Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 10.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, ІІІ - ти
състав, гражданска колегия в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: методи здравков
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря велислава трифонова
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 305 по описа за 2020 г., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид:
Производство е по
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 446 от 12.12.2019 г., постановено по гр. д. № 374/2019 г. Червенобрежкият
районен
съд е признал за установено по предявения
от „***” ЕООД, ЕИК ***, гр. Плевен, представлявано от управителя М.Н.С.
положителен установителен иск, че ответникът „***“, ЕИК ***, гр. Червен бряг, представляван от прокуриста
К.П.В. не дължи сумата от общо 7 703,41 лв., от които главница в размер на
7 395,19 лв. и лихва за забава за периода от 31.08.2018 г. до 08.01.2019
г. в размер на 344,22 лв., законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 31.01.2019 г. до изплащане на вземането и направените
в производството деловодни разноски.
Със същото решение Червенобрежкият районен съд е осъдил „***” ЕООД, ЕИК ***, гр. Плевен да заплати на
„***“, ЕИК ***, гр. Червен бряг сумата
от 800 лв. за направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Недоволно
от така постановеното решение е останало въззивното дружество „***” ЕООД, ЕИК ***,
гр. Плевен, което чрез пълномощника си адвокат Г.Д. го обжалва в законният
срок. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност, неправилност,
необоснованост и постановяване на решението при допуснати съществени
процесуални нарушения. Според въззивника неправилно ЧРС е приел, че липсват
доказателства за предприети действия от страна на „***“ - дружеството за
проверка на метрологичната годност на монтирания водомер към имота на
въззиваемото дружество и техническата му изправност, тъй като по делото е
представен протокол № 104876/06.06.2018 г., който установява, че е монтиран нов
изправен водомер, чиято редовност се удостоверява с пломба. Според дружеството
липсва законово изискване водомера да е снабден с метрологичен сертификат, а
при извършената проверка на водомера след процесния период, удостоверена със
свидетелство № 60/11.12.2018 г. се установява, че водомерът е проверен и
валидността на проверката е две години. Неправилно според въззивника ЧРС е
приел, че е налице неизпълнение на задължение на „***“ - дружеството да
премести водомера на територията на болничното заведение, както е поискано от
абоната, като се счита, че изводите на ЧРС в насока, че след като водомерът е
преместен на 01.10.2019 г. това е довело до намаляване на стойността на
потреблението не почиват на доказателствата по делото. Според въззивника от
страна на ЧРС са допуснати множество нарушения при разпределение на
доказателствената тежест, откриване на производство по чл. 193 от ГПК извън
срока, предвиден в закона и преценката на събраните доказателства, които са
подробно посочени в жалбата и не следва да бъдат преповтаряни, като се прави
заключителен извод, че неправилно ЧРС не е направил извод, че включването на
фактурите, отразяващи процесните вземания в счетоводството на абоната не
съставлява признание на задължението. Моли се окръжния съд да постанови
решение, с което да отмени решението на ЧРС и да постанови ново, с което да уважи
изцяло предявените искове и присъди в полза на въззивника направените по делото
и в заповедното производство разноски. в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е
постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от адвокат А.Д., в качеството на
пълномощник на въззиваемото дружество „***“, ЕИК ***, гр. Червен бряг, в който се оспорва
основателността на въззивната жалба. Възразява се, че от представените по
делото протоколи за монтаж и демонтаж на водомер се установява, че водомерът,
монтиран в началото на процесния период е неизправен, както и че същият е
преместен на територията на болницата на 01.10.2019 г.. Излагат се доводи за
правилност на правните изводи в атакувания съдебен акт, както и правилна
преценка на доказателствата, в това число по реда на чл. 193 от ГПК. Според
въззиваемата страна заключението на вещото лице не променя извода относно
недължимост на отразените в процесните фактури парични суми за ползвани *** услуги
за процесния период. В заключение въззиваемата страна иска от съда да се
отхвърли въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение на ПлРС.
В
съдебно заседание въззивното дружество не се представлява, но чрез
упълномощеният адвокат Г.Д. от САК депозира молба, в която заявява, че поддържа
подадената въззивна жалба. Поддържа се, че представеният протокол от 01.10.2019
г. е неотносим към предмета на спора. Претендира направените по делото разноски,
в това число адвокатско възнаграждение и представя списък на разноските за
сумата от 154,07 лв. – държавна такса.
