№ 642
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
в присъствието на прокурора Х. Бл. К. В. Р. А.
като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100603858 по описа за 2021 година
С присъда от 07.03.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 9309/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 9-и състав, подсъдимият Л. Й. А. е признат
за невинен в това, че на 08.03.2017 г. в гр. София, ж.к. „Младост-1“, между блок 101 и бл.
102 извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, навършило 14- години - Ю. Б. Н., р. на ****г. , като употребил за това
сила - хванал Н. с две ръце през кръста, смъкнал й дънките и стиснал силно седалището с
едната ръка. Съдът е постановил сторените по делото разноски да останат за сметка на
Държавата .
Срещу присъдата е бил депозиран протест от СРП от 11.03.2019, в който се сочи, че
след събиране на възможните доказателства изводите на СРС, че авторството не е
доказано са неправилни, а от там и решението и в относно оправдаването на подсъдимия.
Конституираната като частен обвинител Ю. Н. също с въззивна жалба е оспорила
правилността на първоинстанционният акт.
Исканията на държавното и частното обвинение са били за отмяна на присъдата на
СРС и постановяване на осъдителна .
При първата въззивна проверка, състав на СГС по внохд № 2240/2020г. отменил
горната присъда и постановил нова, с която признал подс. Л. Й. А. за виновен относно
извършване на действия за възбуждане на полово желание и го осъдил на 2 години
„лишаване от свобода ” с изпитателен срок от 5 години. Лицето е оправдано по обвинението
да е извършил действия по удовлетворяване на полово желание. Възложени са му
разноските.
По жалба на подс.А., с решение № 45/29.11.2021г. по касационно дело №
47/2021г., присъда № 260012 от 30.09.2020г. на СГС по внохд № 2240/ 2020г. е отменена и
делото е върнато за ново разглеждане от стадия на закрито заседание по чл. 327, ал.1 НПК.
1
В настоящото въззивно производство се проведе съдебно следствие и извърши
непосредствен разпит на Ю. Н. .
При съдебните прения на 09.05.2022г. представителят на СГП и повереникът на
частното обвинение – адв. Б. поддържат установеност на авторството на престъпното деяние
и настояват за осъждане на лицето, като му се наложи наказание „лишаване от свобода”, а
изтърпяването да се отложи поради чистото съдебно минало на подсъдимия.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивния протест и допълнението към него, както и тези, изложени в
съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Въззивният протест и въззивната жалба от частния обвинител са подадени в
законоустановения срок, от надлежно легитимирани страни, срещу съдебен акт, който
подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което са допустими.
Разгледани по същество сезиращите актове са неоснователни.
Установява се от фактическа страна, че на 08.03.2017 година св. Ю. Н. се прибирала
към дома си и използвала метрото. Слязла на станция „Г.М.Димитров” и тръгнала към бл.
102 на ж.к. „Младост-1”, който бил на около 200 метра от станцията. Докато вървяла,
минавайки между паркирани автомобили усетила как някой я дърпа за задния ляв джоб на
дънките. Решила, че е някой неин познат, но не могла веднага да се обърне, заради тясното
пространство. След като излязла на по – широко място, св.Н. усетила как някой я хваща
откъм гърба и през двете ръце. Започнала да се дърпа, успяла да извади дясната си ръка и
тогава се обърнала и видяла непознат мъж, който не казал нищо, гледал я безизразно и
спокойно. Св. Н. се опитвала да се измъкне приклякайки, но лицето я стискало силно.
Мъжът успял да скъса задния ляв джоб на дънките, те се свлекли, стиснал я по лявата част
на седалището. Свидетелката завикала за помощ, но никой не реагирал. Скоро се появили
чистачки, при което мъжът побягнал. Св. Н. се обадила на тел.112, а след това отишла в 07
РУ СДВР и дала показания.
Горната фактическа обстановка се основава изцяло на показанията на св. Н. пред
първия съд, която е последователна и конкретна в описанието на събитието от 08.03.2017г.
Достоверността на твърденията й в частта за реализирани спрямо нея активни действия от
лице от мъжки пол, настоящият състав няма основание да подлага под съмнение, още
повече, че те напълно съвпадат с първоначалните й показания, дадени в Д.П. веднага на
08.03.2017г. Еднопосочни са изявленията за хващането и обездвижването й. Няма
противоречия и в изявленията й за извършените действия на лицето: твърдението в с.з. е, че
„ръката му ме пипа на голо”, а в досъдебното производство, че я „хванал за лявата част на
седалището, като ме стисна с ръка”, което носи значително по – голяма конкретика,
обяснима с обстоятелството, че тези показания са непосредствено след деянието.
Последните твърдения се поддържат от лицето след прочита им в съдебно заседание, на
основание чл. 281, ал.1, т.4 вр. С ал.1 т.2 от НПК, а същите се кредитират като истинни от
настоящия състав.
Що се отнася до авторството на деянието, то този въпрос не се разреши с
необходимата несъмненост. И то не защото св. Н. е непоследователна в изявленията си във
връзка с разпознаването на подсъдимия. Вярно е обратното – така в досъдебното
производство при извършено процесуално действие по разпознаване на 14.03.2017г., а
също и при разпита й в съдебното производство пред СРС, 9 състав н.о.
Същевременно обаче, настоящият състав констатира изявления на св.Н., които
индицират, че преди извършването на действието по разпознаване, полицейските
служители в 07 РУ СДВР са показали на свидетелката СД със записи от метрото, на които
тя е разпознала себе си и човека, който я е нападнал /протокол от с.з. 19.04.2018г., л. 61,
нохд „... и след няколко дни ме викнаха на разпознаване и ми показа снимки от метрото и
разпознах човека, който ме нападна, така и видях него и себе си на тях.”/ .
2
При проверка на този кръг обстоятелства пред въззивния съд, свидетелката заяви, че
няма спомен да е правила горните твърдения и да са й показвали снимки от метрото.
Описва как са й се обадили и от 7 РУ на СДВР и й казали, че „има задържан и трябва да
отиде на определена дата и час за разпознаване”. Твърди, че снимки от метрото, на които се
виждат тя и подсъдимия, е видяла много по- късно – едва когато тя и адвоката й са отишли в
съда, за да разглеждат документите по делото .
При така очертаните противоречия по изследваното обстоятелство, настоящият
състав намира, че направеното първо изявление пред СРС, е с голяма степен на вероятност
да е обективно. В подкрепа на този извод е и констатацията, че запис от метростанцията е
бил вече предоставен на органите на МВР, с протокол за доброволно предаване от
13.03.2017г. , т.е. е било възможно запознаване със съдържащата се на него информация, а
предаването на същия диск за изготвяне на експертиза е на датата, посочена в
постановление за назначаване на експертиза – 13.04. 2017г.
Показването на запис от метростанцията, на който се виждат две лица, св. Н. и
подс. А. / така и съгл. Протокол № 122/20.04.2017г. /, времево предхождащо извършването
на разпознаването, съставлява нарушение на процесуалните правила и поставя под
съмнение резултатите от процесуалното действие, т.к. визуално е въздействано върху
пострадалата с еднократно фиксиран конкретен образ. Това поставя под съмнение
убедителността и верността идентификационния й извод, който възпроизвежда
впоследствие, вкл. и в съдебно заседание. Посоченото указва на допуснато нарушение на
процесуалните правила.
При тези данни, изводът относно авторството на деянието не може да се направи по
нужния за целите на производството несъмнен начин. Възможните източници на данни са
събрани и изследвани по делото.
Подсъдимият оспорва предявеното му обвинение. В с.з. изтъква, че е действително е
излязъл от въпросната метростанция, но се е насочил директно към университета. От тези
обяснения, макар да могат да се направят изводи, за това че лицето е било близо до св. Н.
от гледна точка на местоположение и часови интервал, аргументи относно авторството не
могат да се извлекат.
Обясненията на подсъдимия, дадени пред орган на д.п. също не могат да се
ползват, поради отсъствието на защитник при действието и правилно първият съд отказал
да ги приобщи с оглед липсата на предпоставки по чл. 279 НПК.
Въз основа на горното, въззивният съдебен състав прие, че доказателствата, са
годни за формиране на предположения, но не и за несъмнен извод за съпричастност на
подсъдимия към събитието на престъплението, поради което и последното не може да
обуслови постановяването на осъдителна присъда.
Ето защо и след като по делото не се доказва извършването на деянието от
подсъдимия, то правилно и в съответствие с чл. 304 от НПК, с присъдата лицето следва да
се признае за невиновно и оправдае, а обсъждането на останалите елементи от обективна и
субективна страна на инкриминирания състав по чл. 150, ал.1 от НК се явява безпредметно.
Законосъобразно, с оглед изхода на делото, на основание чл. 190, ал.1 от НПК
разноските по делото са оставени в тежест на държавата.
При тези обстоятелства, присъдата на СРС е законосъобразна и следва да бъде
потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 07.03.2019г., постановена по н.о.х.д. №
9309/2017 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 9-и състав.
3
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Да се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4