№ 936
гр. Шумен, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20233630102867 по описа за 2023 година
Предявен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 26,
ал. 2, предложение четвърто от ЗЗД.
Искова молба, от пълномощник на М. С. И., ЕГН : **********, с адрес
за призоваване – гр. София, ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище
и адрес на управление – ***, ***, без посочено правно основание и цена от
404,18 лева.
Ищецът сочи, че между него и свързано лице с ответника – „***“ АД
били сключени договор за паричен заем, за сумата от 500 лева, а с него
договор за предоставяне на поръчителство. Според чл. 4 от договора за
паричен заем, заемателят се задължавал, в срок от три дни да представи едно
от следните обезпечения – две физически лица поръчители, отговарящи на
определени условия; банкова гаранция и одобрено от заемателя дружество
поръчител, което предоставя гаранционни сделки. В тази връзка бил сключен
договора с ответника, на когото ищцата възложила да сключи договор за
поръчителство с първия ответник срещу възнаграждение. Считайки, че
договора за заем е недействителен, в съответствие с чл. 22 ЗПК, поради това,
че уговорките заобикалят разпоредби на ЗПК, като възнаграждението за
поръчителя, не е включено в ГПР, иска да се признае за установено, че
договора за предоставяне на поръчителство, с ответника е нищожен поради
1
липса на основание и разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговори. Считат иска допустими и неоснователен. Твърди
действителност на договора за предоставяне на поръчителство, като оспорва
всички основания за нищожност и недействителност по ЗПК и на двата
договора.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, не се явяват,
не изпращат представители.
Така предявения иск е допустим, разгледан по същество е
неоснователен, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
На 07.02.2023г., ищцата и трето неучастващо в делото лице - „***“ АД,
ЕИК : *********, сключили договор за паричен заем № 4717647, за сумата от
500 лева. Уговорено било връщането , за срок от седем месеца, на 7 вноски, с
падеж на конкретно определени дати, включваща главница и лихва – 81,26
лева и възнаграждение за предоставяне на гаранция от 57,74 лева. Уговорената
лихва била в размер на 40% годишно, при ГПР от 47,51%, и обща дължима
сума по кредита от 568,82 лева/главница и договорна лихва/. В представена
информация от БНБ е посочен договор със същия номер и дата, като
посочения за кредит, но с ответника, като в графа "вид на кредита" е записано
"гаранционни сделки". Договор за поръчителство, по смисъла и във формата
регламентирана в чл. 138, ал. 1 от ЗЗД, между страните по делото, или между
двете дружества/ответника и заемодателя на ищцата/, по делото, не е
представен. Не се спори, че сумата от 57,74 лева, посочена погасителния план,
като възнаграждение за предоставяне на гаранция не е включена, като разход,
при изчисляване ГПР, по договора за паричен заем. Представения погасителен
план има съдържанието посочено в чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Заключението по
ССЕ посочва, че действителния ГПР по договора за кредит е в размер на
797,42 %. Последния, от своя страна предвижда задължение за
заемополучателя /чл. 4/, в три дневен срок да представи обезпечение, едно от
които /т. 3/ - одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя
гаранционни сделки.
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
2
За уважаване на предявения иск, е необходимо да се установи че договор
за поръчителство между страните е нищожен поради липса на основание.
Действителността и недействителността на договорите предполага
съществуването на договор. По настоящото дело не се доказа съществуване на
договор за поръчителство между страните. Искането на ищеца, съдът, да
приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК, във вр. с чл. 190, ал. 2 от ГПК, не
следва да се уважи. Действително ответникът е бил задължен да представи
договор за поръчителство между страните и не го е сторил в указания срок, но
само поради това не може да се приеме, че такъв съществува, още по малко
действителен ли е или не. Това, че разпоредбата на чл. 161 ГПК дава
възможност на съда да приеме за доказани определени факт, не значи, че той е
длъжен да я реализира. В конкретния случай, с оглед всички обстоятелства по
делото – необосновани твърдения на ищеца за съществуване на договор, по
който е страна, но непритежава екземпляр и предвид разпоредбата на чл. 138,
ал. 1 от ЗЗД, не може да се приеме, че съществува договор за поръчителство
между страните, тъй като такъв е невъзможен, поради същността му – няма
договор за поръчителство между длъжник и трето лице. Договор за
поръчителство се сключва между кредитор и лице което отговаря за
изпълнение задължението на длъжник. Между страните е възможно да
съществува някакъв друг договор, във връзка с този заем между ищцата и
заемодателя – договор за поръчка, с който ищцата възлага на ответника да
сключи договор за поръчителство със заемодателя , срещу възнаграждение.
Такъв договор е възможно да е недействителен, но на друго, от основанията
по чл. 26 ЗЗД, не и на заявеното, тъй като основанието му би било да се
извършат определени действия – да се сключи договор за поръчителство.
Отразеното в регистъра на БНБ сочи именно изпълнение на такава поръчка.
Възможния договор за поръчителство – между ответника и ищцовия
кредитор, също не е недействителен на заявеното основание и не само защото
ищцата, не е оборила презумпцията на чл. 26, ал. 2, изр. второ от ЗЗД.
Задължение по договора за кредит съществува, в размер на чистата му
стойност – тоест поръчителства се за действително задължение, дори и при
основателност на всички заявени в исковата молба основания за
недействителност на договора за кредит, по смисъла на ЗПК/чл. 22/. Размера,
липсата или некоректно посочване на ГПР, нищожността на отделни
уговорки, например спомената от чл. 4 от договора за кредит, поради
3
накърняване на добрите нрави, отделни неравноправни клаузи или някое от
основанията за недействителност по ЗПК, не водят до липса на задължение за
връщане на главницата по договора за кредит, поради разпоредбите на чл. 26,
ал. 4 от ЗЗД, чл. 19, ал. 5 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК.
Изложеното налага отхвърляне на предявения иск, като неоснователен,
при който изход на спора, ищцата следва да заплати на ответника сумата от
100 лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с
ал. 8 от ГПК.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. И., ЕГН : **********, с адрес за
призоваване – гр. София, ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и
адрес на управление – ***, ***, иск за прогласяване недействителност на
договор за поръчителство № 4717647, между страните, поради липса на
основание, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. С. И., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – гр.
София, ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – ***, ***, сумата от 100 лева разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му,
пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4