Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 08.10.2020 г. Град Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен съд Първи
граждански състав
На шестнадесети септември Година
две хиляди и двадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Членове:
Секретар Живка Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 1342 по описа за 2020 година.
Предявен е иск с правно основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. Стара Загора твърди в исковата си молба, че осъществявал
дейност по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води,
проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при
изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на
територията на Област Стара Загора и Община Тополовград. Същият бил потребител
на ел.енергия относно притежавания обект с ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„ОРЕШНИК“, Община Тополовград, който обект бил присъединен към
електропреносната система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV, собственост на дружеството, като понижаването на
доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения, собственост на
дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се
осъществявал посредством собствения на дружеството трафопост на ниво ниско
напрежение /НН/. Ответникът "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, /със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД / притежавал Лицензия за разпределение на
електрическа енергия №140-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, и осъществявал
дейност по разпределение на електрическа енергия и свързаните с това мрежови
услуги. По силата на чл.41 от Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ответника, одобрени
с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008г., всеки ползвател дължал на това
дружество цена за пренос на пренесената му електрическа енергия. Твърди, че
през периода от 01.04.2015г. до 30.04.2015г. заплатил на ответното дружество
следните суми, представляващи такса за достъп до ел. разпределителната мрежа,
собственост на ищеца - Помпена станция „ОРЕШНИК", намираща се в общ.
Тополовград:-за м. април 2015г. била
заплатена сумата 59,40лв.
по фактура
№**********/30.04.2015г., представляваща начислена от ответника във фактурата
такса за достъп до разпределителната мрежа. Твърди, че по посочената по-горе
фактура заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента
нямал претенции и същите не били предмет на настоящата искова молба. Посочената
по-горе сума била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия от
страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било
разположено в ЗРУ 20 kV в Помпена
станция „ОРЕШНИК". Счита, че измерването по този начин и конкретно на това
място било незаконосъобразно и водело до начисляване за заплащане на недължими
суми. Считано от 01.07.2008 г., с Решение № Ц -021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР
цената, която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два
компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос
на електроенергия по електроразпределителната мрежа. Съгласно нормативна
уредба, относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната
мрежа, други мрежови услуги за
съответния ценови период, които заплащали на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика
от последна инстанция. За тези клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на
независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите
услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата
на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ
и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно чл.14 от ПИКЕЕ при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към
потребител, мястото на
измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор
на потребителя, ако имало такава трансформация, или в мястото на присъединяване
на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба
N3 6/09.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско
измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие. В конкретния случай
границата на собственост между преносното или съответното разпределително
предприятие и ищеца била Подстанция
„Тополовград" 20 kV, след която подстанция започвал собственият на
ищеца Електропровод „Венеция" 20 kV. Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км., започвал от
Подстанцията, и достигал до ЗРУ 20 kV на Помпена станция „ОРЕШНИК", като от същия електропровод имало
отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV на Помпена станция „Орешник". И
електропроводът „Венеция" 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помпените
станции, в които се намирали ЗРУ, били собственост на „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД. С оглед на това измервателното средство, отчитащо
използваната от ищеца електроенергия, следвало да бъде монтирано на тази
граница - т.е. между Подстанция „Тополовград" 20 kV и Електропровод „Венеция" 20 kV, в електрическата уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС
„Кап. Петко Войвода". „Водоснабдяване и канализация" ЕООД отправяло
няколкократни писмени искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД за промяна на мястото и нивото на измерване. С Писмо изх. №
1748/23.10.2008г., в отговор на изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД писмо, ищецът изпратил писмо за промяна на мястото на
измерване ведно с приложени документи, за следните обекти: -Подстанция
„Тополовград" - извод „Венеция" /т.е. за електропровод „Венеция"/;
-Извод „Рила"; -Вик – Зимница; -ПС Ханчето. След получаване на това писмо
от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД, по отношение на всички
останали обекти, посочени в писмото, била извършена промяна на мястото и нивото
на измерване, като енергията се измервала на ниво СН, а единствено по отношение
на Електропровод „Венеция" това не било сторено. Във връзка с това от
ищеца било изпратено и следващо Писмо изх. № 2013/05.12.2008г., с което отново
изрично посочвал, че желае да бъде изместено мястото и нивото за измерване от
ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция
гр.Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки за двата
обекта, за които се изисква промяната: -ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК"
с. Орешник; -ИТ 2939033 „ВиК" с. Капитан Петко Войвода /сега
с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА"/с.Кап. Петко Войвода. На това искане „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД изпратило Писмо изх. № 01/09.01.2009г., с което го
уведомявал, че следва да им предостави документи за собственост на
Електропровод 20 kV извод „Венеция". Това искане било
необосновано, тъй като още с Писмо изх. № 1748/23.10.2008г. дружеството
изпратило по отношение на електропровод „Венеция" всички необходими
документи. „Водоснабдяване и канализация" ЕООД било собственик
Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП.
ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмата били
приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху
имотите и съоръженията. Същите били собственост на дружеството от 29.12.1995г.,
когато били включени в капитала на дружеството. Включването в капитала на
дружеството ставало по силата на Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград, с която на
основание чл.2 от Наредбата за държавните имоти се предоставяли на „ВиК"
ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи били предадени на ищеца. За
тези обекти бил подписан Акт обр.16 и издадено Разрешение за ползване №
261/09.09.1995г. Поради липса на собственост на ел. разпределителната мрежа на
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД и на ответника ищецът не дължал
заплащане на такса достъп до електроразпределителната мрежа. Заплащането за
достъп на ел. енергия имало за цел да компенсира ел. разпределителното
предприятие за загубите на ел. енергия по тази мрежа и за дейностите по
поддръжката и ремонта, които били за негова сметка, той заплащал и загубите на ел. енергия по нея
чрез показанията на измервателна група, монтирана в началото й. Тогава
ел.разпределителното и ел. електроснабдителното предприятие нямало разходи по
нея, в конкретния случай не би имало разходи по електропровод Венеция и нямало
основание да калкулира на ищеца цена за достъп на ел енергия на ниво средно
напрежение през електропровод Венеция. Дори и измервателната група да била
монтирана на страна средно напрежение в ЗРУ, то ответникът нямал основание да
калкулира на ищеца цена за достъп през ел. разпределителната мрежа на средно
напрежение, защото в помпена станция ОРЕШНИК и/или след нея нямало ел.
разпределителна мрежа ниско напрежение. Дори и да имало такава, тя не била
собственост на ответника. Границата на собствеността били изводите на електропровод
Венеция в ЗРУ на подстанция Тополовград на ниво средно напрежение, но това не
изключвало факта, че ВиК не дължи цена за достъп на ответника и същия я
калкулира недобросъвестно. Като не изпълнило задължението си за правилно
определяне местонахождението на измервателните уреди, разпределителното
предприятие допуснало нарушение на закона и не осигурило възможност за точност
на данните от тях, което водело до неоснователно претендиране за заплащане на
недоказани суми за достъп на електроенергия. Съгласно изричната разпоредба на
чл. 18г от Правилата, цената за достъп се заплащала съгласно измереното
количество на консумираната електрическа енергия в местата на измерване,
определени съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
и договорите за продажба на електрическа енергия. Буквалното тълкуване на
цитираната норма налагало извода, че дължимостта на тази цена е пряко обвързана
от спазването на изискването консумираната от потребителя електрическа енергия
да е измерена именно в местата, установени в посочените правила или уговорени
от страните по сделката за продажба на електроенергия. Цената за достъп до
електроразпределителната мрежа отразявала разходите, които се отнасят към
дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната
система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за
търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни
разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа,
като целта била при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на
всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично
предназначение на цената за достъп като компонент на цената на електрическата
енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явявало
от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана
електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или
от нормативно определените, не можело да бъде основа за изчисляване цената за
достъп и цената за пренос. Следователно тези елементи от цената на
електрическата енергия се явявали неопределяеми, от което произтичала и тяхната
недължимост. Поради това за основателността на такава претенция било без
значение обстоятелството, дали неправомерното поставяне на средствата за
търговско измерване е довело до неправилно измерване, увреждащо потребителя.
Поставянето на уредите за количествено измерване на предметната престация по
договор за продажба на електрическа енергия във формално несъответствие с
техническите изисквания по Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни
актове било достатъчно основание за недължимост за заплащане на цена за достъп
до електроразпределителната мрежа, без да е необходимо да се изследва доколко
такова поставяне е довело до неправилно измерване, увреждащо купувача по
договора. Поради обстоятелството, че в случая се касаело
за присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към електрическа
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, границата на
собственост следвало да се определи съгласно чл. 29, ал.4 във връзка с ал. 3 и
ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя била в мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата, като средствата за търговско измерване се монтирали в
електрическата уредба на преносното или съответното електроразпределително
предприятие. В хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен
електропровод от значение за определяне на мястото на търговско измерване била единствено границата на собственост на
електрическите съоръжения, а не дали потребителят е присъединен към
електропреносната или към електроразпределителната мрежа. Сочи, че това 
задължение подлежало на
изпълнение само ако е осъществено условието количеството консумирана електрическа
енергия да е измерено в местата, определени по нормативен ред. В случая това
условие не било налице. Количеството потребена от ищеца електрическа енергия
през исковия период било измервано не на границата на собственост между
собствения му кабелен електропровод и електрическата уредба на
електропреносното предприятие, а в намиращите се след тази граница
трафопостове. Следователно извършеното от разпределителното дружество измерване
било неправомерно и поради това за ищеца не било възникнало задължение за
плащане на двата компонента от цената на консумираната електрическа енергия -
цената за достъп и цената за пренос по електроразпределителната мрежа. При това
положение за ищеца възниквал правен интерес да предяви иск за заплащане на
платените суми за такса за достъп до ел. разпределителна мрежа за процесния
период, като ответника бъде осъден да заплати /да върне/ недължимо платените му
суми, които е получил от него. Моли съда да постанови решение, с което на
основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД, гр.Пловдив да му заплати сумата 59.40лв., представляваща недължимо
платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа - Помпена станция
„ОРЕШНИК", ИТ № 2939032, за периода 01.04.2015г. - 30.04.2015г. по фактура
№**********/30.04.2015г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба в съда до датата на връщане на сумата от ответника. Моли да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ” ЕАД, гр. Пловдив счита предявения иск за неоснователен, поради което го
оспорва изцяло. Поддържа, че сумата,
предмет на исковата претенция, е дължима и основателно начислена по сметката на
ищеца. 3а процесния период отношенията
между страните във връзка с предоставянето на услугите достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа се уреждали с договор, сключен на
19.06.2013 г. на основание чл.14 от Правилата за търговия с
електрическа енергия, т.27.4. и т.2.7.7 от Лицензията за разпределение на
електрическа енергия на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮПЕАД, Правила за управление на
електроразпределителните мрежи, Правила за управление на електроенергийната
система и Правила за измерване на количеството електрическа енергия. Услугата
достъп до електроразпределителната мрежа представлявала предоставяне на правото
за ползване на електроразпределителната мрежа за пренос на електрическа енергия
до обект на клиент, при условията, определени в договора и приложимите
нормативни актове. Цената за предоставяне на тази услуга отразявала постоянните
разходи, които мрежовият оператор извършва за всеки един клиент. Цените, по които „Електроразпределение
ЮГ" ЕАД предоставял услугата достъп до електроразпределителната мрежа били
регулирани цени. Те се определяли и регулирали с решения на КЕВР въз основа на
приложимата нормативна уредба. Съгласно чл. 29, ал.1 от Правилата за търговия с
електрическа енергия мрежовите услуги се заплащали от клиенти и производители
върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени
в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и
договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно решение
на ДКЕВР №Ц-16/01.10.2014 г. (в сила от 01.10.2014г.) цените за достъп се
определяли при прилагане на втората хипотеза - върху предоставена мощност в
местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от КЕВР цени, в който случай мястото на измерване не променяло
предоставената мощност, т.е. не било от значение. Дължимите суми за достъп до
електроразределителната мрежа се формирали като определената при сключването на
договора за присъединяване на обекта предоставена мощност се умножи по броя на
дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена за достъп за процесния
период. Това била и причината дължимата сума за достъп до
електроразпределителната мрежа да е независима от нивото на напрежение, на
което ставало измерването на електроенергията за обекта. И при измерване на
страна ниско напрежение, и при измерване на страна средно напрежение, тя би
била еднаква. Пак това била и причината цената за достъп да не зависи и от
мястото на измерване на електрическата енергия. То по никакъв начин не влияело
на формирането и. Твърди, че мястото на измервателните уреди за процесния
период било определено правилно и в съответствие с нормативната и договорната
уредба. Независимо дали измервателната група е била поставена на ниво средно
напрежение, или на ниво ниско напрежение, ищецът дължал заплащане на
достъп до електроразпределителната мрежа на мрежовия оператор - било то „Електроразпределение
ЮГ" ЕАД или „ ECO" ЕАД. Твърди, че съгласно Закона за енергетиката, цените за достъп и/или за
пренос през електроразпределителните мрежи и пренос били обект на регулиране от
КЕВР. Цените за достъп до електроразпределителните мрежи се определяли и
утвърждавали от Комисията на база предоставена от „Електроразпределение
Юг" ЕАД информация, в съответствие с предвиденото в Наредба № 1 от
14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Обектът на
ищеца бил с измервателна точка номер (ИТН) № 2939032. Ищецът до 12.11.2013 г.
бил клиент на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, явяващ се краен
снабдител по смисъла на Закона за енергетиката и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД (оператор на разпределителна мрежа). Като такъв ищецът бил снабдяван
с електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи
условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД по
силата на общи условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия
през разпределителната мрежа. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД бил
титуляр на лицензия № Л-141- 11/13.08.2004 г. и дружеството извършвало
дейността „обществено снабдяване с електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1,
т. 10 от Закона за енергетиката) на обособената територия в Югоизточна
България. Договорните отношения между „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД
и клиентите също били уредени с договори при публично известни общи условия.
Крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция събирал и заплащал на
оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови
услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния
снабдител/доставчика от последна инстанция количество електрическа енергия.
Съгласно нормата на чл. 28 от предишните Правила за търговия с електрическа
енергия (обн. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г) битовите и
небитовите крайни клиенти на крайните снабдители, които използват
разпределителните мрежи при публично известни общи условия, заплащали всички
мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител(ал.1), крайният
снабдител/доставчикът от последна инстанция събирал и заплащал на оператора на
електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за
съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчик
от последна инстанция количество електрическа енергия (ал.2), операторът на
електроразпределителна мрежа заплащал на независимия преносен оператор
мрежовите услуги, относими към електропреносната мрежа, за цялото количество
пренесена електрическа енергия от електропреносната в електроразпределителната
мрежа (ал.З), независимият преносен оператор събирал и разпределял по методика,
утвърдена от ДКЕВР, дължимата от производители цена за достъп до
електропреносната и електроразпределителните мрежи (ал.4). Съгласно чл.18,
б."б" от тези правила потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, които не са регистрирани по чл. 6 , заплащат
утвърдени от ДКЕВР цена за енергия, цена за достъп до електропреносната мрежа,
цена за пренос по електропреносната мрежа, цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос по електроразпределителната
мрежа. Тези цени се заплащали на крайния снабдител. Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от
ОУ на договора за продажба на електроенергия "ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД фактурирало ежемесечно на клиента при условията на
доставки с непрекъснато изпълнение, като издавало обща фактура за услугите
снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени или ищецът дължал
заплащане на цена "пренос" и цена „достъп", тъй като е бил
присъединен на ниво средно напрежение, ползвал е електроенергия средно
напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена му от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД.
Фактурите били издавани от „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД. На
1.09.2014 ищецът сменил доставчика си на електрическа енергия. Негов доставчик
и координатор на балансираща група ставал „Мост Енерджи" АД. Негов мрежови
оператор обаче оставал
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД. За процесния период отношенията между
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД и ищеца „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД във връзка с предоставянето на услугата достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа се уреждали с договор, сключен на
основание чл.14 от Правилата за търговия с електрическа енергия. Като всеки потребител на ел.енергия и потребителят
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД дължал цена освен за потребената
електрическа енергия и цена за получените мрежови услуги, дължима на мрежовия
си оператор, като за изпълнението на тези негови задължения били неотносими
факти и обстоятелства свързани
със собствеността на описаните присъединителни съоръжения, чрез които се извършвала доставката на електрическа енергия към обекта му,
както и такива, свързани с начина на измерване на електрическата енергия,
ползвана в обекта. Ако твърдял обратното, то ищецът трябвало да докаже в кой
момент и кога е отприсъединил обекта си от мрежата на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“
ЕАД и към мрежата на кой друг мрежови
оператор се е присъединил, както и кой му предоставя услугите
достъп и пренос, съответно на кого ги заплащал. Подобни твърдения в исковата
молба липсвали. Съгласно чл. 82,
ал.1 от ЗЕ всички електроенергийни обекти на територията на страната
се свързвали и функционирали в единна електроенергийна система с общ режим на
работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос,
разпределение и потребление на електрическа енергия, а обхватът на
електроенергийната система бил електрически централи, преносната мрежа,
отделните разпределителни мрежи и електрическите уредби на потребителите.
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД било притежател на Лицензия №Л-140-07 от
13.08.2004г. за разпределение на електрическа енергия на обособена територия,
съгласно чл.39,ал.1, т.З от ЗЕ. Съгласно лицензията дружеството извършвало
услугата по пренос и разпределение
на електрическа енергия по утвърдените от ДКЕВР цени,
като спазвал следния основен принцип: на всички клиенти услугата разпределение
се калкулирала по одобрените от КЕВР цени. Тарифната структура била в
съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните
складове и Правилата за търговия с електрическа. Обектите на „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД били присъединени изначално към електроразпределителната мрежа и то независимо от
факта кой е собственикът на елементите и. Видно от легалното определение,
съдържащо се в § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ - „електроразпределителна мрежа"
била съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно
и ниско напрежение, която служила за разпределение на електрическа енергия.
Легалното определение на „електропреносна мрежа" било в § 1, т. 20 от ДР
на ЗЕ - "Електропреносна мрежа" била съвкупност от електропроводи и
електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията
от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци.
Легална дефиниция на термина „средно напрежение" се съдържала в § 1, т. 15
от ДР на Правилата за управление на електроразпределителните мрежи, приети с
Решение № П-б от 18.06.2007 г. на ДКЕВР и обн. в ДВ, бр. 66 от 2007 г., като
текстът гласял, че "средно напрежение" е напрежение, чиято номинална
ефективна стойност е от 1 kV до 35 kV." Единственият критерий за разграничаване на електропреносна мрежа и
електроразпределителна мрежа било нивото на напрежение, а не собствеността на двете мрежи. Този критерий бил инкорпориран в
националното законодателство от Директива 2003/54/ЕО и Директива 2009/72/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за
вътрешния пазар на електроенергия, (§ 1 а от ДР на ЗЕ). В т. 10 от Преамбюла на
Директива 2003/54/ЕО изрично било упоменато, че „директивата не разглежда
въпроси, свързани със собствеността" и собствеността не е критерий при
разделянето на дейността по пренос от разпределение" /чл.10,т,1, чл. 15,т.
1 от Директивата/. Разпоредби в този дух се съдържали и в Директива 2007/72/ЕО.
За да бъде разрешен спорът в съответствие с Общностното право, се налагало тълкуване
на разпоредбите на Директива 2009/72/ЕО, с цел изясняване на съотношението
между дейностите „пренос" и „разпределение" на електрическа енергия,
съответно между електропреносна и електроразпределителна мрежа. Счита, че
ключов за решаване на настоящия спор бил въпросът за функционалната
принадлежност на уредбата, чрез която обектът на ищеца е присъединен към
съответната мрежа - разпределителна или преносна. Безспорно било, че обектът на
ищеца с ИТН 2939032 бил присъединен на ниво средно напрежение чрез собствени
съоръжения, но не било установено и не ставало ясно като част от коя мрежа
функционално принадлежат и функционират уредбите, чрез които в обекта се
получават доставки на електрическа енергия и мрежови услуги, т.е. по делото
следвало да се изследва въпросът дали процесната уредба
действително е част от електрическа подстанция, която е част от
електропреносната мрежа и следователно не представлява външен за нея елемент,
който е част от електроразпределителната мрежа. 3а първи път с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, в сила от
01.07.2008г. влизали в сила нови цени както следва: цена за достъп до
електроразпределителната мрежа; цени за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа; цени на самата електрическа енергия по тарифни
зони, за стопански потребители и за битови потребители. Цената за достъп до
електроразпределителната мрежа ставала задължителна, заплащала се от всички
потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа, и отразявала
всички разходи, които „Електроразпределение ЮЕ" ЕАД извършвал за
осигуряване на непрекъснат достъп и ползване на мрежата като оперативно
управление, управление на режима на работа на мрежата, разходи по осигуряване и
поддържане на измервателните групи, като в тази цена не се включвала стойността
на присъединителни съоръжения и разходите за тяхното поддържане. Тези разходи
били включени в цената за пренос. Цената за пренос през
електроразпределителната мрежа се заплащала от всички потребители съобразно
нивото на напрежение на разпределителната мрежа, към която бил присъединен
обектът им и отразявала всички разходи, които „Електроразпределение ЮГ"
ЕАД извършвало за физическото пренасяне, трансформация и разпределение на
консумираните от потребителите количества електрическа енергия. В ценовото
решение, цитирано по-горе, разграниченията, които държавният регулаторен орган
извършвал за първи път, били по потребители - в зависимост от вида им (бит или
стопански), нивото на напрежение на консумираната електроенергия (високо,
средно или ниско) и начина на измерване на електроенергията (с една, две или
три скали). По отношение на цената за достъп обаче разграничение нямало - цената за достъп била относима към
всички потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа. Това били всички потребители, които консумират електроенергия на средно или
ниско напрежение. Тя била дължима от всеки клиент на лицензионната територия на
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД, какъвто се явявал и "Водоснабдяване и
канализация" ЕООД. Всички мрежови разходи, включени във формирането на
„цена достъп" били дължими от клиентите, присъединени към
електроразпределителната мрежа, тъй като те покривали предоставяните към него
услуги, а именно - достъп до мрежа средно напрежение, възможност за
непрекъснато ползване, оперативно управление, измерване, диспечиране и т.н.
Доставката на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа" не била
прекъсвана, тъй като в спорния период имало консумация на електроенергия в
обектите на ответното дружество. След 2008г. единственото разграничение, което
държавният регулаторен орган въвел по отношение на определяне на размера на
цената за достъп, било в зависимост от вида на клиента (небитов или битов).
Такова било то и в решението на КЕВР, послужило за определяне на цената за
достъп, вписана в процесната фактура. Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли съда да му
бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери
за установено следното:
По делото е представена фактура № **********/30.04.2015
г., издадена от ответника за дължима от ищеца сума за разпределена
електрическа енергия за множество места на потребление, вкл. ИТ № 2939032 – ЕИ ПС. ОРЕШНИК - за периода 01.04.2015
г. - 30.04.2015 г. Сумата по фактурата е заплатена от ищеца с платежно
нареждане от 18.05.2015 г.
Не е спорно по делото, че през процесния период 01.04.2015 г. - 30.04.2015 г. ответникът е имал качеството на оператор
на електроразпределителната мрежа за територия, в чийто обхват попада
собствената на ищеца Помпена станция „Орешник“- с. Орешник, ИТН 2939032, както
и че страните са били обвързани от договор да достъп и
пренос на електрическа енергия през електоразпределителната мрежа от 19.06.2013
г.
Считано от 01.07.2008 г., с Решение №
Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, прието на основание
чл. 21, ал. 1, т. 6, чл. 30, ал. 1, т. 1а, т. 4, т. 4а, т. 6а, т. 7 и т. 10 и
чл. 36а, ал. 2 от Закона за енергетиката, чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2, б. „б” и
чл. 19, ал. 3 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, цената,
заплащана за ползване на мрежата, се разделя на два компонента: цена за достъп
до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.
Във връзка с това „ЕВН България Електоразпределение“ АД е изпратило до ищцовото дружество писмо с изх. №
6053-30/24.09.2008 г., в което е посочило, че тече проект по идентифициране на
обекти на клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към
електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията, и че за
клиентите, които са изпратили необходимите документи, дружеството вече не
начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на решението
на ДКЕВР в сила. В писмото е отразено, че все още не са получили от ищеца
документи, удостоверяващи собствеността му върху електропроводи, присъединени
към електрически подстанции и че такива доказателства могат да бъдат: документ,
от който да е видно по какъв начин е придобит този енергиен обект; извлечение
от счетоводни книги на дружеството по сметка, относно счетоводните записвания
на съоръжението; официална скица на ел. проводите, актуализирана към момента на
предаване на документите; строителни книжа, свързани с изграждането на
електропровода – разрешение за строеж, протокол за дадена строителна линия и
определяне на ниво, разрешение за ползване и др. Ищецът е отговорил с писмо с изх. № 1784/23.10.2008 г. относно
идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към
електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които
обект, захранен от Подстанция Тополовград – извод „Венеция”. В писмото е
посочено, че са приложени: Заповед на Община Тополовград за предоставяне за
експлоатация и поддържане на обект – ПС Дуганово – ел. провод и трафопостове на
ВиК – Ст. Загора; извлечение от счетоводните книги на дружеството по сметка,
относно счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел. провода,
актуализирана към момента; образец 16, разрешение за ползване.
С писмо до „ЕВН България Електроснабдяване“ АД с изх. № 2013/05.12.2008 г. ищецът
е поискал да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на
средно напрежение 20 kV в Подстанция Тополовград на ИТ № 2939032 ПС „Орешник”,
с. Орешник и на ИТ № 2939033 ВиК с. Капитан Петко войвода, които се захранват
от ел. провод 20 kV „Венеция”, собственост на ищеца. Посочено е че необходимите
документи са били представени с писмо изх.
№ 1784/23.10.2008 г. С писмо с изх. № 01/09.01.2009 г. „ЕВН България
Електроснабдяване“ АД е изискало от ищеца документи за собственост на ел.
провод 20 kV извод „Венеция” п/с Тополовград. С писмо изх.№ ЦУ-2231/24.11.2014 г.
ищецът е поискал от ответното дружество да отпадне такса пренос за обекти ИТ № 2939032 ПС „Орешник”, с. Орешник и
ИТ № 2939033 ВиК с. Капитан Петко войвода, като е посочил, че прилага документи
за собствеността на електропровода. Едва след това е образувана процедура за
промяна на мястото на измерване от страна на ниско напрежение към страна на
средно напрежение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза по делото се установява,
че през периода 01.04.2015 г. -
30.04.2015 г. измерването на потребената от ищеца еленергия по процесната
фактура за обект Помпена станция „Орешник“-
с. Орешник, ИТН 2939032 е
извършвано на страна ниско напрежение в ЗРУ 20kV/400V в Помпена станция „Орешник“. Ако
се приеме, че електропровод „Венеция" 20 kV, е собственост на ищеца, границите на собствеността му са
изводите на килията ва ЗРУ в Подстанция
„Тополовград" на ниво средно напрежение, към началото електропровод
„Венеция". Измервателната група може да бъде монтирана в или до килията,
от която се захранва електропровод „Венеция“ в Подстанция
„Тополовград“. Според вещото лице, ако измервателното устройство бъде монтирано
на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция
„Тополовград" и СТИ е собствност на ЕВН, то ВиК би следвало да плати
такса достъп до разпределителната мрежа на ЕВН. Експертът счита, че поради това
че електроснабдителното предприятие се ангажира с доставката на електрическа
енергия до определена разполагаема мощност и осигурява сигурността на
доставката, ищецът дължи заплащане на такса достъп, коато е функция на
заявената мощност и отчетените дни в работа или готовност за работа на
съоръженията. Вещото лице сочи, че електропровод
„Венеция“ и трафопостът в Помпена станция „Орешник“ са външни на Подстанция
„Тополовград" обекти и не са част от преносната мрежа, но същите са част от
електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от действащите през процесния период Правила за
търговия с електрическа енергия /ДВ, бр. 64/17.08.2010 год./ мрежовите услуги се заплащат върху
използваната електрическа енергия съгласно показанията на средствата за
търговско измерване в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. Разпоредбата на чл. 16 ал. 1 от Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия /ДВ, бр. 38/2007 г., отм./
предвижда, че при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната
мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение
на понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава трансформация/ или
в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 120 от ЗЕ електрическата
енергия, доставена на потребителите, се измерва със средства за
търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или
на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на потребителя. Според чл. 120 ал. 2 от ЗЕ границата на
собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за
търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по
чл. 116, ал. 7 и на правилата
по чл. 83, ал. 1, т. 6 /Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия/. Нормата на чл. 29 ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г., която е
наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ, предвижда, че когато електропровод, собственост на потребител, се
присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
От доказателствата по делото се установява, че ищецът е собственик на
Помпена станция „Орешник“- с. Орешник,
на намиращото се в нея ЗРУ и на електропровод „Венеция" 20kV, свързан с
Подстанция Тополовград. Това е видно от заповед №
135/12.12.1995 г. на кмета на Община Тополовград, акт за приемане и предаване
на основни средства от Община Тополовград на „ВиК“ – Стара Загора на следните
обекти и принадлежностите им: Трафопост 1х630 към П.С. Дуганово / старо
наименование на Помпена станция „Капитан
Петко войвода“/, Трафопост 1х400 към П.С. Орешник, електропровод 20 кв.
от подстанция Тополовград до П.С. Дуганово с отклонение към П.С. Орешник,
Кабелно захранване на П.С. Дуганово и П.С. Орешник от съответния трафопост и
извадка от инвентаризационен опис.
От заключението на съдебно-техническата експертиза по делото е видно, че за
обект с ИТ № 2939032 - Помпена станция „Орешник“-
с. Орешник през процесния период
е доставена електроенергия на ниво средно напрежение по собствения на ищеца
електропровод „Венеция”. Трансформирането на електроенергията от ниво средно
напрежение до ниво ниско напрежение се е извършвало от съоръжения, разположени
в Помпената станция, собственост на ищеца. Следователно средството за търговско
измерване не е поставено на необходимото място, съобразно изискванията на чл.
120 от ЗЕ, тъй като не е разположено на границата на собствеността в Подстанция
Тополовград, откъдето се захранва електропровод „Венеция”.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза по делото се
установява, че начислената в процесната фактура такса достъп е в размер на
59,40 лв. Според вещото лице цената за достъп до електроразпределителната мрежа
се формира на база на предоставената/заявената от клиента мощност /при небитови
клиенти/ и не зависи от консумацията на електроенергия в обекта на клиента,
нито от нивото на напрежение, на което е присъединен обектът.
Дължимостта на цената за достъп на електрическа енергия е пряко обвързана
от спазването на изискването консумираната електрическа енергия да е измерена
именно в местата, установени в Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия.
Цената за достъп до електроразпределителната мрежа и цената за пренос по
електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към
дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната
система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за
търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни
разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа,
като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретният принос на всеки
потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично
предназначение на цената за достъп и цената за пренос, като компоненти на
цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за
търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите.
Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от
уговорените от страните или от нормативно определените, не може да бъде основа
за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. При измерване на
количеството консумирана енергия на място, различно от нормативно определеното,
тези два елемента от цената на електрическата енергия са недължими /в този
смисъл е решение № 227/11.02.2013г. по т.д № 1054/2011г. на ВКС, ТК, II отд./.
По тези съображения съдът намира, че ищецът не дължи на ответника спорната сума по силата на валидно договорно
задължение в рамките на съществуващото между страните облигационно
правоотношение договор да достъп и пренос на електрическа енергия през
електоразпределителната мрежа от 19.06.2013 г. Същата се явява платена от ищеца
при начална липса на основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради
което подлежи на връщане от ответника. Ето защо предявеният иск за заплащане на
сумата 59,40 лева, представляваща
платена без основание цена за достъп до разпределителната мрежа за обект Помпена станция „Орешник“- с. Орешник,
ИТН 2939032 за периода 01.04.2015 г. - 30.04.2015
г. по фактура № **********/30.04.2015
г., е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 590 лв.,
представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на
вещи лица. Ответникът е направил възражение за намаляване
размера на заплатеното от ищеца адвокатското възнаграждение в настоящото
производство по реда на чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за неоснователно. В
случая минималното възнаграждение за предявения иск, определено по реда на
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 300 лв. Заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат в
размер в размер на 360 лева с ДДС е в рамките на посочения минимум и не подлежи
на намаляване.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, гр.Пловдив, р-н „Централен”,
ул. „Христо Г. Данов” 37, представлявано от Здравко Огнянов Братоев и
Александер Сипек, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр.Стара
Загора, ул. „Христо Ботев“ 62, ЕИК *********, представлявано от Румен Тенев
Райков, сумата 59,40 лева, представляваща платена без основание цена за достъп
до разпределителната мрежа за обект Помпена станция „Орешник“- с. Орешник,
ИТН 2939032 за периода 01.04.2015 г. -
30.04.2015 г. по фактура №
**********/30.04.2015 г.., както и сумата 590 лева, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :