№ 11228
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110126368 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК за признаване на
установено в отношенията между страните, че П. Х. Н. не
дължи на И. Н. М. и Л. И. М., сумата в размер на 1150,00
лева, представляващи вземане за разноски, за които е
издаден изпълнителен лист от 13.02.2018г., въз основа на
влязло в сила Определение от 22.02.2017 г., по гр. дело
2085/12г. по описа на СГС, I-4 състав, поради изтекла
погасителна давност.
В исковата молба ищцата твърди, че с Определение от
22.02.2017 г. е била осъдена да заплати на ответниците
сумата от 1150 лева. Твърди, че въз основа на
изпълнителния лист било образувано изпълнително дело №
20228450400027 от 11.04.2022 г. по описа на ЧСИ П.М..
1
Поддържа, че делото е било образувано, едва след като
давността за вземането е изтекла.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е
постъпил отговор на исковата молба от ответниците. С
молба с вх.номер 216448/13.10.2022 г., оспорват иска, като
сочат, че вземанията не са погасени по давност, тъй като
Определението, въз основа на което е издаден процесният
изпълнителен лист е влязло в сила на 15.01.2018 г., затова
давността не е изтекла.
В съдебно заседание ищецът П. Х. Н. - У., редовно
призован, явява се лично, като поддържа исковата молба и
моли за уважаване на иска.
В съдебно заседание ответниците И. Н. М. и Л. И. М.,
редовно призовани, не се явяват, представляват се от
адвокат К., който поддържа молба с вх. № 216448 от
13.10.2022г. и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение или да е предмет на издаден
2
изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за
изпълнение или друг съдебен краен акт. Длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по
влязлото в сила решение/определение, и въз основа на
което е издаден изпълнителен лист, само въз основа на
факти, настъпили след издаването му. В конкретния случай
ищецът се позовава на изтекла погасителна давност,
юридически факт, настъпил след влизане в сила на
определение, постановено по гр.д. № 2085/2012г. по описа на
СГС, ГО, I-4 състав, влязло в сила съгласно отбелязването
на 15.01.2018г., въз основа на което, като годно
изпълнително основание по смисъла на чл. 404, ал.1,т.1 от
ГПК е издаден изпълнителен лист от 13.02.2018г., поради
което и иска е допустим.
Не е спорно между страните, че гр.д. № 2085/2012г. по
описа на СГС е образувано по предявен от П. Х. Н. У.
срещу ответниците инцидентен установителен иск с правно
основание чл. 97, ал.3 и ал.4 от ГПК /отм./. С протоколно
определение от 06.04.2016г. производството е прекратено,
като недопустимо. С определение № 2213 от 29.06.2016г.
САС, 6-ти състав е потвърдил определението за
прекратяване. С определение на ВКС, III ГО №
34/26.01.2017г. не е допуснато касационно обжалване на
определение на САС № 2213 от 29.06.2016г., с което е
потвърдено протоколно определение на СГС от 06.04.2016г.,
с което гр.д. № 2085/2012г. е прекратено. С определение от
3
20.02.2017г., съдът е изменил така постановеното
определение за прекратяване в частта за разноските, като е
осъдил ищцата да заплати на ответниците разноски в
размер общо на 1150 лева. Определението е ревизирано
откъм законосъобразност, като по жалба на ищцата е
образувано ч.гр.д. № 3443/2017г. по описа на САС, ГО, 7-ми
състав, като с Определение № 2825/31.08.2017г. САС е
потвърдил определението. По жалба на П. Х. Н. – У. срещу
определението на САС е образувано ч.гр.д. № 4628/2017г. по
описа на ВКС, II ГО, като с определение № 10 от
15.01.2018г. съдът не е допуснал касационно обжалване на
определение № 2825/31.08.2017г., постановено по ч.гр.д. №
3443/2017г. по описа на САС, 7-ми състав. В крайна сметка
определение на СГС, ГО, I-4 състав от 20.02.2017г. е влязло
в сила на 15.01.2018г. На 13.02.2018г. е издаден
изпълнителен лист за сумата от 1150 лева за разноски, въз
основа на влязлото в сила определение, в който е
обективирано изпълняемото право на ответниците срещу
ищцата за разноски, присъединен за изпълнение по
приетото по делото изпълнително дело № 27/2022г. по описа
на ЧСИ П.И.М., с молба на взискателите – ответници с вх.
№ 617/08.04.2022г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена, между писмените доказателства няма
противоречия, поради което съдът ги кредитира.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.
4
110 и чл. 118 ЗЗД следва, че погасителната давност е
законоустановен период от време, през който носителят на
едно вземане бездейства и с изтичането на който
последният губи възможността да получи защита на
правото си чрез средствата на държавната принуда.
Погасителната давност е сложен юридически факт,
включващ два елемента: бездействие на титуляра на
правото и изтичането на определен период от време. В
разпоредбата на чл. 110 ЗЗД е предвиден общият
петгодишен давностен срок, който намира приложение
спрямо всички вземания, освен когато в закон не е
установено изключение, каквито са хипотезите,
регламентирани в чл. 111 ЗЗД. В настоящия случай
вземането е установено с влязло в сила на 15.01.2018г.
определение по гр.д. № 2085/2012г. по описа на СГС. С
оглед конкретиката на процесния случай следва да се
приеме, че по отношение на вземанията, обективирани в
процесния изпълнителен лист е започнала да тече общата
петгодишна давност, считано от 15.01.2018г., от влизане в
сила на изпълнителното основание, а именно
определението, постановено по гр.д. № 2085/2012г. по описа
на СГС. Следователно давността изтича на дата
15.01.2023г. Законът предвижда прекъсване на давността с
предприемане на действия за принудително изпълнение -
чл. 116, б. "в" ЗЗД. Доколкото ищцата не оспорва
основанието за пораждането на вземането и неговия
размер, а претендира погасяване по давност, то значимо
5
съобразно ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по
делото, се явява обстоятелството дали по образувано
изпълнително производство са предприети валидни
изпълнителни действия в рамките на течението на
давностния срок. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и книжа съгласно т. 10 на ТР № 2/2015 г. на
ОСГТК на ВКС, както и подаването на молба за образуване
на изпълнително производство. Следователно до дата
08.04.2022г., когато е присъединен изпълнителен лист от
13.02.2018г., в който е обективирано изпълняемото право
точно за вземането за разноски, оторизиращо ЧСИ да
предприеме конкретни изпълнителни действия за събиране
именно на процесното вземане по изп.д. № 27/2022г. по
описа на ЧСИ П.М. не е изтекла предвидената в закона
обща петгодишна давност. Давността не е изтекла и до
датата на образуване на настоящото производство. В
случая дори и да се приеме, че по време на извънредното
положение от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. е била спряна
погасителната давност, то тя отново не е изтекла до дата
08.04.2022г., когато е присъединен процесния
изпълнителния лист.
По гореизложеното иска е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
6
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ответниците.
Те претендират присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000,00 лева, за реалното
заплащане на което, съобразно постановките на т.1 от ТР №
6/2013г. са налице доказателства на л.45 по делото. Ищцата
в последно о.с.з. направи възражение за прекомерност,
което е основателно. Така претендираното за присъждане
адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева, с
оглед цената на иска, правната и фактическа сложност на
делото и обстоятелството, че производството приключи в
рамките на едно съдебно заседание, следва да бъде
коригирано до размера на предвидените в Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимуми, в редакцията й към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие,
представен по делото, тоест в редакцията й с изменението с
ДВ, бр. 88, от 04.11.2022г.; или възнаграждението следва да
бъде определено в размер на 415,00 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Х. Н. – У., ЕГН
********** срещу И. Н. М., ЕГН ********** и Л. И. М., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за
7
признаване на установено в отношенията между страните,
че П. Х. Н. – У. не дължи на И. Н. М. и Л. И. М., сумата в
размер на 1150,00 лева, представляващи вземане за
разноски, за които е издаден изпълнителен лист от
13.02.2018г., въз основа на влязло в сила Определение от
22.02.2017 г., по гр. дело 2085/12г. по описа на СГС, I-4
състав, и присъединен за изпълнение по изп.д. № 27/2022г.
по описа на ЧСИ П.М., поради изтекла погасителна
давност.
ОСЪЖДА П. Х. Н. – У., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на И. Н. М., ЕГН ********** и Л. И. М., ЕГН **********,
сумата от 415,00 лв., деловодни разноски на основание чл.
78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8