№ 23
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20221001000845 по описа за 2022 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК .
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Бумекс „ ООД срещу Решение № 710 /
13.06.2022год., постановено по т.д.№ 1049/2021год. по описа на СГС , с което е отхвърлен
предявения от „ Бумекс“ ООД срещу „ Икис Лайт „ ООД иск с правно основание чл.26, ал.1 ,
предл.3 от ЗЗД за признаване за нищожно поради накърняване на добрите нрави на неустойчното
съглашение за обезщетяване на вредите от забавата на продавача-изпълнител, обективирано в
чл.18, ал.1 от предварителен договор за продажба на недвижим имот и с което „Бумекс „ ООД е
осъдено да заплати на „ Икис Лайт“ ООД разноски по делото в размер на 1800лева.
В жалбата се сочи като неправилен и немотивиран извода на първоинстанционния съд
,че размерът на неустойката не противоречи на добрите нрави. Отделно от това са твърди ,че съдът
не се е произнесъл по всички направени възражения, а именно че неустойката излиза извън
обезпечителната и обезщетителна функция и че е прекомерна.В тази връзка се поддържа ,че в
конкретния случай срещу заплатена сума от 17 952.05 евро при забавяне в приемането на Акт 16 „
Икис Лайт“ ООД има право на неустойка в същия размер,което води на извод ,че неустойката
излиза от присъщата й обезпечителна и обезщетителна функция и не съответства на целта
определена и от закона. Поддържа се също ,че уговаряне на неустойката ,равна на 100% от
направеното в договора плащане, е основание същата да се счита за уговорена в противоречие на
закона и добрите нрави и в противоречие с принципа на справедливост и създава условия за
неоснователно обогатяване. Твърди се ,че обжалваното решение е постановено в противоречие с
практиката на ВКС и се сочи като неправилен и формирания в него извод ,че неустойката по
предварителния договор се дължи след заплащане на 100% от продажната цена.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново за уважаване на предявения иск и за присъждане на направените по делото
разноски.
В подаден от „ Икис Лайт“ ООД писмен отговор се излагат доводи за неоснователност на
1
въззивната жалба. Анализирайки процесната неустойчна клауза въззиваемата страна поддържа ,че
размерът на неустойката е в рамките на справедливостта и добрите нрави и в рамките на
обичайната търговска практика .Твърди се ,че оплакванията във въззивната жалба са бланкетни ,
тъй като не била посочена конкретна нравствена норма , която се нарушава с неустойчната клауза,
нито какво противоречи на добрите нрави. Поддържа се и се излагат доводи ,че не е налице
разминаване между уговорената неустойка и нормите на справедливостта, както и за това ,че
уговорената неустойка не е несправедлива и не противоречи на добрите нрави.
По изложените съображения се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение и
за присъждане на разноски за въззивното производство,както и възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК
по отношение размера на претендираното адвокатско възнаграждение на противната страна , в
хипотеза на уважаване на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК,
срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от
обжалването, поради което е процесуално допустима.
Пред СГС е предявен иск от „ Бумекс“ ООД срещу „ Икис Лайт“ ООД по чл. 26, ал.1,пр.3 от
ЗЗД с искане да бъде прогласена за нищожна клаузата за неустойка в чл.18 от предварителния
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06.10.2017год. сключен между „ Бумекс „
ЕООД и „ Икис Лайт“ ООД.
В искова молба твърди ,че на 06.10.2017год. между „ Бумекс“ ЕООД /тогава с правна форма
ООД“ /като продавач и „ Икис Лайт“ ООД бил сключен предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, в който било договорено купувача –„ Икис Лайт“ ООД да заплати 20
% от продажната цена на имота, а останалите 90%- до 45 дни след сключване на окончателния
договор след като банката от която получава кредит се увери,че нотариалният акт е вписан в
АВ,няма вписани тежести по имотната партида и ипотеката на банката е първа по ред. В чл.18 от
предварителния договор била уговорено , че при забавяне на ищеца-продавач по предварителния
договор с повече от 30 дни с издаване на Акт 16 при фиксирана дата на същия 01.01.2019год. ще
дължи на купувача неустойка от 10%. Считайки ,че така уговорената неустойка е равна на 100%
от заплатената от купувача част от продажната цена или 17 952.05 евро ,ищецът поддържа ,че
неустойката по предварителния договор излиза извън рамките на присъщата й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. Твърди ,че неустойката би следвало да съответства на
вредите, които купувача реално би претърпял от забавянето в приемането на Акт 16, а в случая
уговорената неустойка надхвърля размера на тези вреди и така също излиза извън
обезпечителната си и обезщетителна функция. Според ищеца неустойката била нищожна поради
накърняване на добрите нрави, тъй като е уговорена в нарушение на принципа на справедливост,
доколкото покрива 100% от заплатената продажна цена и така се превръща и в източник за
неоснователно обогатяване на ответника. Твърди , че неустойката е и недължима ,тъй като не бил
в забава, доколкото бил изпълнил задължението си по договора да построи сградата в посочения в
чл. 4 от договора етап на завършеност до 01.01.2019год.,като издаването на акт 16 било въпрос на
административна процедура,върху която той не можел да влияе.
В писмен отговор „ Икис Лайт“ ООД оспорва иска. Сочи ,че ищецът като продавач е
неизправна страна по договора и че процесната неустойка е дължима и в този смисъл било
налице произнасяне по гр.д.№ 41319/2019год. по описа на СРС и на гр.д.№ 67216/2019год.
Поддържа, че доколкото в тези искови производства не било направено възражение за нищожност
на неустойчната клауза и в тях самият ищец се е позовал на валидността на договора ,то било
недопустимо въпросът за нищожността на неустойчната клауза да се разглежда в друго
производство-настоящото такова.
В допълнителна искова молба ищецът излага доводи за допустимост на предявения иск.
Счита ,че постановените по гр.д.№ 41319/2019год., гр.д.№ 67216/2019год. и гр.д.№ 1861/2019год.
решения са неотносими към действителността на неустойката по чл.18 от Договора от
06.10.2017год.
В допълнителен писмен отговор ответникът отново поддържа доводите си за недопустимост
на образуваното по иска по чл.26 от ЗЗД производство. Сочи ,че по гр.д.№ 67216/2019год. на СРС
„ Бумекс“ ЕООД е осъден да доплати дължимата неустойка, уговорена в процесния договор на
основание същата клауза, чиято нищожност се иска да бъде прогласена в настоящото
производство и не е извършил оспорване на неустойчната клауза , поради което губи правото си да
2
извърши токова по-късно.В тази връзка се позовава на ТР 5/2012год. на ОСГТК на ВКС. Излага и
доразвива аргументите си в подкрепа извършеното от него оспорване на предявения иск, респ.
такива за действителността на процесната неустойчна клауза.
По така предявения иск СГС се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство
решение като го е отхвърлил . Приел е ,че към момента на постановяване на решението предявения
иск е допустим и е изложил доводите си за това , а по съществото на спора е приел ,че при
уговаряне на процесната неустойка страните са се съобразили с правилата на добросъвестността и
че размерът на същата не е несправедлив ,тъй като неустойката се съизмерява с цялата дължима
от насрещната страна цена , а не с авансовата вноска , която е 10 %.
Обжалваното решение е допустимо като постановено по допустим иск по чл.124, ал.1 от
ГПК вр. с чл.26, ал.1 ,пр.3 от ГПК. И към датата на постановяване на първоинстанционното
решение , а и към настоящия момент / което се констатира при направена от съда служебна
справка / представеното по делото Решение 20073586/22.03.2021год. ,постановено по гр.д.№
67216/2019год. по описа на СРС не е влязло в сила .Само в обратната хипотеза /наличие на влязло
в сила решение/ , с оглед на обстоятелството ,че ответник в производството по гр.д. №
67216/2019год. на СРС -ищецът в настоящото производство е релевирал възражения за
нищожност на неустойчната клауза поради противоречието й с добрите нрави и това възражение е
прието за неоснователно, би довело до преклузия относно фактите, представляващи основание за
твърдяната нищожност ,респ. до недопустимост на настоящия иск.
С оглед предмета на гр.дело № 41319/2019год. , горното е относимо и по отношение на него,
доколкото постановеното по делото решение не е влязло в сила.
Обжалваното решение е правилно.
От фактическа страна по делото е установено следното :
На 06.10.2017год. е сключен предварителен договор между „ Билтрейд Груп“ ООД и „
Бумекс“ ООД като продавач –изпълнител и „ Инкс Лайт“ ООД като купувам-възложител, по
силата на който продавач-изпълнителят се е съгласил да построи качествено и в срок и да продаде
на купувача, а купувачът-възложител- да купи и изплати извършеното строителство и право на
собственост върху ателие № 4 със застроена площ от 125.06 кв.м. заедно с 0.0353% идеални части
от общите части на сградата, находящи се в „ Жилищна сграда- апартаменти, офиси, ателиета и
подземни гаражи в гр.София, м.“ Манастирски ливади-запад ,вход А срещу продажна цена с
включено право на строеж и строителство от 179 520.50 евро с включено ДДС. Уговорено е
продажната цена да се заплати на вноски, а именно 1-ва вноска в размер на 10 %,равняваща се на
17 952 евро с ДДС в срок от 3 дни от подписване на договора и 2-ра вноска- в размер на 90%,
равняващи се на 161 568.50 евро , платима след получаване на разрешение за ползване за сградата.
В чл.6 от договора продавачът-изпълнител е поел задължение да построи, довърши и
предаде на купувача-изпълнител недвижимия имот в срок до 01.01.2019год. като се е съгласил
при неспазване на този срок с повече от 30 дни да заплати на купувача –възложител неустойка в
размер на 0.2% на ден, но не повече от 10% от стойността на настоящия договор.
Първата вноска от продажната цена е платена на 09.10.2017год., за което е издадена фактура
№ 17/ 10.10.2017год., а разрешението за ползване на построената сграда е издадено на
10.07.2019год. От него е видно ,че Протокол обр.16 за установяване годността за ползване на
строежа е издаден на 04.07.2019год.
С Решение № 260403/20.11.2020год. ,постановено по т.д.№ 1861/2019год. по описа на СГС е
обявен за окончателен на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, сключения на 06.10.2017год. предварителен
договор при условие , че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението „Исик Лайт“ ООД
заплати остатъка от уговорената продажна цена в размер на 161 568.50 евро. По делото няма данни
посоченото решението да е влязло в сила.
С Решение № 20172745/16.08.2021год.,постановено по т.д.№ 41319/2019год. по описа на
СГС са отхвърлени предявените от „ Бумекс“ ЕООД против „ „ Икис Лайт“ ООД иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 14 692.02лева и иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД за
сумата от 18 200лева . По делото няма данни посоченото решение да е влязло в сила.
С решение № 20073587/22.03.2021год., постановено по гр.дело № 67216/2019год. по описа на
СРС и по предявени от „Икис Лайт“ ООД срещу „ Бумекс „ ЕООД и „ Билтрейд Груп“ ООД
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.79, ал.1,пр.1
3
от ЗЗД вр. с чл.82 от ЗЗД , „ Бумекс „ ЕООД и „ Билдтрейд Груп“ ООД са осъдени солидарно да
заплатят на „ Икис Лайт“ ООД на основание чл.92 от ЗЗД сумата 8 646.49 евро /с левова
равностойност от 16911.00лева/, представляваща неизплатен остатък от неустойка за забавено
изпълнение на задълженията за построяване и въвеждане в експлоатация, съгласно чл.18, ал.1 от
предварителния договор от 06.10.2017год., ведно със законната лихва за периода от депозиране на
исковата молба- 21.11.2019год. до окончателното й изплащане.В мотивите на постановения
съдебен акт съдът е приел ,че уговорената в чл.18, ал.1 от предварителния договор неустойка не
противоречи на морала и добрите нрави.
По делото липсват данни посоченото решение да е влязло в сила, а и това се установява от
извършената от съда служебна справка по движението на гр.дело № 67216/2019год. по описа на
СРС.
От тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.Добрите нрави
са неписани етични правила, приети в обществото, които целят да създадат равнопоставеност,
добросъвестно упражняване на правата и взаимно зачитане на правата на гражданите. Те са
граница, въведена от законодателя при зачитане на договорната свобода съгласно разясненията в
ТР 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.дело 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В същото са определени
критерии за преценка съответствието на уговорена неустойка с добрите нрави: какъв е видът на
неизпълнението, има ли други обезпечения за този вид предвидено неизпълнение, съотношението
между размера на уговорената неустойка и очакваното неизпълнение на задължението за вреди.
Според разясненията в посоченото тълкувателно решение, преценката за това дали при сключване
на договора страните са нарушили добрите нрави, се прави към момента на сключване на договора.
В съдебната практика (решение № 181 от 26.02.2015 г. по т. д. № 4386/2013 г., II ТО на ВКС,
решение № 99 от 08.07.2010 г. по т. д. № 984/2009 Г., Т. К., І Т.О. на ВКС) е разяснено, че преценка
за нищожност, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се извършва към момента на сключване на
клаузата за неустойка като тази преценка се прави за всеки конкретен случай в зависимост от
специфичните за случая факти и обстоятелства, при съобразяване посочените в ТР 1/2009 г. от
15.06.2010 г. критерии. В решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр.д. № 969/2009 г., ІV Г.О. на ВКС е
посочено, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая предмет на спора е действителността на клауза за неустойка за забавено
изпълнение от страна на строителя да построи и предаде в срок до 01.01.2017год. договорения
обект-ателие .Неустойката е уговорена да се дължи от тридесетия ден на забавата , в размер на 0.2
% на ден, но не повече от 10 % от стойността на договора.
Настоящият състав намира, че тази клауза не е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. В случая неустойката е уговорена за забавено изпълнение , което безспорно отговаря на
присъщата й в чл.92, ал.1 от ЗЗД обезпечителна функция, доколкото е предназначена да стимулира
срочното изпълнение на възложените работи – построяване и предаване на купувача- възложител
годен за ползване обект. Сам по себе си размерът на уговорената неустойка също не обуславя
извод за нищожност на тази клауза. При забавено изпълнение на задължението за строителство
мораторната неустойка цели да обезщети кредитора за вредите от забавата, които биха настъпили
от невъзможността да упражнява фактическа власт върху имота през целия период на забавата и да
се разпорежда с него. Поради това неустойка в размер на 10 % от стойността на договора или в
случая 17 952 евро не може да се приеме за уговорена в отклонение от обезщетителната и
санкционната функции на неустойката по чл.92 от ЗЗД и с цел да обогати неоснователно
кредитора. На противен извод не води и факта , че размерът на неустойката е равен на размера на
авансовата вноска, платена по договора. Както се посочи по-горе неустойката ще излезе извън
обичайните нейни функции- обезщетителна и санкционна само ако надвишава очакваните вреди
от евентуалното забавено изпълнение. Тези вреди биха се изразявали в невъзможността да се
ползва обекта за времето на забавата за целите, за които е изграден , съизмерим с евентуалния
пазарен наем и в невъзможността обекта да бъде продаден и да бъде реализиран доход от него,
съизмерим с пазарната му цена. Така определения размер на неустойката страните не е
несправедлив или прекомерен, а е съобразен с вида на вредите, които целят да обезщетят и
отговарящ на санкционната й цел . Гореизложеното, заедно с липсата на други обезпечения за този
вид неизпълнение мотивира становище , че процесната клауза не противоречи на добрите нрави и
4
не е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Неоснователно се твърди във въззивната жалба ,че размерът на неустойката нарушава
принципа на справедливост и създава условия за неоснователно обогатяване като равен на 100% на
заплатената от продавача продажна цена. Както е отбелязал и първоинстанционния съд, това не
отговаря на истината , тъй като продажната цена е в размер на 179 520.50 евро, а уговорената
неустойка е в размер на 17 952 евро. Само по себе си договарянето на неустойчното задължение в
размер , съизмерим с размера на авансовата вноска по договора, не прави неустойката нито
несправедлива , нито прекомерна и съображенията за това на настоящия състав на съда са
изложени по-горе.
Неоснователно е и позоваването от въззивника на Решение № 58/16.06.2020год. по гр.д №
2682/2019год. на ВКС, тъй като то не третира сходна /идентична на процесната проблематика .
Несъстоятелно е и оплакването , че първоинстанционният съд не се е произнесъл по
всички въведени в исковата молба основания за нищожност на процесната клауза . В случая е
предявен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК за прогласяване нищожност на неустойчна клауза при
конкретно посочен порок- противоречието и с добрите нрави и именно по отношение на така
посоченото в исковата молба основание за нищожност е налице произнасяне в диспозитива на
обжалваното в настоящото производство решение. Настоящото производството е извън
хипотезите , при които съдът би дължал служебно произнасяне по валидността на правна сделка
или отделна клауза от нея , поради което са неприложими разрешенията, дадени в Тълкувателно
решение № 1/202о г. от 27.04.2022год. по тълк.дело № 1 /2020год. на ОСГТК на ВКС.
Предвид гореизложеното предявеният иск по чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.26, ал.1 , пр.3 от
ЗЗД е явява неоснователен . До същия извод е достигнал и първоинстанционния съд в обжалваното
в настоящото производство решение, поради което следва да се потвърди.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК в полза на въззиваемото
дружество следва да се присъдят разноски за въззивното производство , каквито се доказват в
размер на 2160 лева с ДДС.
Мотивиран от горното , Апелативен съд –София, ТО, 9-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 13.06.2022год., постановено по т.д.№ 1049/2021год. на СГС
, ТО, 20-ти състав .
ОСЪЖДА „ Бумекс „ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление :
гр.София, ж.к.“ Стрелбище“ бл. 1 Б, вх.“ А“, ет.8 да заплати на „ Икис Лайт“ ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“ България“ № 88 сумата от 2 160
лева , представляваща направени разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл. 280,
ал.1 и ал.2 от ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5