ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 30.03.2021
г.
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ-ти административен
състав, в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.дело
№68 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 203 от АПК във връзка с чл. 284 от
Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Производството е образувано въз основа на искова молба
с вх.№721/25.02.2021 г. подадена от З.С.С. с ЕГН **********, лишен от свобода, Затвора
***, ***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София.
В исковата молба се твърди, че в периода 03.07.2020 г.
– 28.01.2021 г. ищецът е претърпял неимуществени вреди от незаконосъобразни
действия и бездействия на „административни
органи и длъжностни лица“ изразяващи се в това, че му се „дават лекарства, което няма никакво
одобрение и всеки божи ден се влошава“. Сочи се, че, като последица от
медицинското обслужване, на 04.02.2021 г. ищецът е бил настанен в „психо болница“ на Затвора Ловеч, на
05.02.2021 г. му е поставена инжекция, а на 07.02.2021 г. около 16 ч. при
престой навън на ищеца му е прилошало и изгубил съзнание. При преглед при лекар
е установено, че кръвното му налягане е много ниско. Твърди се, че на ищеца се
дават лекарства, които не му действат.
Иска се да се осъди ответника да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 10 000 лв.
/десет хиляди лв./ за причинените неимуществени вреди.
С определение
от 10.03.2021 г. съдът е освободил ищеца от задължение за внасяне на държавна
такса и с определение от 19.03.2021 г. е предоставил правна помощ за
процесуално представителство по образуваното дело, с назначена адвокат В.Г.,
вписана в НРПП под № 994.
Със същото определение от 19.03.2021 г. съдът е указал
на ищеца на основание чл. 205, ал. 2 от АПК да посочи срещу кой ответник
насочва иска – срещу СБАЛЛС Ловеч или поддържа иска срещу първоначално
посочения ответник ГДИН – София.
С молба вх.№1108/30.03.2021 г. ищецът посочва, че искът
е предявен против СБАЛЛС Ловеч и уточнява периода, в който са претърпени
вредите - от 03.07.2020 г. до предявяване на иска.
В исковата молба се излагат твърдения за неимуществени
вреди, причинени от действия и бездействия от страна на медицински специалисти,
които не са част от администрацията на Затвора Ловеч с функции по изпълнение на
наказанията, а са служители на лечебно заведение Специализираната болница за
активно лечение на лишени от свобода /СБАЛЛС/ към Затвора Ловеч (посочена в
исковата молба като „психо болница“),
представляващо самостоятелно юридическо лице.
Нормативният акт, който урежда медицинското обслужване
на лишените от свобода, е Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за
медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Медицинското обслужване
се осъществява от медицински центрове и специализирани болници за активно
лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от
Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за
здравеопазване и медицинска помощ.
В медицинските центрове към затворите затворническите
общежития и поправителните домове се осъществява дентална помощ, спешна
медицинска помощ, първична медицинска помощ, специализирана извънболнична
помощ, както и профилактика за укрепване и поддържане на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода лица.
Съгласно чл. 6, ал. 6 от Закона за лечебните заведения,
контролът върху лечебните заведения за спазване на медицинските стандарти за
качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на
пациента, и върху прилагането на
утвърдените технологии и системи за събиране и обмен на информация, и
здравно-информационни стандарти се осъществява от контролните органи, посочени
в този ЗЛЗ, Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване.
Анализът на посочената нормативна уредба сочи, че
нормативно установеното задължение на администрацията в местата за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на
физическото и психичното здраве на лицата изтърпяващи това наказание. Но самата
оказана медицинска помощ, качеството ѝ и съответствието ѝ с
утвърдените медицински стандарти, е извън компетентността на органите по
изпълнение на наказанията.
Надлежен ответник е СБАЛЛС Ловеч.
С оглед направеното уточнение, че искът се поддържа
против СБАЛЛС Ловеч като ответник, делото е неподсъдно на административните
съдилища.
Оплакванията на ищеца са свързани с медицинското обслужване
по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. От съдържанието на
исковата молба може да се направи извод, че се твърдят нарушения при
предоставяне на медицинска помощ, допуснати от персонала на медицинския център
към мястото за лишаване от свобода по чл. 130, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС или на
Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода–СБАЛЛС по чл.
130, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС, намиращи се на територията му. Съгласно чл. 129, ал. 1 ЗИНЗС това са лечебни заведения – самостоятелни юридически лица, които са
разкрити към място за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал.1 ЗЛЗ от
държавата. Те са част от националната система за здравеопазване - чл. 129, ал.2 ЗИНЗС. Дейността им се контролира и координира от министъра на правосъдието -
чл. 130, ал. 2 ЗИНЗС, а министърът на здравеопазването осъществява методическо
ръководство върху медицинската им дейност - чл. 130, ал.3 ЗИНЗС. Ето защо, ако
в случая се касае за действия или бездействия на лекари от някои от тези
лечебни заведения по чл. 130, ал.1, т.1 или 2 ЗИНЗС, то отговорност може да
бъде търсена само по правилата на непозволеното увреждане по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, но не по тези на отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ или чл. 284 от ЗИНЗС, тъй като вредите ще са възникнали при и по повод медицинска, а не
административна дейност съгласно чл. 203, ал. 1 АПК, към който препраща чл. 285
от ЗИНЗС.
Затова, изхождайки от твърденията (доколкото са
определими по исковата молба) и уточнението на ищеца, съдът приема, че искът е
срещу СБАЛЛС. Отговорността за репариране на претендираните вреди, в зависимост
от служебната принадлежност на причинилите ги лица, е към лечебно заведение по
чл. 130, ал.1, т.1 или т.2 ЗИНЗС, и по реда на чл. 45 или 49 от ЗЗД и по ГПК.
Исковата молба се изчерпва с описание на здравословно
състояние на ищеца и безадресни оплаквания от медицинското обслужване по време
на престоя му в Затвора Ловеч. Нормативно отговорността за качеството на
медицинското обслужване се носи от лечебните заведения по чл. 130, ал. 1 ЗИНЗС
към Затвора Ловеч и са във връзка с медицинската им дейност, като те не са
свързани с функциите на самото място за лишаване от свобода и пенитенциарната
дейност.
С оглед изложеното АдмСЛ не е компетентен да разгледа
предявения иск, следва да се прекрати производството по делото и искът, с оглед
предмета и цената, да се изпрати по подсъдност на РС – Ловеч.
Воден от горното, Ловешки административен съд, шести
административен състав, на основание чл. 135, ал. 2 от АПК,
ОПРЕДЕЛИ:
І. ПРЕКРАТЯВА поради неподсъдност адм.д. № 68/2021 г.
по описа на АдмСЛ, образувано по искова
молба с вх.№721/25.02.2021 г. подадена от З.С.С. с ЕГН **********, лишен от
свобода, Затвора ***, *** против СБАЛЛС гр. Ловеч, и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото.
ІІ. ИЗПРАЩА делото за разглеждане и решаване на РС –
Ловеч по компетентност.
Препис от определението да се връчи на ищеца и
назначения процесуален представител.
Административен
съдия: