МОТИВИ към Присъда № 80/23.04.2019г. по НОХД № 1474/2019г. по
описа на РС-Бургас
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу Д.Д.И. с ЕГН **********,
с който същият е обвинен в това, че на 31.03.2019 г. около 01,55 часа в
гр.Бургас, ж.к. „***”, до
бл.91 в посока бл.95 управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „***” с peг.
№ ***, след употреба на наркотични вещества – „канабис“ /ТНС-25/, представляващо високорисково наркотично вещество
по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/, вр. Приложение № 1, списък № 1
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” към чл.3, т,1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, установено по
надлежния ред с техническо средство за измерване „Дрегер Дръг
Тест 5000“, с фабричен № ARAM 0005 , проба тест № 236/ 31.03.2019г. - престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
Пред съда,
производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при
условията на чл. 371 т.2 НПК подсъдимият И. призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Заяви, че е допуснал
грешка, съжалява за постъпката си и никога няма да я повтори.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания. Счита, че
следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което
да бъде редуцирано по реда на чл. 58а НК, както и
наказание „Глоба“ в размер на 600 лева. Предлага наказанието „Лишаване от
свобода“ да не бъде изтърпявано ефективно, а да се отложи с изпитателен срок от
три години. Счита, че следва да намери приложение и разпоредбата на чл. 343г НК
и подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една година.
Упълномощеният защитник на подсъдимия –
адв. Р.Н. - БАК, също счита, че вината на подзащитния
му е доказана по несъмнен начин, като акцентира, че защитата никога не е
оспорва факта на извършеното престъпление. Изразява несъгласие с предложеното
от прокуратурата наказание, като посочва, че в случая са налице многобройни и
дори изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които налагат
приложение на чл. 55 НК и индивидуализиране на
наказанието „Лишаване от свобода“ в минималния възможен размер от 3 месеца.
Присъединява се към становището за приложимост на чл. 66 НК, както и за
налагане на кумулативно предвиденото наказание „Глоба“, като оставя точния
размер на същата на преценката на съда. По отношение на наказанието „Лишаване
от право да управлява МПС“ счита, че същото следва да е в размер на седем
месеца.
Подсъдимият И. заявява, че се придържа към казаното от
неговия защитник, като в предоставената от съда възможност за последна дума
заявява, че желае минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 , намери за
установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
Д.Д.И. с ЕГН ********** е роден на ***г***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен.
Същият е неосъждан, без данни за криминални прояви. Подсъдимият притежава СУМПС
№ *********, издадено на 18.03.2019г., като до момента на деянието не е бил
санкциониран за нарушения по ЗДвП.
На 31.03.2019г. около 01,55 часа в гр.Бургас, ж.к. „***“, до бл. 91 в поска към
бл. 95 подсъдимият И. управлявал лек автомобил „***“ с
рег. № ***. Заедно с него в автомобила били и неговите приятели – С.Й.(собственик на МПС) и Г.Ж.. По
същото време св. Ц.М., св. Г.Г.и
Ж.К.– полицейски служители към 04 РУ-Бургас били на
работа, като забелязали движещия се лек автомобил и решили да му извършат
проверка. Спрели го в района на бл. 91 в ж.к. „***“.
Установили самоличността на водача в лицето на подсъдимия, както и на да
двамата му спътници. Понеже полицейските служители констатирали, че подсъдимият
И. има външни признаци, отговарящи на тези при употреба на алкохол или
наркотично вещество (разширени зеници, забавена реакция на светлина, видимо
безпокойство), същите поискали съдействие от колегите си от Сектор „ПП“-Бургас за изпробване на водача с техническо средство.
Транспортирали И. до сградата на Сектор „ПП“ – Бургас, където св. Г.Д. – служител в Сектор „ПП“ го тествал с техническо
средство за употреба на алкохол. Пробата била отрицателна. Непосредствено след
това в 02.19 часа св. Д. тествал И. с техническо средство за измерване „Дрегер Дръг Тест 5000“, с фабричен № ARAM 0005, проба тест № 236/
31.03.2019г., което отчело наличие на наркотични вещества у водача, а именно –
„канабис“ /ТНС-25/. Св. Д. издал на
подсъдимия талон за медицинско изследване с № 0000875, в който било указано, че
ако И. оспорва резултатът от техническото средство има възможност да се яви в
МБАЛ-Бургас за даване на кръвна проба. Подс. И.
получил талона, като собственоръчно написал в него, че приема показанието на
техническото средство. Самото техническо средство „Дрегер Дръг
Тест 5000“, с фабричен № ARAM 0005 било годно и калибрирано.
