Р Е Ш Е Н И Е
№………./…..10.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти септември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИН
ПЕТРОВ
мл.с. НАСУФ ИСМАЛ
при
секретар Мария Манолова,
като
разгледа докладваното от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 852 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
постъпила въззивна жалба, подадена
от МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Слатина, бул."Ситняково" №23, ет.6,
срещу решение №1090/18.03.19г., постановено по гр.д. №14346/18г. на ВРС, с което
са отхвърлени предявените от ищеца МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК *********, срещу ответника В.М.Р., с адрес ***, искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във
вр. с чл. 430 и сл. от ТЗ във вр. с чл. 99 от ЗЗД, за приемане за установено,
че ответникът дължи на ищеца сума
в общ размер на 10 586,32лв.,
от които 4965,20 лева - главница по Договор за предоставяне на кредит -
Транскарт на физическо лице по сметка № **********/09.12.2004г., и 5621,12 лева
- просрочена лихва, на основание чл. 5 от Договора за предоставяне на кредит –
Транскарт, начислена за периода 16.09.2005г. до 12.05.2010г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда, а именно 13.05.2010г. до окончателното изплащане на сумите, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 3856/15.05.2010
г. по ч.гр.д.№6777/2010г. на Районен съд-гр. Пловдив.
В жалбата въззивникът е навел
твърденията, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът неправилно е
изключил от доказ.материал приложение №1 към договора за цесия, приет по
делото, тъй като последното било неразделна част от него. Счита, че договорът
удостоверява плащането на цената по цесията, същата била потвърдена от цедента
и съобщена на ответника; обявена била и предсрочната изискуемост на вземането. Моли
да бъде отменено решението, като бъдат уважени исковете.
В
срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна В.М.Р., с адрес ***, действащ чрез
адв.И.Т., е постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявени от МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ АД,
ЕИК *********,
против В.М.Р., искове с правно основание чл.415 във вр. с чл.422 ГПК за приемане за установено, че
В.М.Р. дължи на МОСТ ФИНАНС
МЕНИДЖМЪНТ АД, сумата в размер на 4965,20 лева, представляваща главница
по Договор за предоставяне на кредит - Транскарт на физическо лице по сметка №
**********/09.12.2004г., както и сумата от 5621,12 лева, представляваща
просрочена лихва на основание чл. 5 от договора за предоставяне на кредит –
Транскарт, начислена за периода 16.09.2005г. до 12.05.2010г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 13.05.2010г. до окончателното изплащане на сумите, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 3856/15.05.2010 г. по
ч.гр.д.№6777/2010г. на Районен съд-гр. Пловдив.
В исковата молба поддържа, че между ответника и БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД е сключен Договор
за предоставяне на кредит - Транскарт на физическо лице по сметка №
**********/09.12.2004г. при кредитен лимит до 5000лв, като поради неспазени договорки от
него последната е обявила кредита за предсрочно изискуем и по реда на чл.417 ГПК се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и
изпълн.лист по ч.гр.д. №6777/10г. на ПРС. Активната си процесуална легитимация
ищецът обосновава с факта на извършена между БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД и МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ АД цесия от 09.09.2013г., по
силата на която последният е придобил вземането на банката срещу ответника. С
оглед на това и в качеството си на цесионер ищецът предявява настоящият
установителен иск на осн. чл.415, ал.1 ГПК.
В
отговор на исковата молба В.М.Р. оспорва предявения иск като
неоснователен. Оспорва настъпилото правоприемство и извършената цесия. Оспорва
наличието на договорни отношения по посочения договор и твърдението за
настъпила изискуемост на сумите. Възразява за изтекла погас.давност.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на
въззивното производство, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
В настоящия случай за установяване на
легитимацията си като кредитор ищецът МОСТ ФИНАНС
МЕНИДЖМЪНТ АД е посочил и представил договор за прехвърляне на вземания
от 09.09.2013г., ведно с Приложение 1 към него, по силата на който продавачът
БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД му е
прехвърлил вземания към свои длъжници в определен размер, произтичащи от
договори за кредит-транскарт, индивидуализирани в съответното Приложение №1, срещу определено в договора
възнаграждение, сред които и този, сключен с длъжника В.М.Р.. Представено е още и издадено от цедента потвърждение за
прехвърлянето на вземанията. По делото е приложено и отправено от цедента и
цесионера уведомление до длъжника за извършената цесия, връчено съгласно
известие за доставяне на 27.09.13г.
С разпоредбите на чл.417 и чл.418 от ГПК законът създава привилегировано положение по отношение на някои субекти,
давайки им възможност при представяне на някой от документите, посочени в
чл.417 от ГПК, да се снабдят с изпълнително основание и да започнат предварително
принудително изпълнение против длъжника. При оспорване от страна на последния
на вземанията по издадената заповед за изпълнение кредиторът следва да предяви
иск за установяване съществуването на вземанията си и ако не стори това в
определения от закона срок, издадената заповед за изпълнение се обезсилва
(чл.415 от ГПК). Предвид тези основни законови положения обосновано следва да
се приеме, че легитимиран да предяви иска за установяване на вземанията по реда
чл.422, ал.1 от ГПК е кредитор, притежаващ специалното качество по чл.417, т.2
от ГПК, именно с оглед на което е била издадена оспорената от длъжника заповед
за изпълнение и е допуснато нейното незабавно изпълнение. В този смисъл е и
решение №1/01.02.2017г. по т. дело №3228/2015г. на ВКС, с което е прието, че когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на
основание чл. 417, т.2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на
договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение,
цесионерът, който няма качество банка, не е легитимиран да предяви иска за
установяване на вземането по реда чл. 422, ал. 1 ГПК. Посочено е още, че тъй
като производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство и
в него се проверява възникнало ли е изпълнителното основание, когато вземането
произтича от банкова сделка, за която т.4г от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС,
ОСГТК, изисква специално качество на кредитора към момента на подаване на
заявлението, това ограничение за специалното качество на кредитора следва да се
приложи и в исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК, когато заявителят е
цедирал вземането си преди стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение и
издадения изпълнителен лист.
И тъй като в случая нито
се твърди, нито се установява новият кредитор– цесионера МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ
АД, предявил специалния
установителен иск по чл.422 от ГПК, да има
специалното качество банка по чл.417, т.2 от ГПК, съотв. че може да се ползва
от този ред за пряко принудително изпълнение
спрямо длъжника, то обосновано следва да се приеме, същият не притежава активна
легитимация за воденето на този иск. С оглед на това учреденото в хипотезата на
чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК исково
производство се явява недопустимо и като такова подлежи на прекратяване. Обжалваното
решение, постановено по процесуално недопустимия иск по чл.422
от ГПК следва да се
обезсили.
Предвид гореизложеното и в съответствие с разрешенията, дадени в
т.13 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК, следва да се
обезсили и издадената по ч.гр.д. №6777/2010г.
на ПРС заповед за изпълнение / издадения въз основа на нея изпълнителен лист
вече е обезсилен с влязло в сила определение по ч.гр.д.№1273/18г. на ПОС/.
На осн. чл.78, ал.4 ГПК на отв.страна
следва да се присъдят сторените от нея разноски за двете инстанции в размер на
общо 2698,90лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №1090/18.03.2019г.,
постановено по гр.д. № 14346/2018г.
по описа на ВРС, 30-ти състав, на осн. чл.270, ал.3,
предл.1 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА гр. дело №14346/2018г.
по описа на ВРС, 30-ти състав и в.т.д. №852/2019г. по описа на Варненски окръжен
съд, на осн. чл.270, ал.3, предл.1 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение
№3856/15.05.2010г., издадена по ч.гр.д. №6777/2010г. на Районен съд Пловдив, в
полза на кредитора БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София.
ОСЪЖДА МОСТ ФИНАНС
МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Слатина,
бул."Ситняково" №23, ет.6, ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Р., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 2698,90лв, представляваща направени
съдебно-деловодни разноски за две инстанции, на осн. чл.78, ал.4 ГПК.
Решението е постановено при участието на БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, конституирано в
качеството му на трето лице-помагач на страната на ищеца МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ
АД, ЕИК *********, на основание чл.219, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: