№ 19509
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110155257 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на исковата молба на „..........“ ЕАД срещу
............. АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане
на сумата 1267,74 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по щета №.......5372 с включени ликвидационни разходи, ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 12.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 02.06.2021 г. в гр. .......... водачът
на лек автомобил „..........“ с рег. №.......... при паркиране удря в задната част лек автомобил
„................“ с №........ като му причинява материални щети. Видно от подписания между
водачите двустранен констативен протокол от 02.06.2021 г. виновен за ПТП- то е водача на
лек автомобил ..........“ с рег. №........... На основание сключената за лек автомобил „................“
с №........ имуществена застраховка „Каско +“ при ищеца е заведена щета №.......5372 за
нанесените вследствие на ПТП–то вреди на собственика на застрахования автомобил.
Сумата за извършената ремонтна услуга е заплатена от ищеца на извършилия ремонта
сервиз в размер на 1252,74 лева на 05.05.2022 г. Допълнително ищцовото дружество е
направило ликвидационни разходи в размер на 15.00 лева. С изплащането на посоченото
обезщетение застрахователят е встъпил в правата на увреденото лице срещу деликвента и
неговия застраховател по гражданска отговорност. Към датата на настъпване на
застрахователното събитие водачът на лек автомобил „..........“ с рег. №.......... е имал
сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна
към датата на произшествието. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана,
получена на 12.05.2022 г., за заплащане на сумата в размер на платеното обезщетение с
включени ликвидационни разходи в размер на 15.00 лева като ответникът не е направил
плащане до предявяване на исковата молба пред съда. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение
на лек автомобил „..........“ с рег. №........... Оспорва механизма на твърдяното ПТП и вината
на водача лек автомобил „..........“ с рег. №.......... тъй като другият водач е предприел маневра
без да се увери преди това, че пътят зад превозното средство е свободен. Алтернативно
поддържа, че е налице съпричиняване от страна водача на другия автомобил, който не е
съобразил разпоредбата на чл. 42 ЗДвП. Оспорва истинността на представения двустранен
1
констативен протокол. Оспорва размера на исковата претенция с довода, че не отговаря на
действително причинените вреди, както и че цените за труд и части са завишени. Счита, че
обезщетението в случай на дължимост, следва да се определи по Методиката на Наредба
№24. Не се оспорва заплащането на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” от
страна на ищцовото дружество в твърдения в исковата молба размер. Претенидра разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника е да установи, че е погасил претендираното вземане, а с оглед
твърденията за съпричиняване – в тежест на ответника е да докаже твърдените от него
действия/бездействия, с които застрахованият при ищеца водач е допринесъл за настъпване
на вредите.
Видно от представената по делото застрахователна полица №...../21.12.2020 г. към
датата на настъпване на ПТП – 02.06.2021 г. по отношение на лек автомобил „................“ с
№........ е била налице сключена имуществена застраховка със срок на застрахователно
покритие от 21.12.2020 г. до 20.12.2021г. За ненуждаещо се от доказване между страните е
отделно с доклада по делото наличието на договор за застраховка „Гражданска отговорност“
между ответното дружество и водача на лек автомобил „..........“ с рег. №.......... към датата на
процесното ПТП. Фактът на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" сочи, че отговорността на водача е покрита.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 02.06.2021 г.,
уведомлението за щета и от заключението на САТЕ, неоспорено от страните по делото, както
и от събраните гласни доказателства се установява, че на 02.06.2021 г. в гр. .......... лек
автомобил „................“ с №........ е бил спрял на аварийни светлини в края на пътното платно
като при извършване на маневра, за да го заобиколи движещият се по пътя лек автомобил
„..........“ с рег. №.......... го удря в задната част и му причинява материални щети, изразяващи
се в увредена задна броня и заден десен стоп. Съгласно заключението щетите по лек
автомобил „................“ с №........ са причинени в резултат на настъпилото произшествие.
Видно от двустранния протокол за ПТП вина за произшествието има водачът на лек
автомобил „..........“ с рег. №.........., в който смисъл е и направеното в протокола признание, в
която част протоколът има обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото
удостоверява неизгоден за издателя факт, независимо от наведените от ответника
оспорвания. Не е спорно, че същият е подписан и от двамата участници, които са се
съгласили с механизма на ПТП, а именно че при заобикаляне на спрялото превозно средство
при навлизане в лентата за движение лек автомобил „..........“ с рег. №.......... удря в неговата
задна част лек автомобил „................“ с №......... В подкрепа на това следва да се ценят и
дадените в съдебно заседание разяснения от вещото лице, че ударът е бил непредотвратим за
лек автомобил „................“ с №........, тъй като товарния автомобил навлиза прекалено косо в
лентата за движение съгласно представената схема на ПТП. Въз основа на приетите
доказателства, съдът намира за установено, че процесното ПТП, в резултат на което е
2
причинена имуществена вреда на застрахованото при ищеца имущество, е настъпило в
резултат на виновното поведение на водача на лек автомобил „..........“ с рег. №.........., който е
застрахован за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Поведението на водача е
и виновно, като от страна на ответника не бяха представени доказателства оборващи
презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което направените от ответното дружество
възражения в този смисъл са неоснователни.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът счита, че не са налице
предпоставки за приемане извод за съпричиняване на настъпилия за застрахования при
ищеца автомобил вредоносен резултат. По делото не се установи водачът на автомобил
„................“ с №........ действително да е предприел движение назад, за което е следвало да се
увери, че пътят зад превозното средство е свободен, каквито са твърденията на ответника.
Няма данни по делото, а и не се твърди, че водачът на автомобил „................“ с №........ е
предприел маневра изпреварване, в който случай да съблюдава разпоредбата на чл. 42 ЗДвП.
Според събраните доказателства, причина за настъпване на произшествието е поведението
на другия участник, който не е съобразил разстоянието между двете превозни средства при
навлизане отново в лентата си за движение.
Извършеното от ищеца плащане на застрахователното обезщетение в размер на
1267,74 лева не е спорно между страните и се установява от представените по делото
фактура и опис на масово плащане от 05.05.2022 г. в полза на сервиза, отстранил щетите по
автомобила. Със заплащането на извършения ремонт застрахователят е изпълнил
задължението си по договора за имуществена застраховка „Каско на МПС“ за изплащане на
обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
Не е спорно, че с регресна покана от 12.05.2022 г. ищецът е предявил извънсъдебната
си претенция за заплащане на застрахователно обезщетение пред ответника, който не е
възстановил изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Ето защо съдът приема осъществяването на всички факти, включени във фактическия
състав на вземането и некасаещи неговия размер, за доказани. Налице е възникнало и
непогасено регресно вземане. Размерът на това вземане следва да бъде установен при
спазване на установените в съдебната практика правила. Следва да се посочи, че
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на
регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия
застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно обезщетение
трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество. Затова застрахователното обезщетение не може
да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната
стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната цена/ към деня на
настъпване на събитието. Предвид изложеното адекватно и реално овъзмездяване на
вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за
възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без овехтяване,
вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и решение № 4666/28.06.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав/. Също така
при изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност /така в
решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 на I ТО на ВКС, решение №6/02.02.2011 г. по
т.д.№293/2010 г, на I ТО на ВКС/.
Съгласно неоспореното от страните заключение на автотехническата експертиза
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „................“ с №........ изчислена
на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 1354,82 лева, а по цени на алтернативни
доставчици и сервизи – 1287,47. Претендираната от ищеца сума е в по-нисък размер от
установения дължим такъв по средни пазарни цени и по цени на алтернативни доставчици ,
3
поради което възражението на ответника за завишеност на заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение също се явява неоснователно. Съдът счита, че сумата 15.00
лева, чиито размер се потвърждава и от вещото лице, съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия
размер на дължимата от ответника сума, При това положение регресната претенция на
ищеца за заплащане на сумата от 1267,74 лева, представляващи изплатено обезщетение и
ликвидационни разноски за определянето му, се явява доказана по основание и размер,
поради което следва да бъде изцяло уважена.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 12.10.2022. г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, предвид това ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати в полза на ищеца сумата в
размер на 733,20 лева, от които 50,71 лева за държавна такса, 300,00 лева за депозит за вещо
лице и за свидетел и 382,49 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ............. АД ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр.
С.............. да заплати на „..........“ ЕАД, ЕИК ............. със седалище и адрес на управление: гр.
С........ на основание чл. 411 КЗ сумата 1267,74 лева, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по щета №.......5372 с включени ликвидационни
разходи, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 12.10.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 733,20 лева –
разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4