Въззиваемото дружество чрез
пълномощника си адвокат А.Д. от ПАК поддържа отговора на въззивната жалба и
становището за неоснователност на жалбата. Претендира направените по делото
разноски и представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК за сумата от 800 лв.
– адвокатско възнаграждение и платежно нареждане за превод на сумата от 800 лв.
на 04.02.2020 г. от въззиваемото дружество на адвокат Д. по договор за правна
защита 4976.
Окръжният
съд, като обсъди оплакванията,
изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази
изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259
от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С исковата молба ищецът “*** ** ***” ЕООД, ЕИК ***, гр. Плевен /за
краткост *** - дружеството/ е предявил против ответника „***“, ЕИК ***, гр. Червен бряг /за
краткост ***/ искове за установяване съществуването на вземанията си към
ответника за следните парични суми, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 101/2019 г. по описа на
ЧРС: сумата от 7 395,19 лв., представляваща главница за
предоставени, но неплатени *** услуги по фактури № 10494843/31.07.2018 г. и №
10502898/28.09.2018 г., сумата от 344,22 лв., представляваща лихва за
забава на вземанията по фактури № 10494843/31.07.2018 г., № 10502898/28.09.2018
г. и № 10511026/30.11.2018 г. за периода от 31.08.2018 г. до 08.01.2019 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 31.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. В
исковата молба ищецът признава, че преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 28.01.2019 г. длъжникът е заплатил сумата от 3 581,96 г. по
фактура № 10511026/30.11.2018 г., поради което не претендира цялата за главница
съгласно заповедта по чл. 410 от ГПК, а разликата между сумите 10 977,15
лв. и 3 581,96 г. в размер на сумата 7 395,19 лв..
Установява се от данните по делото, че ***
- дружеството е подало заявление по реда на чл. 410 ГПК против *** на
31.01.2019 г., което е уважено от ЧРС и
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 58/01.02.2019 г. по ч.гр.д. №
101/2019 г. за сумата от 10 977,15 лв. – главница, сумата от 344,22
лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.08.2018 г. до
08.01.2019 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 31.01.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски в общ размер на 742,43 лв..
Установява се, че длъжникът е възразил
в срока по чл. 414 от ГПК писмено относно дължимостта на сумите, посочени в
заповедта, поради което на основание чл. 415 ал. 1 от ГПК с разпореждане № 223/19.02.2019
г. по посоченото ч.гр.д., ЧРС е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК.
Исковата молба, с която е предявен иска
по чл. 422 от ГПК е депозирана пред ЧРС в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК съгласно
пощенското клеймо върху плика, с който е изпратена в съда срещу надлежната
страна, поради което като допустим искът следва да бъде разгледан по същество.
Спори се между страните както в
първата, така и в настоящата инстанция: предоставени ли са от въззивното
дружество на въззиваемото посочените в процесните фактури *** услуги в
количеството, посочено във фактурите, респ. възникнало ли е задължение за
въззиваемата страна изцяло или частично да заплати посочените във фактурите,
издадени от въззивното дружество парични суми, съответно съществува ли
вземането на въззивното дружество към въззиваемото дружество, по отношение на
което е издадена заповед по чл. 410 ГПК и е предявен иск по чл. 422 от ГПк.
За да отхвърли изцяло предявения иск ЧРС
е приел, че въпреки подадена жалба от 31.07.2018 г. от страна на ***, в
качеството на потребител на *** услуги *** -дружество не е извършило корекция
на начислената сума и не е предприело действия по проверка на метрологичната
годност на водомера, като наред с това в ответното дружество, което е болнично
заведение е преустановено подаването на вода и дейността на болницата е била
спряна. Според ЧРС заплащането на третата фактура не установява признание за
задължението по останалите две фактури. ЧРС е приел също, че от страна на ищеца
е нарушена разпоредбата на чл. 8 ал. 5 от ОУ на дружеството относно
местоположението на водомера, което задължение на ищеца било изпълнено на
01.10.2019 г. и довело до много по - нисък размер на консумираното количество
вода след тази дата в сравнение с претендираното с процесните фактури. В
заключение ЧРС е приел, че от страна на ищеца не е доказано, че посоченото в
процесните фактури количество вода е реално ползвано от ответното дружество,
поради което исковете по чл. 422 от ГПК са отхвърлени.
По делото в първата инстанция са
събрани писмени доказателства и е и прието заключение на вещо лице по назначена
СИЕ за установяване на спорните обстоятелства.
Установява се от представения протокол
№ 104876/06.06.2018 г., съставен от служители на страните, че водомер с
посочена марка и отбелязвания за отчет малък и голям е демонтиран на посочената
дата поради ППР, след което в шахтата е монтиран нов
комбиниран водомер с производител ITRON с
фабричен номер 000044/045891 при отбелязване на отчет показание 3 куб.м. голям
и 0 куб. м. малък, отчитащ едновременно голям и малък дебит на водния поток.
Установява се от представените
заявление и протокол за проверка в Лаборатория за проверка на ЕТ „***“, гр.
Стара Загора, че по заявление от 23.03.2018 г. на въззивното дружество е
извършена проверка на предоставен водомер от въззивното дружество и в
последствие е издадено свидетелство за проверка № 60/11.12.2018 г.,
удостоверяващо, че водомер с № 14QF045891/14QB00044
съответства на метрологичните и технически изисквания към него и притежава
сертификат за валидност за срок от 2 години.
Установява се от представения отчет на
показания водомер малък и голям на ***, изготвени от служител на въззивното
дружество, че в същите се отразени показанията на водомер, в това число на
малък и голям дебит на водния поток при отбелязване за смяна на водомера на
06.06.2018 г. и показания към тази дата на новия водомер за малък дебит 0, а за
голям дебит 3 куб. м., както и последващите показания на водомера за голям и
малък дебит, съответно на 19.07.2018 г. – 1184/501, 15.08.2018 г. – 1927/1049,
14.09.2018 г.- 2611/1702, 11.10.2018 г. – 3366/2223, 09.11.2018 г. – 4332/3181.
Установява се от издадената на 31.07.2018
г. фактура № 10494843 от въззивното дружество, че съгласно същата въззиваемото
дружество дължи сумата от 4 234,03 лв., представляваща стойността на
ползвани *** услуги за периода 06.06.2018 г. – 18.07.2018 г., отчетени както
следва: първи отчет за 1181 куб.м. вода при стар отчет 3 и нов отчет 1184 и
втори отчет за 601 куб.м. при стар отчет 0 и нов отчет 601.
Установява се от издадената на 28.09.2018
г. фактура № 10502898 от въззивното дружество, че съгласно същата въззиваемото
дружество дължи сумата от 3 176,71 лв., представляваща стойността на
ползвани *** услуги за периода 15.08.2018 г. – 14.09.2018 г. отчетени както
следва: първи отчет за 684 куб.м. вода при стар отчет 1927 и нов отчет 2611 и втори
отчет за 653 куб.м. при стар отчет 1049 и нов отчет 1702.
Установява се от издадената на 30.11.2018
г. фактура № 1051126 от въззивното дружество, че съгласно същата въззиваемото
дружество дължи сумата от 3 581,96 лв., представляваща стойността на
ползвани *** услуги за периода 11.10.2018 г. – 09.11.2018 г. отчетени както
следва: първи отчет за 966 куб.м. вода при стар отчет 3366 и нов отчет 4332 и
втори отчет за 448 куб.м. при стар отчет 2223 и нов отчет 2671.
Установява се, че и трите фактури са
получени от лицето Ц.Ц., в качеството на представител на въззиваемото дружество
срещу подпис.
Установява се от разпечатката на карнет
с данни на абонат 500505 ***, изготвена на 18.10.2019 г., че в същият са
отразени данните за издадените фактури за ползвани *** услуги за периода
31.01.2018 г. – 31.12.2018 г., в това число трите, описани по-горе, както и
показанията на водомера, на базата на които е установено консумираното
количество вода, съотвестващи на данните, отразени във фактурите.
Установява се от представеното по
делото извлечение от партидата на въззиваемото дружество, в качеството на
абонат към 14.02.2019 г., заверено от въззивното дружество, че на 28.01.2019 г.
е отразено плащане от въззиваемото дружество с платежно нареждане на сумата от
3 581,96 лв. по фактура №
1051126/30.11.2018 г..
Установява се от заключението на вещото
лице Г.К., прието в първата инстанция по назначената СИЕ, че по партидата на
въззиваемото дружество, открита във въззивното дружество са отразени описаните
по – горе три фактури с дати на издаване 31.07.2018 г., 28.09.2018 г. и
30.11.2018 г. на обща стойност 10 977,15 лв., като същите са осчетоводени и
в счетоводството на ***. Вещото лице установява, че и в двете счетоводства е
отразено плащане по фактурата от 30.11.2018 г. на стойност 3 581,96 лв.,
извършено от въззиваемото дружество на 28.01.2019 г.. Вещото лице установява,
че законната лихва върху главниците по всяка фактура от датата на падежа на
всяка от тях до датата 31.01.2019 г. е в размер на 292,54 лв..
Установява се от представения по делото
протокол от 02.11.2018 г. от служител в звено „Диагностика“ при въззивното
дружество, че същият е извършил диагностика на водопроводно трасе от 150 м. на
адрес *** – Червен бряг.
Установява се от представения по делото
в първата инстанция протокол № 134826/01.10.2019 г., съставен от служители на
страните, че за отчитане на консумираната от въззиваемото дружество вода е
монтиран нов комбиниран водомер с производител ITRON с посочени фабрични номера за малък и голям дебит и
показание 0 за всеки от тях.
Установява се от представения по делото
в първата инстанция протокол № 134826/01.11.2019 г., съставен от служители на
въззиваемото дружество, в това число Ц.Ц. – технически организатор, че същите
са отчели разход на голям водомер 654 куб. и разход на малък водомер 20 куб..
Установява се от представените по
делото жалби от прокуриста на въззиваемото дружество до въззивното дружество с
вх. № 16/13.07.2018 г., вх. № 266/07.08.2018 г., вх. № 274/09.08.2018 г. и
жалба до КЕВР с вх. № 2089/28.08.2018 г., подадена чрез въззивното дружество, че
от страна на въззиваемото дружество е оспорвано местоположението на водомера и
водомерната шахта на 500 м. от сградата на дружеството, тъй като съществуващия
воден резервоар, изграден преди 2004 г. не е в състояние да се ползва и е
искано преместването им в посочен ПИ, в който ще бъдат защитени от негламентиран
достъп, оспорен е размера на начисленото количество вода по фактура №
10494843/31.07.2018 г. на стойност 4 234,03 лв. и е поискано коригирането
му, посочено е, че поради неподаване на течаща вода от *** дружество на
05.07.2018 г. е спряна дейността на болничното заведение, изложени са твърдения
за безконтролни прикачвания на други потребители към водопроводния щранг, на
който се намира водомера, отчитащ потреблението на въззиваемото дружество,
както и за начисляване на неползвано количество вода като са правени съпоставки
с отчитано количество вода за предходни периоди.
Установява се от представените по
делото писма от управителя на въззивното дружество до прокуриста на
въззиваемото дружество с изх. № 2049/16.08.2018 г., № 1795/25.07.2018 г., № 27.08.2018
г. и до Областен управител Плевен изх. № 1619/06.07.2018 г., че на 06.06.2018
г. е свален комбиниран водомер с посочена марка и е монтиран нов комбиниран
водомер с друга марка, като за м. юни 2018 г. е таксувана вода съгласно
сваления водомер, а за м. юли е таксувана ползваната вода, отчетена с новия
водомер за 42 дни за периода 06.06.2018 г. – 18.07.2018 г., че новият водомер е
метрологично годен и голямото количество вода за м. юли се дължи на дългия
отчетен период, че водомерният възел е монтиран до съществуващия резервоар и не
може да бъде преместен без изработване на проект от правоспособен проектант и
одобряването му, че към 06.07.2018 г. във връзка с недостига на подаваната вода
е затруднено подаването й ***, но според *** дружеството същата би следвало да
ползва изграден резервоар за собствени нужди, към поддържането на който дружеството
няма задължения и отново, че не може да се премести водомера без проект за
реконструкция на водопроводната мрежа, изготвен от лицензиран специалист.
Установява от представената заповед №
РД-08-418/05.07.2018 г. на Кмета на Община Червен бряг и предписание от същата
дата на РЗИ – Плевен за спиране експлоатацията на обект, реализацията на
продукти и стоки към въззиваемото дружество, че на 05.07.2018 г. е констатирана
липса на течаща вода като нарушение създаващо риск за вътреболнични инфекции и
е въведен в изпълнение Общински план за защита при бедствия на територията на
Община Червен бряг „Защита при наводнения“ поради прекъснато *** повече от 120
часа към „***“ ЕООД, като е постановено използване на алтернативни източници на
вода.
По делото са представени фактури
отразяващи стойността на предоставени от въззивното дружество на въззиваемото
дружество *** услуги за периоди, различни от процесния, които не следва да
бъдат обсъждани от съда като неотносими към предмета на спора.
Въззивният съд приема, че съдържанието на спорното материално правоотношение
между страните е уредено в Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване
на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /наричана за краткост Наредбата/ и в представените по делото Общи условия за предоставяне на ***
услуги на потребителите
на въззивното дружество, одобрени от ДКЕВР с решение от 11.08.2014 г. /ОУ/, в сила от 30.09.2014 г..
Съгласно § 1 т. 2 б. „а“ от ДР на ЗРВКУ
потребители на *** услуги са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти, за които се предоставят *** услуги.
Съгласно чл. 32 ал. 1 от Наредбата ***
услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение. В същият
смисъл е и разпоредбата на чл. 32 ал. 1 от ОУ на въззивното дружество. В
разпоредбата на чл. 16 ал. 5 от ОУ е уреден начина на разрешаване на спор между
страните оператор и потребител относно метрологичните характеристики на
водомерите, като при изправен водомер разходите се поемат от потребителя. В разпоредбата
на чл. 17 ал. 1 от ОУ е посочено задължение на *** оператора да монтира,
поддържа и контролира водомерите на водопроводните отклонения за своя сметка
освен в хипотезата на ал. 3 при сградите етажна собственост. В разпоредбата на
чл. 19 е въведено задължение на *** оператора да подмени водомера на
водопроводно отклоние в срок от 30 дни от датата на установяване на повредата,
както и начина на определяне на количеството изразходвана вода за периода на
повредата съгласно чл. 26 ал. 1 от ОУ, а в чл. 22 – 24 от ОУ е посочен реда за
отчитане на количествата питейна вода.
Представените от въззивното дружество в
първата инстанция фактури имат качеството на частни свидетелстващи документи и
нямат обвързваща доказателствена сила по отношение на вписаните в тях
обстоятелства относно размера на потребените услуги и стойността им за
процесния период, поради което неправилно ЧРС е открил производство по реда на
чл. 193 от ГПК за оспорване на истинността им . С оглед допуснатото от
районният съд процесуално нарушение и предоставената възможност на страните да
сочат доказателства в производството по чл. 193 от ГПК във връзка с оспорване
на фактурите, представените от страните в това производство писмени
доказателства следва да бъдат ценени от съда като своевременно представени от
страните.
В тежест на въззивното дружество е да
докаже реалната доставка на *** услуги по отношение на въззиваемото дружество с
оглед обстоятелството, че въззивното дружество е оспорило обема на
предоставените му *** услуги, но не и тяхната стойност.
Неоснователни са доводите във
въззивната жалба, че обстоятелството, че въззиваемото дружество е осчетоводило
процесните фактури съставлява извънсъдебно признание на вземането на въззивника.
Налице е трайна съдебна практика на ВКС, която приема, че само по себе си, отразяването на фактурата
в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за
покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата
представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото
съществуване. В конкретният случай въззивното дружество не е поставило задачи
към СИЕ за установяване комулативно на обстоятелствата относно включване на
фактурите в дневника за покупко-продажбите по ДДС на въззиваемото дружество и
ползването на данъчен кредит по същите, поради което следва да се приеме, че
сочената съдебна практика не е относима. Наред с това следва да се посочи, че
от подадените жалби от въззиваемото дружество до въззивното дружество безспорно
се установява, че същото е оспорило своевременно размера на задължението си,
респ. обема на предоставената му *** услуга.
Въззивният съд приема, че от
представените в първата инстанция писмени доказателства, преценени в тяхната
съвкупност, безспорно по делото се установява, че: имотът на въззиваемото
дружество е бил водоснабден през периода 06.06.2018 г. – 09.11.2018 г. с
изключение на период от няколко дни в началото на м. юли 2018 г., в който
водоподаването към сградата на въззиваемото дружество е било преустановено и
това е довело до предписание от РЗИ за спиране на работата му на 05.07.2018 г.
и обявяване на бедствено положение в Община Червен бряг, че на водопроводното
отклонение към имота на 06.06.2018 г. е монтиран от *** дружеството нов
технически изправен комбиниран водомер с възможност за отчет на голям и малък
дебит на водния поток, че дължината на водопровода след водомера до сградата на
въззиваемото дружество е била 150 м., че въззиваемото дружество е оспорило
своевременно размера на начислените му *** услуги по фактурата, издадена на 31.07.2018
г., както и че същото е настоявало пред въззивното дружество да премести
водомера до шахта, непосредствено до сградата на въззивното дружество за да се
избегне нерегламентиран достъп до водопроводната тръба от трети лица, както и
че през процесния период въззивното дружество е отказвало да извърши това без
надлежно одобрен проект, че счетоводството на двете дружества е водено редовно
и всяко от тях е осчетоводило издадените три фактури за ползвани *** услуги за
периода 06.06.2018 г. – 09.11.2018 г., както и че на 28.01.2019 г. въззиваемото
дружество е заплатило изцяло стойността на последната от трите фактури.
Въз основа на представения по делото
протокол, установяващ, че водомерът, монтиран на водопроводното отклонение към
въззиваемото дружество е преминал проверка, съответства на метрологичните и
технически изисквания към него и притежава сертификат за валидност за срок от 2
години към проверявания период, въззивният съд приема, че по делото може да се
направи обоснован извод, че водомерът е изправен и правилно е отчитал подаваните
от *** - оператора към въззиваемото дружество количества вода, а възраженията
на възизваемото дружество в тази насока са неоснователни. Ирелевантни към
предмета на спора са отчитаните преди и след процесния период количества вода,
тъй като при липса на безспорни доказателства за неизправност на водомера и за
незаконно присъединяване на други абонати към водопроводното отклонение, към
което е монтиран водомера липсва правна възможност отчетените количества вода
от този водомер да не бъдат съобразени като реален отчет на потребителя. При
наличие на отчетено количество вода за процесния период от *** - дружеството
съответстващо като обем на това, за което се претендира стойността на
ползваните *** услуги от въззивното *** - дружество, въззивният съд приема, че
за въззиваемото дружество е възникнало задължение да заплати стойността на тези
услуги в претендирания от въззивното *** - дружество размер, ведно с
начислените лихви върху същата за периода на забава. Въззивното дружество не е
поискало преустановяване на подаването на вода по реда на чл. 41 ал. 3 т. 9 от
Наредбата, поради което дължи на въззиваемото дружество заплащането на всички
дължими суми за *** услуги за процесния период, за който се легитимира като
собственик/ползвател на водоснабдения имот. Неоснователни са и възраженията на
въззиваемото дружество относно недължимост на претендираните суми поради
неизпълнение на задължение на въззивното дружество по чл. 11 ал. 3 от Наредбата
да премести водомера на водопроводното отклонение през процесния период в
близост до сградата на въззиваемото дружество. По делото не са представени
доказателства чрез изслушване на техническа експертиза относно точното
местоположение на водомера към имота на въззиваемото дружеството, но доколкото
не се касае за сграда етажна собственост, а от представеният по делото протокол
за обследване трасето на водопроводното отклонение към въззиваемото дружество от
12.11.2018 г. се установява, че същото надхвърля 5 м., следва да се приеме, че
след като водомерният възел на водопроводното отклонение е разположен в
защитена срещу нерегламентиран достъп шахта извън границите на имота,
отговорността на *** - оператора за предоставяне на услугата *** е до регулационната
линия на имота на потребителя, а водопроводното отклонение в имота на
потребителя е собственост на същия, респ. негово е задължението да го изгради,
поддържа и стопанисва по реда на ЗУТ и ЗВ.
Искът
с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване съществуване на вземането
в размер на 7 395,19 лв., представляваща неплатена главница за
ползвани *** услуги за периодите 06.06.2018 г. – 18.07.2018 г. и 15.08.2018 г.
– 14.09.2018 г. по фактури № 10494843/31.07.2018 г. и № 10502898/28.09.2018 г.,
издадени от въззивното дружество /арг. 4218,48 лв. + 3176,71 лв./, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 31.01.2019 г. до окончателното й заплащане се явява доказан
по основание и размер и поради това основателен и следва да бъда уважен със
законните от това правни последици.
Искът с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК
за установяване съществуване на вземането в размер на 344,22 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 10 977,15
лв. по неплатените фактури № 10494843/31.07.2018 г., № 10502898/28.09.2018 г.,
№ 10511026/31.11.2018 г. от падежа на всяка от главниците по фактурите до
датата посочена в заявлението по чл. 410 от ГПК – 08.01.2019 г. се явява
частично доказан по основание и размер и следва да бъде уважен за сумата от 220,40
лв.. Съдът съобрази заключението на вещото лице по назначената СИЕ, както и
обстоятелството, че същото е изчислило размера на законната лихва върху
неплатените главници по всяка от фактурите за период след 08.01.2019 г., който
е ирелевантен и следва да бъде сторниран от определената от вещото лице сума. След определянето на размера на законната
лихва върху сумата от 10 977,15 лв. за периода от 08.01.2018 г. до 28.01.2019
г., съответно върху сумата от 7 395,19 лв. до 31.01.2019 г. с помощта на счетоводна програма в размер
общо на 72,14 лв., окръжният съд приема, че размера на законната лихва върху
неплатената сума от 10 977,15 лв. до 08.01.2019 г. е в размер на 220,40
лв. /арг. 292,54 лв. – 72,14 лв./. Искът с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК следва да бъде отхвърлен от съда за разликата над 220,40 лв. до предявения
размер от 344,22 лв..
При тези правни изводи и като съобрази
също, че диспозитива на обжалваното решение не отговаря на петитума на
предявения иск, а съответства на предявен отрицателен установителен иск, което
е неправилно, въззивният съд намира, че обжалваното решение на Червенобрежкият районен съд следва да бъде отменено изцяло,
като вместо него бъде постановено друго, с което се признае за установено по
отношение на въззиваемото дружество съществуването на вземанията на въззивното
дружество за сумата от 7 395,19 лв., представляваща неплатена
главница за ползвани *** услуги за периодите 06.06.2018 г. – 18.07.2018 г.
и 15.08.2018 г. – 14.09.2018 г. по
фактури № 10494843/31.07.2018 г. и № 10502898/28.09.2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 31.01.2019 г. до окончателното й заплащане и за сумата от 220,40
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците по
фактури № 10494843/31.07.2018 г., № 10502898/28.09.2018 г. и №
10511026/31.11.2018 г. за периода от 30.08.2018 г. до 08.01.2019 г.. В останалата
си част, предявеният иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК относно
претенцията за законна лихва за забава за периода от 30.08.2018 г. до
08.01.2019 г. за разликата над 220,40 лв. до предявения размер от 344,22 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а въззивната жалба
оставена без уважение в тази й част.
С оглед изхода на делото и частичното
уважаване, респ. отхвърляне на въззивната жалба в полза на въззивното дружество
следва да бъдат определени дължимите разноски за заповедното производство,
първоинстанционното производство и въззивното производство.
По отношение на направените в
заповедното производство разноски съдът съобрази, че въззивното дружество, в
качеството на заявител е направило разноски в общ размер от 742,43 лв.. С оглед
уважената част от исковете, респ. жалбата, въззивният съд намира, че в полза на
въззивното дружество следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство в общ размер на 499,41 лв..
По отношение на направените в
първоинстанционното производство разноски съдът съобрази, че въззивното
дружество, в качеството на ищец е направило разноски в общ размер от 1 179,74
лв. съгласно представен списък на разноските и доказателства за тяхното извършване.
С оглед уважената част от исковете, въззивният съд намира, че в полза на
въззивното дружество се дължат разноски за първоинстанционното производство в
размер на 1 156,15 лв.. Съдът съобрази, че в първата инстанция въззиваемото
дружество, в качеството на ответник е направило разноски в размер на 900 лв.
съгласно представен списък на разноските и доказателства за тяхното извършване.
Направено е възражение от ищцовата страна по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК, което
е неоснователно. При съобразяване на разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 3 от
Наредба № 1/2004 г. на ВАС в редакцията към сключване на договора и чл. 78 ал.
5 от ГПК, въззивният съд приема, че възнаграждението за адвоката на ответника в
първата инстанция не следва да бъде намалявано при съобразяване на фактическата
и правна сложност на спора. С оглед отхвърлената част от исковете, съдът
намира, че в полза на въззиваемото дружество се дължат разноски за
първоинстанционното производство в размер на 18 лв.. След компенсация на насрещните
вземания на страните в полза на въззивното дружество следва да бъдат присъдени
разноски за първата инстанция в размер на 1 138,15 лв..
По отношение на направените във
въззивното производство разноски съдът съобрази, че въззивното дружество е
направило разноски в размер от 154,07 лв. за държавна такса съгласно представен
списък на разноските и доказателства за тяхното извършване. До приключване на
съдебното дирене пред въззивната инстанция въззивното дружество не е
представило доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение и
не е посочило размер на направени такива в списъка по чл. 80 от ГПК. С оглед
уважената част от въззивната жалба, въззивният съд намира, че в полза на
въззивното дружество се дължат разноски за въззивното производство в размер на
151 лв.. Съдът съобрази, че пред въззивната инстанция въззиваемото дружество е
направило разноски в размер на 800 лв. съгласно представен списък на разноските
и доказателства за тяхното извършване. Направено е възражение от ищцовата
страна по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК, което е неоснователно. При съобразяване
на разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС в редакцията
към сключване на договора и чл. 78 ал. 5 от ГПК, въззивният съд приема, че
възнаграждението за адвоката на ответника в настоящата инстанция не следва да
бъде намалявано при съобразяване на фактическата и правна сложност на спора. С
оглед отхвърлената част от въззивната жалба, съдът намира, че в полза на
въззиваемото дружество се дължат разноски за въззивното производство в размер
на 16 лв.. След компенсация на насрещните вземания на страните в полза на
въззивното дружество следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция
в размер на 135 лв..
Решението на въззивния съд е
окончателно с оглед цената на иска и разпоредбата на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК,
съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на
иска до 5000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. за търговски дела.
Водим от горното и на основание чл. 271 ГПК, Окръжният съд
Р е ш и:
отменя решение № 446 от 12.12.2019 г., постановено по гр. д. № 374/2019 г. на
Червенобрежкият районен съд, като вместо него постановява:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422
ал. 1 вр. чл. 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, че „***“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Червен бряг, ул. „***“
№ ***, представлявана от управителя К.П.В. ДЪЛЖИ
на “***** ***” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „***” № ***, представлявано от
управителя М.Н.С. следните парични суми: сумата
от 7 395,19 лв.,
представляваща неплатени главници за ползвани *** услуги за периодите
06.06.2018 г. – 18.07.2018 г. и 15.08.2018 г. – 14.09.2018 г. по фактури №
10494843/31.07.2018 г. и № 10502898/28.09.2018 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
– 31.01.2019 г. до окончателното й заплащане и сумата от 220,40 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците по фактури №
10494843/31.07.2018 г., № 10502898/28.09.2018 г., № 10511026/31.11.2018 г. за
периода от 30.08.2018 г. до 08.01.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 101/2019 г. по описа на Червенобрежкия
районен съд.
Отхвърля предявеният
иск с правно основание чл. 422 ал. 1
вр. чл. 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД от “*** *****” ЕООД, ЕИК ***, гр. Плевен против
„***“, ЕИК ***, гр. Червен бряг в частта за разликата
над сумата от 220,40 лв. до предявения
размер от 344,22 лв. като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „***“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Червен бряг, ул. „***“
№ ***, представлявана от управителя К.П.В. да заплати на “*** и ***”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „***” № ***,
представлявано от управителя М.Н.С. разноски, както следва:
сумата
от 499,41 лв. за направени в заповедното производство разноски
съобразно уважената част от исковете;
сумата
от 1 138,15 лв. за направени по делото в първата инстанция разноски
след компенсация съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковете;
сумата
от 135 лв. за направени по делото във въззивната инстанция разноски
след компенсация съобразно уважената, респ. отхвърлената част от жалбата.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: