Р Е Ш Е Н И Е
№ 401
гр.Хасково, 15.06.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ХАСКОВО,
в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА
МУТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретаря Светла Иванова и в присъствието на
прокурор Антон Стоянов
от ОП - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) №230 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, против Решение
№30 от 15.02.2022г., постановено по АНД № 1265/2021г. по описа на Районен съд –
Хасково, с което е отменено НП №21-1253-001600/11.06.2021г., издадено от
Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Хасково.
Решението се
обжалва с оплаквания за незаконосъобразност, поради неправилно приложение на
материалния закон. Касаторът твърди, че в случая са налице всички съставомерни
елементи на нарушението по чл.175, ал.3, пр.1 вр. чл.140, ал.1 ат ЗДвП. Излага
съображения за неправилност на направения в решението извод, че липсва виновно
поведение на касационният ответник. Сочи, че последният е управлявал автомобил
със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП като за
ангажиране на отговорността му е без значение дали това обстоятелство му е било
известно или не. Предвид изложеното, се иска отмяна на решението на районния
съд и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено изцяло наказателното
постановление. Претендират се разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Ответникът,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не ангажира становище по
подадената касационна жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за основателна,
поради което предлага решението на районния съд като неправилно да бъде
отменено, а процесното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Административен
съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, е основателна.
С обжалваното
решение Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление №21-1253-001600/11.06.2021г.,
издадено от Началник Сектор към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“, с което
на Г.Л.Д., за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
За да постанови този
резултат, районният съд след констатация, че административно наказателното
производство е проведено при липса на съществени процесуални нарушения е приел, че вмененото
противоправно деяние е несъставомерно, поради липса на субективния му елемент.
В тази връзка е изложил съображения, че липсва виновно поведение на дееца, тъй
като не му е бил известен факта на служебно прекратената регистрация на МПС, което
е било и с регистрационни табели.
Решението е неправилно.
Настоящата инстанция не
споделя извода на районния съд за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
Правилно е прието, че
административнонаказателната процедура е законосъобразно проведена. В НП е направено
достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите
обстоятелства, при които то е извършено, поради което липсва неяснота,
съответно не е засегнато по никакъв начин правото на лицето да организира и
осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между
описанието на нарушението от фактическа страна и нарушената законова
разпоредба, а приложената от административно-наказващия орган санкционна норма
съответства на установеното нарушение.
Неправилен обаче е изводът на районния
съд, че вмененото на касационния ответник нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП
е несъставомерно.
По делото не е спорно
обстоятелството, че на посочените в наказателното постановление дата и място Г.Д. е управлявал лек автомобил
М. С. – Р., рег. № СА****НК,
собственост на трето лице – Н.И. Й. – факт описан в АУАН и НП и доказан с представената
от Сектор „Пътна полиция“ Справка за собственици на превозното средство. Безспорно е и че този лек
автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че
към датата на управлението същото МПС е било със служебна прекратена
регистрация. Няма спор и че прекратяването на регистрацията на описания лек
автомобил е извършено по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП - служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, а и това изрично е
отбелязано в наказателното постановление. Прекратяването на регистрацията в
посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по волята на
административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи
да информират за прекратяването на регистрацията на процесното МПС. Непререгистрирането в
законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението
на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно прекратяване на
регистрацията му. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява
служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация
на същия. На всеки водач на МПС е вменено задължението да управлява по пътищата
само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Това, че регистрационните
табели на автомобила не са били свалени, не освобождава водача от тази му
отговорност. Действително с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2 във вр. с ал. 1
от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава
на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в
случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на
непредпазливост. В настоящия случай незнанието на факта, че управляваният
автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от водача
непредпазливост под формата на небрежност, като същият не е съзнавал и не е
предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл
да го предвиди, след като е управлявал автомобил чужда собственост. По силата
на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член
предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при
наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, лицето следва да носи административно наказателната отговорност по чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Установените по делото факти и анализът на
цитираните законови разпоредби обосновават извод, че Г.Д. е осъществил виновно
вмененото му нарушение. Като водач, той е приел да управлява лек автомобил, на
който не е бил собственик, но е бил длъжен
именно в качеството си на водач да се осведоми от собственика на автомобила или
от лицето, което му го предоставя за управление, дали автомобилът има действаща
регистрация. На практика е следвало да провери предадените му с автомобила
документи и конкретното за случая - свидетелство за регистрация на процесното
МПС, като установи и си изясни данните, вписани относно собствеността на
автомобила. При различие между вписания собственик на МПС и лицето, което му
предоставя автомобила, е следвало да се увери на какво се дължи това
несъответствие. Като не е сторено това, то водачът Г.Д. е проявил небрежност, а
това обосновава и вината му. Независимо, че същият не е бил
собственик на автомобила / няма данни за това по делото/, а само го е управлявал, той е бил
длъжен да знае предвидените в ЗДвП последиците при бездействие да се регистрира
новият собственик. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме
управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се
увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, включително дали
управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически
преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка ГО и
други. Именно в посока на това задължение е и разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за управление
на МПС от съответната категория и контролния талон към него; свидетелство за
регистрация на МПС, което управлява, и за тегленото от него ремарке; документ
за сключена задължителна застраховка ГО на автомобилистите за моторното
превозно средство, което управлява; превозните документи, определени от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; при
напускане на територията на страната - валиден международен сертификат за ГО на
автомобилистите за чужбина /Зелена карта/; документ, отразяващ датата за
извършване на следващия периодичен преглед за проверка на техническата
изправност, удостоверяващ, че МПС, което управлява, и тегленото от него ремарке
се допускат за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Така може
да бъде направен обоснован извод, че в настоящия случай е имало достатъчно
обстоятелства, които е следвало да накарат водача да прояви активност, като
установи дали управляваният процесен автомобил е редовно регистриран.
По изложените съображения обжалваното решение е валидно, допустимо и
постановено при липса на съществени процесуални нарушения, но не съответства на
материалния закон, поради което следва да се отменени и вместо него да се
постанови друго, потвърждаващо наказателното постановление.
Независимо от
този изход на производството, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, направено в подадената касационна жалба, не следва да се
уважава, доколкото по делото не е осъществено процесуално представителство от
юрисконсулт, също така няма данни жалбата до Административен съд Хасково да е
изготвена от юрисконсулт.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №30/15.02.2022г., постановено по АНД №1265/2021г.
по описа на Районен съд Хасково и вместо него, постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №21-1253-001600/ 11.06.2021г., издадено от Началник Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР Хасково, с което на Г.Л.Д., за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.