденията за нарушени права и установеното от органа
фактическо положение за нефункционираща система за видеонаблюдение. Просрочването
на оспорването е поради липса на удостоверителна сила на датата в
товарителницата на пощенския оператор, който няма право съобразно чл.77, ал.2,
ал.5 и ал.6 от ЗПУ да използва датни клейма и/или друга форма, съдържаща
информация за датата на приемане на пратката. Моли за прекратяване на делото,
евентуално за отхвърляне на оспорването като неоснователно. Претендира
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. В хипотеза на присъждане
на разноски за жалбоподателя, моли за присъждане в минимален размер по чл.78,
ал.5 от ГПК.
В писмен отговор вх.№1007/01.03.2023г. и молба
вх.№1494/06.04.2023г. адв.Б.П. като пълномощник на заинтересованата страна О.К.П.
*** със съдебен адрес:*** 1421, р-н Лозенец, ул.“Бисер“ №2, ет.2, ап.5 оспорва
жалбата като неоснователна.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с
жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установена следната фактическата обстановка по спора:
Административното производство е образувано по жалба от С.К.П.
рег.индекс ППН-01-334/19.04.2021г. до КЗЛД срещу заинтересованата страна О.К.П..
В жалбата се сочи, че двамата са собственици на самостоятелни обекти в къща в
гр.Дупница, ул.“Ботьо Петков“ №7, в
която О.П. без съгласие и въпреки изричното противопостояване на жалбоподателя
е инсталирал системи за видеонаблюдение, с които записва действията на него и
семейството му и посещенията на трети лица. Жалбоподателят моли за проверка и
прилагане на мерките по чл.58, §2, б.“а“-„з“ и „й“ от Регламент /ЕС/ 2016/679
или по чл.80, ал.1, т.3-5 от ЗЗЛД, като се разпореди на лицето преустановяване
на видеозаснемането и демонтиране/премахване на поставените технически
средства, вкл. да се наложи административно наказание по чл.83 от Регламента.
Към жалбата са приложени 3бр. снимки с монтирани видеокамери на сградата и на скеле
за лозница.
С писмо изх.№ППН-01-334/2021г.-1 от 23.06.2021г. на
основание чл.12а от ЗЗЛД, чл.58, §1, б.“а“ от Регламента, чл.36, ал.2 от АПК и
чл.3, ал.2 от Правилника за дейността на КЗЛД, главният секретар на КЗЛД е
изискал от заинтересованата страна информация за нормативното основание за
обработване на лични данни посредством осъществяване на видеонаблюдение досежно
предмета на жалбата, за качеството на лицето като администратор на лични данни
и за въведените подходящи технически и организационни мерки за защита на данните
съобразно чл.32, §1 от Регламента.
С писмо изх.№ППН-01-334/2021г.-2 от 23.06.2021г. на
основание чл.36, ал.2 от АПК главният секретар на КЗЛД е изискал от жалбоподателя
информация за жилищната сграда, нейните собственици, документи за собственост и
скици за поземления имот и сградата.
В писмено становище вх.№ППН-01-334-3/01.07.2022г. адв.Б.П.
като пълномощник на заинтересования О.К.П. е изразил становище за
неоснователност на жалбата. Посочил е, че сградата е 4-етажна многофамилна, в
режим на съсобственост с жалбоподателя и майка им В.
Й. П.. Твърди
се, че камерите са инсталирани преди повече от 10 години, когато е извършен
основен ремонт на сградата със знанието и без противопоставянето на всички
съсобственици. Обяснява, че камерите не са свързани с техническо устройство и
не осъществяват видеонаблюдение. Липсва монитор, телевизор или друг
видеодисплей, свързани към камерите за възпроизвеждане на изходящ образ в
реално време. Камерите имитират видеонаблюдение в имота. В този смисъл намира,
че липсва „обработване на лични данни“ по чл.4, §2 от Регламента. Евентуално твърди
за законосъобразно обработване на лични данни на основание чл.6, §1, б.“е“ от
Регламента.
В протокол рег.№ППН-01-334-4/08.07.2021г. от юристи на КЗЛД се
съдържа подадена от жалбоподателя информация за монтирани от О.П. допълнително
две камери за видеонаблюдение в предверието и на третия етаж от къщата.
Със заповед №РД-15-337/16.09.2021г. на председателя на КЗЛД,
на основание чл.58, §1 от Регламента и чл.12, ал.1 и ал.4 от ЗЗЛД и в
изпълнение на решение на КЗЛД от Протокол №38/08.09.2021г. е наредено
извършване на проверка по спазване и прилагане на Регламента и закона на лицето
О.К.П. със задача да се установи изградена ли е система за видеонаблюдение и
какви са нейните технически параметри. Проверката е извършена на 26.11.2021г.,
а данните от нея са обективирани в Констативен протокол рег.индекс
ППН-02-621/06.12.2021г., подписан от О.П.. Неразделна част от протокола е
Приложение №2 към Инструкция за практическото осъществяване на надзорната
дейност на КЗЛД във вид на въпросник и 6 снимки. На място е установено, че в
имота има 4-етажна жилищна сграда /къща/ с един вход, прилежащо дворно място и
обособен гараж. На вторият етаж от къщата се намира жилището на жалбоподателя,
на третия етаж е жилището на О.П., а на първия етаж живее тяхната майка.
Последния четвърти етаж представлява тавански помещения за общо ползване. О.П.
не обитава имота от 2 години, т.к. разполага с друг имот, който ползва за тази
цел. Установените от комисията камери не са свързани към електрическата мрежа.
Няма записващо устройство. Не се осъществява видеонаблюдение в реално време и
няма записи с видеокадри. Системата за видеонаблюдение се състои от 8 бр.
камери. Една от камерите с №4 е с инфрачервена технология, има 4 сигнала с
възможност за превключване, без запис на звук. Други две камери са куполни, а
останалите пет са фиксирани без слот за карта памет и са по-стари модели без
обозначителни стикери за марка, модел и технически характеристики. Камера 1 е
на лицевата фасада на 2 етаж от къщата, където се намира жилището на
жалбоподателя и е насочена към улицата и прилежащите към нея тротоари. Камера 2
е на лицевата фасада на 2 етаж от къща и е насочена към същите обекти. Камера 3
е разположена във вътрешността на имота на страничната фасада на 1 етаж от
къщата в обитаваните от майката помещения и е насочена към вътрешния двор и
гаража. Камера 4 е разположена във вътрешността на имота на страничната фасада
на 1 етаж от къщата в обитаваните от майката помещения и е насочена към
подстъпа към имота и входната му врата от вътрешната страна. Камера 5 е
разположена във вътрешността на имота, на задната фасада на 1 етаж и е насочена
към вътрешния двор и подстъпа към входната врата на къщата. Камера 6 е
разположена във вътрешността на имота, на метална конструкция /асма/ до гаража
и е насочена към вътрешния двор на имота и подстъпа към входа на къщата. Камера
7 /куполна/ е разположена на стена над входната врата в антрето на къщата и е насочена към самото входно антре и
външната входна врата на къщата от вътрешната страна. Камера 8 /куполна/ е
разположена на стена над входната врата към жилището на О.П. и е насочена към
етажната площадка и стълбището, водещо към нея и четвъртия етаж в къщата. На
обекта не се извършва охрана по ЗЧОД. Липсват информационни стикери/табели,
предупреждаващи за извършвано видеонаблюдение.
С протокол №9/20.03.2022г. на КЗЛД жалбата е приета за
допустима, конституирани са страните в производството и е насрочено открито
заседание за разглеждане по същество на 20.04.2022г., за която дата и час
страните са уведомени, като им е изпратен и Констативния акт от проверката. В
молба от 18.04.2022г. адв.П. като пълномощник на О.П. е изразил становище за
неоснователност на жалбата и е поискал нейното отхвърляне. На проведеното
открито заседание на КЗДЛ жалбата е разгледана по същество при наличие на
кворум. Оспорената т.1 от решението е взета с пълно мнозинство от 4 гласа „за“ на
всички 4 члена на комисията. По съществото на спора комисията е формирала
извод, че монтираните в имота камери за видеонаблюдение са с реални технически
параметри, поради което не са бутафорни и е доказано намерение за осъществяване
на видеонаблюдение. Системата може бъде въведена в експлоатация във всеки един
момент, в който О.П. сметне за необходимо да го направи. По начин на
разположение на камерите, комисията е установила, че същите попадат в
обществени и съсобствени площи, което означава, че ще бъдат обработвани лични
данни на всеки от съсобствениците и/или трети лица без наличие на правно
основание за обработването. Това означава, че ще бъде осъществявано
незаконосъобразно и непропорционално обработване на лични данни, което е
нарушение на чл.6, §1 във вр. с чл.5, §1, б.“а“ и „б“ от Регламента. О.П. не е
депозирал доказателства за правно основание за обработване на личните данни в
хипотеза на въвеждане в експлоатация на системата за видеонаблюдение, поради
което легитимен интерес не може да бъде доказан. Въз основа на доказателствата
обаче КЗЛД не е установила незаконосъобразно обработване на лични данни поради
лиса на осъществявано видеонаблюдение от О.П.. На основание чл.38, ал.3 от ЗЗЛД
по т.1 от оспореното решение КЗЛД е обявила жалбата за неоснователна, а по т.2
от решението на основание чл.58, §2, б.“а“ от Регламента е издала
предупреждение на О.К.П., че ако така изградената система за видеонаблюдение
бъде въведена в експлоатация, тя ще наруши разпоредбите на Регламента.
Решението по т.2 е взето и подписано с особено мнение от един от членовете на
комисията.
Решението е връчено на жалбоподателя с писмо по пощата на
12.09.2022г. Жалбата срещу решението е подадена чрез пощенски оператор „Спиди“
АД с товарителница, съдържаща датно клеймо за взета пратка на 26.09.2022г.
Пратката е подадена от Адвокатско съдружие „С. и Б.“ – Б. Б./вж. л.6 от
делото/. По повод възраженията на ответника за просрочие на жалбата, с молбата
на л.189 от делото жалбоподателят е депозирал писмено пълномощно за
упълномощаване на трима адвокати, между които и Б. Б.за представителство пред
съда, включително подаване на жалба срещу оспореното решение на органа.
Пълномощното е подписано от жалбоподателя. С молбата се представя и справка от
регистъра на КРС, съгласно който „Спиди“ АД е пощенски оператор, лицензиран за
извършване на универсална пощенска услуга с индивидуална лицензия за дейностите
по чл.39, ал.1-3 от ЗПУ, даваща право да поставя датни клейма с дата на
приемане на пощенската пратка.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените писмени доказателства.
С оглед установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима, противно на
възраженията на ответника. Подадена е от надлежен правен субект по см. на
чл.147, ал.1 от АПК. Жалбоподателят е адресат на решението, което обстоятелство
го определя като легитимирано лице за неговото оспорване. В оспорената т.1 на
решението, актът е с утежняващ за адресата характер, т.к. не дава търсената с
жалбата пред КЗЛД защита на твърдяното нарушение по обработване на личните
данни на лицето посредством видеонаблюдение. Твърдяното от ответника
несъответствие между изложените от оспорващия нарушени права и установеното в
решението фактическо положение за нефункционираща система за видеонаблюдение е
въпрос по съществото на спора без връзка
с процесуалната допустимост на жалбата. В случая по делото, правният интерес на
С.П. се извлича от формирания диспозитив по т.1 от решението за отхвърляне на
депозираната от лицето жалба. Оспорването е осъществено в срока по чл.149, ал.1
от АПК пред компетентния административен съд. Неоснователно ответникът възразява
за просрочие на жалбата. Жалбата е подадена чрез лицензиран пощенски оператор
на последната дата от срока за оспорване. Жалбата изхожда от пълномощник на
жалбоподателя, предвид приложеното на л.190 от делото пълномощно. Пълномощното
е редовно от външна, формална страна, т.к. отговаря на изискванията по чл.18,
ал.1 от АПК във вр. с чл.33 и чл.32, т.1 от ГПК. Пълномощното обективира представителна
власт по чл.34, ал.1 от ГПК. Подаването на жалбата чрез пощенския оператор
„Спиди“ АД е редовно процесуално действие и служи за доказване на датата на
подаване. Пощенския оператор е лицензиран за извършване на услуги, включени в
обхвата на универсалната пощенска услуга, който има право в съответствие с
чл.77, ал.3 и ал.4 от ЗПУ да използва датни клейма за подпечатване на
пощенските пратки и на документите за приемане и предаване на пратките. Датните
клейма, съгласно §1, т.2 от ДР на Наредба №6/01.11.2011г. за изискванията за
пощенската сигурност, са средства, с които пощенските оператори подпечатват
съпроводителните документи или пощенските пратки. Данните относно пощенската
услуга, попълнени или потвърдени от пощенския оператор в изпълнение на
служебните му задължения по приемане на пощенската пратка чрез използване на
датно клеймо, се считат за достоверни по отношение на трети лица. Ето защо,
удостоверяването върху товарителницата на л.6 от делото, че пратката е взета на
26.09.2022г., представлява официален свидетелстващ документ, обвързващ съда с
материална доказателствена сила. По делото липсват доказателства, опровергаващи
материалната доказателствена сила на документа. С оглед на изложеното,
отсъстват основанията за недопустимост на жалбата по чл.159 от АПК.
Разгледана по същество, с оглед
предмета на съдебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, жалбата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
По компетентността на органа:
Решението на КЗЛД е издадено от
компетентен орган. Съгласно чл.1 от ЗЗЛД, законът урежда обществените
отношения, свързани със защитата на правата на ФЛ при обработване на личните им
данни, доколкото същите не са уредени в Регламент /ЕС/ 2016/679 на ЕП и Съвета
от 27 април 2016г. относно защитата на ФЛ във връзка с обработването на личните
данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива
95/46/ЕО. Съгласно чл.6, ал.1 от закона, КЗЛД осъществява защитата на лицата
при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до
тези данни, както и контрола по спазването на Регламента и на закона. В обхвата
на предоставената на КЗЛД защита на личните данни на ФЛ се включва правомощието
по чл.38, ал.3 от ЗЗЛД да се произнася с решение по жалба на субекта на данни
по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД с прилагане на мерките по чл.58,
§2, б.“а“-„з“ и „й“ от Регламента или по чл.80, ал.1, т.3-5 от ЗЗЛД, включително
да наложи административно наказание по чл.83 от Регламента, както и по глава
девета от ЗЗЛД. С оспореното решение комисията е упражнила предоставеното в
чл.38, ал.3 от ЗЗЛД правомощие. Страните
не спорят относно компетентността.
По формата на акта:
Формата на акта е писмена във вид на
решение по чл.38, ал.3 във вр. с чл.84, ал.2 от ЗЗЛД. Законът определя мерките
по чл.58, §2, б.“а“-„з“ и „й“ от Регламента или по чл.80, ал.1, т.3-5 от ЗЗЛД
като принудителни административни мерки по смисъла на ЗАНН, поради което
решението следва да отговаря на общите изисквания за форма на ИАА по чл.59,
ал.1 от АПК. Решението на КЗЛД съдържа наименование на органа-издател, има ясни
адресати, съдържа фактически и правни основания за неговото издаване, ясна
разпоредителна част във връзка с предмета на административното производство по
жалбата на С.П., има датата на издаване, подписи на членовете на колективния
орган и отбелязване на възможността за оспорването му пред съд в
законоустановения срок във вр. с чл.38, ал.8 от ЗЗЛД. Фактическите и правни
основания са в корелация с разпоредителната част на акта.
По административната процедура:
Решението на КЗЛД е издадено при
спазване на предвидената нормативна процедура. Приложими са правилата на чл.38
от ЗЗЛД и на Глава четвърта от Правилника за дейността на КЗЛД и на нейната
администрация във вр. с препращането от чл.9, ал.2 на ЗЗЛД.
Съгласно чл.27, ал.1 и ал.2 от посочения Правилник,
производството е образувано по писмено искане на заинтересовано лице, подадено
по пощата. Искането съдържа данните по чл.28, ал.1 от Правилника. Подадено е в
срока по §44, ал.2 от ПЗР ЗИД ЗЗЛД /обн. ДВ, бр.17/26.02.2019г./, който е специален
спрямо срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, предвид данните в преписката, че камерите
за видеонаблюдение са монтирани преди 10 години, т.е. през 2011г. Твърдяното в
жалбата нарушение е продължавано и не е прекратено към датата на сезиране на
КЗЛД. Посоченото определя като приложими нормите на ЗЗЛД и на Регламента.
КЗЛД е спазила изискванията на чл.35 и чл.36 от АПК за
служебно събиране на всички необходими доказателства във вр. с препращането от
чл.32 от Правилника, посредством които е изяснила фактите и обстоятелствата от
значение за случая и е обсъдила обясненията и възраженията на заинтересованите
лица. КЗЛД е спазила принципите за законност и истинност по чл.4 и чл.7 от АПК.
Отделно от това, КЗЛД е спазила и специалните изисквания на чл.37, ал.1, чл.38,
ал.1 и ал.2 и чл.40, ал.1 от Правилника, т.к. е формирала становище по
редовността на жалбата, извършена е проверка на място и жалбата е разгледана по
същество в открито заседание, за което страните са уведомени.
Решението на КЗЛД е взето в съответствие с чл.9, ал.3 от
ЗЗЛД – при наличие на кворум и мнозинство от общия брой на членовете на
комисията.
По материалния закон:
Решението на органа в оспорената част по т.1 от същото е
издадено при правилно прилагане на материалния закон.
Предметът на жалбата пред КЗЛД е незаконосъобразно
обработване на лични данни на жалбоподателя в хипотеза на осъществявано
видеонаблюдение от страна на О.К.П. като администратор на лични данни. С оглед
нормата на чл.1 от ЗЗЛД, приложими към казуса на нормите на закона и Регламент
/ЕС/ 2016/679. По см. на §1 от ДР на ЗЗДЛ, дефинициите за „лични данни“,
„администратор“, „обработващ лични данни“ и „обработване“ са аналогични със
съответните понятия в чл.4 от Регламента.
Съвкупният анализ на доказателствата по делото сочи, че предметът
на жалбата включва защита на „лични данни“ по см. на чл.4, §1 от Регламента,
т.к. в хипотезата на извършено видеонаблюдение се събира информация, която е
свързана с идентифициране на жалбоподателя по съответните признаци като
физическо лице. Монтирането на камери с реални технически параметри за
видеонаблюдение е с намерение за осъществяване на такова видеонаблюдение от О.П.
/независимо дали лично или чрез съдействието на трети лица/, поради което
лицето е „администратор“ на лични данни по чл.4, §7 от Регламента. Камерите са
монтирани по начин и на места, даващи възможност да се обработват лични данни
на жалбоподателя, неговото семейство и/или трети лица, т.к. насочеността на
камерите обхваща обществени места и съсобствени площи в имота. Този начин на
евентуално обработване на личните данни е незаконосъобразен и непропорционален,
т.к. нарушава изискванията на чл.6, §1 във вр. с чл.5, §1, б.“а“ от Регламента
за законосъобразност на обработването. Начинът на монтиране на камерите не
позволява обработване изцяло на домашни и лични данни на О.П., а би могло да
включи обработване на лични данни на жалбоподателя и на трети лица. Липсва
твърдяното от О.П. основание за законосъобразност по чл.6, §1, б.“е“ от
Регламента, т.е. отсъства легитимен интерес на лицето за обработване на
данните.
Правилен е решаващият извод на органа за отсъствие на
„обработване“ на личните данни по дефиницията в чл.4, §2 от Регламента. Както
към датата на проверката, така и към датата на постановяване на оспореното
решение на КЗЛД /по арг. от чл.142, ал.1 от АПК/ липсват каквито и да било
доказателства за реално извършване на видеонаблюдение от монтираните в имота
камери. В резултат на проверката на място в имота е установено, че изградената
система за видеонаблюдение от 8 бр. камери за видеонаблюдение не е свързана със
записващи устройства за възпроизвеждане на изходящия образ от камерите, не се
извършва видеонаблюдение в реално време, не се извършват записи с видеокарти и
камерите не са свързани с електрическата мрежа. Следователно, със системата за
видеонаблюдение не се извършва операция или съвкупност от операции с лични
данни или набор от лични данни. Отсъстват предвидените в Регламента действия по
събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или
промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване,
разпространяване или друг начин, по който личните данни стават достъпни,
подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване на данни.
Установената от органа липса на обработване на лични данни
налага отхвърляне на жалбата, в каквато насока е произнасянето на органа по оспорената
т.1 от решението. Установената възможност поставените камери за видеонаблюдение
да бъдат въведени в експлоатация, при която възможност ще е налице обработване
на лични данни, правилно е преценена от органа като формираща извода по т.2 от
решение за взимане на мярката по чл.58, т.2, б.“а“ от Регламента по отношение
на администратора О.П.. Правилен е извода на органа, че исканата в жалбата
защита за демонтиране на камерите е извън приложното поле на мерките по чл.58,
§2 от Регламента и чл.80, ал.1, т.3-5 от ЗЗЛД, а налагането на наказание по
чл.83 от Регламента не е дължимо поради отсъствие на нарушение по обработване
на лични данни.
Поради изхода от делото, жалбоподателят няма право на
деловодни разноски.
На основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят дължи
заплащане на юрисконсултско възнаграждение на КЗЛД в размер на 100лв. по чл.24
от Наредбата за правната помощ във вр. с чл.37 от ЗПП.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването в жалбата на С.К.П. /с
посочени лични данни/ срещу Решение №ППН-01-334/2021г. от 08.09.2022г. на
Комисия за защита на личните данни В ЧАСТТА ПО Т.1 от решението, с която част
жалбата на П. с вх.рег.№ППН-01-334/19.04.2021г. е обявена за неоснователна.
ОСЪЖДА С.К.П. да заплати на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв. /сто лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: