РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Бургас , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова
Диамандиева
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20212000500221 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Община С.,
чрез пълномощника адв. П.Д., против решение № 6 от 19.01.2021г.,
поправено с решение № 260224 от 23.03.2021г. по гр.д.№ 2089/2014г. на
Бургаския окръжен съд, с което на основание чл.409, ал.1 ГПК, е постановено
издаването на дубликат на изпълнителен лист от 16.11.2015г., издаден по
делото въз основа на влязлото в сила съдебно решение № 134 от 14.04.2015г.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост.
Според въззивника, не е доказана липсата на първоначално издадения
изпълнителен лист, както и същият да е бил изгубен и да не е било
образувано изпълнително дело. Поддържа се възражението за настъпила
погасителна давност по отношение на подлежащото на изпълнение вземане,
поради което изпълнителен лист не следва да бъде издаден. Досежно
представеното по делото споразумение между страните е заявено, че същото
не следва да се счита за признание на задължението, тъй като е подписано от
1
кмета на Община С., но не е одобрено от Общинския съвет. Освен това се
сочи, че първоначалният изпълнителен лист не е получен от правоимащия, не
е бил в негово държане и затова не е бил изгубен, а свидетелските показания
въззивникът намира за заинтересовани, тъй като при изгубен изпълнителен
лист е налице небрежност при съхранението му. Направено е искане за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което молбата за
издаване на дубликат на изпълнителен лист да бъде отхвърлена.
Подаден е отговор от ищеца „***“ ЕООД, с.П,*** област, с който
въззивната жалба е оспорена като неоснователна и е изразено становище за
правилност на атакуваното решение, като обосновано и законосъобразно.
Посочено е, че към момента на подаване на молбата за издаване на дубликат
на изпълнителния лист, погасителната давност не е била изтекла. Освен това,
с подписаното от кмета споразумение за разсрочване на паричните
задължения, Община С. е признала съществуването на дълга и е започнала да
тече нова погасителна давност. За сключване на въпросното споразумение за
задължение, произтичащо от съдебно решение, не е необходимо решение на
общинския съвет. По доводът на въззивника за неполучен изпълнителен лист
от правоимащия, е заявено, че пълномощникът на страната се явява
правоимащ да осъществи това действие, а проявената от някого небрежност е
без правно значение за настоящото производство. Претендира се отхвърляне
на въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против
подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, след съвкупната преценка на наведените от
страните доводи, събраните по делото доказателствата и с оглед
предвиденото в закона, съдът намира следното:
С обжалваното решение е уважено искането на „***“ ЕООД, с.П,***
област, по чл.409, ал.1 ГПК за издаване на дубликат от изпълнителен лист от
16.11.2015г., издаден въз основа на влязло в сила решение № 134 от
14.04.2015г. по гр.д.№ 2098/2014г. на Окръжен съд-Бургас. За да постанови
този резултат, решаващият съд е приел, че молителят е изгубил държането на
издадения по делото изпълнителен лист от 16.11.2015г., не е установено
наличието на образувано изпълнително производство или предявяване на
2
издадения изпълнителен лист на финансовия орган на ответната община
съгласно чл.519 – 520 ГПК, неоснователно е правопогасяващото възражение
на общината за изтекла погасителна давност на присъдените парични
вземания, поради което са налице условията на чл.409, ал.1 ГПК за издаване
но дубликат от изгубения изпълнителен лист.
Така постановеното решение, преценено служебно по чл.269 ГПК, е
валидно и допустимо, като произнесено от законен състав на компетентния
съд в надлежно развило се исково производство по редовно предявена и
допустима претенция.
По правилността на решението:
Безспорно е от фактическа страна, че с решение № 134 от 14.04.2015г. по
гр.д. № 2098/2014г. на Бургаския окръжен съд община С. е осъдена да заплати
на „***“ ЕООД сумата от 50 000 лв., представляваща неоснователно
обогатяване като получена без правно основание, в едно с мораторна лихва в
размер на 900 лв. за времето от 29.08.2014г. до датата на иска 26.11.2014 г. и
законна лихва върху главницата от датата на иска, както и сумата от 3 000 лв.
разноски по делото. Решението е влязло в сила на 17.10.2015г.
По молба на адв. Е.М., подадена на 12.11.2015г., въз основа на влязлото в
сила съдебно решение, съдът е издал изпълнителен лист на 16.11.2015г., в
какъвто смисъл е отбелязването от съдебен деловодител върху решението.
Отразено е и получаването на изпълнителния лист на 17.11.2015г. от В.Б.,
сътрудник на адв. М., надлежно упълномощена. На 20.12.2017г., между
община С. и „***“ ЕООД е сключено споразумение за разсрочване на
парични задължения № 455, подписано от кмета и главния счетоводител за
общината и от управителя на дружеството, в което е посочено, че общината
има задължения към „***“ ЕООД, изброени в три пункта, като по т.3 е
описано паричното задължение, съгласно горецитираното решение № 134 от
14.04.2015г. на БОС. Споразумелите си страни са се договорили дължимите
суми да бъдат изплатени еднократно или на части по сметката на дружеството
при краен срок за погасяване до 31.12.2018г. Видно от авизо-преводно
нареждане от 01.03.2018г., община С. е превела на дружеството сумата от 5
000 лв., при посочено основание „плащане по споразумение 455/20.12.17“, без
да е уточнено кое от визираните в три пункта задължение се погасява.
3
Не се спори и по ноторно известното обстоятелство за кончината на адв. Е.
М. през 2018г.
Пред първата инстанция е разпитана свидетелката М. Д., адвокат, работила
в една кантора с адв. М. до неговата смърт и съхраняваща общият им архив в
офиса на ул. „*** в гр. Б.. От показанията и се установява, че през
м.септември /2020г./ управителят на ищцовото дружество посетил кантората с
молба да намери оригинала на изпълнителния лист по делото, водено през
2014г. Д. открила папката по делото, в която бил приложен документ за
заплатена от сътрудник Т.Ч. такса за издаване на изпълнителен лист, както и
копие от издадения изпълнителен лист. В списъка на изпълнителните дела на
адв. М. не е открито изпълнително дело по процесното вземане. Обичайно
практиката на адвоката била, когато изпълнителен лист се издава срещу
община, да не се образува изпълнително дело, а изпълнителният лист
директно да се представи в счетоводството на съответната община за
изплащане. В архива не била открита и такава молба, искане или заявление
до община С..
При така установените по делото фактически обстоятелства, разглежданият
спор касае правните изводи за това, дали горните факти покриват
фактическия състав по чл.409, ал.1 ГПК.
Съгласно посочената разпоредба, ако първообразният изпълнителен лист
бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на
молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден
първообразът. Длъжникът може да противопостави освен липсата на
условията по ал.1 и възражения за погасяване на дълга въз основа на
обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му /ал. 3/.
Предмет на производството по чл.409 ГПК е съществуването на
изпълняемо материално право, по отношение на което се иска издаването на
дубликат от изпълнителен лист. При уважаване на молбата, изцяло или
отчасти, решението се ползва със сила на присъдено нещо относно
съществуването или не на изпълняемото право към релевантния за това
момент /чл. 149, ал. 2 ГПК/. При отхвърляне на молбата е налице
установяване със сила на присъдено нещо погасяването на изпълняемото
право, поради настъпили след издаване на изпълнителното основание
4
обстоятелства.
В случая, издаването на изпълнителен лист от 16.11.2015г. по влязлото в
сила решение по гр.д. № 2098/2014г. на БОС и получаването му на
17.11.2015г. от пълномощник на „***“ ЕООД /упълномощен сътрудник на
адв. М., пълномощник на дружеството с предоставени права по чл.34 ГПК,
включващи преупълномощаване/, са установени по делото, предвид
отбелязването върху решението от съдебен деловодител и разписката за
получаване от пълномощника В. Б., ангажираща правоимащата страна.
Фактът на изгубване или унищожаване по смисъла на чл.409, ал.1 ГПК,
представлява факт на липса на държане на документа от молителя и поради
това е достатъчно само излагане на твърдение за настъпването му, водещо до
невъзможност за реализиране на произтичащите от изпълнителния лист
права. Константна е съдебната практиката, че тъй като твърдението за
изгубване на изпълнителния лист е твърдение за отрицателен факт, той се
доказва с други положителни факти. След като по делото е установено
издаването и получаването на изпълнителния лист, както и липсата на
образувано изпълнително дело по този лист в продължение на повече от пет
години /общината не твърди положителния факт на провеждено срещу нея
изпълнително производство/, като междувременно адвокатът-пълномощник
на взискателя е починал и в архива му документът не е намерен, се налага
изводът за доказаност на твърдението на молителя, че първооброзният
изпълнителен лист, издаден по делото, не е във фактическата власт на
молителя-взискател, тъй като е бил изгубен. Следва да се отбележи, че
община С. не установява и положителния факт на предявяване на
изпълнителния лист пред финансовите органи на общината.
Липсва възражение от страна на ответната община за извършено частично
или цялостно плащане на установеното по съдебен ред процесно парично
задължение към „***“ ЕООД. В тази насока, в отговора на молбата по чл. 409,
ал.1 ГПК е заявено, че плащането по представеното бордеро не касае
вземането по издадения първоначален изпълнителен лист.
Основен довод, изтъкнат във въззивната жалба, е поддържаното направено
пред първата инстанция възражение за настъпила погасителна давност по
отношение на подлежащото на изпълнение вземане, предмет на изгубения
5
изпълнителен лист. В отговора на община С. по искането за издаване на
дубликат е заявено, че постановеното съдебно решение по делото е от месец
април 2015 г. и към момента на подаване на молбата по чл.409 ГПК са
изминали повече от 5 години от постановяването му, т.е. изтекла е общата
погасителна давност по чл.110 ЗЗД.
Горното възражение е неоснователно. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД, давността
почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В хипотезата на
съдебно признато парично вземане, същото става изискуемо от датата на
влизане в сила на съдебното решение. В разглеждания случай решение № 134
от 14.04.2015г. по гр.д. № 2098/2014г. на БОС е влязло в сила на 17.10.2015г.
Молбата за издаване на дубликат е подадена на 17.09.2020г., т. е преди
изтичане на петгодишния давностен срок. Още повече, че в споразумението
за разсрочване на парични задължения № 455/ 20.12.2017г. община С.
изрично е признала, че има процесното задължение към „***“ ЕООД, което
води до прекъсване на давността и начало на нова петгодишна давност /чл.
116, б. а“ и чл.117 ЗЗД/. Признанието е валидно при положения подпис от
кмета, като представляващ общината, без да е необходимо решение на
общинския съвет, с оглед липсата на хипотезите по чл.21 ЗМСМА.
При изложените съображения, молбата на „***“ ЕООД по чл.409, ал.1 ГПК
за издаване на дубликат на изпълнителен лист е основателна и подлежи на
уважаване.
Постановеното в горния смисъл първоинстанционно решение е правилно,
като обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6 от 19.01.2021 г., поправено с решение №
260224 от 23.03.2021г., постановени по гр. д. № 2098/2014г. на Бургаския
окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7