Определение по дело №465/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 116/10.11.2014 година, постановено по гр.дело № 237/2014 г., Момчилградският районен съд е осъдил С. С. А. от с.Т., общ. К. да преустанови неоснователните си действия спрямо недвижим имот "С.", представляваща самостоятелен обект № 2, със самостоятелен вход, състоящ се от търговска зала и склад и общо входно антре, със застроена площ 59,40 кв. м, разположен в средната част на едноетажна масивна сграда-магазин, с пл.сн.№ 214, построена с отстъпено право на строеж в УПИ VІІ, кв.21 по ПУП на с.Т., О. обл.К., целият с площ от 198 кв. м, при граници и съседи на обекта: на етажа – северно от него – самостоятелен обект № 1 – магазин за плод и зеленчук; южно от него самостоятелен обект № 3 – стая за инкасатора /офис/; изток и запад – свободно дворно пространство от УПИ VІІ, кв.21, собственост на М. С. Д. от гр. П., като С. С. А. премахне за своя сметка неправомерно поставения от него ключ на външната врата на входното антре на сградата и осигури постоянен достъп до имота на М. С. Д., на основание чл.109 от ЗС. С решението съдът е осъдил С. С. А. да заплати на М. С. Д. сумата в размер на 2 062 лева, представляващи деловодни разноски.

Въззивното производство е образувано въз основа на жалба, подадена от С. С. А. чрез представителя му по пълномощие, с която първоинстанционното решение се обжалва като неправилно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Развива подробни съображения. Твърди, че в съответствие с разпределената доказателствена тежест, жалбодателят доказал, че е собственик на самостоятелен обект №3 с площ 19.80 кв.м, с отделен вход, както и че е придобил имота с отделен вход/метална врата, която той не е поставял. Предназначението на този вход/врата било да затваря помещението негова собственост. Ищецът от своя страна не доказал, че този обект е част от общите части на сградата, както и че е засегнато правото му на собственост и то в резултат на действията на ответника-жалбодател. Видно от материалите по делото, обектите на страните били самостоятелно обособени с отделни входове и функционирали съобразно предназначението си. Обектът на ответника бил самостоятелно обособен с отделен вход и функционирал съобразно предназначението си. Противоречиво в тази насока съдът от една страна приел, че обектът на ищеца „представлява самостоятелен обект № 2 със самостоятелен вход", а от друга страна - че за този обект липсва вход, който да го обслужва, както и че е в режим на ЕС. Неправилно съдът приел, че входното антре не влиза в квадратурата на стая за инкасатора, като се позовал само на представените нотариални актове, в които антрето граматически било изписано като общо, без да е кредитира изготвената съдебно -техничeска експертиза, която категорично сочела, че входното антре е част от имот, представляващ стая за инкасатора-собственост ответника. Това се потвърждавало и от представените по делото фактури, от съдържанието на които било видно, че ответникът е заплатил различни суми за двете закупени от него помещения. Съдът неправилно приел, че чрез заключената врата на антрето се възпрепятства достъпа до имота на ищеца. Това не било така, тъй като видно от доказателствата по делото, вкл. и изготвената експертиза, обекта на ищеца бил с отделен вход/различен от входа на антрето/, годен да го обслужва. Видно от представените фактури, от съдържанието на нотариалния акт на ответника, както и от техническата експертиза, същият е заплатил стойността на обект входно антре. Ищецът от своя страна не оспорвал правото му на собственост. Единственото спорно обстоятелство, по което е следвало да се произнесе съдът, било това дали ответникът чрез действията си пречи на използването на обекта на ищеца и дали тези пречки са по големи от обикновените. Такива действия не се доказали по делото. Искането за „премахване на неправомерно поставен ключ на външната врата" и за „осигуряване на постоянен достъп" били предмет на друга защита по чл.51 и чл.50 от ЗС, регламентиращ правото на преминаване през съседен имот, но не и искане за защита по чл.109 от ЗС. На това основание изпълнителното деяние "преустановяване" било невъзможно от фактическа и правна страна. След като не приел доводите в тази насока, съдът е постановил неправилен и необоснован акт, подлежащ на отмяна. Предвид изложените доводи, въззивникът моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, вместо което постанови друго, с което предявеният иск по чл.109 от ЗС се отхвърли изцяло като неоснователен. Претендира присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции. В съдебно заседание жалбодателят се представлява от пълномощник, който поддържа въззивната жалба. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът по въззивната жалба М. С. Д. чрез представителя си по пълномощие в съдебно заседание оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба, приема следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжаÙването, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предявен е осъдителен негаторен иск по чл. 109 ЗС за преустановяване на неоснователни действия по отношение на общо входно антре в сграда в режим на етажна собственост.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38/29.10.2008г., том І, нот.дело № 1038/2008 год. на нотариус Григор Григоров, № 459, с район на действие РС - Момчилград, ищецът М. С. Д. закупил от Всестранна кооперация "О." с.Ч., общ.К. следния недвижим имот, находящ се в с.Т., О. обл.К.: сладкарница, представляваща самостоятелен обект № 2 /две/, със самостоятелен вход, състоящ се от търговска зала и склад и общо входно антре, със застроена площ от 59,40 кв. м, разположен в средната част на Едноетажна масивна сграда-Магазин,с пл.сн. № 214, построена с отстъпено право на строеж в УПИ VІІ,кв.21 по ПУП на с.Т., целият с площ от 198 кв. м, при граници и съседи на обекта: на етажа - северно от него - самостоятелен обект № 1 - магазин за плод и зеленчук; южно от него самостоятелен обект № 3 – стая за инкасатора /офис/; изток и запад - свободно дворно пространство от УПИ VІІ,кв.21.

Видно от нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 40/25.01.2013 година,том І, рег.№ 257, дело № 40/2013 год. на нотариус Григор Григоров,№ 459,с район на действие РС-М., ответникът С. С. А. закупил от Всестранна кооперация "О." с.Ч., О. обл.К. следните недвижими имоти: 1. самостоятелен обект № 3, представляващ "Стая за инкасатора – офис",със застроена площ 19,80 кв. м, състоящ се от една стая със самостоятелен вход и общо входно антре, разположен в средната част на Масивна сграда-Магазин,с пл.сн. № 214, построена на основание отстъпено право на строеж в УПИ VІІ,с пл.сн.№ 214 от кв.21 по ПУП на с.Т., при граници на обекта: север -самостоятелен обект № 2 - Сладкарница; юг - самостоятелен обект № 4 - магазин за хранителни стоки; изток и запад - свободно дворно пространство и 2.самостоятелен обект № 4, представляващ "Магазин за хранителни стоки" със застроена площ 79,20 кв. м, състоящ се от търговска зала със самостоятелен вход и общо входно антре и склад със отделен самостоятелен вход, разположен в южната част Масивна сграда - Магазин с пл.сн. № 214, построена на основание отстъпено право на строеж в УПИ VІІ с пл.сн.№ 214 от кв.21 по ПУП на с.Т., при граници на обекта: север - самостоятелен обект № 3 – стая на инкасатора-офис; юг, изток и запад - свободно дворно пространство.

В удостоверение №76/28.10.2013г., издадено от ВК ”О.” с.Ч. се сочи, че общото антре влиза в квадратурата на стаята за инкасатора.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза и от разпита на вещото лице инж.Д.Д. в съдебно заседание се установява, че застроената площ на имота на ищеца е 59.41кв.м, а площта на имота на ответника е 19.80кв. Имотът на ищеца с №214.2 се състои от две помещения,а имотът на ответника с №214.3 се състои от едно помещение и входно антре/№0.1/. Имотът на ищеца има обща граница с имота на ответника в северозападната част, а имотът на ответника има обща граница с имота на ищеца в североизточната част. Съгласно обособяването на двата обекта №2 и №3 са обособени като самостоятелни обекти. Така обособените самостоятелни обекти функционират съобразно предназначението си и имат самостоятелни входове. Описаното входно антре е разположено в северозападната част на имота на ищеца и в югоизточната част на имота на ответника,като застроената част на входното антре е с площ 6.91кв.м и тази застроена площ на входното антре е включена в общата застроена площ на самостоятелен обект №3. Процесното входно антре не е представлявало самостоятелен обект от сградата преди разпродажбата на сградата и същото е било обща част към сградата, служещо за обслужване на процесните помещения - №2, №3 и №4. Има друг самостоятелен вход, който е годен да обслужва имота на ищеца по предназначението му при извършената продажба, обособен като самостоятелен обект №2. Към заключението на вещото лице е представена скица на имота, с обозначениÕ на обектите.

При тези доказателства по делото, предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС е основателен и доказан. Установено е по делото, че страните по иска са собственици на самостоятелни обекти в едноетажна масивна сграда-магазин, с пл.сн. № 214, построена с отстъпено право на строеж в УПИ VІІ,кв.21 по ПУП на с.Т., целият с площ от 198 кв. м, като ищецът е собственик на самостоятелен обект №2 – сладкарница, а ответникът - на самостоятелни обекти №3 - стая за инкасатора-офис и № 4 - магазин за хранителни стоки. Страните, съгласно представените от тях нотариални актове за собственост, се легитимират като собственици освен на описаните в актовете самостоятелни обекти, но и като съсобственици на съответните идеални части от общото входно антре със застроена площ 6.73 кв.метра, обслужващо всеки един от тези обекти. Общата собственост на входното антре се установява включително от заключението на СТЕ, което сочи, че входното антре не е представлявало самостоятелен обект от едноетажна масивна сграда-магазин пл.сн. № 214 преди разпродажбата на сградата от ВК „О.”, а е обслужвало обект „сладкарница”, закупен от ищеца и обект „стая за инкасатор- офис”, закупен от ответника. От тези установени по делото факти следва и извода, че до продажбата на обекта на ищеца през 2008 г., т.к. цялата сграда е принадлежала на един собственик - ВК „О.”, то и етажна собственост не е съществувала. Такава е възникнала с продажбата на обособения самостоятелен обект на ищеца, т.к. отделните обекти в сградата са станали притежание на различни собственици, като за възникване на етажната собственост е без значение обстоятелството, че обектите не са жилищни, а с търговско предназначение. При това положение, съгласно чл.38, ал.2 ЗС, общата част по предназначение по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС, /каквато представлява входното антре при възникване на етажната собственост през 2008 година/, може да бъде обособена за ползване само от някой от етажните собственици по тяхно общо съгласие /към този момент ищецът – нов собственик и кооперацията/. При липсата на такова общо съгласие, ответникът е можел да закупи и е закупил обект № 3 като самостоятелен обект, но представляващ само стая за инкасатора - офис и ид.част от общото входно антре /макар последната - непосочена като такава в НА №40/2013г./. При липсата на постигнато общо съгласие между етажните собственици - ищецът и кооперацията - съгласно чл. 38, ал.2 ЗС, е ирелевантно соченото в удостоверение № 76/28.10.2013г., изд. от ВК „О.” с.Ч. обстоятелство, че площта на общото антре е включена в площта на стаята на инкасатора, закупена от ответника, както и заключението на СТЕ в частта, в която сочи, че входното антре представлява самостоятелен обект ведно със стаята за инкасатора от 10.09.2008 година. Без промяна на предназначението на общото входно антре и преустройство му като част от обект - стая за инкасатора – офис по общо съгласие на етажните собственици, кооперацията е можела да го продаде и го е продала само като обща по предназначението си част от сградата - етажна собственост. Общо съгласие по смисъла на чл. 38, ал.2 ЗС не се твърди да е било постигнато и между страните по иска, след закупуване на самостоятелни обекти № 3 /стая за инкасатора- офис/ и № 4 от ответника. Т.е., входното антре не е с променено предназначение на обща част, осигуряваща входа към самостоятелните обекти на ищеца и на ответника нито след възникване на етажната собственост през 2008 година, нито към датата на промяна на собственика на самостоятелни обекти № 3 и № 4. Отразеното обстоятелство в НА и на ищеца, и на ответника по отношение на закупуването на общо входно антре, не е опровергано от други доказателства по делото, които да установяват промяна в предназначението му на обща част и преустройството му като част от самостоятелен обект № 3, собственост на ответника. Входното антре е било закупено с поставена метална врата и с подмяна на ключа на бравата, установено по делото, ответникът по иска и въззивник в настоящото производство, е извършил неоснователно действие по отношение на ищеца, лишавайки го по този начин от ползването на обща част от сградата, което следва да се преустанови. Без значение в случая е дали ищецът за своя обект разполага със самостоятелен вход, тъй като се касае за съвместното ползване на обща част от сграда - етажна собственост, а общите части при етажната собственост не са самостоятелен обект на права съобразно изложеното по-горе. Ето защо предявеният иск по чл. 109 ЗС е основателен и доказан и следва да се увÓжи.

Първоинстанционният съд е достигнал до същите фактически и правни изводи, поради което постановеното решение следва да се потвърди като правилно.

При този изход на делото, на въззиваемия се следват разноски за тази инстанция в размер на 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие, като същото е определено съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.1, т.4 във вр. с & 2 от Наредба № 1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

Мотивиран от горното, Кърджалийският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 116/10.11.2014 година, постановено по гр.дело № 237/2014 година по описа на Момчилградския районен съд.

ОСЪЖДА С. С. А. от с.Т., общ. К., ЕГН * да заплати на М. С. Д. с постоянен адрес: гр. П., ул. „Г.К. № *, ЕГН * направените разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция в размер на 600 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.