РЕШЕНИЕ
№947
14.12.2018 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково в открито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Ангелина Латунова, като разгледа докладваното от съдия Бодикян адм.дело №870 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.46а от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано по жалба на Ш.Н., гражданка на А., принудително настанена в СДВНЧ – Любимец, лично и в качеството ѝ на майка на непълнолетната Д.Н., гражданка на А., родена на ***г., подадена чрез пълномощник, против Заповед №272з-2080/03.09.2018г. на Началник група „Миграция“ – ОДМВР Хасково, с която му е наложена принудителна административна мярка „принудително настаняване на чужденец в СДВНЧ“.
Жалбоподателката счита заповедта за незаконосъобразна, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Сочи, че както при връчването, така и след това не ѝ била дадена възможност да изясни всички факти и обстоятелства от значение за налагане на мярката, а така също и да се запознае с административната преписка. В тази връзка навежда твърдение за нарушение на чл.34, ал.1 от АПК. Не били взети и възраженията обясненията или възраженията на лицата по смисъла на чл.34, ал.3 и чл.35 от АПК, като последното счита за съществено нарушение на административнопоризводствените правила. Твърди, че в случая не са налице предпоставките на чл.44, ал.6 от ЗЧРБ за налагане на мярката. Излага доводи за липса на преценка на индивидуалните обстоятелства по чл.44, ал.5 от страна на органа, като заявява, че правата на Д.Н. били нарушени, предвид факта, че същата е дете. Предвид последното, предендира нарушение на чл.44, ал.9 от ЗЧРБ, предвиждаща налагане на мярка спрямо непълнолетни само по изключение.
В писмени бележки, процесуалният представител на оспорващата, се допълва, че „жалбоподателките“ не са правили опити да напуснат страната или да се укрият. Развиват се съображения в насока възможност за налагане на по-лека мярка и разглеждане на алтернативни на настоящата, което в случая не било изпълнено.
Ответникът – Началник група „Миграция“ при ОДМВР Хасково, оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения за законосъобразността на атакувания акт излага в писмено становище.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение №7650/31.03.2017г. Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Д.Н., гражданин на А.. Постановеното решение за отказ е било обжалвано пред Административен съд – Хасково, който с Решение №441/12.07.2017г., постановено по адм.д.№470/2017г. отменил атакувания акт на административния орган и върнал преписката на председателя на Държавната агенция за бежанците за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение. Постановеният съдебен акт е бил атакуван от ДАБ пред Върховния административен съд, който с Решение №5586 от 27.04.2018г. по адм.д. №9280/2017г. отменил съдебното решение на Административен съд - Хасково и отхвърлил жалбата на Д.Н. против Решение №7650/31.03.2017г. на председателя на ДАБ.
С Решение №10134/22.05.2017г. Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут и на настоящата жалбоподателка, Ш.Н., гражданка на А.. Постановеното решение за отказ е било обжалвано пред Административен съд – Хасково, който с Решение №555/20.07.2017г., постановено по адм.д.№710/2017г. отхвърли жалбата на Ш.Н.. Съдебния акт е бил атакуван от чужденката пред Върховния административен съд, който с Решение №8132 от 15.06.2018г. по адм.д. №9734/2017г. оставил в сила съдебното решение на Административен съд - Хасково.
С писма № УП 11211 от 23.05.2018г. и № УП 11229 от 09.07.2018г., Държавна агенция за бежанците при МС уведомила Дирекция „Миграция“ – МВР, че, съответно, по отношение на Д.Н. и Ш.Н. следва да се прилагат разпоредбите на Закона за чужденците в Република България, предвид приключили административни производства и постановени съдебни решения.
На 03.09.2018г. до Началник група “Миграция“ към ОДМВР - Хасково от пол. инсп. в група “Миграция“ при ОДМВР - Хасково е било отправено писмено предложение рег. № УРИ 272р-16877, относно налагане на ПАМ – „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ на чужденец и за издаване на заповед за принудително настаняване на чужденец в СДВНЧ при Дирекция „Миграция“ МВР. Сред посочените в предложението лица - чужди граждани е Ш.Н., като лице с отказан статут за международна закрила и без документи за самоличност, придружаваща непълнолетното си дете Д.Н..
Със Заповед №272з-2075/03.09.2018г. на Началник група „Миграция“ – ОДМВР Хасково, на основание чл.41 т.4 от ЗЧРБ е разпоредено да се наложи на Ш.Н., гражданка на А. с ЛНЧ **********, придружаваща непълнолетното си дете Д.Н., принудителна административна мярка (ПАМ) „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“. Заповедта е издадена, при съобразяване с мотивите на Предложение УРИ 272р-16877/03.09.2018г. и поради това, че чуждата гражданка е с отказан бежански и хуманитарен статут с влязло в сила Решение №10134/22.05.2017г. на Председателя на ДАБ, няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през времето на пребиваването си в страната, както и средства, осигуряващи възможност за обратното ѝ завръщане. Допуснато е предварителното изпълнение на заповедта и не е предоставен срок за доброволно напускане по чл.39б ал.4 от ЗЧРБ , поради обстоятелството, че съществува опасност да бъде осуетено и сериозно затруднено изпълнението на ПАМ, както и поради опасност лицето да се укрие или извърши престъпление. Жалбоподателката е запозната с текста на заповедта на разбираем за нея език и същата ѝ е връчена на 03.09.2018г. в присъствието на преводач.
С атакуваната Заповед №272з-2080/03.09.2018г. на Началник група „Миграция“ – ОДМВР Хасково, на основание чл.44 ал.6, ал.9 и ал.10 от ЗЧРБ и чл.10 ал.1 т.1 и т.2 от Наредба №Iз-1201/01.06.2010г. за реда за временно настаняване на чужденци в СДВНЧ и в техните звена и за организацията и дейността им и издадената Заповед №272з-2075/03.09.2018г., както и на основание отказания статут на бежанец, реална опасност от укриване или извършване на нарушение на обществения ред, липсата на достатъчно средства за осигуряване на издръжка и за завръщане в страната си, е наредено принудителното настаняване на жалбоподателката в СДВНЧ, придружаваща детето си Д.Н., за срок до отпадане на пречките за изпълнение на наложената ПАМ „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, но не повече от 3 месеца. На 03.09.2018г. Ш.Н., в присъствието на преводач, е запозната с текста на заповедта, като ѝ е връчен екземпляр от същата срещу подпис.
Видно от приемно - предавателен протокол УРИ 272р-16897/03.09.2018г. жалбоподателката, придружаваща детето си, е настанена фактически в СДВНЧ – Любимец на 03.09.2018г.
По делото е представена Заповед №272з-1660/04.08.2017г., като в т.1 от същата е посочено, че Директорът на ОДМВР – Хасково оправомощава длъжностни лица от дирекцията, които да налагат принудителни административни мерки по чл.39а ал.1 т.2 от ЗЧРБ и да издават заповеди по чл.44 ал.5, ал.6, ал.9 , ал.10 и ал.13 от ЗЧРБ, сред които е и началникът на група „Миграция“ при ОДМВР - Хасково.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
На първо място следва да се изясни въпросът за допустимостта на оспорването на процесната заповед от страна на непълнолетната Д.Н., дъщеря на Ш.Н., предвид изложените за това в твърдения в жалбата.
При издаване на заповедта административният орган е приложил следната формулировка „Да се настани принудително в Специален дом за временно настаняване на чужденци към дирекция „Миграция“ – МВР лицето Ш.Н., гражданка на А.…, придружаваща детето си Д.Н.….. до отпадане на пречките за изпълнение на издадената заповед……“ Предвид последното, следва да се посочи, че атакуваната заповед не засяга пряко и непосредствено правната сфера на непълнолетната Д.Н., тъй като тя не е адресат на акта. Административният акт разпорежда настаняването в СДВНЧ на Ш.Н., която придружава детето си. В тази връзка оспорването на Д.Н. е процесуално недопустимо, тъй като е направено от лице, което не е адресат на акта. Съгласно нормата на чл.44, ал.9 ЗЧРБ, по изключение, при наличието на обстоятелствата по ал. 6, на придружените малолетни или непълнолетни лица се издава заповед за принудително настаняване в специален дом със срок до три месеца. Принудително настаняване не се прилага по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица.
От приложените към делото доказателства не се установява непълнолетното лице да е било настанено в СДВНЧ с нарочна заповед, издадена по реда на визираната по-горе норма. За чужденката ще е налице правен интерес да обжалва заповедта, издадена на основание чл.44, ал.9 ЗЧРБ, на която е адресат. По делото не е представена такава заповед, нито се твърди, че е издадена такава.
С обжалваната заповед не се засягат права и законни интереси на чужденката Д.Н.. Последната, след като се твърди, че е настанена в СДВНЧ незаконосъобразно, би могла да защити правата си по реда на глава петнадесета „Защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията“ от Административнопроцесуалния кодекс, като може да подаде искане по чл.250 АПК за прекратяване на фактически действия по настаняване в СДВНЧ, които не се основават на издаден срещу нея административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 250 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяването на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона.
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на жалба и условие за допустимост на производството, за което съдът следи служебно, поради което в случая жалбата, в частта ѝ с която се оспорва Заповед №272з-2080/03.09.2018г. на Началник група „Миграция“ – ОДМВР Хасково от страна на Д.Н. се явява недопустима. В този смисъл Решение № 4452 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 959/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева.
В случая оспорването на заповедта от страна Ш.Н. е допустимо, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес срещу годен за обжалване административен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44 ал. 1 от ЗЧРБ административен орган, а именно Началник група „Миграция“ при ОДМВР Хасково, оправомощен да налага ПАМ по чл.39а ал.1 т.2 и да издава заповеди по чл.44 ал.6, ал.9 и ал.10 от ЗЧРБ, съгласно Заповед №272з-1660/04.08.2017г. на Директора на ОДМВР – Хасково. Обективирана е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания, мотивирали издаването ѝ. От правна страна заповедта е основана на чл.44 ал.6, ал.8 и ал.10 от ЗЧРБ. От фактическа страна в същата е посочено, че се издава във връзка с ПАМ „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, наложена със Заповед №272з-2075/03.09.2018г., както и отказания статут на бежанец, реална опасност от укриване или извършване на нарушение на обществения ред, липсата на достатъчно средства за осигуряване на издръжка и за завръщане в страната си. С така изложените фактически обстоятелства, административният орган е посочил необходимостта от настаняването в СДВНЧ, каквото е изискването по чл.44 ал.10 от ЗЧРБ.
Предвид горното, оплакването на жалбоподателката за немотивираност на оспорената заповед е неоснователно.
Не се установява при издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Възражението на жалбоподателката за неспазване изискванията на чл.34 ал.1 и ал.3, и чл.35 от АПК е неоснователно. В случая всички факти и обстоятелства, обосновали прилагане на процесната ПАМ са били известни на оспорващата. Последната е била страна в производството по предоставяне на закрила, като е наясно е, че такава ѝ е отказана с влязло в сила решение на ДАБ след осъществен по нейна жалба съдебен контрол на същото. Наред с това, видно от предложение УРИ 272р-16877/03.09.2018г., жалбоподателката е запознат с обстоятелството, че поради отказаната ѝ закрила няма право на подслон в центровете на ДАБ, не е твърдяла да има средства за издръжка като изрично е заявила, че не разполага с документи и средства за обратно връщане, както и че не разполага с жилище. При това положение няма как да се приеме, че са нарушени изискванията на чл.34 ал.1 и ал.3, и чл.35 от АПК, респ. че заповедта е издадена без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая.
Оспорената заповед е съответна и на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.44 ал.6 от ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органите по ал. 1 могат да издадат заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Принудително настаняване се разпорежда и в случаите, когато чужденецът не изпълнява условията на наложените по ал. 5 обезпечителни мерки.
Алинея 8 от същата разпоредба регламентира срока, до който може да продължи настаняването, а именно до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца, както и възможността и условията, при които настаняването може да бъде продължено, и условията, при които лицето се освобождава незабавно.
Съгласно чл.44 ал.10 от ЗЧРБ настаняването на чужденци в специалните домове се извършва въз основа на заповед за принудително настаняване, издадена от компетентния орган по ал. 1, като в заповедта изрично се посочват необходимостта и законовото основание за настаняването, прилага се и копие от заповедта за наложената принудителна административна мярка връщане или експулсиране.
Следователно законовите предпоставки, при които административният орган може да издаде заповед за принудително настаняване в СДВНЧ са наличие на заповед за наложена принудителна административна мярка по чл.39а, ал.1 т.2 и 3 от ЗЧРБ и кумулативното наличие на поне едно от двете обстоятелства – чужденецът да възпрепятства изпълнението на заповедта или да е налице опасност от укриване.
В случая не е спорно, че на жалбоподателката е наложена ПАМ по чл.39а ал.1 т.2 от ЗЧРБ – връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна. Установява се също, че към момента на издаване на оспорената заповед е налице опасност лицето да се укрие, доколкото не разполага с документи за самоличност, няма осигурена издръжка и жилище, което се потвърждава от Предложение УРИ 272р-16877/03.09.2018г. Видно от същото, самата жалбоподателка е заявила, че няма средства за издръжка и жилище. Съществуващите данни за налични финансови средства не могат да обосноват извод, че към момента на издаване на оспорената заповед не са били налице законовите предпоставки за принудителното настаняване на чуждата гражданка в СДВНЧ.
Легално определение на понятието „опасност от укриване“, каквато е налице в случая, е дадено в т.7 от Директива/115/ЕО - наличието в конкретен случай на основания, които са породени от обективни критерии, определени в законодателството, да се смята, че гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, може да се укрие. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ „опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3“ е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Данни в тази насока могат да бъдат обстоятелството, че лицето не може да бъде намерено на обявения от него адрес на пребиваване, наличие на предходни нарушения на обществения ред, на предходни осъждания на лицето, независимо от реабилитацията, не е напуснало страната в рамките на предоставения му срок за доброволно напускане, ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка, притежава подправени документи или няма никакви документи, представило е невярна информация, вече се е укривало, не е спазило забрана за влизане и други.
По правната си природа, принудителното настаняване в СДВНЧ е мярка по обезпечаване на изпълнението на връщане до страна на произход, до страна на транзитно преминаване или до трета страна. С оглед характера и предназначението ѝ, същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Действително в случая целта, която се преследва с настаняването в СДВНЧ е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на ПАМ - връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна. В конкретната хипотеза и с оглед посоченото по-горе, от доказателствата по делото е видно, че оспорващата не е в производство за предоставяне на закрила, като има влязло в сила решение, с което ѝ е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Опасността да се укрие, съществува не само когато лицето има вероятност да бъде извън пределите на страната, но и когато е променило адреса вътре в територията на страната или няма такъв, както се установява, че е в настоящия случай, предвид липсата на доказателства за такъв.
Прилагането на някоя от обезпечителните мерки по чл. 44, ал.5 ЗЧРБ по отношение на оспорващата е невъзможно, тъй като чужденката няма документи за самоличност, липсват доказателства за осигурен адрес и средства за издръжка. Следователно в конкретния случай, с оглед на доказателствата по делото е безспорно, че спрямо Ш.Н. е налице и визираното в чл. 15, §1 Директива 2008/115/ЕО изискване - да не може спрямо лицето да се приложи ефективно друга достатъчна, но по-лека принудителна мярка. Не е налице нарушение на чл. 15, §4 Директива 2008/115/ЕО, която норма установява изрично общото задължение на държавите - членки допуснатото по чл. 15, §1 ограничаване на свободата в рамките на процедурата по принудително извеждане, да бъде само и единствено с оглед на тази специална цел - извеждането, и да бъде пропорционално за постигането на тази цел. Нормата поставя това изискване за да се установи изрично необходимостта от своевременна преценка за наличие на предпоставките на задържането. Видно от съдържанието на обжалваната заповед същата е мотивирана с наложена принудителна административна мярка „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“. Т.е. налице е процедура за връщане по смисъла на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО на чужденец, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 от ЗЧРБ, по смисъла на българския закон.
Предвид изложеното, съдът приема, че обжалваният административен акт съответства на всички изисквания за законосъобразност по смисъла на чл.146 от АПК.
Не са налице основания за отмяната му, поради което подадената срещу него жалба като неоснователна следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо оспорването на Д.Н., гражданка на А. на Заповед №272з-2080/03.09.2018г. на Началник група „Миграция“ – ОДМВР Хасково и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото в тази част.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Ш.Н., гражданка на А., принудително настанен в СДВНЧ – Любимец, против Заповед №272з-2080/03.09.2018г. на Началник група „Миграция“ – ОДМВР Хасково.
Решението
в частта на прекратяване на производството по делото подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по
реда на чл.229 и сл. АПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: