№ 239
гр. Перник, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20211720104745 по описа за 2021 година
С исковата молба, са предявени обективно съединени искове от Г. КР. В. от гр.Р., ул.“Д.Г.”
№ 57 ЕГН:********** със съдебен адрес: гр. Р., пл.”С.” № 10 чрез адвокат Б.Б. от
Адвокатска колегия- Перник с искане да бъде осъдено ответното дружество „ВЪГЛШЦА
ПЕРНИК”ООД ЕИК113057835
със седалище и адрес на управление: гр.Перник, п.к.2305, квЛБела вода”, рудник”Бела
вода”, представлявано от управителя Н.М.К., да му заплати сумата 1 200.00/хиляда и
двеста/лева, неизплатено трудово възнаграждение за месец декември 2020 година, за месец
януари 2021 година по 600.00-шестстотин лева за всеки от посочените месеци/, ведно със
законната лихва върху тази сума, считана от датата на предявяване на иска до окончателното
й изплащане; 10.00 лева обезщетение в лихва за забава/ 5.00 лева върху полагащото му се
трудово възнаграждение за месец декември 2020 година/ и 5.00 лева върху полагащото му се
трудово възнаграждение за месец януари 2021 година/ 5.00 / пет/ лева, сумата от 600.00
/шестстотин/лева, обезщетение за неизползван отпуск за 2020 година за 19 дни, заедно със
законната лихва в размер на 5.00 лева, считана от деня на забавата - 02.02.2021 година до
предявяване на иска, както се присъдят и разноските направени по делото.
В законоустановения срок ответникът е подало отговор на исковата молба, като
оспорва размера на претендираните суми.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235
ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
1
Не се спори по делото, а и видно от приетите по делото писмени доказателства, се
установява, че ищецът е работил в ответното дружество, поделение”Т.З.” на длъжност „Ш.”,
въз основа на сключен между него и ответната страна трудов договор и допълнителни
споразумения ответната страна, докато със Заповед № **** от 02.02.2021 година, издадена
от управителя на ответното дружество трудовото му правоотношение е било прекратено на
основание чл.325, ал.1,т,1 от КТ.
Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л. В.В.,
неоспорена от страните, се установява, че след направена справка в ответното дружество, се
е установило, че в цитираната заповед за уволнение е било посочено, че на ищеца следва да
се изплатят обезщетения :-19 дни неползван платен годишен отпуск по чл.224 ал.1. При
извършена проверка съгласно ведомости за работни заплати за размерът на брутното
трудово възнаграждение за последния отработен месец при ответника, по лично трудово
досие, ведомости за заплати на Г. КР. В. за м.12.2020г и м.01.2021г., се установило, че
съгласно трудов договор №1743/11.10.2019г. ищеца е бил с основно месечна заплата 610,00
лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж 1% за всяка доказана прослужена
година на същата или сходна длъжност.
Начисленото брутно трудово възнаграждение на Г. КР. В. за м.12.2020г., е в размер 873,57
лева, съобразно договорено заплащане. Задължителни удръжки в размер на 195,70 лева.
Сума за получаване в размер на 677,87 лева.
На 12.03.2021г с РКО са били изплатени суми на работещи във Въглища Перник
ООД по списък и суми описани с подписи на - име фамилия, длъжност сума. На Г. КР. В. е
изплатена сума в размер на 125,00 лева, от която 32,81 лева м.11.2020г и 92,19 лева за
частично плащане за м.12.2020г. Неплатена сума за възнаграждение за м.12.2020г в размер
на 585,68 лева. Начисленото брутно трудово възнаграждение на Г. КР. В. за м.01.2021г., е в
размер 625,26 лева, съобразно договорено заплащане. Задължителни удръжки в размер на
149,44 лева. Сума за получаване в размер на 475,82 лева. Неплатена сума за възнаграждение
за м.01.2021г в размер на 475,82 лева. През м.01.2021г е начислено обезщетение за
неползван платен отпуск за 19 дни в размер на 829,89 лева. ДОД върху начислено
обезщетение в размер на 82,99 лева.
Неплатено обезщетение по чл.224 от КТ е в размер на 746,90 лева.
Вещото лице изчислило лихва за забава за неплатено възнаграждение за м.12.2020ге
в размер на 22,97 лева за периода от 01.01.2021 г до 10.05.2021г. Лихва за забава изчислена
за неплатено възнаграждение за м.1.2021ге в размер на 13,09 лева за периода от 02.02.2021 г
до 10.05.2021г. Лихва за забава изчислена за неплатено обезщетение за неползван платен
отпуск е в размер на 20,54 лева за периода от 02.02.2021 г. до 10.05.2021г.
Вещото лизе в заключение сочи , че начисленото брутно трудово възнаграждение
на Г. КР. В. за м.12.2020г е в размер 873,57 лева, съобразно договорено заплащане.
2
Начисленото брутно трудово възнаграждение на Г. КР. В. за м.01.2021ге в размер 625,26
лева, съобразно договорено заплащане. На 12.03.2021г с РКО са изплатени суми като на Г.
КР. В. е изплатена сума в размер на 125,00 лева , от която 32,81 лева за м.11.2020г и 92,19
лева за частично плащане за м.12.2020г.
Неплатена сума за възнаграждение за м.12.2020г в размер на 585,68 лева.
Неплатена сума за възнаграждение за м.01.2021г в размер на 475,82 лева.
Лихва за забава изчислена за неплатено възнаграждение за м.12.2020г е в размер на
22,97 лева за периода от 01.01.2021 г до 10.05.2021г.
Лихва за забава изчислена за неплатено възнаграждение за м.1.2021г е в размер на
13,09 лева за периода от 02.02.2021 г до 10.05.2021г.
През м.01.2021г е начислено обезщетение за неползван платен отпуск за 19 дни в
размер на 829,89 лева. ДОД върху начислено обезщетение в размер на 82,99 лева.Неплатено
обезщетение по чл.224 от КТ е в размер на 746,90 лева.
Лихва за забава изчислена за неплатено обезщетение за неползван платен отпуск е в
размер на 20,54 лева за периода от 02.02.2021 г., до 10.05.2021г.
С оглед на това искът по чл.242 от КТ е доказан по основание. Съгласно същата разпоредба,
положения труд по трудово правоотношение е възмезден, като по силата на чл.269, ал.1 и
чл.270, ал.1 и ал.2 от КТ, трудовото възнаграждение се заплаща в предприятието, в което се
извършва работата, всеки месец. В случая ищцата твърди един отрицателен факт а именно
липса на плащане на трудовото и възнаграждение за процесния период, като този
отрицателен факт не подлежи на доказване от нейна страна а на оборване от страна на
ответното дружество с предвидените в ГПК доказателствени средства. В настоящето
производство не са представени доказателства от работодателя, че е изпълнил задължението
си по трудовото правоотношение да е изплатил изцяло дължимите се трудови
възнаграждения на ищцата за процесния период. Предвид на това предявеният иск за
заплащане на дължимото се трудово възнаграждение за м.12.2020г в размер на 585,68 лева,
и за м.01.2021г в размер на 475,82 лева, следва да се уважи, до установени от вещото лице
размер, като за разликата до пълния предявен такъв от 1200.00 лева или по 600.00 лева за
всеки един от двата месеца, иска следва да се отхвърли като неоснотелен.
Съгласно сега действащата редакция на чл.245, ал.2 от КТ, разликата до пълния
размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се заплаща допълнително, заедно
със законната лихва. Предвид на гореизложеното и този иск като основателен и доказан
следва да бъде уважен до пълния предявен размер от 10.00 лева, а не до установения размер
от вещото лице, доколкото не е допуснатото от съда изменение размера на исковите
претенции.
3
Съобразно чл.224, ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение,
работникът или служителят имат право на парично обезщетение за неизползувания платен
годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
Компенсирането на неизплатеният отпуск, с обезщетение е допустим само при прекратяване
на трудовото правоотношение, каквото безспорно е установено в настоящия случай, като
без значение е основанието за прекратяването му. Видно от заключението на вещото лице В.
в случая е следвало да бъде начислено обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ, за неползуван
годишен платен отпуск за 2020 година за 19 дни в размер на 746,90 лева, но няма данни
същото да е било изплатено. В случая се твърди отрицателен факт, който не е оборен от
ответната страна по надлежния за това процесуален ред. Предвид изложеното този иск,
като основателен и доказан следва да бъде уважен до пълния предявен размер от 600.00
лева.
На основание чл.86 ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва върху и тази
главница в размер на 5.00 лева, считана от деня на забавата - 02.02.2021 година до
10.05.2021г.
Следва да бъде отбелязано, че след проведеното съдебно заседание на 05.10.2021г., в
16.30 ч. в Регистратура на ПРС, е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца
с искане за допускане изменение размера на исковите претенции. Тъй като същата е
постъпила, след като е бил даден ход по същество на делото, то и същата не следва да бъде
вземана в предвид при постановяване на решението.
По разноските за настоящето производство:
В полза на ищеца, следва да бъдат присъдени претендираните 300.00 лева
адвокатско възнаграждение направени разноски по делото.
Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса. С оглед изхода на делото обаче дължимата се за производството държавна такса
следва да бъде заплатена от ответника по сметка на ПРС. Дължимата се от ответника
държавна такса е в размер на 72.60лв. по шесте обективно съдинени иска. Освен това
ответникът следва да заплати по сметка на ПРС и сумата от 130.00лв., представляваща
направени по делото разноски за експертиза.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВЪГЛШЦА ПЕРНИК”ООД, ЕИК113057835 със седалище и адрес на
управление: гр.Перник, п.к.2305, кв.“Бела вода”, рудник ”Бела вода”, представлявано от
4
управителя Н.М.К. да заплати на Г. КР. В. от гр.Р., ул.“Д.Г.” № 57 ЕГН:********** със
съдебен адрес: гр. Р., пл.”С.” № 10 чрез адвокат Б.Б. от Адвокатска колегия- Перник, сумата
585,68 лева, неизплатено трудово възнаграждение за месец декември 2020 година, сумата от
475,82 лева, неизплатено трудово възнаграждение за месец януари 2021 година, сумата от
10.00 лева, обезщетение за лихва за забава върху двете главници считано от 01.02.2021
година до предявяване на иска – 10.05.2021г., сумата от 600.00 лева, обезщетение за
неизползван отпуск за 2020 година за 19 дни, заедно със законната лихва върху сумата в
размер на 5.00 лева, считана от деня на забавата - 02.02.2021 година до предявяване на иска
– 10.05.2021г., както и 300.00 лева направени разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение, като за разликата до пълния предявен размер общо от 1200.00 лева
неизплатени трудови възнаграждения за двата месеца, ОТХВЪРЛЯ исковете като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „ВЪГЛШЦА ПЕРНИК”ООД, ЕИК113057835 със седалище и адрес на
управление: гр.Перник, п.к.2305, кв.“Бела вода”, рудник ”Бела вода”, представлявано от
управителя Н.М.К., да заплати по сметка на Пернишки районен съд сумата от 72.60 лева,
представляваща дължимата се държавна такса и сумата от 130.00лв., представляваща
направени по делото разноски за експертиза или общо 202.60 лева.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта му, касаеща
неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5