Решение по дело №348/2019 на Районен съд - Кнежа

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 септември 2019 г. (в сила от 11 септември 2019 г.)
Съдия: Мая Павлова Кончарска
Дело: 20191430100348
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ 165

 

гр. Кнежа, 11.09.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Кончарска,

при секретаря Ивета Ружова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело 348 по описа на съда за 2019 година  и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 240, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК.

Образувано е по искова молба на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Мл. 4“, Бизнес Парк С., сгр. 14, представлявано от Д.Д. – Зам. управител, чрез пълномощника – юрк. Н.А.М., срещу Д.О.Д., с адрес: ***, с която се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че е налице вземане от страна на ищцовото дружество в размер на 1 468.66 лв., представляващи главница по револвиращ кредит; 11.50 лв. – договорна лихва по кредита за периода от 01.06.2018 год. до 06.12.2018 год.; 27.44 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.12.2018 год. до 11.02.2019 год. или общо дължима сума в размер на 1 507.60 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.

В молбата се твърди, че при сключване на договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-15482755 на ответника е бил отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. Твърди се, че на 01.01.2018 год. същият е активирал предоставената му от ищеца кредитна карта с номер  CARD-15482755 с максимален кредитен лимит в размер на 2 000 лв., представляващ револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ, плащания чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени чрез издадената кредитна карта. Посочва се, че върху усвоената сума се начисляват годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно определен годишен лихвен процент. Сочи се, че съгласно Договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.

Твърди се, че ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.06.2018 год., когато било последното му плащане по нея, като балансът по същата бил в размер на минус 1 480.16 лв. Твърди се, че това обстоятелство станало повод кредиторът – ищец да блокира използването на картата, и въпреки многократните му опити за контакт с длъжника и отправените към последния покани да погаси натрупалите се задължения, същият не е сторил това. Така за кредитора е възникнал правен интерес да потърси съдебна защита относно вземането си.

Твърди се още, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК задължението на ответника по кредитната карта е било в размер на 1 480.16 лв., представляващо използвана главница в размер на 1 468.66 лв. и договорна лихва от 01.06.2018 год. (първа пропусната вноска) до 06.12.2018 год. (датата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума в размер на 11.50 лв. Твърди се, че ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва – сумата от 27.44 лв., за периода от 06.12.2018 год. до 11.02.2019 год. (датата на завеждане на дело).  

Изложени са твърдения, че за събирането на посочените суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в РС – Кн. и било образувано ч.гр. дело № 134/ 2019 год., в производството по което е била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. На това основание ищецът е упражнил правото си по чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви в едномесечния срок установителен иск за вземането си. Претендират се деловодни разноски както в настоящото, така и в заповедното производство.

В подкрепа на горните твърдения са представени писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

ИЩЕЦЪТ – редовно призован, в съдебното заседание не изпраща представител. С депозирана по делото писмена молба чрез пълномощник – юрк. Петко Палазов, с представено пълномощно, заявява, че не възразява делото да бъде разгледано в негово отсъствие, както и че поддържа така предявения иск. Позовава се на писмените доказателства. В особено искане, изложено в молбата, моли съда да се произнесе с неприсъствено решение по реда на чл. 238 и сл. от ГПК в случай, че са налице условията за това.

ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, не се явява в о.с.з. Не е депозирал отговор на исковата молба, не изпраща процесуален представител в съдебното заседание и не взема становище по иска.

Съдът като прецени доводите, изложени от ищеца в ИМ, събраните по делото писмени доказателства, както и направеното процесуално искане по реда на чл. 238 във вр. с чл. 239 от ГПК, намира за установено следното:

Представени и приети по делото са следните писмени доказателства: договор за револвиращ потребителски кредит с номер CARD-15482755 от 27.11.2017 год.; сертификат № CREX-15482722; приложение № 2 към чл. 5, ал.2 от ЗПК – стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта, обратна разписка за предаване на кредитна карта, покана за доброволно изпълнение заедно с обратна разписка за връчване, удостоверение за актуално състояние на ю.л. и документ довнесена по сметка на съда държавна такса.

Съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение са: на първо място, ответникът да не е представил в законовия срок отговор на исковата молба; ответникът да не се яви в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие и ищецът да е отправил искане за постановяване на такова решение срещу ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.1, т.1 от ГПК съдът следва да е указал на страните последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и съгл. т.2, ал.1 на чл. 239 ГПК искът да е вероятно основателен с оглед посочените обстоятелства и представените доказателства.

Ответникът не е взел становище по делото и не е оспорил исковата молба по реда на чл. 131 ГПК. Не е ангажирал никакви доказателства и дори не е изразил становище дали дължи или не дължи претендираната сума.  

Съдът като взе предвид, че на ответника е връчено съобщение (по реда на чл. 46, ал.1 от ГПК), ведно с разпореждане по чл. 131 от ГПК заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея на посочения в молбата адрес, с което са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание; определение за насрочване и доклад по делото (чл. 140 ГПК) и призовка за насрочено о.с.з. – по реда на чл. 45 от ГПК, както и че искът с правно основание 422 вр. чл. 415 от ГПК е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, намери, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, без същото да се мотивира по същество, с което предявеният от ищеца положителен установителен иск бъде уважен изцяло, с всички произтичащи от това законни последици.

По разноските:

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените пред настоящата съдебна инстанция деловодни разноски в размер на 228.60 лв., от които: 128.60 лв. – платена д.т. и 100 лв. – за юрисконсултско възнаграждение, опредено по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП, както и разноски в заповедното производство в размер на 80.15 лв.

 

Мотивиран от гореизложените съображения  и на основание чл. 238, ал.1 и чл. 239 от ГПК,  Кнежанският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 240, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК, че Д.О.Д., с ЕГН **********,***, дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Мл. 4“, Бизнес Парк С., сгр. 14, представлявано от Д.Д. – Зам. управител, чрез пълномощниците юрк. Н. М. и юрк. П. П., сумата от 1 507.60 лв. (хиляда петстотин и седем лева и 60 ст.), от които: 1 468.66 лв. (хиляда четиристотин шестдесет и осем лева и 66 ст.) главница по револвиращ кредит; 11.50 лв. (единадесет лева и 50 ст.) договорна лихва по кредита за периода от 01.06.2018 год. до 06.12.2018 год.; 27.44 лв. (двадесет и седем лева и 44 ст.) обезщетение за забава на основание чл. 76 от ЗЗД за периода от 06.12.2018 год. до 11.02.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 108 от 21.02.2019 год. по Ч.Гр. дело № 134/ 2019 год. по описа на РС – Кн..

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК Д.О.Д., ЕГН **********,***, да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Мл. 4“, Бизнес Парк С., сгр. 14, представлявано от Д.Д. – Зам. управител, разноски в настоящото исково производство в размер на 228.60 лв. (двеста двадесет и осем лева и 60 ст.), както и сторените разноски в заповедното производство по Ч.Гр. дело № 134/ 2019 год. по описа на КжРС – в размер на 80.15 лв. (осемдесет лева и 15 ст.)

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК.

Преписи от настоящото решение да се връчат на страните.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: