РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Б.а
Членове:Милен Михайлов
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова
в присъствието на прокурора Н. П. К.
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100604883 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда № 20042996/ 17.06.2022г., постановена от СРС, НО, 100 тен
състав по НОХД № 1248/2021г., съдът е признал подсъдимия М. Б. Б., ЕГН
**********, роден на ******* в гр. София, българин, български гражданин,
неосъждан, неженен, със средно образование, е адрес: гр. София, бул.
„******* ВИНОВЕН в това, че: на 08.11.2017г. около 15.00 ч. в гр. София, на
ул. „*******, се заканил е убийство на А.С.Ш., чрез действия, насочвайки
пистолет и възпроизвеждайки няколко изстрела в тялото и лицето на Ш., като
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му
- престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК му е наложил наказание
пробация при следните пробационни мерки:
-по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК - задължителна регистрация по настоящ адрес
два пъти седмично за срок от шест месеца;
-по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК - задължителни срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 НК съдът е приспаднал от така
1
наложеното на М. Б. Б. наказание пробация времето, през което същият е бил
задържан със заповед по ЗМВР и с Постановление на прокурор, считано от
08.12.2017г.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът е осъдил М. Б. Б. (с установена
по делото самоличност) да заплати по сметка на СДВР направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 487,83 лева /четиристотин
осемдесет и седем лева и 0,83ст/, както и да заплати по сметка на СРС
направените разноски в хода на съдебното производство в размер на 1780
лева /хиляда седемстотин и осемдесет лева/.
Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест, в
който се излагат доводи за неправилно определено наказание, като се прави
искане същото да бъде определено при условията на чл. 54 от НК в размер на
една лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено за срок от 3
години.
Постъпила е и въззивна жалба от М. Б. Б. чрез адв. М. Т. от САК, в
която се излагат доводи за неправилност и необоснованост на присъдата, като
се твърдят и допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на Б., както и че наложеното наказание е
явно несправедливо. В заключение се иска отмяна на присъдата и
оправдаване на подсъдимия.
Постъпило е и допълнение към жалбата от адв. Т. от САК, в което се
твърди допуснато от първоинстанционния съд абсолютно процесуално
нарушение, изразяващо се в това, че съдът не е отговорил на възраженията на
защититата, което според адв. Т. се равнява на липса на мотиви. Излага се
становище, че авторството не се доказва от събрания доказателствен
материал, като се прави анализ на показанията на св. Ш., които според
защитата са противоречиви и от тях не не може категорично да се установи,
че подсъдимият е извършил деянието. Същото според адвокат Т. не се
установява и от извършеното престърсване и изземване от лек автомобил
марка „Опел“, модел „Астра“, тъй като независимо, че вътре е открита сачма
с размера, с който е стреляно по пострадалия, това не води до единствен
възможен извод, че подс. е стрелял, доколкото от показанията на св. З. се
установява, че последният е имал в себе си две бутилки сгъстен въздух и
топчета за въздушен пистолет. С жалбата и допълнението не се правят
доказателствени искания.
В закрито заседание по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по
делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и
събирането на писмени доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
2
държавното обвинение оспорва подадената жалба. Не прави искания по
доказателствата.
Защитникът на подсъдимия – адв. Г.М., поддържа жалбата и
допълнението към нея и оспорва протеста. Не прави искания по
доказателствата.
Подсъдимият поддържа жалбата и допълнението към нея и оспорва
протеста. Не прави искания по доказателствата.
В хода по същество прокурорът моли жалбата да бъде оставена без
уважение, като счита, че авторството се доказва безспорно от
доказателствената маса, а също така и твърди, че доколкото престъплението е
извършено по изключително дързък начин, протестът е основателен и
наказанието следва бъде увеличено.
Защитникът на подсъдимия моли съда да отмени атакуваната присъда и
да оправдае подсъдимия, като поддържа аргументите, изложени в
допълнението към жалбата. Счита, че подадения протест следва да бъде
оставен без уважение, поради наличието на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Алтернативно моли съда в случай, че приеме, че авторството е
доказано, да потвърди присъдата.
С последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
Съдът, като обсъди доводите в протеста, както и изложените в съдебно
заседание от страните доводи, и след като провери изцяло правилността на
атакуваната присъда намира следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М. Б. Б. с ЕГН ********** е роден на ******* в гр. София,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, с адрес: гр.
4
София, бул. „*******" № *******. Същият е неосъждан.
Към 2017г. свидетелят А. Ш. живеел в гр. София, ул. „*******
Свидетелят Ш. и подсъдимият М. Б. се познавали от години и двамата имали
влошени отношения. Това се дължало на обстоятелството, че подсъдимият се
срещал с племенник на А. Ш.. Последният смятал, че М. Б. не влияе добре на
племенника му и искал да спрат контактите си. Стигнало се до там, че Б.
заплашвал Ш., че ще го убие, ще го застреля. Веднъж се стигнало и до
физическа разправа помежду им.
На 08.11.2017г„ към 14.30 ч. свидетеля Ш. се прибирал от работа към
дома си. Карал лек автомобил „Лексус” с peг. № *******. По пътя към дома
му свидетелят Ш. се засякъл с друг лек автомобил, бял на цвят, чийто шофьор
бил около 30- годишен с тъмна къса коса, при което двамата шофьори си
разменили реплики. Ш. продължил и се прибрал до дома си. Влязъл с колата
си в подземния гараж на адреса на ул. „******* чийто вход бил откъм ул.
„Баница” и паркирал автомобила си.
Междувременно, около 14.30ч. подсъдимият М. Б. отишъл в магазина за
кафе и цигари, находящ се в локалното на бул. „Цар Борис III” и ъгъла с ул.
„Иречек”, където работел свид. И.К.. Подсъдимият бил с автомобила си
3
„Опел Астра” бял на цвят с peг. № ******* Към 14.40ч. си тръгнал от там и
след това се върнал към 17.30 ч.
Междувременно около 15.00ч., след като оставил автомобила си в
гаража, свид. Ш. тръгнал да излиза от гаража. Обърнал се към улицата и
видял, че на около 5-8 метра от него имало паркиран лек автомобил „Опел
Астра”, бял на цвят, а в него на мястото на шофьора бил подсъдимият М. Б.,
който го гледал и му се смеел през отворения прозорец на автомобила. Ш.
видял, че подсъдимият държи пистолет в ръката си и след това чул шум -
„пляк-пляк” и едновременно с това почувствал нещо като тупане по
шушляковото си яке. Това били сачмите, които Б. бил изстрелял от пистолета,
с който стрелял няколко пъти. Сачмите, които попаднали в шушляковото яке
на Ш., не успели да проникнат в тялото му. Свидетелят се изплашил и си
казал „Край с мен!”. Вдигнал глава и в този момент бил улучен в лицето от
една от изстреляните от М. Б. самчи. Сачмата проникнала в устната кухина и
счупила коронката на 1-ви горен ляв зъб, която била изкуствена.
След това подсъдимият си тръгнал с автомобила в посока бул. „Цар
Борис III”. Свидетелят Ш. се опитал да снима регистрационния номер на
автомобила, но не успял. Автомобилът бил забелязан от свидетелите С.Ф. и
П.В., които работели наблизо.
Свид. Ш. се обадил в полицията. Във връзка със сигнала на място
пристигнал екип на 06 РУ-СДВР в състав свидетелите Б.Г., С.Г. и Т.Я.. А. Ш.
разказал на полицаите за случилото се, включително посочвайки марката,
модела и цвета на лекия автомобил, от който било стреляно.
На място пристигнала огледна група, която извършила оглед на
местопроизшествие, за което бил съставен протокол. Огледът бил извършен в
присъствие на две поемни лица - В. А. и П.В.. До идването на огледната група
местопроизшествието било запазено от полицейските служители на 06 РУ-
СДВР. Огледът започнал в 17.00 ч. и приключил в 17.20 ч.
На мястото на инцидента били открити и иззети 2 броя метални топчета,
разположени на циментовата естакада, водеща към подземния гараж.
Металните топчета били запечатани в полиетиленов плик с картон серия А
0253726 с печат ЧВП № 050 НЕДКД - СДВР.
Междувременно на място пристигнала и Бърза помощ, която откарала
пострадалия в УМБАЛСМ „Пирогов”, където му била оказана медицинска
помощ, като била извадена сачмата от лицето на пострадалия /от челюстта
му/.
След като си тръгнали от местопроизшествието, свидетелите Б.Г., С.Г. и
Т.Я., докато патрулирали в района на УМБАЛСМ „Пирогов”, спрели за
проверка автомобила, управляван от подсъдимия - лек автомобил „Опел
Астра” с per. № ******** бял на цвят, тъй като същият приличал на
автомобила, описан от пострадалия. Автомобилът се движел по ул. „Пенчо
Славейков”. В автомобила установили подсъдимия М. Б., който шофирал, и
А.З.. Полицаите установили самоличността на лицата по лични документи.
На място била извикана огледна група, който извършила претърсване на
автомобила. Претърсването било извършено в присъствие на две поемни лица
- свидетелите К. Р. и Е.П.. Действията били обективирани в протокол за
претърсване и изземване, което започнало в 19.30 ч. и приключило в 20.00ч.
По време на претърсването в автомобила били установени и иззети следните
вещи: на пода пред предна лява седалка била намерена сачма, която била
запечатана в полиетиленов плик с картон серия А 0291511 и СП 604 НЕКД -
СДВР; на пода пред предна дясна седалка била намерена раница, собственост
4
на А.З., в която били открити един брой пластмасов буркан с метални сачми и
два броя метални шишенца с надпис „ASG” капсуловани, които били
запечатани в полиетиленов плик с картон серия А 0291634 и СП 604 НЕКД —
СДВР. В раницата на свид. А.З. били намерени един брой удостоверение от
12.05.2016г. за регистрирано неогнестрелно /въздушно/ оръжие на името на
Н. О.С. - пистолет марка „CZ75”, модел Р07, калибър 4,5 мм, запечатано в
полиетиленов плик с картон серия А 0291638 и СП 604 НЕКД - СДВР.
В протокола за претърсване подс. М. Б. записал, че намерените в
автомобила вещи били на свид. А.З..
Подсъдимият Б. и свид. З. били задържани със заповед по реда на ЗМВР.
На 08.11.2017 г. лицето С.П.П. предал с протокол за доброволно
предаване на полицейски орган в 06 РУ-СДВР 1 брой метално топче, сив
метал с приблизителни размери 3 мм, с форма на сачма, като лицето
отбелязало в протокола, че топчето било извадено от челюстта на А. Ш. в
кабинет 115 на УМБАЛСМ „Пирогов”, като самото топче му било предадено
от лицето.
На 09.11.2017г. във времевия период от 18.10ч. до 18.49ч. било
извършено претърсване и на жилище - апартамент № 4, находящ се в гр.
София, ул. *******, където живеел подсъдимия.
Претърсването било извършено в присъствие на поемни лица - З.Б. и
В.Т.. По време на претърсването в една от спалните на апартамента бил
намерен пластмасов пистолет, който бил запечатан в полиетиленов плик с
картон серия А 0281699 и СП 602 НЕКД - СДВР.
На 09.11.2017г. било извършено разпознаване на лица, при което
процесуално - следствено действие свид. А. Ш. разпознал като извършител на
деянието подс. М. Б..
На 13.11.2017г. свид. А. Ш. бил освидетелстван от съдебен лекар в
КСМД при УМБАЛ „Александровска” ЕАД, като установените телесни
увреждания били удостоверени в СМУ № 789/2017г. В удостоверението били
отразени следите констатирани телесни увреждания: цепковидна рана по
външната повърхност на горната устна, хирургически обработена цепковидна
рана по вътрешната повърхност на горната устна, оток и кръвонасядане на
горната устна, оток на долната устна; чуждо тяло в горната устна, което е
хирургически отстранено; счупване на ортопедична коронка на 1-ви горен ляв
зъб.
Съгласно писмо от Директора на **** СУ *******” - на дата
08.11.2017г. не са отразени отсъствия в дневника на 116 клас на № 1 — А.Ц.
З.. По дневно разписание за първи учебен срок и текущата учебна програма,
началото на учебния ден за 116 клас е 13.30ч„ края на учебния ден - 18.15ч .
Съгласно заключението на дактилоскопната експертиза - Протокол 434-
Д/2017 /л. 57 от ДП/:
По предоставените за изследване обекти, запечатани с картон серия А
№ 0291635 и силиконов печат 604 НЕКД-СДВР: 2 броя флакони и шише с
пластмасова червена капачка, не се появиха дактилоскопни следи.
Видно от отбелязването върху заключението, обектите били запечатани
от вещото лице след приключване на изследването, заедно с картон серия А
0291635, в плик, запечатан с етикет № А 0268387 и силиконов печат № 003
НЕКД-СДВР.
Съгласно заключението на балистичната експертиза:
Протокол № 487-Е/2017 /л. 46- 47 от ДП/, сачмите, иззети при оглед на
5
местопроизшествието и запечатани в картони серия А № 0291511 и СП 604
НЕКД-СДВР, серия А № 0253726 и ЧВП 050 НЕКД-СДВР и сачмата,
предадена с протокол за доброволно предаване, съвпадат по вид, размер и
тегло със самчите, иззети с протокол за претърсване и изземване и запечатани
с картон серия А № 0268387 и СП 003 НЕКД-СДВР. Същите представляват
кръгли метални сачми калибър 4,5 мм, предназначени за стрелба с
многозарядни въздушни пушки, пистолети и револвери от същия калибър. 2
броя булилки за газ представляват бутилки, производство на американската
фирма „ASG”, съдържащи газ С02 /въглероден диоксид/ и са предназначени
за въздушни пушки, пистолети и револвери.
Съгласно заключението на балистична експертиза Протокол № 488-
Е/2017 /л. 103- 104 от ДП/“Представеният за изследване пистолет е
стандартен електрически „сърсофт” въздушен пистолет, калибър 6 мм,
предназначен за стрелба с кръгли пластмасови топчета с диаметър бмм, т.е.
същият представлява огнестрелно оръжие. Поради липсата на електрически
заряд в акумулаторната батерия на пистолета, както и на устройство за
зареждане, не е възможно да се установи дали същият е технически изправен
изгоден да произведе изстрел. Представените с постановление с per. № 230ек-
881/2017г. по описа на НЕКД - СДВР метални сачми са кръгли метални сачми
калибър 4,5 мм, предназначени за стрелба с многозарядни въздушни пушки,
пистолети и револвери от същия калибър. Тези сачми не могат да бъдат
снарядени с пълнителя на изследвания пистолет и не се явяват муниции за
него.
Съгласно заключението на тройната СМЕ /л. 118-120 от ДП/: При А. Ш.
са установени следните травматични увреждания: повърхностна рана на
горната устна в ляво; разкъсно-контузна рана на лигавицата на горната устна
на нивото срещу първи горен ляв зъб; чуждо тяло в горната устна;
нарушаване на единична изкуствена коронка, поставена на първи горен ляв
зъб без увреждане на естествените зъбни тъкани на зъба. Така установените
травматични увреждания се дължат на действието на твърди пъти предмети, и
могат да се поучат при обстоятелствата, съобщени в предварителните
сведения. Така описаните мекотъканни увреждания са причинили на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Счупването /разрушаването/ на изкуствената единична корона, която е била
поставена на първи горен ляв зъб, не реализира медико биологични признаци
на телесна повреда, тъй като е изкуствена част от човешкото тяло. От
извършените клинични и рентгенологични прегледи, хирургични
интервенции, както и от контролния преглед е видно, че се касае за
мекотъканни наранявания в лявата половина на горната устна, което не е
довело до засягане на жизнено важни органи и не представлява
непосредствена опасност за живота.
Съгласно заключението на комплексната СППЕ по отношение на подс.
М. Б. /л. 206-211 от ДП/: Освид. М. Б. на 20 години към момента на
инкриминираното деяние е страдал от синдром на зависимост към
психоактивни вещества, а понастоящем е в състояние на спонтанна ремисия.
При освидетелствания няма данни за психично разстройство в тесния смисъл
на думата психоза, за личностово разстройство или болестна промяна на
личността, или за наличие на умствен дефицит. Няма пречки за
освидетелствания към момента на извършване на деянието да е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си. Психичното състояние на освидетелствания и интелектуалното му
развитие му позволяват правилно да възприема фактите, имащи значение за
делото и да дава достоверни обяснения по тях, както и да участва в
6
наказателното производство на всичките му етапи, но съществуващата при
него наркомания представлява психически недостатък, който ограничава
възможността му да организира своята защита и самостоятелно да защитава
правата си, поради което следва да се приложи чл. 94, ал. 1 НПК.
Съгласно заключението на комплексната СППЕ по отношение на
пострадалия А. Ш. /л. 213-219 от ДП/: Към момента на инцидента и
понастоящем няма данни освид. Ш. да страда от остра или хронична реакция
на стрес, т.е. при него вещите лица не установяват симптоми на психично
разстройство, както от тревожния регистър, така и от психоза в тесния смисъл
на сумата. Реакцията на освидетелствания спрямо извършения агресивен акт
към него са във граници и не покриват критериите за остра реакция към
стрес, така че те не са възбудили у него основателен страх за
осъществяването им. При освид. Ш. няма данни за промяна на емоционалното
му състояние, за избягващо поведение, както и за промяна в обичайния му
начин на живот. Психичното му състояние и нивото на интелектуално
развитие му позволява правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда
фактите и обстоятелствата, по делото.
Съгласно заключението на комплексната балистична и
съдебномедицинска експертиза: От материалите по делото е видно, че при
инцидент на 08.11.2017 г. на пострадалия А.С.Ш. са му били причинени
следните травми:
-проникваща в устната кухина разкъсно-контузна рана на горната устна,
непосредствено в ляво от срединната линия, достигаща вътрешната
повърхност на устната срещу 1 -ви горен ляв зъб, с изразен оток и с
кръвонасядане по външната й повърхност;
-лек до умерен оток на долната устна предимно срединно;
-липса на коронката на 1-ви горен ляв зъб, състояние след лечение на 1-
ви горен ляв зъб чрез протезиране;
Травмата на горната устна е причинила на пострадалия ВРЕМЕННО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНОЗА ЖИВОТА.
Възстановяването е за 10-14 дни с образуване на белег.
Травмата на долната устна му е причинила БОЛКА.
Счупването /разрушаването/ на изкуствена единична корона на първи
горен ляв зъб не реализира медико-биологични признаци за телесна повреда,
тъй като е изкуствена част в човешкото тяло.
Установените травматични увреждания се дължат на действието на
твърди тъпи предмети, и могат да се получат от метални сачми, изстреляни от
пневматично оръжие /в съдебно заседание вещо лице Г. уточнява, че в
заключението е допусната техническа грешка, като е посочено газово
оръжие/.
Напълно възможно е изстрелите да са произведени от посоченото от
пострадалия разстояние - от 5 до 8 метра, тъй като живата сила /кинетичната
енергия/ на изстреляните проектили - метални сачми е била достатъчно
голяма, за да причини рани на горната устна и да счупи изкуствени зъбни
метало- керамични корони.
При стрелба с многозаряден пневматичен пистолет с бутилка за газ С02
от 5 до 8 м. се пробива едностранно метална кутия от консерва и се троши
бутилка от бира. Дулната скорост на сачмите е от 105 до 145 м/с.
Следва да се има предвид, че при изстрелване на кръгли метални сачми
и навлизането им в меките тъкани и в зъбните корони /независимо дали са
7
естествени или изкуствени/ кинетичната им енергия бързо се губи, тъй като
те не притежават конусообразен връх, който да разсича тъканите и да навлиза
бързо в тях и да прониква в дълбочина.
Видно от протоколите за изготвени експертизи в ОЕКД - СДВР,
изследвани са множество сачми и 2 броя бутилки за газ, като сачмите, иззети
при огледа на местопроизшествието, съвпадат по вид, размер и тегло със
сачмите, иззети с протокол за претърсване и изземване. Същите
представляват кръгли метални сачми, калибър 4.5 мм, предназначени за
стрелба с многозарядни пневматични пистолети, револвери и пушки (рядко)
от същия калибър.
Възможно е изстрелите да са произведени с пневматичен пистолет,
както твърди пострадалият в снетите му свидетелски показания.
Изследваните сачми не могат да бъдат снарядени в пълнителя на
представения за изследване стандартен електрически „еърсофт” въздушен
пистолет, калибър 6 мм и не се явяват муниции за него, видно от калибъра на
сачмите и пистолета.
Представените две бутилки за газ са произведени от американската
фирма „ASG” съдържат въглероден диоксид и са предназначени за въздушни
пушки, пистолети и револвери.
В конкретния случай не са засегнати жизнено важни органи на
пострадалия А. Ш..
При предполагаемите дистанция на изстрела и параметрите на
пневматичното оръжие - пистолет, е било възможно засягането на жизнено
важни органи системи в областта на главата и шията, каквито са големи,
магистрални кръвоносни съдове /лицева артерия, шийни артерии и вени/,
лимфни съдове и др.
При попадане на сачмите в областта на магистрални кръвоносни съдове
на шията е възможно тяхното разкъсване, с последващи масивни външни
артериални кръвотечения, довеждащи до бързо обезкръвяване на организма,
под влияние на сърдечната дейност и кръвното налягане, развитието на бърз
следкръвоизливен шок и смъртен изход, тъй като особено чувствителни към
липсата на кръв са мозъкът, сърцето, бъбреците и др.
В съдебно заседание вещо лице Г. уточнява, че при няколко изстрела от
разстояние 5-8 метра, ако оръжието е абсолютно неподвижно и прикрепено
/идеални условия/ ще има незначително отклонение. Ако оръжието е в
човешки ръце, отклонението ще зависи от ръката, от това колко е трениран
самия човек. Дулната скоростта, посочена от вещите лица, е изчислена за
стандартни за това оръжие боеприпаси, ако се ползват нестандартни
боеприпаси, скоростта ще бъде друга. При изстрел от 5-8 метра отклонението
не било значимо.
Вещо лице Н. от своя страна също прави следните уточнения:
конкретните наранявания не са от характер да застрашават пряко живота на
лицето. Теоретична опасност за живота има, предвид локализацията в
предната част на лицето. При леко отклонение сачмата би могла да попадне в
устната кухина и да бъде вдишана. Колкото от по-близко разстояние е
произведен изстрела, толкова по-голяма е вероятността сачмата да пробие
кръвоносен съд, като това зависи от кинетичната енергия. В тази връзка
вещото лице уточнява, че в областта на шията има доста повърхностни
артерии.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
8
Описаната по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция прие
въз основа на събраните и анализирани в тяхната съвкупност доказателства и
доказателствени средства, а именно:
Гласни: показанията на свид. А. Ш., дадени в хода на съдебното
следствие /кредитирани частично/, както и приобщените частично по реда на
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК и чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК /л. 17- 19 от
ДП - кредитирани частично, л. 67-68 от ДП и л. 76-79 от ДП, дадени пред
съдия/; показанията на свидетелката С.Ф., дадени в хода на съдебното
следствие, както и частично приобщените от досъдебното производство
такива по реда на чл. 281, ал. 4, т. 1 и т. 4 от НПК /л. 11-12 от ДП/;
показанията на свидетеля В. А., дадени в хода на съдебното следствие
/кредитирани частично/, както и приобщените от ДП такива по реда на чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК /л. 13-14 от ДП/; показанията на свидетеля
П.В., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда на
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК /л. 15-16 и л. 163 от ДП/; показанията на
свидетеля Б.Г., дадени в хода на съдебното следствие, както и частично
приобщените от ДП такива по реда на вр. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК /л. 32-
33 от ДП/; показанията на свидетеля С.Г., дадени в хода на съдебното
следствие, както и частично приобщените от ДП такива по реда на чл. 281, ал.
4, вр. ал. 1, т. 2 НПК /л. 34-35 от ДП/; показанията на свидетеля Т.Я., дадени в
хода на съдебното следствие, както и частично приобщените от ДП такива по
реда на чл. 281, ал. 4, т. 2 НПК /л. 36-37 от ДП/; показанията на свидетеля
А.З., дадени в хода на съдебното следствие, както и частично приобщените от
ДП такива по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК /л. 62 от ДП/;
показанията на свидетеля Е.П., дадени в хода на съдебното следствие, както и
приобщените от ДП такива по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК /л. 165
от ДП/; показанията на свидетеля К. Р., дадени в хода на съдебното следствие,
както и приобщените от ДП такива по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК
/л. 166 от ДП/; показанията на свидетеля И.К., дадени в хода на съдебното
следствие, както и приобщените от ДП такива по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2 НПК /л. 60 от ДП/; показанията на свидетелката Симона Вакарелска,
дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените от ДП такива по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК /л. 73-74 от ДП/;
Писмени: заключението на балистична експертиза /л. 46-47 от ДП/;
заключението на дактилоскопна експертиза /л. 54 от ДП/; заключение на
балистична експертиза /л. 103-104 от ДП/; заключението на тройната СМЕ /л.
118-120 от ДП/; заключение на СППЕ по отношение на поде. М. Б. /л. 206-211
от ДП/; заключение на СППЕ по отношение на свид. А. Ш. /л. 213-219 от ДП/;
заключение на комплексна балистична и съдебномедицинска експертиза /л.
133-143 от съд.дело/; 2 броя заповеди за задържане по ЗМВР /л. 5-6 от ДП/;
протокол за оглед на местопроизшествие от 08.11.2017г. /л. 9-10 от ДП/;
протокол за претърсване и изземване от 08.11.2017г. /л. 23-26 от ДП/;
протокол за доброволно предаване от 08.11.2017г. /л. 38 от ДП/; /; протокол за
доброволно предаване на записи № 2017 - 08.11.2017г. /л. 58 от делото/;
9
протокол за претърсване и изземване от 09.11.2017г. /л. 85-86 от ДП/;
протокол за разпознаване на лица от 09.11.2017г. /л. 69-70 от ДП/; протокол
за доброволно предаване от 27.11.2017г. ведно е служебна бележка от ДЦ „Д-
р Гайс” /л. 121-122 от ДП/; протокол за доброволно предаване от 13.11.2017г.
ведно е СМУ /л. 123-124 от ДП/; писмо от 88 СУ *******” от ДП; справка за
съдимост /л. 14 от съд.дело/.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото
кореспондира изцяло с тази установена от първата инстанция. Фактическите
констатации на районния съд са обосновани и почиват на правилен анализ на
събрания по делото доказателствен материал, поради което не се наложи
настоящата инстанция да ги ревизира. Контролираният съд не е допуснал
превратно тълкуване на обективните находки по делото. Внимателният
прочит на мотивите към атакувания акт сочи за подробен и задълбочен анализ
на всички събрани по делото доказателства.
Основното възражение на защитата в случая касае показанията на
пострадалия свидетел Ш., като се излагат доводи, че в същите се откриват
противоречия, поради което авторството деянието в лицето на подсъдимия
остава недоказано.
Показанията на този свидетел действително са от ключово значение за
фактическите извода на съда, тъй като той се явява единствен очевидец на
деянието. Поради това първоинстанционният съд правилно е основал на
казанато от него фактическите си изводи. При анализ на изложеното от
свидетеля в отделните му разпити и съпоставка на тази информация с
останалите налични гласни и писмени доказателствени средства, настоящата
съдебна инстанция стигна до извод, идентичен на достигнатия от
проверявания съд, че показанията на св. Ш. в часта им относно механизма на
деянието и авторството му от страна на подсъдимия са надежден източник на
информация и като такъв следва да бъдат кретирирани.
Изложеното от свидетеля Ш. относно процесното деяние в разпита му
пред районния съд е логично, последователно и обстойно, като намира
подкрепа в събраните по делото писмени доказателства. Свидетелят разказва,
че подс. Б. се е намирал в автомобила си, когато е извършил
инкриминираното деяние, като описва подробно произведените изстрели,
поведението на подсъдимия по време на деянието, своята реакция,
физическата болка, която е изпитал и действията си след това.
Действително е налице противоречие в изложеното от постр. Ш. в
разпита му пред съда и в разпитите, проведени в хода на досъдебното
производство, в частта относно това дали е познавал подсъдимия преди
процесния инцидент и дали е имал влошени взаимоотношения с него, както и
относно това дали извършителят на деянието е лицето, с което по-рано същия
ден се е засякъл шофирайки.
Посоченото противоречие е коментирано от първоинстанционния съд,
като и в това отношение мотивите му са изчерпателни и обосновани.
Настоящата инстация споделя преценката на СРС да не се довери на
10
първоначалните показанията от 08.11.2017 г. на св. Ш. в частта им относно
това, че не е познавал подсъдимия преди случилото се и че извършител на
деянието е било лицето, с което се е срещнал на пътя преди това.
Първоинстанционният съд правилно е посочил, че тези твърдения
противоречат на изложеното от Ш. в следващия му разпит на 09.11.2017 г.,
както и с разказаното от него при разпита му пред съдия в хода на
досъдебното производство. Тези следващи свои показания свидетелят
потвърждава в разпита си пред СРС, като излага и основателни причини при
първоначалния си разпит на 08.11.2017 г. да не посочи директно Б. като
извършител, а именно страхът, който е изпитвал от подсъдимия, породен от
влошените им отношения и предхождащи инцидента заплахи с убийство от
страна на Б.. Настоящата инстанция също се довери на тези обяснения,
доколкото свидетелят ги потвърждава многократно, като разказва за
заплахите с убийство в показанията си от 09.11.2017 г., в тези, дадени пред
съдия в хода на досъдебното производство и в разпита си пред
първоинстанционния състав.
Правилно и обосновано СРС е приел за житейски логична частичната
липса на спомен в пострадалото лице, демонстрирана пред съда, относно
определени обстоятелства, а именно регистрационния номер на автомобила,
който е ползвал и модела на автомобила, в който се е намирал подсъдимия по
време на деянието. Подобна непълнота в спомена е напълно обяснима
предвид естеството на преживяното от св. Ш., причинения му стрес и
изминалия период от време до момента на разпита му пред
първоинстанционния съд, поради което по отношение на тези обстоятелства
съдът правилно е кредитирал показанията, дадени на по-ранен етап от
свидетеля в хода на досъдебното производство.
Въззивния съд счита, че коментираните противоречия по никакъв начин
не водят до съмнение досежно доказаността на основния въпрос по делото, а
именно авторството на деянието от страна на подсъдимия. Показанията на
свидетеля Ш., депозирани пред СРС, са логични и правдоподобни в
останалата им част, като свидетелят детайлно описва развилата се ситуация и
категорично сочи подсъдимия като извършител на деянието. Тези показания
намират подкрепа и в извършеното в хода на досъдебното производство
разпознаване на следващия ден след инцидента, обективирано в Протокол за
разпознаване на лица от 09.11.2017 г., видно от който пострадалият
категорично посочва подс. Б. като лицето, което на процесната дата е
извадило оръжие и стреляло по него. Следва да се отбележи и че настоящият
състав не може да се съгласи с изложеното в допълнението към частната
жалба твърдение, че Ш. безспорно е заинтересовано от изхода на делото
лице, тъй като той не е конституиран като частен обвинител или граждански
ищец и ако подсъдимият не е извършил деянието, то за Ш. би имало
основание да го обвинява в това и да желае осъждането му.
Косвени доказателства, подкрепящи твърденията на пострадалия, се
откриват в изложеното от свидетелите Б.Г., С.Г. и Т.Я. пред орган на
11
досъдебното производство. Свидетелите пресъздават разказаното им от Ш.
при пристигането им на мястото на инцидента, като този разказ съвпада
изцяло с описанието на Ш. на случилото се – че е бил причакан от бял лек
автомобил, като водачът на автомобила е стрелял многократно по него.
Полицейските служители описват и състоянието на пострадалия, като
констатират, че единият му зъб бил счупен, като по-късно при преглед в
УМБАЛ „Александровска“ се установява, че всъщност е счупена коронка на
1-ви горен ляв зъб, която била изкуствена. Свидетелите разказват, че при
извършения впоследствие обход са установили и спрели за проверка
автомобил, отговарящ на описанието на пострадалото лице, в който са се
намирали подс. Б. и свидетелят З.. Автомобилът е бил управляван от
подсъдимия, което кореспондира с разказаното от св. Ш., а на пода пред
предната седалка, там където е седял подсъдимия, са намерили метална
сачма, което обстоятелство се установява и от Протокол за престърсване и
изземване от 08.11.2017 г. Показанията на свидетелите Б.Г., С.Г. и Т.Я. са
еднопосочни, правдоподобни и кореспондират с останалия доказателствен
материал, поради което съдът им се довери изцяло.
Настоящата съдебна инстанция счита, че коментираните дотук
доказателства кореспондират помежду си и от същите се установява
категорично авторството на деянието в лицето на подс. Б.. Разказаното от
полицейските служители за задържания автомобил, управляван от подс. Б.,
установената в него сачма пред седалката на подсъдимия, която изцяло
съвпадада с тези, намерени на местопроизшествието, показанията на
свидетеля Ш. и извършеното от него разпознаване, по един неоставящ
съмнение начин водят до фактическия извод, до който е достигнал
първоинстанционният съд и който се споделя от настоящата съдебна
инстанция, че на процесната дата и място подс. Б. е извършил описаното в
обвинителния акт престъпно деяние. По изложените съображения съдът
намира възраженията на защитата за недоказаност на авторството на деянието
за неоснователни.
Правилно и обосновано първоинстанционният съд се е доверил на
изложеното от свидетеля Коцев, като е отбелязал, че разказът на този
свидетел не разколебава обвинителната теза. Това е така, тъй като в него не са
налице твърдения, че подсъдимият е бил в магазина по времето, когато е
извършено деянието, напротив, свидетелят сочи, че подсъдимият си е тръгнал
около 14:30 ч. и се е върнал чак около 17:00 часа, като в този отрязък е имал
достатъчно време да отиде на местопрестъплението и да извърши деянието.
Въззивният съд споделя и решението на първоинстанционния такъв да се
довери на показанията на свидетелката Фердинандова, тъй като макар същата
да не е очевидец на деянието, изложеното от нея е относимо към предмета на
делото и се подкрепя от останалите доказателствени средства.
Правилна е и констатацията на СРС, че показанията на свидетеля А.З. не
12
представляват алиби за подсъдимия, тъй като макар свидетелят да сочи, че
подсъдимият го е взел от училище на процесната дата, видно от писмо от
директора на **** СУ *******” учебните занимания са били от 13:30 до 18:15
ч., а деянието е извършено около 15:00 часа.
Въззивната инстанция изразява съгласие и с преценката на
проверявания съд да не ползва при изграждане на фактическите си изводи
показанията на свидетелите Айдаров и Яръмов, доколкото същите не излагат
данни, относими към предмета на доказване по делото.
Настоящият състав кредитира и писмените доказателства по делото
като относими и събрани при следване на надлежния процесуален ред, както
и изготвените по делото експертизи, след като прецени, че са обективно и
компетентно изготвени, кореспондират с доказателствената маса и
способстват за изясняване предмета на делото. Същите са дело на
компетентни в необходимата сфера на изследване вещи лица, които са
обосновали заключенията си професионално и са дали отговор на поставените
от съда въпроси и задачи.
Въззивният съд намира направеното с жалбата възражение за липса на
мотиви за неоснователно. Първоинстанционният съд е извършил
изключително обстоен и задълбочен анализ на многобройните събрани по
делото доказателства, който по ясен и недвусмислен начин позволява да се
проследи процеса на формиране на вътрешното му убеждение и с който е дал
отговор на направените от защитата възражения за недоказаност на
авторството на деянието, като е коментирал подробно сочените от защитата
противоречия в показанията на свидетеля Ш., които бяха отново обсъдени по-
горе в настоящия съдебен акт.
Настоящият състав счита, че основните фактически констатации на
СРС са правилно установени и са изведени без допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки
при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с
изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните
по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които
е изградил фактическите си констатации.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въззивната инстанция намира, че при правилно установена фактическа
обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен материал,
първоинстанционният съд е направил и правилни правни изводи досежно
съставомерността на поведението на подсъдимия Б. както от обективна, така и
от субективна страна именно по реда на по чл. 144, ал.3, вр. ал. 1 НК.
От обективна страна подсъдимият Б. на 08.11.2017г. около 15.00ч. в
гр. София, на ул. „*******, се заканил е убийство на А.С.Ш. чрез действия,
насочвайки пистолет и възпроизвеждайки няколко изстрела в тялото и лицето
на Ш., като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
13
Първоинстанционният съд обосновано съд е приел, че подсъдимият Б. е
осъществил изпълнителното деяние на вмененото му престъпление чрез
действие, като последният насочил пистолет към пострадалия и е произвел
изстрели, които действия недвусмислено изразяват по своя характер
реализирана закана с убийство. Районният съд правилно е приел, предвид
начина, по който е извършено деянието, че така отправената закана обективно
е в състояние да възбуди основателен страх в пострадалото лице, че може да
бъде изпълнена. Към момента на деянието пострадалият не е знаел, че
използваният от подсъдимия пистолет е газов, като е възприел единственото
насоченото към него оръжие, произведените изстрели и ударите от сачмите
по тялото си, което преживяване несъмнено е от характер да възбуди
основателен страх в него, че животът му е в опасност.
От субективна страна: правилно съдът е приел, че съставът на
престъплението е осъществен и от субективна страна, като деянието е
извършено при условията на пряк умисъл. Подсъдимият Б. е осъзнавал, че
насочвайки пистолет към пострадалото лице и възпроизвеждайки с него
изстрели в лицето и тялото му, е отправил закана за убийство към Ш., която
може да възбуди основателен страх за живота му, следователно извършвайки
описаните действия подсъдимият е осъзнавал общественоопасните последици
и е желаел тяхното настъпване.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Настоящата инстанция извърши проверка на присъдата и по отношение
на вида и размера на наложеното наказание, при което не намери основание
за изменение на присъдата в тази ѝ част.
Въззивният състав намира за неоснователно обективираното във
протеста на прокуратурата възражение относно индивидуализацията на
наказанието, извършена от СРС, тъй като споделя становището на
първоинстанционния съд, че са налице предпоставките за приложение на чл.
55 от НК, поради наличието на изключително по своя характер смекчаващо
отговорността обстоятелство. Такова обстоятелство в случая се явява дългият
срок на наказателното производство – близо пет години от извършване на
деянието. При преценка дали срокът наказателното производство е разумен,
съдът винаги следва да отчете правната и фактическа сложност на делото и
процесуалното поведение на подсъдимия. В конкретния случай делото не се
отличава с особена фактическа или правна сложност, а подсъдимият не е
правил опити да осуети или забави производството и се е явявал, когато е бил
призоваван. При тези констатации съдът прие, че срокът на наказателното
производство е бил прекалено дълъг и в този смисъл надхвърлящ стандартите
за разумен срок. Поради това настоящият съдебен състав счита, че това
обстоятелство не може да се квалифицира само и просто като смекчаващо
отговорността обстоятелство, а следва да се отчете като изключително такова.
В тази връзка СРС законосъобразно е заменил наказанието „лишаване
от свобода” с „пробация” по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „В” от НК, доколкото
за престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК не е предвиден най-нисък
предел за срока на лишаването от свобода. Справедлив е и срокът на така
14
определените пробационни мерки, предвид значително младата възраст на
подсъдимия към момента на извършване на деянието – 20 години.
Въззивният съд е на мнение, че макар да са налице и отегчаващи вината
обстоятелства - деянието е извършено на публично място, където е могло да
стане достояние на множество хора и същото действително се отличава с
дързост, тези обстоятелства не са от такова естество и интензитет, че да
вземат превес над констатираното изключителното смекчаващо вината
обстоятелство и да мотивират съда да игнорира изминалия период от време и
да определи наказанието по реда на чл. 54 от НК, тъй като предвид младата
възраст на подсъдимия към момента на извършване на деянието
продължилото пет години наказателно производство несъмнено е оказало
необходимото превъзпитателно влияние върху него.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и съобразявайки разпоредбата на чл. 189, ал. 3
от НПК законосъобразно направените по делото разноски са възложени на
подсъдимия Б..
Предвид всичко изложено Софийски градски съд, НО, ХІІІ-ти въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №20042996/ 17.06.2022г., постановена от
СРС, НО, 100тен състав по НОХД № 1248/2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15