РЕШЕНИЕ
гр. С., 28.03.2014г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 19 състав в публично заседание на тридесеТ.септември
през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА РУБИЕВА
........ при секретаря Д.И. и с участието на прокурора………… като
разгледа докладваното от съдия Рубиева гр.д. №15720/2011г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са при условията на активно и
пасивно субективно съединяване искове с правно основание чл. 26, ал.2, предл.
първо от ЗЗД.
В исковата молба ищците – А.В.М. е Г.Д.
твърдят, че първата от тях е собственик на 16/100 идеални части, а втората от
тях на 24/100 идеални часТ.от следния недвижим имот: подземен гараж, находящ се
в сутерена на кота -3.02 м., при граници: бул. „Т.А.”, абонатна, стълбище,
коридор, склад №10, склад №6, вътрешен двор, рампа към подземния гараж,
машинно, стълбище, техническо помещение, заедно с толкова идеални часТ.от
общите часТ.на подземния гараж, равняващи се на 317.01 кв.м. и заедно с 6.48%
идеални часТ.от останалите стопански площи от 256.61 кв.м., общи за цялата
сграда със смесено предназначение с подземни гаражи, разделена на три
функционални зони-търговски център със самостоятелен вход, административна част
със самостоятелен вход и жилищна част със самостоятелен вход, със застроена
площ от 927 кв.м. и разгърната площ от 5 647 кв.м. Ищците твърдят, че собственик
на останалите 60/100 идеални часТ.от подземния гараж е ответникът „А. И.”
ООД. Твърдят, че подземният гараж се
намира в урегулиран поземлен имот /УПИ/, находящ се в град С., СО, район „В.”,
бул. „Т.А.” №****, целият с площ от 1040 кв.м.,
като първата ищца е собственик на 4/10 идеални части от посоченото УПИ, а втората
ищца е собственик на 6/10 идеални части от посоченото УПИ. Твърдят, че
описаният подземен гараж се състои от едно единствено помещение, в което никога
не са били обособявани отделни гаражни клетки или отделни паркоместа. Ищците
твърдят, че въпреки това обстоятелство на 16.12.2008г. „А. И.” ООД е
прехвърлило на Адвокатско дружество „Д., П. и Ко”, посредством нотариален акт
за покупко-продажба на недвижими имоти с №192, том ІІІ, рег. №9521, дело №569
от 2008г. шест недвижими имота, а именно: 1.Паркомясто
№7, находящо се в сутерена, на кота-3.02 метра на процесната сграда, с площ от
13.29 кв.м., при граници: стълбище, евакуационен изход, парко място №8, подход
към гаражи, заедно с 4.01 % идеални части от общите части на подземните гаражи
и парко места в сутерена на сградата, равняващи се на 12.27 кв.м., както и с 0.27
% идеални части от стопанските площи, равняващи се на 0.69 кв.м., заедно с 0.27
идеални части от правото на строеж върху описания УПИ; 2.Паркомясто №8, находящо се в
сутерена, на кота-3.02 метра на процесната сграда, с площ от 13.29 кв.м., при
граници: паркомясто №7, двор, стена и подход към гаражи, заедно с 4.01 % идеални
части от общите части на подземните гаражи и паркоместа в сутерена на сградата,
равняващи се на 12.27 кв.м., както и с 0.27 % идеални части от стопанските
площи, равняващи се на 0.69 кв.м., заедно с 0.27 идеални части от правото на
строеж върху описания УПИ; 3.Паркомясто
№9, находящо се в сутерена, на кота-3.02 метра на процесната сграда, с площ от
13.80 кв.м., при граници: стена, двор, паркомясто №10, подход към гаражи,
заедно с 4.17 % идеални части от общите части на подземните гаражи и паркоместа
в сутерена на сградата, равняващи се на 12.74 кв.м., както и с 0.28 % идеални
части от стопанските площи, равняващи се на 0.72 кв.м., заедно с 0.28 идеални
части от правото на строеж върху описания УПИ; 4. Паркомясто №10, находящо се в сутерена, на кота-3.02 метра на
процесната сграда, с площ от 13.80 кв.м., при граници: подход към гаражи, паркомясто
№9, двор, стена, заедно с 4.17 % идеални части от общите части на подземните
гаражи и паркоместа в сутерена на сградата, равняващи се на 12.74 кв.м., както
и с 0.28 % идеални части от стопанските площи, равняващи се на 0.72 кв.м.,
заедно с 0.28 идеални части от правото на строеж върху описания УПИ; 5. Паркомясто №13, находящо се в
сутерена, на кота-3.02 метра на процесната сграда, с площ от 26.59 кв.м., при
граници: бул. „Т.А.”, парко място №14, подход към гаражи и стена, заедно с 8.03
% идеални части от общите части на подземните гаражи и паркоместа в сутерена на
сградата, равняващи се на 24.55 кв.м., както и с 0.54 % идеални части от
стопанските площи, равняващи се на 1.38 кв.м., заедно с 0.54 идеални части от
правото на строеж върху описания УПИ; 6.
Паркомясто №14, находящо се в сутерена, на кота-3.02 метра на процесната
сграда, с площ от 30.48 кв.м., при граници: бул. „Т.А.”, паркомясто №15, подход
към гаражи и паркомясто №13, заедно с 9.21 % идеални части от общите части на подземните
гаражи и паркоместа в сутерена на сградата, равняващи се на 28.14 кв.м., както
и с 0.62 % идеални части от стопанските площи, равняващи се на 1.58 кв.м.,
заедно с 0.62 идеални части от правото на строеж върху описания УПИ. Ищците
считат, че договорът за покупко-продажба на гореописаните паркоместа е нищожен,
поради следните обстоятелства: 1.такива паркоместа не са били обособявани в
подземния гараж; 2.подземният гараж е в идеална съсобственост и не би могло
някой от съсобствениците да продаде реална част от него; 3. не е имало делба на подземния гараж и
идеалните части не са се превърнали в реални дялове; 4. изначално не е било
учредявано право на строеж на отделни паркоместа, а само на един единствен
подземен гараж; 5. паркоместата не са отделни вещи и липсва годен самостоятелен
обект за прехвърляне. Предвид това молят съда да признае за установено, че
сключеният между двамата ответници договор за покупко-продажба на недвижими
имоти, обективиран в нотариален акт №192, том ІІ, рег. №9521, дело №569 от
2008г. е нищожен, поради невъзможен предмет - липсва вещ като обект на правоотношението,
поради това, че паркоместата не се явяват самостоятелни обекти. Молят да бъде
отменен и нотариалния акт, обективиращ договора за покупко-продажба, на
основание чл.537, ал.2 ГПК. Претендират заплащане на направените по делото
разноски.
С молба от 13.10.2011г. ищците
поддържат, че Адвокатско дружество „Д., П. и Ко” е апортирало процесните
паркоместа като непарична вноска в капитала на „Ти Е.П.” АД, поради което се
иска същото да бъде привлечено като ответник по делото наред с останалите
двама. С протоколно определение от 17.04.2012г. предходният докладчик по делото
е конституирал като ответник в процеса „Ти Е.П.” АД. Новоконституираният
ответник по делото е призован по реда на чл. 50, ал.2 от ГПК, като в срока за
писмен отговор не е депозирал такъв.
Ответникът – „А. И.” ООД-в несъстоятелност,
чрез назначения от съда по несъстоятелност синдик, признава предявените искове.
В съдебно заседание синдикът на дружеството поддържа, че както към момента на
прехвърлителната сделка, така и към момента, процесните паркоместа не са имали
характер на самостоятелна вещ, която да бъде годен обект на прехвърлителни
сделки. По същество прави искане съдът да не възлага в тежест на дружеството
разноските в настоящото производство, съгласно чл. 78, ал.2 ГПК.
Ответникът Адвокатско дружество „Д., П.
