№ 100
гр. Благоевград, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Търговско дело №
20211200900090 по описа за 2021 година
„Банка ДСК“ АД е предявила против СП. Д. Н. искове с правно
с основание чл. 430, ал.1 от ТЗ за главница в размер на 36 936, 44лв., с
основание чл. 430, ал.2 от ТЗ за възваградителна лихва в размер на
3 577, 01лв., за санкционна лихва в размер на 518, 12лв. и за законна
лихва върху главницата с правно основане чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът сочи, че между него и ответника е сключен договор за
кредит за текущо потребление на 26.11.2014 г. с предмет сумата от 65
000 лева. Сочи се, че в същия е уговорено погасяването да бъде за
срок от 120 месеца, считано от усвояването, като усвояването е
направено еднократно с превод по разплащателната сметка открита на
името на кредитополучателя. Твърди се, че погасяването се извършва
от същата разплащателна сметка, а отчитането на кредита се извършва
по кредитна сметка № 11/22266822. Според ищеца кредитът е усвоен
изцяло на 27.11.2014 г., а уговорената падежна дата за издължаване на
месечните вноски е 15-то число на месеца.
Сочи се в исковата молба, че според клаузите на договора,
кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в
1
размер на 9,5 % годишно, формиран от стойността на шестмесечния
Sofibor/Euribor, към който се прибавя надбавка от 8,149 % при
условията на преференция - договор за ползване на пакет „Частно
банкиране на Банка ДСК АД“. Ищецът поддържа, че ГПР, съгласно
договора е 10,56 %, който може да бъде променян при предпоставките
по Общите условия (ОУ). Съгласно договора за кредит, при забава на
плащанията към възнаградителната лихва се начислява надбавка в
размер на 10% , която не се прилага в случай, че дължимата месечна
вноска бъде погасена до седмия ден след падежната дата.
Сочи се, че на 26.11.2014 г. е сключен и договор за залог на
вземането в Банка ДСК за обезпечаване на договора за кредит със СП.
Д. Н..
Твърди се, че към договора е изготвен и погасителен план със
заложена в същия първа месечна погасителна вноска, дължима на
15.12.2014 г., като към датата на депозиране на исковата молба са
останали непогасени 15 месечни вноски, като първата - от 15.11.2014
г., е погасена частично, а останалите до последната дължима на
15.06.2021 г. са дължими изцяло.
Ищецът твърди, че към 17.06.2021г. дългът на ответника към
банката се формира от следните суми: главница в размер на 36 936, 44
лева; възнаградителна лихва в размер на 3 577, 01 лева, дължима
върху начислената незаплатена главница за периода от 16.04.2020 г.
до 16.06.2021 г. и 518,12 лева санкционна лихва за периода от
16.04.2020 до 16.06.2021 г. – по т. 19 от ОУ по договора.
Ищецът заявява в исковата молба, че със същата прави изявление
за предсрочна изискуемост на целия кредит, поради обстоятелството,
че не са платени три последователни погасителни вноски, което
изпълва условията на чл. 19, т.2 от ОУ към договора.
В ДИМ заявява, че ответникът е роден на 04.05.1992 г. и
посочената в исковата молба негова рождена дата е грешна. Заявява,
2
че длъжникът по договора е заявил адрес, на който да получава
уведомленията от банката и не е уведомил същата за нов такъв.
Банката твърди, че за ответника е договорен преференциален
променлив лихвен процент, както и че същият е получил
индивидуално определени за него безплатни услуги, съгласно
условията на пакет „частно банкиране“. Твърди, че клаузата на чл. 7
от договора за кредит, в който е уговорена дължимата
възнаградителна лихва е индивидуално уговорена.
Заявено е и обстоятелството, че погасителният план към
процесния договор за кредит съдържа информация за размер, брой,
периодичност и дати на плащане на погасителните вноски, както и
каква част от всяка погасителна вноска представлява главница и каква
лихва; информация за общо дължимия размер за целия срок на
договора на лихвата и главницата, както и че с погасителния план е
договорена база по индивидуални параметри за погасителен план на
длъжника С.Н..
Особените представители на ответника заявяват в отговора на
исковата молба фактическо твърдение, че не са правени опити за
контакт с длъжника и не е отправена показана за доброволно
погасяване на задълженията.
Сочат, че договорът за кредит не съдържа задължителни
реквизити, съгласно изискване на Директива 2008/48 досежно общата
сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване
на договора, посочване на всички допускания използвани при
изчисляване на задълженията, размера, броя и периодичността на
дължимите погасителни вноски, както и реда за разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването.
Според представителите на ответника, в договора не е уредено
правото на потребителя да получи при поискване и безвъзмездно по
всяко време през целия срок на действието му, извлечение на
3
задължението му под формата на погасителен план, както и че същият
не съдържа алгоритъм от правила, според които може да бъде
променен базовият лихвен процент и правила за обвързаност на
изменението на лихвения процент по кредита с изменението на
стойностите на факторите, които са основание за такава промяна.
Сочат, че промяната на лихвените проценти по договора зависи
от субективната воля на кредитора, а не от обективни показатели и
правят възражение за неравноправност на клаузата на чл. 7 от
договора.
Ответната страна твърди, че не са ясни задълженията, които
претендира ищецът, като размер и срок за лихвите.
Възраженията на ответника намират правното си основание в
разпоредбите на чл. 143, ал.2, т.13 от ЗЗПот и чл. 11, ал.1, т. 10-11 от
ЗПК.
Към доказателствения материал е приобщено заключение на
съдебно – счетоводна експертиза.
След анализ на всички доказателства по отделно и в съвкупност,
решаващият състав прие за установено от фактическа страна следното
:
Видно е от договор за кредит за текущо потребление, сключен на
26.11.2014г. между „Банка ДСК“ ЕАД – в качеството на кредитор, и
С.Н. – в качеството на кредитополучател, че има за предмет
предоставяне на кредит в размер на 65 000лв. със срок на издължаване
120 месеца, считано от еднократното усвояването на сумата.
Уговорено е задълженията по договора да се погасяват чрез
разплащателната сметка на ответника в банката, като падежната дата
на месечната погасителна вноска е 15 число на месеца. Заедно с
горното в чл. 8 от договора е определен размерът на дължимата
възнаградителна лихва към датата на сключването му, както и
предпоставките и условията за промяна на същата, свързани с
4
неизпълнението на задълженията от кредитополучателя от една страна
и с обективни фактори като промяната на стойността на 6- месечния
Sofibor/Euribor.
Страните изрично са се съгласили с подписването на договора,
че неразделна част от него стават ОУ за предоставяне на кредити за
текущо потребление на физически лица и Тарифата за лихвите,
таксите и комисионните, който банката прилага по извършените
услуги на клиента.
По силата на изричната клауза на чл. 12 от обсъждания договор,
банката е предоставила на кредитополучателя преддоговорната
информация по чл. 5 от ЗПК и ОУ, като последното обстоятелство се
установява и от представеното подписано от двете страни копие на
ОУ.
На датата на сключване на договора за кредит – 26.11.2014г. на
кредитополучателя е предоставен и погасителен план, съдържащ
информация за предоставената сума, за общия размер на дължимите
възнаградителни лихви, за общия размер на месечните вноски, т.е .
общата сума която ще изплати до края на срока на договора за датата
на падежа и размера на всяка една от 120 – те погасителни вноски, за
сумата, съставляваща главница и сумите, съставляващи лихва и такси
във всяка вноска, за остатъка от задължението за главница към датата
на всяка погасителна вноска и обяснение на начина на изчисляване на
ГПР по кредита, при отчитане на изброените допълнителни
допускания.
Тъй като договорът за кредит, сключен между страните е при
условията на Пакет “Частно банкиране Класик“, на кредитополучателя
са предоставени условията на същия, представляващи Приложение
№1 към договора. От тях се установява какви безплатни услуги и
допълнителни кредити и при какви условия може да ползва
кредитополучателят.
От извлечението от счетоводните книги на „Банка ДСК“ АД, за
5
сметката по която се погасява процесния кредит е видно, че към
17.06.2021г. броят на непогасените/частично погасените месечни
вноски по лихва и/или главница са 15 броя последователно от
15.04.2020г. до 15.06.2021г., като общият размер на просрочените
задължения е 11 532,60лв., като изрично е отбелязано, че за периода
на извънредното пложение – от 13.03.2020г. до 14.05.2020г. не са
начислявани лихвени надбавки за забава.
Със заключението на съдебно – счетоводната експертиза се
изясни, че кредитът е усвоен еднократно в пълен размер от 65 000лв.,
като на 27.11.2014г. сумата е постъпила в разплащателна сметка с
титуляр С.Н.. Вещото лице е изчислило, че за периода от 27.11.2014г.
до 19.06.2020г. общият размер на постъпилите суми за погасяване на
задълженията по процесния договор е 52 462, 69лв., от които 28 063,
56лв. са послужили за погасяване на главница, 24 313, 11лв. за
погасяване на възнаградителна лихва и 86, 02лв. за санкционираща
лихва. Експертът е констатира, че от 15.02.2016г. кредитът не се
погасява редовно, за което е начислявана санкциониращата лихва, но
има и редовно погасяване на падежни дати. Експертът е определил въз
основа на записванията в счетоводството на банката, че към
18.06.2021г. задълженията на кредитополучателя С.Н. по процесния
договор за кредит са за непогасена главница в размер на 36 936, 44лв.,
за непогасена възнаградителна лихва в размер на 3 577, 01лв. и за
непогасена санкционираща лихва в размер на 518, 12лв. или общо
задълженията са в размер на 41 031, 57лв. Експертът заявява, че този е
размерът на задълженията, както към датата на депозиране на ИМ в
съда, така и към датата на връчване на препис от нея на
представителите на ответника.
Видно е от таблица №1 в заключението, че процентът на
възнаградителната лихва е бил 9, 5% само през първия месец от
действие на договора, като е започнал да намалява от 15.01.2015г. и на
15.01.2021г. е бил 8, 202%. Това е резултат от промяната на 6 –
6
месечния Софибор, тъй като надбавката от 8, 149% е договорена
компонента за целия срок на договора.
При изслушването в с.з. вещото лице пояснява, че задължението
за възнаградителна лихва е станало по – малко в срока на действие на
договора в сравнение с момента на сключването му, тъй като е
намалял годишният лихвен процент по възнаградителната лихва.
Съдът счита, че е безпредметно да обсъжда останалите писмени
доказателства.
С оглед на установените факти, първоинстанционният съд излага
следните правни изводи :
По иска с правно основание чл. 430, т. 1 от ТЗ :
Не е спорно в делото, а и от писмените доказателства
категорично се установява, че страните са обвързани в търговско
правоотношение по силата на договор за банков ипотечен кредит,
сключен в писмена форма и подписан от страните - договор за кредит
за текущо потребление, сключен на 26.11.2014г. между „Банка ДСК“
ЕАД – в качеството на кредитор, и С.Н. – в качеството на
кредитополучател. Тъй като договорът за кредит е реален договор, за
да се учреди договорната връзка кредиторът следва да предостави
паричната сума, предмет на същия. Установи се от изводите на
съдебно – счетоводната експертиза, че на 27.11.2014г. сумата в пълен
размер от 65 000лв. е постъпила в разплащателна сметка с титуляр
С.Н.. С посочения превод еднократно и в пълен размер на сумата,
предмет на договора, договорната обвързаност между страните е
възникнала, а от своя страна банката е изпълнила основното си
задължение да предостави договорения паричен ресурс на
кредитополучателя.
С изпълнението на горното задължение от страна на банката са
активизирани клаузите от договора за изпълнение на задълженията от
страна на ответника, а именно плащане на месечните погасителни
7
вноски. Видно е от експертното заключение, че от 27.11.2014г. до
19.06.2020г. общият размер на постъпилите суми за погасяване на
задълженията по процесния договор е 52 462, 69лв., от които 28 063,
56лв. са послужили за погасяване на главница, поради което към
датата на предявяване на ИМ целият дължим остатък от главницата е
в размер на 36 936, 44лв.
Както вече беше отбелязано, срокът на процесния договор е 120
месеца, от датата на усвояване на кредита, т.е. до 27.11.2024г. За да е
дължима цялата главница преди изтичането на този срок, следва той
да е превърнат в изцяло предсрочно изискуем. Така възможност е
уредена в чл.19.2 от ОУ към договора за потребителски кредит,
според който при забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем, като е
уговорено, че тези последици настъпват автоматично, а ако законът го
изисква, след уведомление до клиента.
Задължителната съдебна практика, намерила израз в т.18 от ТР
№ 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС възприе, че
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обяваване на
предсрочната изискуемост на кредита. С оглед на това, за да настъпят
последиците на обявена предсрочна изискуемост в казуса, следва С.Н.
да е уведомен от „Банка ДСК“ ЕАД, че тя обявява кредита за изцяло
предсрочно дължим. В случая това не е направено преди предявяване
на исковете, а изявление в този смисъл се съдържа изрично в
обстоятелствената част на ИМ, по която е образувано делото.
Изпращане на уведомление за предсрочна изискуемост се възприе
като допустимо чрез ИМ, която задължително се връчва на длъжника
в качеството му на ответник в съдебния спор, включително и чрез
представител. Ето защо, в казуса следва да се приеме, че задълженията
по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 26.11.2014г.
са станали изцяло предсрочно изискуеми с получаването на препис от
настоящата ИМ от особените представители на ответника.
8
Тъй като не са представени доказателства установеният от
експертизата размер на задължението за главница от 36 936, 44лв. да е
погасен изцяло или частично, следва че искът за осъждане на С.Н. да
заплати на банката невърната част от предоставената му парична сума
по договора е основателен изцяло.
Съдът приема за неоснователно възражението за нищожност на
процесния договор, поради непредставянето на преддоговорна
информация на кредитополучателя. Видно е от съдържанието на чл.
12 от договора, с подписването му длъжникът декларира, че му е
предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от
ЗПК и ОУ към договора, с оглед на което е взел информирано
решение за сключването му. С подписването на договора, част от
който е и цитираната клауза, ответникът е признал неизгодни за себе
си обстоятелства, поради което същите следва да се приемат за
установени и без представянето на други доказателства за тях.
На следващо място следва да се отбележи, че приложеният и
съставляващ неразделна част от договора погасителен план, съдържа
подробна информация за размера на задълженията за главница и
възнаградителна лихва за броя, падежа и размера на всички
погасителни вноски, както и за това от какви задължения е формирана
всяка вноска, а също и за остатъка от кредита след погасяването на
всяка месечна вноска. В текстовата част на погасителния план са
посочени и допусканията, които влияят на формирането на
задълженията. Ето защо договорът за потребителски кредит и
приложенията към него съдържат пълната информация по Директива
2008/48 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008
година относно договорите за потребителски кредити.
По иска с правно основание чл. 430, ал.2 от ТЗ:
Възнаградителна лихва в казуса се претендира за периода от
16.04.2020г., т.е. от датата следваща датата на последно погасяване на
задължения по договора от кредитополучателя до 16.06.2021г., т.е. до
9
датата следваща падежната вноска на 15.06.2021г. и преди депозиране
на ИМ в съда, като сумата е формирана от сбора на частите,
съставляващи такава лихва в месечните погасителни вноски – 15 броя
от 15.04.2020г. до 15.06.2021г.
В съдебно – счетоводната експертиза вещото лице заключава, че
за исковия период непогасената възнаградителна лихва е в размер
общо на 3 577, 01лв.
Задължението за плащане на възнаградителна лихва е поето от
кредитополучателя по силата на чл. 8 от договора и същият следва да
го изпълни. Претендираните лихви са дължими, тъй като е настъпил
падежа на всяка една от 15 броя месечни погасителни вноски, част от
които са тези задължения.
Заедно с това, съдът не споделя възражението на особените
представители на ответника, че клаузата на чл. 8 от договора е
неравноправна и в този смисъл нищожна, тъй като не съдържа, според
тях алгоритъм и правила, по който базовият лихвен процент ще бъде
променен, съответно липсват правило за обвързаност на изменението
на лихвения процент с изменението на стойностите на факторите,
които биха били основание за промяната, т.е. че обстоятелствата са от
субективен, а не от обективен характер. Видно е от съдържанието на
чл. 8, че той предпоставя изменението на лихвения процент от
стойността на 6 –месечния Софибор/Юрибор, т.е. от показатели,
които се определят от БНБ за Софибор и от ЕЦБ за Юрибор, т.е. те не
зависят от волята на орган на банката кредитор. В този смисъл тези
показатели са обективни, а не субективни фактори за промяна на
процента на възнаградителната лихва.
Заедно с това конкретно са посочени двата компонента,
аритметичният сбор от който формира процента на дължимата
възнаградителна лихва по договора. В този смисъл ясно за
кредитополучателя е посочен методът на изчисляване на лихвата. На
следващо място, допълнителни разясния за механизма на олихвяване
10
се съдържат в ОУ, които са неразделна част от договора, със степен на
конкретност и яснота, позволяваща на длъжника да се ориентира как
са формирани задълженията му.
Клаузата на чл. 8 не е уговорена във вреда на по- слабата страна
в правоотношение – кредитополучателя, защото за срока на действие
на договора не е довела до увеличаване на размера на задължението за
възнаградителна лихва, а до намаляването му.
Клауза за размер на възнаградителната лихва към момента на
сключване на договора за кредит не е неравноправна, заради неяснота
в методиката на изменение на този процент. Дори и да се квалифицир
като неравноправна, заради липсата на такава методика,
неравноправността следва да се съобразява, ако клаузата е довела до
увеличение на лихвата, по неясни или субективни фактори. В казуса
увеличение на лихвата не е настъпило.
За пълнота на изложението съдът излага извода си, че в казуса не
беше доказано от банката, че клаузата на чл. 8 от договора е
индивидуално договорена с ответника, тъй като е ползвал пакет
„Частно банкиране“. От представените Условия на пакет „Частно
банкиране Класик“ не е видно, че това са условия само за
кредитополучателя С.Н.. От съдържанието на този частен документ и
на чл. 8 от договора за кредит за текущо потребление може да се
заключи, че тези клаузите са еднакви за всички кредитополучатели, на
които е предоставен този пакет, а не са изключителни за настоящия
ответник.
Изложените мотиви, карат решаващия състав да счете иска за
изцяло основателен.
По иска с правно основание чл. 430, ал.2 от ТЗ за лихвата за
забава :
Такава се претендира за периода от 16.04.2020г. до 16.06.2021г.
на основание чл. 19 от ОУ, според който при забавено плащане на
11
месечна вноска се дължи санкционираща лихва от деня следващ
падежната дата, върху частта от вноската, която погасява главница, и е
в размер на 10 процентни пункта. Тази клауза предвижда санкция за
забава на изпълнението, което е допустимо от закона и от търговската
практика. Заедно с това, санкциониращата лихва се начислява само
върху просроченото задължение за главница, което не води до
анатоцизъм. Видно е също, че размерът на санкциониращата лихва
съответства на процента на законната лихва, което не противоречи на
закона и добрите нрави.
В заключението си по съдебно – счетоводната експертиза вещото
лице е изчислило, че тази лихва е в размера, в който се претендира с
ИМ, поради което настоящият сътав приема, че искът е изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът
дължи на ищеца направените разноски за настоящата инстанция в
пълен размер, възлизащи на 4 181, 50 лв.
Ответникът е представляван в производството от особени
представители, на които следва да бъде постановено заплащане на
възнаграждение в размер на по 880, 49 лв. за всеки от тях за първата
инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СП. Д. Н., гражданин на Република Гърция, роден на
04.05.1992г., личен номер **********, с адрес в гр. Сандански,
ул.“адрес“ №11, ет.4, ап. 26 да плати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул.“М.“ №19, представлявана от изпълнителните директори В.С. и
Ю.Г., със съдебен адрес в гр. Петрич, ул.“Цар Борис III“ №20 сумата
от 36 936, 44лв.(тридесет и шест хиляди деветстотин тридесет и шест
12
лева и 44 ст.), представляваща остатъкът от непогасената главница по
договор за кредит за текущо потребление, сключен на 26.11.2014г.
между „Банка ДСК“ ЕАД – в качеството на кредитор, и С.Н. – в
качеството на кредитополучател, ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на ИМ до окончателното погасяване на
вземането.
ОСЪЖДА СП. Д. Н., гражданин на Република Гърция, роден на
04.05.1992г., личен номер **********, с адрес в гр. Сандански,
ул.“адрес“ №11, ет.4, ап. 26 да плати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул.“М.“№19, представлявана от изпълнителните директори В.С. и
Ю.Г., със съдебен адрес в гр. Петрич, ул.“Цар Борис III“ №20 сумата
от 3 577, 01лв.(три хиляди петстотин седемдесет и седем лева и 1 ст.),
представляваща непогасената договорна възнаградителна лихва за
периода от 16.04.2020г. до 16.06.2021г. по договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 26.11.2014г. между „Банка ДСК“ ЕАД – в
качеството на кредитор, и С.Н. – в качеството на кредитополучател.
ОСЪЖДА СП. Д. Н., гражданин на Република Гърция, роден на
04.05.1992г., личен номер **********, с адрес в гр. Сандански,
ул.“адрес“ №11, ет.4, ап. 26 да плати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул.“М.“№19, представлявана от изпълнителните директори В.С. и
Ю.Г., със съдебен адрес в гр. Петрич, ул.“Цар Борис III“ №20 сумата
от 518, 12лв.(петстотин и осемнадесет лева и 12 ст.), представляваща
непогасената лихвена надбавка за забава(санкционираща лихва) за
периода от 16.04.2020г. до 16.06.2021г. по договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 26.11.2014г. между „Банка ДСК“ ЕАД – в
качеството на кредитор, и С.Н. – в качеството на кредитополучател.
ОСЪЖДА СП. Д. Н., гражданин на Република Гърция, роден на
04.05.1992г., личен номер **********, с адрес в гр. Сандански,
ул.“адрес“ №11, ет.4, ап. 26 да плати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
13
***********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул.“М.“№19, представлявана от изпълнителните директори В.С. и
Ю.Г., със съдебен адрес в гр. Петрич, ул.“Цар Борис III“ №20 сумата
от 4 181, 50лв., представляваща разноски за настоящата инстанция.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения представител на ответника – адв.
А.С. С., вписан под №7772 в НРПП към Адвокатска колегия
Благоевград, възнаграждение в размер на 880, 49 лв. за първата
инстанция.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения представител на ответника – адв.
Р.В. В., вписана под №7308 в НРПП към Адвокатска колегия,
възнаграждение в размер на 880, 49 лв. за първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба, в 2 –
седмичен срок от връчването му на страните, пред САС.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
14