На подс. И. бил съставен АУАН с бланков № 071529/31.03.2019г.
за шофиране след употреба на наркотични вещества, като с акта му били иззето
свидетелството за управление на МПС и контролния талон. Подсъдимият подписал
акта като изрично посочил, че няма възражения по констатациите в него.
За случая било образувано бързо производство № 3292
ЗМ-195/2019г. по описа на 04 РУ на МВР-гр.Бургас, в
хода на което подсъдимият И. бил привлечен в качеството на обвиняем за
извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 НК. Разпитан в
присъствието на упълномощен защитник, И. заявил, че признава вината си и
съжалява за случилото се.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от направеното от подсъдимия И. самопризнание, което се
подкрепя от събраните по досъдебното производство доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите Ц.М. (л.29 от ДП); Г.Д. (л. 30 от ДП); Г.Г.(л.31 от ДП) и от обясненията на подсъдимия Д.И. (л.19
гръб от съдебното производство).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л.12 от
съдебното производство); справка за водач/нарушител (л.8 от ДП); АУАН с бл. №
071529/31.03.2019г. (л.9 от ДП); Заповед за определяне на технически средства
за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества (л.10 от ДП);
разпечатка от проба тест № 236/31.03.2019г. (л.11 от ДП); протокол за
запознаване на служители от Сектор „ПП“ с методически указания за работа с
техническо средство (л.12-14 от ДП), протокол за сервизна проверка на техническо
средство (л. 15 от ДП), талон за медицинско изследване № 0000875 (л.16 от ДП); протокол
за извършена проверка за употреба на наркотични вещества (л.17 от ДП); протокол
за доброволно предаване (л.18 от ДП);протокол за доброволно предаване (л.19 от
ДП); разписка (л.20 от ДП); протокол за приемане на ВД (л.8 от съдебното
производство).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК,
като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия И. се подкрепят от
гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на производството, с
оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на привлеченото
към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
първоинстанционният съд не осъществи подробен анализ
на доказателствата. В случая доколкото всички доказателствени материали са
еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343б, ал.3 НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна
страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на
МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия по привеждане на автомобила в
движение и придвижването му в пространството в гр.Бургас, ж.к.
„***”, до бл.91 в посока
бл.95 - представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка
съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., според които понятието
"управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира
в покой или в движение.
На следващо място от обективна
страна, няма спор, че лекият автомобил марка „***” с peг. № ***, който подсъдимият е управлявал е „моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на ЗДвП,
доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно
средство.
На последно място, за да бъде
престъпно поведението на подсъдимия, законът изисква управлението на МПС да се
осъществява, след като същият е употребил наркотични вещества или техни
аналози. В конкретния случай и този признак от обективна страна е налице,
доколкото, видно от приложените доказателствени материали – след направен тест
с годно и калибрирано техническо средство „Дрегер Дръг
Тест 5000“, с фабричен № ARAM 0005, проба тест № 236/ 31.03.2019г. безспорно се установява, че подсъдимият е бил
употребил един вид наркотично вещество, а именно – „канабис“ /ТНС-25/, представляващо високорисково наркотично вещество
по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2 от Закон за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр. Приложение № 1,
списък № 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина” към чл.3, т,1 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Фактът на употреба на наркотичното вещество „канабис“ не се оспорва от подсъдимия,
който го потвърждава както в хода на досъдебното производство, така и пред
настоящия състав, поради което съдът счита за ненужно да излага допълнителни
мотиви в тази насока.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл.
11, ал.2 НК, доколкото подсъдимият И. е съзнавал общественопасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната
страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че е употребил наркотично
вещество - „канабис“, както и че с
действията си същият привежда в движение лекия автомобил и го предвижва в
пространството, но въпреки това - от волева страна подсъдимият е искал да
управлява МПС-то и то след като е употребил наркотично вещество.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от една до три години и „Глоба“ от петстотин до хиляда и петстотин лева, а
съгласно чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал.3, вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК и наказание „Лишаване от
право да управлява МПС”. Въпреки че за
престъплението по чл. 343б, ал.3 НК е предвидено наказание „Лишаване от
свобода” за срок до три години, с оглед забраната по чл. 78а,
ал. 7 НК, влязла в сила на 08.07.2017г. - неприложим се явява институтът на
освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а
НК.
В случая съдът намира, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като и
най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление е
несъразмерно тежко, поради което при определяне на наказанието приложение
следва да намери правилното на чл. 55, ал.1, т.1 и чл. 55, ал.2 НК. Това е така, доколкото в полза на
подсъдимия следва да се отчете фактът, че същият е в млада възраст (като към
датата на инкриминираното деяние е бил на границата на пълнолетието), както и
че към датата на извършване на престъплението същият е бил с чисто съдебно минало, без каквито и да е данни за извършени до момента
противоправни прояви. На следващо място подс. И. изразява искрено съжаление и
разкаяние за постъпката си и е оказал пълно съдействие на разследващите. Не
може да се подмине обстоятелството, че в случая е налице употреба на само едно
наркотично вещество и то от т.нар. „леки“ наркотици, както и че управлението на
МПС е било извършено по време, когато по улиците ноторно
има намален трафик. Всичко това кара съдът да приеме, че подсъдимият е лице с
ниска степен на общественаопасност, като настоящето деяние е инцидентна проява
в живота му, както и че същият е осъзнал стореното и искрено се разкайва за
него. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се констатираха.
В случая санкционната част на нормата на
чл. 343б, ал.3 НК предвижда наказание с минимум от една година лишаване от
свобода, поради което и на основание чл. 55, ал.1, т. 1 НК съдът следва да
определи наказание под този минимум. С оглед всичко казано по-горе, съдът
счита, че конкретният размер на наказанието следва да бъде четири месеца „Лишаване
от свобода“ – т.е. близък до минималния възможен от три месеца, под който
размер съгласно чл. 39, ал.1 НК съдът не може да слезе. Наред с това, съдът
счита, че на подсъдимия следва да се наложи и кумулативно предвиденото
наказание „Глоба”, като ръководен отново от принципите на чл. 55, ал.2 вр. с чл. 55, ал.1, т. 1 НК,
съдът счита, че конкретния й размер следва да бъде определен на 300 лева.
Съдът счита, че така индивидуализираното
наказание в пълнота би могло да постигне целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на И. и
наред с това ще му въздейства предупредително и възпиращо. Освен всичко
горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото.
Настоящият състав счита, че за постигане
на горните цели и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е необходимо
наложеното наказание да се изтърпи ефективно, доколкото настоящето деяние се
явява изолиран случай в живота на подсъдимия. Налице са и останалите
предпоставки по чл. 66, ал.1 НК, доколкото към момента на извършване на
деянието подс. И. не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер, а срокът на наложеното наказание е до три години лишаване от
свобода, поради което и съдът счита, че изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода, следва да бъде отложено за срок от три години, считано от
влизане в сила на настоящата присъда.
Съдът
отчита, че настоящето производство протече по реда на Глава 27 НПК (чл. 372,
ал.4, вр. с чл. 371, т. 2 НПК), поради което при
определяне на наказанието, принципно, приложение би следвало да намери
правилото на чл. 58а НК вр. с чл. 373, ал.2 НПК.
Доколкото обаче, съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал.4 НК, когато едновременно са налице условията по чл. 58а, ал.1-3 НК и тези по чл. 55 НК, съдът следва да приложи само
чл. 55 НК, когато той е по-благоприятен за дееца (както
е в случая), съдът определи наказанието именно по този ред.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал.3, вр. с чл.
37, ал.1, т.7 от НК – когато признае подсъдимия за
виновен, съдът във всички случаи следва да му наложи и наказание „Лишаване от
право”. При определяне на конкретния срок, през който подсъдимият следва да
бъде лишен от това право, съдът отчита от една страна, че до настоящия момент
подсъдимият не е бил санкциониран за други нарушения по ЗДвП. От друга страна,
съдът отчита, че управлението на МПС след употреба на наркотични вещества,
потенциално застрашава живота и здравето на всички участници в движението,
както и че към датата на инкриминираното деяние, подсъдимият е бил „нов водач“
по смисъла на §1, т.25а от ЗДвП, към когото законодателят е предвидил завишени
изисквания за спазване на правилата за движение (израз на това е и по-малкия
брой контролни точки, който се дава на новия водач, съгласно чл. 2, ал.2 от Наредба № Із-2539/23.03.2018г.). Всичко това кара
съдът да приеме, че времето, през което подсъдимия следва да се лиши от
възможността да управлява МПС следва да е в размер на една година, който срок по
мнение на настоящия състав се явява съразмерен на обществената опасност на
извършеното и извършителя.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал.2 НПК вр. с чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери
подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В
настоящия случай, обвиняемият следва да бъде осъден да заплати в полза на
РС-Бургас 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Други разноски в
хода на производството няма сторени.
По
веществените доказателства:
По делото има приложено веществено доказателство - касета
от техническо средство, което поради характеристиките си и на основание чл.
111, ал.1 НПК, следва да остане приложено по делото в
срока на съхранение на същото, след което да бъде унищожено с него съгласно
правилата на ПАС.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са
изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.