МОТИВИ към ПРИСЪДА №22/21.10.2015г. по НЧХД №193/2015г. по описа
на РС-Гълъбово:
Предявено е обвинение от частен характер от Г.А.С. против
А.Д.К., ЕГН **********, за това, че на 08.07.2015 година, около
11.30 часа по време на открито съдебно заседание в залата на Районен съд
Гълъбово, като подсъдим по НЧХ дело №24/2015г. по описа на РС Гълъбово, е
нарекъл Г.А.С., ЕГН **********, “измет” в него присъствие, в присъствието на
съдебния състав, съдебния секретар – протоколист, адв.Ц.В., адв. Н.Г., адв. С.Ч.,
всички от АК-Стара Загора – престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във връзка с чл.146, ал.1 от НК.
В наказателното производство съдът допусна за
съвместно разглеждане предявеният от Г.А.С. против подсъдимия А.Д.К. граждански
иск за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в следствие престъплението по чл.148, ал.1, т.1 от НК.
Частният тъжител и граждански ищец, чрез повереника си
в съдебно заседание заявява, че поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение срещу
подсъдимия, както и предявения граждански иск, като пледира подсъдимия да бъде
признат за виновен по така повдигнатото обвинение, както и предявения
граждански иск да бъде уважен в пълен размер. Претендира за направените по
делото разноски.
Подсъдимият А.Д.К. не се признава за виновен и моли
съда да бъде оправдан, а предявеният граждански иск – отхвърлен. Защитата на
подсъдимия заявява, че оспорва обвинението.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установена по безспорен начин следната фактическа и правна обстановка:
Частният тъжител и граждански ищец Г.А.С. и подсъдимият А.Д.К. са страни по
НЧХдело №24/2015г. по описа на РС-Гълъбово. Видно от приетия като писмено
доказателство заверен препис от Протокол от открито съдебно заседание по
НЧХдело №24/2015г., проведено на 08.07.2015г., подсъдимият А.Д.К., който е
подсъдим и по НЧХдело №24/2015г. е давал обяснения по повдигнатото му обвинение
и в обясненията си е нарекъл тъжителя Г.А.С. „измет”. Това било
чуто от присъстващите в съдебното заседание – тъжителя, съдията-докладчик Х.А.,
секретаря А.Д., поверениците на тъжителя адв.Ц.В. и адв.Н.Г. и защитника на
подсъдимия адв.С.Ч..
Така изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от Протокола от открито съдебно заседание по НЧХдело
№24/2015г., проведено на 08.07.2015г. в РС-Гълъбово.
По това обвинение подсъдимият изразява позиция, че не
е обиждал тъжителя, а излагайки обясненията си по повдигнатото му обвинение по
НЧХдело №24/2015г. всъщност е обяснявал как се е стигнало до размяната на
обиди, довели до подаването на предходната тъжба между страните. Подсъдимият
твърди, че е цитирал предходни свои думи и квалификации, поради което думата
„измет” не следвало да се възприема като обида. В тази насока са и доводите на
защитата на подсъдимия, а именно, че при даването на обяснения подсъдимият
всъщност обяснява на съда защо е използвал определени думи и не може да му се
търси наказателна отговорност за това. И подсъдимият и защитата не отричат, че
в съдебно заседание на 08.07.2015г. подсъдимият е казал думата „измет” по адрес
на тъжителя, но считат, че това не е престъпление.
Безспорно се установява по делото, че подсъдимият А.Д.К.
в откритото съдебно заседание по НЧХдело №24/2015г. по описа на РС-Гълъбово е
нарекъл тъжителя Г.А.С. „измет”, като това определение е записано в
протокола от заседанието на стр.3, ред втори от долу нагоре. При внимателния
анализ в цялост на обяснения на подсъдимия А.Д.К., записани в цитирания
протокол се констатира употребата на множество обидни думи, които са цитирани
от разговор между страните, станал повод за подаване на тъжба и образуване на НЧХдело №24/2015г. На края на
обясненията обаче подсъдимият А.Д.К. завършва с изречението „Това ми каза,
защото е измет” по адрес на тъжителя Г.А.С.. В това изречение
думата „измет” не е цитат от предходен разговор между страните, а квалификация,
отнасяща се до тъжителя, която подсъдимият прави в момента на изказването. Това
очевидно е било констатирано и от съдията-докладчик по НЧХдело №24/2015г., тъй като веднага
след цитираното изречение в протокола от откритото съдебно заседание следва
забележка към подсъдимия да не употребява обидни думи.
Предвид така изложената фактическа обстановка,
изградена въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за
доказано по несъмнен начин, че подсъдимият А.Д.К. е нанесъл обида на Г.А.С., изразяваща се в казване на дума, унизителна
за честа и достойнството на тъжителя.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА
ДЕЯНИЕТО
При така установеното съдът приема, че подсъдимият А.Д.К.
е осъществил от обективна и субективна страна елементите на състава на чл.148,
ал.1, т.1, във връзка с чл.146, ал.1 от НК, като на 08.07.2015г. в открито
съдебно заседание по НЧХдело №24/2015г. в РС-Гълъбово е нанесъл обида на Г.А.С., изразяваща се в казване на думата
„измет”, която е унизителна за честа и достойнството на Г.А.С.. Обидата е нанесена публично, тъй
като е била възприета от присъстващите на съдебното заседание: тъжителя,
съдията-докладчик Х.А., секретаря А.Д., поверениците на тъжителя адв.Ц.В. и
адв.Н.Г. и защитника на подсъдимия адв.С.Ч.. От субективна страна деянието е извършено виновно,
под формата на пряк умисъл.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО
При определяне на вида и размера на наказанията съдът
се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, с преследваните цели на генералната и специалната превенция.
Съгласно принципа на законоустановеност на
наказанието, разпоредбата на чл.148, ал.1, т.1 от НК, предвижда наказание “глоба”
от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание.
Съгласно вторият принцип съдът се съобрази с
обществената опасност на деянието и дееца и обсъди всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
отчете: чистото съдебно минало на подсъдимия и липсата на лоши характеристични
данни. Отегчаващи вината обстоятелства не се установиха по делото.
Съдът като взе предвид това, че А.Д.К. не е осъждан за
престъпление от общ характер и няма данни да е освобождаван до сега от наказателна
отговорност на основание чл.78а НК, от деянието не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, и за същото се
предвижда наказание “глоба”, съдът на основание чл.78а НК освободи подсъдимия от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание “глоба” в размер
на 1000 лева при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Съдът
намира, че минималния размер на наказанието предвидено в закон би изиграло
своята превъзпитаваща роля и би постигнало целите на закона.
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ
Предявен е граждански иск от пострадалия Г.А.С. срещу подсъдимия А.Д.К. за сумата
от 5000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането за причинените
му с престъплението по чл.148, ал.1, т.1, във връзка с чл.146, ал.1 от НК, неимуществени вреди.
В разглеждания случай са налице всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправно поведение, вреда,
причинна връзка и вина на дееца. При определяне на размера на обезщетението,
съдът се съобрази с прокламирания в чл.52 от ЗЗД принцип за определяне размера
на обезщетението за неимуществените вреди по справедливост. Категорията
справедливост е обективна даденост, съобразена с установените обстоятелства по делото.
В случая на пострадалата е нанесена обида по смисъла на чл.148,
ал.1, т.1, във връзка с чл.146, ал.1 от НК, изразяваща се в казване на думи
унизителни за честа и достойнството на Г.А.С., публично. Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства намира, че за справедливото обезщетяване в конкретния
случай за нанесената обида, на пострадалия следва да се присъди обезщетение в
размер на 500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането – 08.07.2015г., до окончателното изплащане на тази сума.
В останалата част до размера от 5000 лева така предявеният граждански иск се
явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Съдът присъди в тежест на подсъдимия направените от
тъжителя разноски съразмерно с уважената част от гражданския иск.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и условията за извършване на
конкретното престъпление са ниското правно съзнание и слабо морално-волеви
задръжки.
По изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: