Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 04.05.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на шести март две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 1115 по описа на Добричкия районен съд за
2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Й.К.С. с
ЕГН **********,***, чрез адвокат В.К. ***, съдебен адрес:***, срещу наказателно
постановление № 19-0851-001246 от 05.08.2019 г., издадено от Началника на
сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, с което на жалбоподателя, за нарушение по 25, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът
на жалбоподателя поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави
жалбата без последствие и да потвърди наложеното наказание.
Добричкият районен съд, като
разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена
в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при
което констатира следното:
В процесния случай
административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия GA, № 35009 от 12.07.2019 г., съставен от
компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП
и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят
актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни
постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по
пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав. Съгласно т. 1.1.2 от заповедта, на полицейските органи от секторите „Пътна
полиция” (СПП) в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР)
е възложено да издават фишове и да съставят актове за установяване на
административни нарушения по Закона за движението по пътищата – на територията
на областта. Няма спор в настоящия случай, че актосъставителят Я.К.П. е именно
младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Добрич.
АУАН е съставен в присъствие на
нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел,
надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят се е възползвал от правото си на
обяснения и възражения, като същият е заявил: „имам възражения” /цитат/. В
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмени възражения по
акта. Съобразно дадените му правомощия по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, наказващият
орган е извършил проверка на спорните обстоятелства, като е оставил възраженията
на жалбоподателя без уважение, приемайки, че АУАН е законосъобразен и правилен,
което обстоятелство е отразено и в наказателното постановление.
Обстоятелството, че актът е
съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като
съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един
от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност.
Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството
дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило
правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в
акта не води до тази хипотеза. В действителност в АУАН не е посочен ЕГН на
свидетеля Д.С.И., но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като е
посочен адрес по местоработата му и установяването на самоличността му от
наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл.
53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали
наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не
с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а
преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Въз основа на съставения АУАН е било
издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в
рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния
срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган,
съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от
МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават
наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа
необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Съгласно т. 2.2.7 от заповедта, началниците на СПП при ОДМВР са определени да
издават наказателни постановления по ЗДвП
на обслужваната територия. Няма спор в настоящия случай, че наказващият
орган ***е началник сектор „Пътна полиция” /СПП/ при ОДМВР - Добрич, поради
което настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е
издадено от компетентния административнонаказващ орган.
Предвид изложеното съдът намира,
че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид
което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДв.П с доказателствена сила за
отразеното в него до доказване на противното.
В АУАН и в обжалваното НП е
посочено, че жалбоподателят, на 12.07.2019 г., в 13:00 часа, в гр. Добрич, по
ул. „Отец Паисий”, на около 20 м. преди кръстовището с ул. „Ген. Скобелев”, в
посока кооперативния пазар, управлява лек автомобил „Пежо 106” с рег. № ***,
като при включване в движението от „Синя зона”, където е паркирал плътно в ляво
срещу посоката на движението, удря движещият се в този момент в посока ул.
„Ген. Гурко” мотоциклет „Пиаджо” с рег. № ***, с водач В.И.М., който е започнал
маневра изпреварване. Допуска пътнотранспортно произшествие.
Актосъставителят и наказващият
орган са приели, че Й.К.С. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение”.
За това нарушение, на основание
чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.
В хода на съдебното производство
не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на Й.К.С.
и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитани като
свидетели в съдебно заседание актосъставителят Я.К.П. и свидетелят Д.С.И.
потвърждават констатациите в акта.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите Я.К.П. и Д.С.И., които са еднопосочни, логично
подредени и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма
основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните
показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.
Съдът кредитира и показанията на другия
участник в пътнотранспортното произшествие, а именно водачът на мотоциклета –
свидетелят В.И.М., както и на свидетеля А.Л. ***/очевидец на пътнотранспортното
произшествие/, чийто показания са логично подредени и вътрешно
безпротиворечиви, както и в унисон с показанията на свидетелите Я.К.П. и Д.С.И..
От теорията е
известно, че експертизата не съставлява средство за установяване на
доказателства, а само способ за изясняване на някои обстоятелства по делото, за
които са нужни специални знания. В случая показанията на разпитаните по делото свидетели,
както и твърденията на жалбоподателя, доколкото са били необходими специални научни знания от
областта на техниката, са проверени посредством назначената и изготвена в хода
на съдебното следствие Автотехническа експертиза /АТЕ/. Видно от заключението
на вещото лице по изготвената, неоспорена и приета от съда АТЕ, механизмът на
настъпване на пътнотранспортното произшествие е следният:
На 12.07.2019 г. в гр. Добрич, по ул.
„Отец Паисий”, на около 20 м. преди кръстовището с ул. „Ген. Скобелев”, в
лявата част на платното за движение, в т.н. „Синя зона”, насочен с предната си
част в посока към кооперативния пазар е бил паркиран лек автомобил „Пежо 106” с
рег. № ***. Платното за движение е било с широчина 8,35 м., двупосочно, с по
една лента за движение в посока, като е липсвала осева линия, разделяща двете
ленти за движение. Паркинг зоната е била с широчина 2,15 м., като същата е била
очертана с бяла прекъсната линия. Около 13:00 часа водачът на лекия автомобил
„Пежо 106” с рег. № *** – Й.К.С. се качил в автомобила и след включване на
десен пътепоказател, предприел включване в движението по ул. „Отец Паисий” в
посока кооперативния пазар, като поради интензивното движение потеглил плавно с
минимална скорост, извършвайки маневра завиване надясно. В същото време, пред
него се е намирал спрял фирмен автомобил на „Виваком” ЕАД, който се е движел до
този момент в противоположна посока. Автомобилът на „Виваком” ЕАД се е намирал
спрял в дясната част на платното за движение по посоката си на движение, с
включен десен пътепоказател, като по този начин водачът му е сигнализирал, че
иска да спре на мястото в паркинг зоната, което ще бъде освободено от лекия
автомобил „Пежо 106” с рег. ***. Поради интензивното движение и ограничената
видимост пред себе си, водачът на лекия автомобил „Пежо 106” – Й.К.С. се
придвижил с минимална скорост напред, след като насочил автомобила си към
лентата за движение в посока кооперативния пазар.
В същото време по ул. „Отец Паисий”, в
противоположна посока, в посока ул. „Ген. Гурко”, се е движел мотоциклет „Пиаджо”
с рег. № ***, управляван от В.И.М.. Наближавайки мястото на произшествието, В.М.
предприел изпреварване на спрените пред него автомобили, първият от които бил
на „Виваком” ЕАД. При създалата се ситуация, в резултат на взаимното пресичане
на траекториите на движение на лекия автомобил „Пежо 106” с рег. *** и
мотоциклета „Пиаджо” с рег. № ***, настъпил удар между предното колело на
мотоциклета и предната дясна част, в областта под десния фар на лекия
автомобил. В резултат на удара мотоциклетът и водачът му паднали върху платното
за движение и плъзгайки се по него се придвижили напред и вляво по посоката си
на движение, след което се установили в покой на мястото, посочено в снимковия
материал, приложен по делото.
Видно от заключението на вещото лице,
мястото на удара между лекия автомобил и мотоциклета по широчината на платното
за движение се намира от 3,40 м. до 3,90 м. в дясно от левия край на платното
за движение по ул. „Отец Паисий” по посоката на движението на мотоциклета. Т.е.,
ударът между лекия автомобил и мотоциклета се намира в лентата за движение на
мотоциклета.
Описаната фактическа обстановка
се доказва от събраните по делото доказателства. Гласните такива, включващи показанията
на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Я.П., Д. И., В.М. и А.Л. ***са
еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви. Гласните доказателства са
безпротиворечиви и кореспондират със заключението на вещото лице по изготвената
Автотехническа експертиза, проверена в съдебно заседание по реда на чл. 282 от НПК и приета като обективно и компетентно изготвена, както и с приложените по
делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: Декларация от В.И.М.; Декларация от Й.К.С.; Преписка с peг. №
851000-8879/19.07.2019 г.; Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2400-19-38, системен рег. № 2019-1035-302; Скица,
изготвена в съдебно заседание; Справка от
Община Град Добрич с рег. № 11-03-1162/11.12.2019 г. ведно със скици; Писмо от
„Групама Застраховане“ с рег. № 20-03-1833/18.12.2019 г. и Документи по щета с
рег. № 66001900800/16.07.2019 г.
Така установената фактическа
обстановка води до следните правни изводи:
Съдът намира за безспорно установени
всички елементи на възведения състав. Съдържащите
се в писмените доказателства данни сочат по безспорен начин времето и мястото
на извършване на процесното деяние. Гласните доказателства са безпротиворечиви,
че именно жалбоподателят е управлявал въпросното моторно превозно средство.
Съгласно разпоредбата на & 6,
т. 30 от допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, „Пътнотранспортно
произшествие” е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. По делото
безспорно е установено, а и не се спори, че В.И.М. е получил охлузни рани и
натъртвания в областта на гърба, описани в констативния протокол за ПТП с
пострадали лица, както и че по двете моторни превозни средства са причинени
щети, т.е. налице е пътнотранспортно произшествие по смисъла на закона.
Релевантни за наказателната
отговорност, респективно – административнонаказателната отговорност са само
онези нарушения на правилата за движение по пътищата, допуснати от нарушителя,
които се намират в пряка причинна връзка с настъпилите общественоопасни
последици.
Съдът намира, че жалбоподателят,
управлявайки автомобила си е нарушил следното правило за движение по пътищата,
съгласно ЗДвП, а именно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе
от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение”.
Именно нарушението на правилата
за движение по пътищата – чл. 25, ал. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя е в
пряка причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици, отчитайки и, че водачът на мотоциклета, преминавайки
покрай движещото се пред него в същата посока моторно превозно средство не е
навлизал в насрещната пътна лента.
С други думи – нарушението на
императивното правило на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя се
намира в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като
същият преди да предприеме маневрата излизане от реда на паркираните превозни
средства и включване в движението, не се е убедил, че няма да създаде опасност
за другите участници в движението.
Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3,
изр. 1 от ЗДвП, за престой и паркиране в населените места пътните превозни
средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на
движението и успоредно на оста на пътя. В настоящия случай, жалбоподателят е
паркирал управлявания от него автомобил в ляво срещу посоката си на движение,
т.е. в нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, за което нарушение обаче няма
повдигнато обвинение по надлежния ред, респективно – липсва и съответна
санкция.
Деянието е извършено от Й.К.С. при
формата на вината – престъпна небрежност /несъзнавана непредпазливост/, тъй
като същият, управлявайки моторното превозно средство не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
В случая, водачът на моторното превозно
средство е бил задължен да предвиди настъпването на общественоопасните
последици по силата на нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, вменяваща му в
задължение преди да предприеме маневрата излизане от реда на паркираните
превозни средства и включване в движението, да се е убеди, че няма да създаде
опасност за другите участници в движението.
С оглед изложеното, съдът намира
така описаното нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП за доказано, поради което
законосъобразно на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя.
По отношение на наложеното
наказание:
Предвиденото наказание по чл.
179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е глоба в размер на 200 лева.
Наложеното от административнонаказващия орган наказание глоба в размер на 200
лева е законоустановено и не подлежи на преразглеждане от съда.
Конкретното нарушения не би могло
да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с
нарушената материално правна норма обществени отношения. Обект на защита са
обществените отношения по опазването животът и здравето на участниците в
движението по пътищата. В този ред на мисли съдът намира за нужно да отбележи,
че нарушението, извършено от Й.К.С. се отличава с висока степен на обществена
опасност на деянието. Фразата „висока степен на обществена опасност на
деянието” е твърде слаба, когато става въпрос за честотата на извършваните
нарушения на правилата за движение по пътищата. Особено укорими са нарушенията,
извършвани от водачите на моторни превозни средства, довели до причиняване на
пътнотранспортни произшествия, отчитайки, че управлението на моторно превозно средство
е правнорегламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с
него и всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци.
При това положение съдът намира,
че така наложеното наказание е справедливо и би изпълнило целите на наказанието
– да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред
и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така
както визира чл. 12 от ЗАНН.
Предвид изхода на делото –
потвърждаване на наказателното постановление и на основание чл. 84 от ЗАНН във
вр. с чл. 189, ал. 3 от НПК, Й.К.С. следва да заплати по сметка на Районен съд
- Добрич разноските по делото в размер на 330.00 /триста и тридесет/ лева,
представляващи възнаграждение на вещо лице по изготвената автотехническа
експертиза в съдебно заседание.
Страните не претендират сторени
по делото разноски.
По горните съображения съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде изцяло потвърдено.
Така
мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0851-001246 от 05.08.2019 г., издадено от Началника
на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-Добрич, с което на Й.К.С. с ЕГН **********,***, за нарушение по 25, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв.
ОСЪЖДА Й.К.С.
с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Районен съд – Добрич сторените по
делото разноски в размер на 330.00 /триста и тридесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Районен
съдия: /Данчо Димитров/