и Ко”, чрез своя процесуален представител, оспорва предявените искове с
възражението, че липсва основанието „невъзможен предмет” по смисъла на чл. 26,
ал.2 от ЗЗД. Възразява, че в обсъждания нотариален акт всяко паркомясто е
описано и индивидуализирано чрез посочване на поредния му номер,
местоположение, граници и площ. Твърди, че тази индивидуализация е извършена
въз основа на одобрения архитектурен проект. Поддържа, че паркоместата
представляват самостоятелни вещи, годен обект на правото на собственост, като
излага подробни съображения в подкрепа на това свое становище. При условията на
евентуалност, в случай, че съдът приеме, че процесните паркоместа не
съставляват самостоятелни обекти на правото на собственост, то да признае
нищожността, но само по отношение на паркоместата, тъй като тази нищожност не
засяга прехвърлените идеални части от площта на подземния гараж, идеалните
части от стопанските площи, както и идеалните части от правото на строеж върху
УПИ. В тази връзка се позовава на чл. 26, ал.4 от ЗЗД, предвиждаща, че недействителността
на отделните части от договора не влече недействителност на целия договор,
когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно нотариален акт за учредяване
право на строеж срещу задължение за построяване №31, том І, рег. №408, дело №27
от 15.02.2006г., А.В.М. и Г.Д. като съсобственици в квоти: А.В.М. – 4/10
идеални части и Г.Д. – 6/10 идеални части на УПИ, находящ се в град С., СО,
район „В.”, бул. „Т.А.” №144, целият с площ от 1040 кв.м взаимно си учредяват и
си запазват правото на строеж като всеки един от тях заявява, че е съгласен и
приема така отстъпеното му право на строеж, върху описаните по-долу обекти от
предвидената за построяване в същия УПИ една сграда със смесено предназначение
с подземни гаражи, разделена на три функционални зони-търговски център със
самостоятелен вход, административна част със самостоятелен вход и жилищна част
със самостоятелен вход, със застроена площ от 927 кв.м. и с разгърната площ
5 647 кв.м., съгласно разрешение за строеж №794 от 18.10.2005г. на ДАГ при
СО и одобрен инвестиционен проект от 08.12.2005г. на ДАГ при СО, а именно: за А.М. 16/100 идеални части от
подземния гараж в сутерена на сградата, кота-3.02 м с площ от 319.60 кв.м., при
граници: бул. „Т.А.”, абонатна, стълбище, коридор, склад №10, склад №6,
вътрешен двор, рампа към подземния гараж, машинно, стълбище, техническо
помещение, заедно със 100 % идеални части от общите части на подземния гараж,
равняващи се на 317.01 кв.м. и заедно с 6.48% идеални части от останалите
стопански площи от 256.61 кв.м. –общи за цялата сграда; за Г.Д. 24/100 идеални части от
подземния гараж в сутерена на сградата, кота-3.02 м с площ от 319.60
кв.м., при граници: бул. „Т.А.”, абонатна, стълбище, коридор, склад №10, склад
№6, вътрешен двор, рампа към подземния гараж, машинно, стълбище, техническо
помещение, заедно със 100 % идеални части от общите части на подземния гараж,
равняващи се на 317.01 кв.м. и заедно с 6.48% идеални части от останалите
стопански площи от 256.61 кв.м. –общи за цялата сграда. В т. 2 от обсъждания
нотариален акт е посочено, че А.М. и Г.Д. като съсобственици на УПИ учредяват в
полза на „А.И.” ООД правото на строеж върху описания УПИ на една сграда със
смесено предназначение с подземни гаражи, разделена на три функционални
зони-търговски център със самостоятелен вход, административна част със самостоятелен
вход и жилищна част със самостоятелен вход, със застроена площ от 927 кв.м. и с
разгърната площ 5 647 кв.м, без обектите описани в пункт първи от договора
срещу задължението на „А.И.” ООД да построи за всеки един от съсобствениците
учредители на правото на строеж, имотите, описани в пункт първи на договора.
По делото като доказателства са
приложени описаните като приложение в нотариалния акт документи: разрешение за
строеж №794 от 18.10.2005г. на ДАГ при СО, архитектурен проект, одобрен на
08.12.2005г. на СО-ДАГ.
По делото като доказателства са
приложени протокол за определяне на строителна линия и ниво на строежа от
18.04.2006г., както и констативен протокол, издаден от СО-район „В.” от
09.07.2007г., съставен по реда на чл. 181, ал.2 от ЗУТ, съгласно който строежът
„Сграда със смесено предназначение и подземни гаражи с К.К.=18 м.”-УПИ ХІІІ,
кв. 170, м. Западно направление” по плана на гр. С. с административен адрес:
бул. „Т.А.” №144 е изграден в груб строеж. Представен е Акт, обр. 14 от
30.05.2007г., с който е приета конструкцията.
С договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт №192, том ІІІ, рег. №9521, дело
№569/2008г., сключен на 16.12.2008г. „А. И.” ООД продава на Адвокатско
дружество „Д., П. и Ко” следните недвижими имоти, находящи се в сграда със
смесено предназначение с подземни гаражи, изградена в груб строеж, разделена на
три функционални зони-търговски център със самостоятелен вход, административна
част със самостоятелен вход и жилищна част със
самостоятелен вход, съгласно разрешение за строеж №794 от 18.10.2005г.
на ДАГ при СО и одобрен инвестиционен проект от 08.12.2005г. на ДАГ при СО, и
преработка от 13.11.2007г., която сграда е изградена в груб строеж върху УПИ,
находящ се в град С., на бул. „Т.А.” №144, целият с площ от 1040 кв.м., който
имот, съгласно действащия план за регулация, съставлява парцел ХІІІ-30 от кв.
170 по плана на гр. С., местността „Запад направление”, а именно: 1.Паркомясто
№7, находящо се в сутерена, на кота-3.02 метра на процесната сграда, с площ от
13.29 кв.м., при граници: стълбище, евакуационен изход, парко място №8, подход
към гаражи, заедно с 4.01 % идеални части от общите части на подземните гаражи
и парко места в сутерена на сградата, равняващи се на 12.27 кв.м., както и с
0.27 % идеални части от стопанските площи, равняващи се на 0.69 кв.м., заедно с
0.27 идеални части от правото на строеж върху описания УПИ; 2.Паркомясто №8, находящо се в
сутерена, на кота-3.02 метра на процесната сграда, с площ от 13.29 кв.м., при
граници: паркомясто №7, двор, стена и подход към гаражи, заедно с 4.01 %
идеални части от общите части на подземните гаражи и паркоместа в сутерена на
сградата, равняващи се на 12.27 кв.м., както и с 0.27 % идеални части от
стопанските площи, равняващи се на 0.69 кв.м., заедно с 0.27 идеални части от
правото на строеж върху описания УПИ; 3.Паркомясто
№9, находящо се в сутерена, на кота-3.02 метра на процесната сграда, с площ от
13.80 кв.м., при граници: стена, двор, паркомясто №10, подход към гаражи,
заедно с 4.17 % идеални части от общите части на подземните гаражи и паркоместа
в сутерена на сградата, равняващи се на 12.74 кв.м., както и с 0.28 % идеални
части от стопанските площи, равняващи се на 0.72 кв.м., заедно с 0.28 идеални
части от правото на строеж върху описания УПИ; 4. Паркомясто №10, находящо се в сутерена, на кота-3.02 метра на
процесната сграда, с площ от 13.80 кв.м., при граници: подход към гаражи,
паркомясто №9, двор, стена, заедно с 4.17 % идеални части от общите части на
подземните гаражи и паркоместа в сутерена на сградата, равняващи се на 12.74
кв.м., както и с 0.28 % идеални части от стопанските площи, равняващи се на
0.72 кв.м., заедно с 0.28 идеални части от правото на строеж върху описания
УПИ; 5. Паркомясто №13, находящо се
в сутерена, на кота-3.02 метра на процесната сграда, с площ от 26.59 кв.м., при
граници: бул. „Т.А.”, парко място №14, подход към гаражи и стена, заедно с 8.03
% идеални части от общите части на подземните гаражи и паркоместа в сутерена на
сградата, равняващи се на 24.55 кв.м., както и с 0.54 % идеални части от
стопанските площи, равняващи се на 1.38 кв.м., заедно с 0.54 идеални части от
правото на строеж върху описания УПИ; 6.
Паркомясто №14, находящо се в сутерена, на кота-3.02 метра на процесната
сграда, с площ от 30.48 кв.м., при граници: бул. „Т.А.”, паркомясто №15, подход
към гаражи и паркомясто №13, заедно с 9.21 % идеални части от общите части на
подземните гаражи и паркоместа в сутерена на сградата, равняващи се на 28.14
кв.м., както и с 0.62 % идеални части от стопанските площи, равняващи се на
1.58 кв.м., заедно с 0.62 идеални части от правото на строеж върху описания УПИ
за обща продажна цена в размер на 65 000 евро, която цена включва и цената
на покупката за припадащите им се идеални части от правото на строеж върху УПИ,
върху който са построени недвижимите имоти, описани по-горе.
Във връзка с направеното от ищците
оспорване на приложения от ответника Адвокатско дружество „Д., П. и КО” към
писмения отговор /на лист 92 от делото пред СРС/ - Инвестиционен /работен/
проект, част „Архитектурна”, одобрен на 08.12.2005г., както и Инвестиционен
/работен/ проект относно разпределението на кота -3.02 и -3.22-сутерен,
приложен към молба от 27.06.2012г. /на лист 47 -50 от делото пред СГС/, съдът с
определение е открил производство по реда на чл. 193, ал.2 от ГПК, като е
допуснал изслушване на съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото
лице се установява, че при извършената от него проверка в СО-НАГ в техническия
архив се съхранява само приложения от ищците към исковата молба архитектурен
проект във фаза „РП” от 08.12.2005г. и разрешение за строеж, като всички чертежи,
които се съхраняват са идентични с внесените от ищците както с исковата молба,
така и с молба от 02.11.2012г. Съгласно заключението на вещото лице, в
одобрените проекти, приложени от ищците и съхранявани в архива на СО-НАГ, няма
обособяване на паркоместата като самостоятелни обекти и същите не са
индивидуализирани поотделно с граници или квадратури. Вещото лице излага, че в
приложените от ответника проекти, върху чертежа допълнително на ръка е нанесена
номерация на паркоместата, като е вписано, че номерацията е нанесена на
16.04.2007г. от арх. Ц.. Експертът
установява, че при извършената проверка в техническия архив на СО-НАГ върху
оригинала на съхранявания там одобрен чертеж №2/16-„Кота-3.02 и -3.22”: сутерен”
не се установява нанесена номерация на паркоместата.
Други относими към предмета на спора
доказателства не са събрани.
При така очертаната фактическа обстановка, първоинстанционният съд достига до следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 26,
ал.2, предл. първо от ЗЗД:
Ищците поддържат, че сключеният между
ответниците по делото договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
№192, том ІІІ, рег. №9521, дело №569/2008г., сключен на 16.12.2008г., е
нищожен, поради невъзможен предмет, тъй като имотите „паркоместа”, предмет на
договора, не са обособени като самостоятелни обекти, поради което не могат да
бъдат обект на прехвърлителна сделка. Невъзможен предмет на договора е налице,
когато има начална невъзможност за изпълнение, т. е., когато предмет на
договора е обект, който е изключен от гражданския оборот и който в нито един
момент не би могъл да бъде предмет на прехвърлителна сделка, като този порок не
може да бъде саниран. В настоящата хипотеза, обект на прехвърлителната сделка
са шест броя паркоместа. Константна е съдебната практика, че паркомястото
не е самостоятелен обект на правото на
собственост, а представлява необособена и несъмостоятелна реална част от такъв
обект-парцел, сграда или отделен обект в нея, и поради това не може да бъде
предмет на прехвърлителна сделка. С оглед на това настоящият състав приема, че
паркоместата в процесния подземен гараж не биха могли да бъдат обособени като
самостоятелни обекти, поради това в тази част
сключения договор е с изначално невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал.2
от ЗЗД, като в тази част договорът следва да бъде признат за нищожен. Но самият
подземен гараж е самостоятелен обект. Реална част от неподеляемия подземен
гараж не може да бъде прехвърлена, но в атакувания договор е отразено, че се
прехвърлят идеални части от него, което е напълно възможно и допустимо. Правно
възможно е и уговореното между страните, подписали процесния договор за
продажба, че продавачът прехвърля и идеални части от стопанските площи, както и
идеални части от правото на строеж върху УПИ. В тази част договорът е
действителен. Съгласно чл. 26, ал.2 от ЗЗД, нищожни са договорите, които имат
невъзможен предмет, но съгласно ал.4 нищожността на отделните части не влече
нищожност на целия договор, когато сделката би била сключена и без недействителните
части. В настоящия случай, безспорно процесната сделка би била сключена и без
недействителната й част – прехвърляне собствеността върху паркоместата, тъй
като и двете страни имат интерес да бъдат прехвърлени идеални части от
подземния гараж и впоследствие разпределено ползването му.
С оглед изложените съображения за
частична нищожност на атакувания договор по отношение на прехвърлените
паркоместа, неоснователно се явява възражението на ответника Адвокатско
дружество „Д., П. и Ко”, че паркоместата представляват самостоятелни вещи,
годен обект на правото на собственост. Не намира опора в закона твърдението на
ответното дружество, че щом паркоместата са индивидуализирани в нотариалния акт
с номер, граници и площ то това ги прави самостоятелни обекти, годни да бъдат
предмет на прехвърлителна сделка. И на следващо място, по делото, от събраните
в тази връзка писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, а именно архитектурните проекти, представени от ищците, които съдът
кредитира като неоспорени от насрещните страни, съдебно-техническата
експертиза, която съдът възприема, като компетентно изготвена, се установи, че
никъде в техническата документация, която се съхранява в НАГ /ДАГ/-СО, няма
обособени паркоместа като самостоятелни обекти. Представените от ответното
Адвокатско дружество архитектурни проекти, оспорени от ищцовата страна, не
могат да бъдат взети предвид, тъй като върху тях има преработки, които обаче не
са одобрени по надлежния ред, поради това не съставляват годно доказателство.
По отношение на възраженията на ищцовата
страна за неприложимост на конверсията, тъй като конвертирането на продажбата
би означавало заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал.1 , предл. второ
от ЗЗД, а именно: чл. 33, ал.2 от ЗС. Настоящият съдебен състав е сезиран с иск
с правно основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД и дължи произнасяне по него. И в тази
връзка не следва да държи сметка за правните възможност, които страните могат
да упражнят в бъдеще или които са могли да упражнят.
С оглед изложеното, сключеният договор
за покупко-продажба следва да бъде обявен за нищожен само в посочената по-горе
част. В тази част исковата претенция е основателна. А в останалата посочена
по-горе част същият обвързва валидно страните и не следва да бъде прогласяван
за нищожен. В тази част исковата претенция е неоснователна.
По отношение на направеното от ищците
искане по реда на чл. 537, ал.2 от ГПК: Съгласно тълкувателно решение №3 от
29.11.2012г. по т.д. №3/2012г. на ВКС конститутивните нотариални актове не
подлежат на отмяна по реда на посочената разпоредба. В настоящия случай, се
иска точно отмяна на такъв конститутивен нотариален акт. Предвид задължителния
характер на цитираното тълкувателно решение тази претенция се явява
неоснователна.
С оглед изхода на спора на ищците се
дължат разноски от двамата ответници: Адвокатско дружество „Д., П. и Ко” и „Ти Е.П.”
АД, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от исковете, а
именно: в размер на 713лв., като по отношение на възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, то същото, съобразно чл. 7, ал.2, т.4 от
Наредба №1/2004г. е под минималния размер и не следва да се намалява.
Ответникът „А. И.” ООД-в несъстоятелност
не дължи разноски, на основание чл. 78, ал.2 ГПК.
С оглед изхода на спора на ответника
Адвокатско дружество „Д., П. и Ко” се следват разноски, съобразно отхвърлената
част на исковете, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, в размер на 1161лв. –
адвокатско възнаграждение, /намалено от 6 025.50лв. на 1742лв./, на
основание чл. 78, ал.5 от ГПК, поради направено възражение за прекомерност,
съобразено с разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г./. Не се
дължат разноски на този ответник по отношение на предявения иск с правно основание
чл. 26, ал.2, предл. пето от ЗЗД, тъй като преди връчване на препис от искова
молба на ответниците ищците са оттеглили тази претенция.
Мотивиран от изложеното, СГС, І ГО, 19
състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на А.В.М., ЕГН: ********** и Г.Д., ЕГН:**********,
съдебен адрес:***-адв. С.Р. против „А.И.”
ООД-в несъстоятелност, представлявано от синдика адв. Т. ***, офис №* против Адвокатско дружество „Д., П. и Ко”, с адрес за
връчване: гр. С., бул. „Т.А.” №**, ет.*-адв. С. против
„Ти Е.П.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П. Е.” №**, вх.Б, ет.4, ап.13, призовано по реда на чл. 50, ал.2
от ГПК, че сключеният на 16.12.2008г. с нот. акт №*** , т. ІІІ, рег. №9521, нот. дело № 569/08г. на
нотариус Е.П. договор между „А.И.” ООД и Адвокатско дружество „Д., П. и Ко”, Е
НИЩОЖЕН, на основание чл.26, ал.2, предл. първо ЗЗД – поради невъзможен
предмет в следната част, в която „А.И.”
ООД продава на Адвокатско дружество „Д., П. и Ко” 1.Паркомясто №7, находящо се в сутерена, на кота-3.02 метра на
процесната сграда, с площ от 13.29 кв.м., при граници: стълбище, евакуационен
изход, парко място №8, подход към гаражи; 2.Паркомясто
№8, находящо се в сутерена, на кота-3.02 метра на процесната сграда, с площ от
13.29 кв.м., при граници: паркомясто №7, двор, стена и подход към гаражи; 3.Паркомясто №9, находящо се в
сутерена, на кота-3.02 метра на процесната сграда, с площ от 13.80 кв.м., при
граници: стена, двор, паркомясто №10, подход към гаражи; 4. Паркомясто №10, находящо се в сутерена, на кота-3.02 метра на
процесната сграда, с площ от 13.80 кв.м., при граници: подход към гаражи,
паркомясто №9, двор, стена; 5. Паркомясто
№13, находящо се в сутерена, на кота-3.02 метра на процесната сграда, с площ от
26.59 кв.м., при граници: бул. „Т.А.”, парко място №14, подход към гаражи и
стена; 6. Паркомясто №14, находящо
се в сутерена, на кота-3.02 метра на процесната сграда, с площ от 30.48 кв.м.,
при граници: бул. „Т.А.”, паркомясто №15, подход към гаражи и паркомясто №13, като отхвърля иска в останалата част.
ОСЪЖДА
Адвокатско дружество „Д., П. и Ко” и
„Ти Е.П.” АД да заплатят на А.В.М. и Г.Д. сумата от 713лв. /седемстотин и
тринадесет лева/, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
А.В.М. и Г.Д. да заплатят на
Адвокатско дружество „Д., П. и Ко” сумата от 1161лв. /хиляда сто шестдесет и
един лева/, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните, като за ответника „Ти Е.П.”
АД да се изготви и приложи по делото в цялост съобщение по реда на чл. 50, ал.2 ГПК.
СЪДИЯ: