Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260023
гр. Свищов, 5.10.2020 год.
Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 4.09.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря
Таня Луканова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1285/2018 год. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. 79 от ЗЗД, по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „А.з.к.н.п.з.“ЕООД ***, , чрез пълномощника юрисконсулт Д.А. твърди, че подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като същата била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Заявява, че между В.К.ООД като заемодател и С. в.С. като заемател, бил сключен на 31.05.2017г. Договор за паричен заем № 5360714 от 31.05.2017г. , с подписването на който заемателят удостоверил,че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Твърди, че на 01.12.2016г. бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения о и Приложение № 1 към него , между „В.К.“ООД и „А.з.к.н.п.з.“ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгласно сключения договор за заем, заемодателят се задължил да предостави на ответника паричен заем в максимален размер на 1000 лева, под формата на паричен заем, който се усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на „Изипе“АД. С подписването на договора, ответникът удостоверил, че е получила от заемодателя заемната сума от 1000 лева, като договорът има силата наразписа за предадена, съответно получена сума. Заемополучателят се задължил да ползва и върне заемната сума ,съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1175,31 лева, ведно с договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 177,75 лева/включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане/. Сочи, че заемодателят имал право да предприеме всички позволени от законо действия, за да събере своето вземане, което от своя страна можело да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от заемателя. Твърди, че по договора за паричен заем, ответницата е извършвала плащания в общ размер на 479,91 лева, като дължимата главница била в размер на 802,73 лева. Заявява, че за ползването на предоставената заемна сума по договора за паричен заем от 31.05.2017г. , ответницата дължала договорна лихва, в размер посочен в договора. Начислената договорна лихва била в размер на 111,40 лева за периода от 30.06.2017г. до 25.02.2018г.. Съгласно договора, заемателят заявил, че доброволно ще ползва допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от заемодателя. Ответницата дължала такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 330,03 лева. Съгласно договореното, заематялет се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно – поръчител физическо лице, коет ода отговаря на посочените в договора условия или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължнеие на заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Поради неизпъление на цитираните задължнеия от страна на заемателя, съгласно уговореното , на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 424,44 лева, която била дължима на падежната дата на погасителната вноска. Така погасителната вноска, която следвало да заплати заемателя била в размер на 224,91 лева. Посочва, че претендираната неустойка представлявала такава за неизпълнение на договорно задължнеие за предоставяне на обезпечине, а не мораторна неустойка за забава и се начислявала еднократно, след 3 дни от датата на сключения между страните договор. Клаузата за неустойка била включена в договора още при подписването му, но в случай, че заемателят изпълни посочените условия ,неустойка не се начислявала. Неустойката за неизпълнение се начислявала еднократно в момента на допускане на неизпъленнието и за същата не бил налице период за начисляването й. Твърди, че дължимата към момента неустойка за неизпъление на договорно задължнеие за педоставяне на обезпечение била в размер на 330,12 лева. Твърди, че разпоредбите на договора предвиждали, че кредитополучателят се е запознал с Тарифа на „В.К.“ООД, актуална към датата на договора, налична и на интернет страницата на В.К., която тарифа представлявала неразделна част от договора. В същата било предвидено, че при забава на плащане на погасителна вноска, ответницата дължи на кредитора определени суми, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено вземане, както и разходи за събиране на просрочени вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. Така ответницата дължала и разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение в размер на 215,00 лева. Същата следвало да изплати заема на 25.02.2018г.-последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на исковата молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски били изтекли, а ответницата не изпълнила задължнеията си.Поради това ,същата дължала и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 99,11 лева за периода от 26.02.2018г. – датата на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението – 20.09.2018г… Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата 802,73 лева главница, 111,40 лева – договорна лихва за периода от 30.06.2017г. до 25.02.2018г.. , 330,12 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 215,00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, 99,11 лева – лихва за забава върху непогасената главница в размер на 99,11 лева за периода от 26.02.2018г. до 20.09.2018г.. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане. Претендира разноски.
В хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище, моли да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени предявените искове и се присъдят сторените разноски.
Ответникът С.В.С. *** в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на иска. Оспорва исковете по основание и размер. Заявява, че не била подписвала договор за паричен заем № 5360714 от 31.05.2017г., поради което по отношение на нея не било възникнало каквото и да е задължение към „В.К.“ООД и към ищцовото дружество. След като не била подписвала договора за кредит, то по отношение на нея нямали действие и тарифи на заемодателя, както и договор аза цесия, приложен към исковата молба. Липсвало съгласие и не били спазени изискванията за форма, поради което договора бил нищожен на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД. Алтарнативно прави възражнеие, че договора бил нищожен, тъй като накърнявал добрите нрави. Същият съдържал неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, касаещи определянето на договорното възнаграждение, лихвения процент и годишния процент на разходите. Поради накърняването на принципа на добри нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД в случая се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, което е довело до злепоставяне на интересите на ответника с цел извличане на собствена изгода от кредитора. Възнаградителната лихва съставлявала цена за предоставеното ползване на заетата сума, а когато било налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушавал принципа на добросъвестност при участие в облигационните отношения. В случая договоренана лихва в размер на 40,30 % годишно, към кояго следвало да се прибави скритата лихва под формата на заплащане на пакет от допълнителни услуги ,надхвърляла в пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нарви, тъй като надвишалаво драстично четирикратния размер на законната лихва. Поради това нищожните уговорки не произвели действие, следвало да се приеме, че лихва не била уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не било възникнало. Твърди, че било налице заобикаляне на разпоредбата на цчл. 19 ал. 4 от ЗПК, като уговорката да се заплаща допълнителна услуга експресно разглеждане на документи за паричен заем нарушавало изискването ГПК да не бъде по –висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена на ПМС 426/14г.. Нищони поради противоречие с добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 т. 19 от ЗПК били и клаузите на чл. 2 ал. 1 т. 8 от договора за заем, в който било посочено, че ГПР е в размер на 49,49 %, а действителният ГПК бил различен размер от посочения, поради допълнително птаксуване на потребителя, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Не бил посочен механизма, по който бил изчислен този процент и по – конкретно какви други разходи, освен възнаградителната лихва са включени в него. Предявява възражение за нищожност на договора за заем, за който ищецът твърди, че бил сключен между ответницата и „В.К.“ООД, поради противоречие със закона и неговото заобикаляне и накърняване на добрите нрави- чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, така и поради липса на съгласие и липса на форма – чл. 26 ал. 2 от ЗЗД. Позовава се, че не била уведомена за предсрочната изискуемост на кредита към датата на заявлението, липсвали доказателства дали въобще договора за заем е обявен за предсрочно изискуем. Следвало да се приеме, че към момента на подаване на заявлението не била настъпила предсрочната изискуемост на непогасените вземания по договора и не била настъпила и забава за заплащането им от претендирания начален момент. Не били представени и доказателства за направени разходи за извънсъдебно събиране на заема. Предвид горното, договорът за паричен заем следвало да бъде прогласен за нищожен, а предявените искове – отхвърлени като неоснователни и недоказани. Оспорва истинността на приложени към исковата молба договор за паричен заем и Тарифа на В.К.ООД, рамков договор за прехвърляне на цесия с приложенията му, уведомление, потвърждение за сключена цесия . В хода на устните състезания не взема становище.
Третото лице - помагач на страната на ищеца А.з.к.н.п.з. ЕООД –«А.з.с.н.в. ЕАД, посочва, че с Договор за прехвърляне
на вземания от
03.05.2019г., вземането
на ищеца срещу ответника било прехвърлуно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и лихви.
В писмено становище взема
становище за основателност на искове
и неоснователност на направените
от ответницата с отговора на
исковата молба възражения. Процесният договор съдържал всички задължителни реквизити относно цялата необходима
информация, касаеща условията
за издължаване на кредита и
не противоречал на ЗПК. Клаузите
в договора за кредит били индивиудално уговорени, ответникът изрично се съгласил с тях и ги приел,
подписвайки договора. Клаузата
за неустойка била уговорена с
оглед обстоятелството, че заемодателят е предоставил на ответника
финансов ресурс и кредитът не е бил обезпечен, поради което се повишавал риска от настъпване на неблагоприятни последици за предоставящия финансовата услуга. Счита, че неустоечната клауза не била нищожна
протида противоречие на добрите
нрави. Относно вземането за договорна лихва, счита, че принципно за страните няма пречка
да уговарят възнаградителна
лихва или неустойка за забавено плащане
на парични задължения над
размера на законната лихва и тяхната
свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10 ал. 2 от ЗЗД. С ПМС 72/08.04.1992г. бил определен
само размера на законната лихва.Липсвало нормативно изискване договорната възнаградителна лихва да се равнява
на законната или да е съответна
на тази на търговски банки.
На следващо място законната лихва е лихва за забава при
неизпълнение на парично задължение и размера й бил неотносим
към уговорената между страните възнаградителна лихва.
Моли да бъде постановено
решение, с което предявените
от ищеца искове да бъдат уважени. Претендира разноски. В хода на устните
състезания не взема
становище. В писмено становище моли исковете предявени от ищеца да бъдат уважени.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по
делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно
чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.дело № 960/2018г. по описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото
производство – „А.з.к.н.п.з.“ЕООД е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
ответницата за дължими суми по договор за паричен заем № 5360714 от
31.05.2017г. сключен между ответницата и
„В.К.“ООД, по който договор вземането е било прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ЕООД.
Въз основа на същото е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 560/28.09.2018г. в полза на ищеца за сумата 802,73 лева – главница, 111,40 лева договорна лихва
за периода 30.06.2017г. до 25.02.2018г., 330,03 лева – такса за експресно
разглеждане на документи, 330,12 лева – неустойка за неизпълнение на задължение
за периода 4.06.2017г. до 25.02.2018г., 215,00 лева – разходи и такси за
извънсъдебно събиране, 99,11 лева – законна лихва за периода от 26.02.2018г. до
20.09.2018г.. Присъдена била и законната лихва върху
главницата, считано от 27.09.2018г., до окончателното изплащане на задължението,
както и разноски в размер на 87,77 лева.
Ответникът възразил срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Заповедният
съд, с разпореждане от 17.10.2018г. е указал на заявителя, че може да предяви
иск относно вземането си, в едномесечен срок. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил
настоящия положителен установителен иск вземането по издадената заповед за изпълнение.
Приет като доказателство по делото
е договор за паричен заем „Вивакредит
ПЛАН“ № 5360714 от 31.05.2017г., от съдържанието на който се установява, че въз
основа на отправено до “В.К.” ООД предложение от страна на ответницата С.В.С.,
на 31.05.2017 г. между тях е бил сключен договор за паричен заем с предмет
предаване в собственост на ответницата,
в качеството й на заемател на сума в размер на 1000,00 лева срещу
задължението й да я върне на заемодателя “В.К.” ООД на 9месечни погасителни вноски, считано за периода от
30.062017 г. до 25.02.2018 г., всяка в размер на 177,75 лева. В чл. 1 ал. 3 от договора било уговорено, че
за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на
заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем в размер на 424,44 лева. В чл. 2 от договора били уговорени Фиксиран
годишен лихвен процент по заема – 40,30 %,
годишен процент на разходите на заема -49,47 %. . В чл. 4 от договора
страните по него постигнали съгласие, че заемателят се задължава в 3-дневен
срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения на задълженията му по договора, а именно – поръчител,
който да отговаря на посочените изисквания – за възраст, да работи по безсрочен
трудов договор, минимален стаж, минимален осигурителен доход в размер на 1000
лева, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен
договор за паричен заем в качеството си на заемател или банкова гаранция, която
е издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на
заемателя по договора, вадилна 30 дни след падежа за плащане по договора. В чл. 4 ал. 2 уговорили, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1,
заемателят дължи неустойка в размер на 424,44 лева. Приложена по делото е и
тарифа на В.К.ООД , относима към договори за паричен
заем , в която са посочени начините на начисляване и размер на разходите.
Представен е Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г., сключен между „В.К.“
ООД и „А.з.к.н.п.з.” /АКПЗ/ ООД и Приложение № 1/02.05.2018 г., от които се
установи, че вземането на „В.К.“ ООД към
ответника по договор за паричен заем № 5360714 от 31.05.2017г. е било прехвърлено на ищеца “АКПЗ” ООД. Приложено е потвърждения на
цесията от страна на цедента и пълномощно, по силата на което „В.К.“ ООД е
упълномощило „АКПЗ” ООД с правото да уведоми длъжниците по цедираните съгласно
Рамковия договор от 01.12.2016 г. вземания, както и за уведомлението на „АКПЗ“
ООД до длъжника - С.С.. Приложено по делото е и уведомление
до ответника от страна на упълномощен представител на ищцовото дружество за
цедиране на вземането на „В.К.“ ООД.
Видно
от заключението на съдебно-икономическата експертиза, съгласно представена
справка от счетоводството на В.К.ООД , от страна на ответницата С.В.С. са
извършвани плащания на дължими суми по процесния договор в размер на 479,91
лева, като по процесния договор в счетоводството на В.К.ООД са отразени
плащанията по договора както следва: покрита главница 197,27 лева, покрита
договорна лихва – 63,91 лева, покрита неустойка – 94,32 лева, покрита такса
експресно разглеждане – 94,41 лева, покрити разходи по събиране на суми – 30,00
лева, като след датата на цесията от 01.05.2018г. съгласно справка от ищеца, не
са извършвани плащания по процесния договор. Вещото лице Д. е заключило, че
размерът на всяко от претендираните задължения е както следва: главница –
802,73 лева, договорна лихва . 111,40 лева, такса експресно разглеждане - 330,03 лева, неустойка – 330,12 лева,
разходи по извънсъдебно събиране – 215,00 лева , законна лихва забава – 46,15
лева , общо 1835,43 лева, при претендиран размер на задължението 1888,39 лева.
В съдебно заседание вещото лице Д. при изчисление на задължението е установила
разлика в размера на законната лихва за забава, като при претендирана лихва от
99,11 лева, изчислила лихва в размер на 46,15 лева или изчислено общо
задължгение от 1835,43 лева при претендиран размер от 1888,39 лева, като
разликата се формира от законната лихва
за забава.
С
писмо изх. № 503 от 07.01.2020г. на Изи Пей АД гр. София, е изпратена разписка
от 31.05.2017г., приложена по делото, видно от която на същата дата В.К.ООД е превело на отевтницата сумата
1 000,00 лева с посочено основание – договор за заем С.С..
Открито е производство за проверка истинността на Договор за паричен заем № 5360714/31.05.2017г. и Тарифа на В.К.ООД.
Видно от заключението на
съдебно-техническата експертиза, на 31.05.2017г. от своя клиентски профил С.В.С.,
като за user използва e-mail адреса си и паролата кандидатства за кредит в
размер на 1000 лева със срок на изплащане 9 месечни вноски. Вещото лице е
заключило, че е приложен лог файл export.xlsx/Приложение 2/ от съдържанието на който било видно и проследимо кога е
извършено въвеждането на данни от клиента, в кои полета клиента е попълнил
данните си и какви са те. В резултат на това на 31.05.2017г. в 12:25:46 ч.
искането за кредит от С.В.С. се визуализира в програмния продукт Вива Чек.
Заключението на вещото лице е, че на 17.05.2017г. ответницата кандидатства за
кредит за първи път на посочения сайт на дружеството В.К.и създава профил на
сайта с имейл. При кандидатстване он-лайн заявителят в първата стъпка попълва
личните си данни и поставя отметка на текста „Съгласен съм и предоставям
доброволно личните си данни във връзка с кандидатстване за кредит“. С натискане
на бутон „Продължи“ се преминава към стъпка 2 където е задължително пополвъна
на данните ЕГН, лична кярта, място на издаване на лична карта, дата на
издаването й, как желае да получи парите, настоящ адрес, адрес по лична карта,
месечен доход, семейно положение, образование, от къде научихте за нас, лични
данни на лице за контакт свързано с кандидата/име, фамилия , мобилен телефон,
вид свързаност/. Клиентът поставя отметка пред следните текстове – с натискане
на бутон „Приемам и продължавам“ декларирал, че доброволно предоставям личните
си данни и съм съгласен с всички условия и цели за тяхното обработване,
посочени в Декларация за лични данни“. Текстът „Декларация за лични данни“ е
линк към документа. „Запознат със и се съгласявам с преддоговорната информация,
предоставена под формата на Стандартен европейски формуляр и с изискванията за
предоставяне на обезпечение. Банкова гаранция в тридневен срок от сключване на
договора . Текстът „Стандартен европейски формуляр“ е линк към документа;
Запознат съм и се съгласявам с Общите условия“Текстът „Общите условия“ е линк
към документа – „Запознат съм и се съгласявам с „Общите условия на промоцията“.
„Текстът „Общите условия на промоцията“ е линк към документ. Този текст се
визуализира само в случай, че в този ден има промоционални условия за продукта,
сумата и срока, за които кандидатства потребителят; След клик на бутон „Приемам
и продължавам“ потребителят преминава към следваща стъпка – Регистрация на
профил. Вещото лице е заключило, че в стъпката „Регистрация на профил“ се
попълват полетата „e-mail“,
„Повторете e-mail“, „Парола“,
„Повторете парола“. Поставят се отметки пред всеки от тествете. С натискането
на бутон „Приемам и изпращам“ декларирам, че съм запознат и съм съгласен с
„Декларация относно действие на паролата като саморъчен електронен подпис“.
Текстът „Декларация относно действие на паролата като саморъчен електронен
подпис „ е линк към документ. С натискането на бутон „Приемам и изпращам“
декларирам, че съм запознат и съм съгласен с Декларация относно
индивидуализация послеством имейл. Текстът Декларация относно индивидуализация
посредством имейл е линк към документ, съгласно заключението на вещото лице.
Същото е заключило, че на 31.05.2017г. в 13,22 до ********************@***.** е
изпратен имейл, в който й се съобщава, че е одобрена за кредит и трябва да
последва линка в имейла, за да подпише договора си. Към имейла има приложени
Договор за паричен заем, Общи условия, Стандартен европейски формуляр. Освен по
имейл при попълване на формата за заем он – лайн заявителят поставя отметка
пред следните текстове – с натискане на
бутон Приемам и продължавам декларирам, че доброволно предоставям личните си
данни и съм съгласен с всички условия и цели за тяхното обработване, посочени в
Декларация за лични данни, като текстът Декларация за лични данни е линк към
документа; Запознат съм и се съгласявам с преддоговорната информация ,
предоставена под формата на Стандартен европейски формуляр и с изискванията за
предоставяне на обезпечение ; банкова гаранция в тридневен срок от сключване на
договора, като текстът Стандартен европейски формуляр е линк към документа;
Запознат съм и се съгласявам с Общите условия, като текстът „Общите условия“ е
линк към документа; Запознат съм и се съгласявам с „Общите условия на промоцията“, като текстът „Общите условия
на промоцията“ е линк към документ. Този текст се визуализира само в случай ,че
в деня има промоционални условия за продукта, сумата и срока, за които
кандидатства потребителят. Вещото лице е описало, че хронологията на описаните
спъти е илюстрирана с екрани снимки от програмните продукти на В.К.във файла
Описание на процес по кандидатстване на сайт от 2017г., като същият е разпечатан
в Приложение 2.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Установи се, че заповедното производство е било образувано по заявление на ищеца, подадено на 27.09.2018г. срещу ответника за сумата 802,73 лева – главница, 111,40 лева договорна лихва за периода 30.06.2017г. до 25.02.2018г., 330,03 лева – такса за експресно разглеждане на документи, 330,12 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за периода 4.06.2017г. до 25.02.2018г., 215,00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране, 99,11 лева – законна лихва за периода от 26.02.2018г. до 20.09.2018г. лева. Присъдена била и законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 87,77 лева. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове за вземането по издадената заповед за изпълнение.
Ищецът се легитимира в качеството на цесионер,
придобил вземането на третото лице – кредитор на ответника по процесния договор
за паричен заем. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при
сключването на договора не е необходимо и доколкото по делото е представено
надлежно пълномощно от стария кредитор в полза на ищеца за уведомяване на
ответника за цесионния договор, съдът приема, че задължението по чл. 99 ал. 3
от ЗЗД е изпълнено с връчване на исковата молба на ответника.
Съгласно нормативната уредба, с договора за
заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи в същия вид,
количество и качество. Спори се от
ответницата, че не е подписвала процесния договор за паричен заем, но с оглед
на заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът приема за установено,
че между В.К.ООД и ответницата е сключен договор за паричен заем, по силата на
който заемната сума от 1 000 лева е предадена на ответника. Видно от текста на
чл. 2, ал. 2 от договора, договорът за заем има силата на разписка за
предадената, съответно получена сума. Между страните не е спорно, че ответникът
е извършил плащания по договора в общ размер на 479,91 лева. Не се ангажират от ответника
доказателства, че е изпълнил задължението за заплащане изцяло на главница по
договора за заем.
В случая, процесният договор за паричен
заем попада в обхвата на чл. 9 от Закона
за потребителския кредит /ЗПК/, съгласно която договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне, като не се поставят ограничения за качеството на страните
по същия. Или процесният договор попада в приложението на специалната уредба на
Закона за потребителския кредит /ЗПК/. По силата на договора на ответника е
предоставена в заем сума от 1000 лева, при уговорен ГЛП в размер на 40,30 % и
ГПР в размер на 49,47 %, като лихвата по договора е възнаградителна – за
ползване на дадената парична сума. Процесният договор е сключен на 31.05.2017г.
при действието на разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, според които
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи
този размер, се считат нищожни. Договорения между страните ГПР от 49,47 % не
надхвърля петкратно размера на законния такъв за времето на сключване на
договора от 10,00 %, при определения от БНБ основен лихвен процент /0%/ и 10
пункта надбавка.
Претендира се договорна лихва в размер на 111,40 лева за периода от 30.06.2017 г. до последната погасителна вноска 25.02.2018г. По договора е предвиден фиксиран годишен лихвен процент от 40.30 %. Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната лихва. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след преценка на конкретните данни по производството - срока на договора, размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, както и автономията на волята. Размерът на договорнота лихва за целия период на договора е в размер на 175,31 лева, който размер съответен на насрещната престация на кредитора. Вещото лице Д. е изчислило, че договорната лихва по кредита е 175,31 лева, от които ответникът е заплатил сумата 63,91 лева и продължава да дължи 111,40 лева договорна лихва.
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от ответника, поради което съдът приема, че ответникът дължи договорна лихва в общ размер на 111,40 лева за периода от 30.06.2017 г. до последната погасителна вноска 25.02.2018г. .
В настоящото производство съдът следи служебно за валидността на сключения между страните договор, включително относно уговорената неустоечна клауза по чл. 4 от същия. Съдът намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави:
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 424,44 лв. Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4 от договора.
Ето защо претенцията за установяване вземане за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 330,12 лева следва се отхвърли изцяло, поради противоречието на клаузите от процесния договор на добрите нрави.
В чл.1, ал. 3 от договора, е уговорено, че заемателят дължи плащане на такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на 424,44 лева. Освен тази такса ищецът претендира и 215,00 лева - разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземания.
В чл.12 от договора, ответницата се е съгласила, че е запозната с Тарифата на събираните такси от заемодателя. В тарифата при кредити, платими на месечни вноски, , е предвидено че при забава на плащане на погасителна вноска се дължи допълнително плащане на разходи. Вещото лице по изготвената и приета съдебно-икономическата експертиза е описало, че съгласно чл. 8 от договора и приложнената Тафира В.К.ООД, относима към договори за паричен заем се дължат разходи по събиране на вземането в зависимост от дните на просрочие по 10 лева и 15 лева на забава на всяка погасителна вноска се дължат по 15 лева, а при забава повече от 57 календарни дни на която и да е погасителна вноска се заплаща еднократна сума от 70 лева. Вещото лице е изчислило, че начислените разходи за събиране на вземането са в размер на 275,00 лева, от които са извършени частични плащания на сума 30 лева. Вещото лице е дало заключение, че дължимите разходи са в размер на 245,00 лева, а ищецът претендира установяване на вземане за разходи и такси за извънсъдебно събиране - 215 лева.
Съгласно чл. 33, ал.2 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че тези разпоредби, предвидени в Тарифата на заемодателя се явяват в пряко противоречие с чл.33 от ЗПК. В случай на неизпълнение или забавено изпълнение, заемополучателят следва да заплаща отнапред определени разходи за действия по събиране на задължението. Съдът намира, че отговорността за разноски, въведена в Тарифата на кредитора, представлява по същество неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущи задължения по кредита, а не плащане за покриване разходи по събиране на вземането. С предвиждане и начисляване на тези такси по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С оглед изложеното съдът приема за нищожни клаузите, предвидени в Тарифата на „В.К.ООД“. Тези клаузи дори не са обективирани в договора, а в тарифа, която не е подписана от длъжника и макар в чл.12 от договора да е посочено, че се съгласява с Тарифата, съдът не може да приеме, че е поел задължение да заплаща тези разходи. Отделно от това с предвиждането на такива разходи се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безспорно събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите –чл. 19 ал. 1 от ЗПК, като уговаряне им като отделен разход, основан на тарифа на кредитора има за цел заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, поради което и на това основание тези такси не се дължат. Същите са и неравноправни, не са уговорени индивидуално в договора, произтичат от тарифа на кредитора, върху която заемателят не може да въздейства, а следва да приеме, с подписването на договора. Поради това и иска за установяване на вземане в размер на 215,00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени вземания следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Съдът счита за нищощожна и клаузата по договора в чл.1, ал.3, в който е уговорено, че заемателят дължи плащане на такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на 424,44 лева, поради нейната неравноправност. Тази такса е уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е във фиксиран размер или в случая близо половината от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Съгласно чл. 144 т. 9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива посочените в чл. 146 ал. 3 от ЗЗП клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ищецът не доказва, а и липсват твърдения за индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит на документи в предвидения в договора размер. С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
С оглед изложеното претенцията за установяване вземане за такса за експресно разглеждане на документите в размер на 330,03 лева е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Процесният договор се явява действителен в частта, с която е постигнато съгласие за получаването на сумата от 1000 лева и за връщането ѝ на 9 месечни вноски, както и относно договорната лихва. Към момента на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК е настъпил падежът на всички вноски. Плащанията по договора са в размер на 479,91 лева. Съдът приема, че извършените плащания от ответницата касаят заплащане на погасителни вноски за главница и договорна лихва, като по отношение на горните изводи относно недължимост на неустойка, такса за експресно разглеждане и разходи по събиране на суми/поради нищожност на клаузите, с които са уговорени/, следва, че с заплащането им от длъжника се е погасило задължение за главница. От тук и погасената сума от ответницата по договора за задължение за главница е 416 лева, която следва да се приспадне от претендираната сума от 802,73 лева. Следователно иска за установяване вземане за главница се явява основателен до размер от 386,73 лева. Искът за установяване за вземане за главница следва да бъде уважен в размер от 386,73 лева, като се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумата 386,73 лева главница, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 27.09.2018г. , като за горницата до претендирания размер 802,73 лева главница, иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Относно иска за установяване вземане за лихва за забава за периода от 26.02.2018
г. до 20.09.2018 г., съдът приема същия за частично основателен и доказан, доколкото е приел за
частично основателен установителния иск за установяване вземане за главница в
размер на 386,73 лева, за която по
делото не се установи плащане от ответната страна и която е изцяло падежирала с
изтичане срока на договора за заем. Вещото лице е изчислило лихвата за забава в размер на 46,15 лева
върху главница от 820,73 лева. С оглед уважения размер на вземането за главница
и с помощта на електронен калкулатор за
изчисляване на законна лихва, установи
дължимата мораторна лихва за просрочените договорни вноски за главница в общ
размер от 22,24 лева за периода от 26.02.2018г. до 20.09.2018г., до който
размер следва да се уважи иска за установяване на вземане по отношение на
ответника за лихва за забава, като за горницата до 99,11 лева, искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Относно направеното оспорване
истинността на посочените Договор
за паричен заем № 5360714/31.05.2017г. и Тарифа на В.К.ООД, по искане на третото лице помагач на страната
на ищеца беше изготвено заключение на
съдебно-техническа експертиза. Поради това, с оглед и на заключението на
вещото лице, съдът приема, че оспорването не е доказано.
Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер 24,19 лева лева, съобразно уважената част от исковете. Следва да се посочи, че ищецът не е обжалвал разпореждането с което е отхвърлена претенцията му за разноски в заповедното производство за горницата над 87,77 лева. Ответницата следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 132,00 лева,съобразно уважената част от исковете, в която сума при изчисленията е включено минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева, съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и ДТ и възнаграждение на вещо лице. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 10 от ГПК, на третото лице помагач не се присъждат разноски, следователно неоснователна се явява претенцията на третото лице помагач на страната на ищеца за присъждане на разноски.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.В.С. с ЕГН ********** *** , че дължи н. „А.З.К.Н.П.З.“ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Я.К., чрез пълномощника юрисконсулт А. сумата 386,73 лева /триста осемдесет и шест лева и седемдесет и три лева/ - главница- задължение по договор за паричен заем № 5360714 от 31.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 27.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането, 111,40 лева /сто и единадесет лева и четиридесет стотинки/ - договорна лихва за периода 30.06.2017 г. до 25.02.2018г. , 22,24 лева /двадесет и два лева и двадесет и четири стотинки/ лихва за забава за периода от 26.02.2018г. до 20.09.2018г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 560 от 28.09.2018г. по ч.гр.дело № 960/2018 г. по описа на Районен съд Свищов, като иска по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за установяване вземане за главница за горницата над 386,73 лева до претендирания размер от 802,73 лева, иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за законна лихва за горницата над 22,24 лева до претендирания размер от 99,11 лева, исковете за неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД в размер на 330,12 лева /триста и тридесет лева и дванадесет стотинки/ , иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК за установяване вземане за такса за експресно разглеждане на документите в размер на 330,03 лева /триста и тридесет лева и три стотинки/ и за сумата 215,00 лева /двеста и петнадесет лева / - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА С.В.С. с ЕГН ********** *** да заплати н. „А.З.К.Н.П.З.“ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Я.К., чрез пълномощника юрисконсулт А. сумата 24,19 лева /двадесет и четири лева и деветнадесет стотинки/ – направени разноски в хода на заповедното производство, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.В.С. с ЕГН ********** *** да заплати н. „А.З.К.Н.П.З.“ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Я.К., чрез пълномощника юрисконсулт А. сумата 132,00 лева /сто тридесет и два лева/ – направени разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
ПРИЗНАВА на основание чл. 194 ал. 3 ГПК, за недоказано оспорването на истинността на Договор за паричен заем № 5360714/31.05.2017г. и Тарифа на В.К.ООД.
ДЕЛОТО е разгледано и решено при участието на третото лице „А.З.С.Н.В.“ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, офис сграда ****, представляван от Д.Б.Б., като помагач на ищеца „А.З.К.Н.П.З.“ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***.
Оставя без уважение на основание чл. 78 ал. 10 от ГПК претенцията на третото лице помагач „А.З.С.Н.В.“ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, офис сграда **** за присъждане на разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението след влизането
му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 960/2018 г. по описа на РС Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: