РЕШЕНИЕ
№ 5481
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20241110214722 по описа за 2024 година
Р Е Ш Е Н И Е
№...........
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 8-МИ състав, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЦЕПОВА
при участието на секретаря В. Кьосева, като разгледа докладваното от съдия
Силивя Цепова н.а.х.д. № 14722 по описа на СРС за 2024г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
1
Образувано е по жалба от „Н. Х.“ ЕООД срещу наказателно
постановление № ************г., издадено от директора на ИА „Инспекция
по труда” С., с което на „Н. Х.“ ЕООД е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл. 14 ал.1
ЗЗБУТ вр. чл.60 ал.1 и чл.61 от Наредба № 2/04.05.2004г..
В подадената жалба се сочи, че издаденото наказателно постановление е
неясно и ограничава правото на защита на субекта на отговорността. Твърди
се, че неправилно е била ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя и се оспорват фактическите констатации в акта.
Иска се от съда да отмени издаденото наказателно постановление.
Алтернативно е въведен довод за приложение на чл. 415в КТ. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв. К.. Той поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да отмени
издаденото наказателно постановление.
Въззиваемата страна се представлява от юрк.С., която иска от съда да
потвърди атакуваното наказателно постановление. Счита, че нарушението е
несъмнено установено, а административното наказание е правилно
определено. Твърди, че не са налице основание за приложение на
привилегирован състав. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 06.06.2024г. била извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство от св. Ш. Халил в обект – строеж „Жилищна сграда с
подземни гаражи и паркоместа“ УПИ *************** кв.79 м. „М. д.“, р-н
„С.“, гр. С. изграждащ се от „Н. Х.“ ЕООД. По време на проверката в обекта
било установено, че стълбищните секции /стълбищните рамене/ от 1-ва до 4-
та етажна плоча / кота +12/, както и от кота 0 към кота –2.80 / гаражни
помещения/ на проверявания етаж, които създават опасност за падане от
височина на хора и предмети, не са обезопасени. Те били използвани от
работещите за достъп до работните им места. Установено било на място, че
строителят не е осигурил приспособления / съоръжени, ограждения/, които да
2
са достатъчно високи, изградени най-малко от защитна бордова лента за крака
и средно перило за ръце/ чрез еквивалентно алтернативно решение. Съставен
бил протокол за проверката и акт за спиране на СМР, с изключение на
дейности свързани с обезопасяване.
Свидетелката Ш. Халил съставила АУАН, в който описала констатациите
си и дала правна квалификация на нарушението.
Актът бил връчен.
Посочено е, че нарушението е извършено на 06.06.2024г. .
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което при същото словесно описание и правна квалификация
на нарушението на „Н. Х.“ ЕООД е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите на основание чл 283 НПК писмени доказателства-заповед,
протоколи за извършени проверки, както и въз основа на гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на св. Ш. Х..
Гореизброените доказателства не съдържат противоречия и
несъответствия помежду си, с оглед на което и съдът ги кредитира в цялост.
Изложеното от св. Х. е хронологично, последователно и в пълнота
възпроизвеждащо пред съда начина на осъществяване на проверката и
съставянето на акта. В синхрон с изведеното от свидетеля е въведното в
протоколите за проверка на обекта на контрол.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган.
При описанието на нарушението в АУАН са посочени всички елементи от
състава на нарушението, като така е обезпечена възможността на субекта на
3
отговорността да установи какво се твърди, че е извършил/ не е извършил и
коя правна норма въвежда дължимото правило за поведение, в разрез с която е
установеното.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства по несъмнен
начин се установява, че жалбоподателят не е изпълнил съдържанието на
задължението си като не е осигурил приспособления /съоръжени,
ограждения/, които да са достатъчно високи, изградени най-малко от защитна
бордова лента за крака и средно перило за ръце/ чрез еквивалентно
алтернативно решение.
Съгласно общата, бланкетна норма на чл. 14 ал.1 ЗЗБУТ „
Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи,
юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им
от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за
своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят
здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с
работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг
повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или
места.“
Характерът и съдържанието на процесното нарушение са онагледени
в нормата на чл. 60 ал.1 чл. 61 от Наредбата. Съгласно посочените норми:
„Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на
хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични
предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни
(защитни) мрежи).Анотирана съдебна практика ; Паданията от височина се
предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са
достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за
крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно
алтернативно решение.
Следователно субектът на отговорността е следвало да предприеме
активни действия, в светлината на съдържанието на задължението описано в
нормите, така щото да обезпечи изпълнението на дължимото. Като не го е
сторил е осъществил състава на соченото административно нарушение.
Нарушението е формално.
Въпросът за субективната страна на нарушението не подлежи на
4
обсъждане, тъй като отговорността е обективна, доколкото субект на
нарушението е юридическо лице.
Административно - наказващият орган правилно е определил
санкциониращата норма като е наложил на „Н. Х." ЕООД административно
наказание –имуществена санкция в размер на 2 000 лв. Същото е
законосъобразно, адекватно и пропорционално на вида и тежестта на
осъщественото нарушение и не следва да бъде редуцирано.
В този смисъл издаденото наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
Съдът прие доводът на жалбоподателя за приложение на разпоредбата
на чл. 415в от КТ за неоснователен, доколкото нарушението пряко поставя
живота и здравето на работниците в риск.
С оглед изхода на делото „ Н. Х.“ ЕООД следва да заплати в полза на
ДИТ София сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление / НП/ № ************г.,
издадено от директора на ИА „Инспекция по труда” С., с което на „Н. Х.“
ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2 000 лв. за нарушение на чл. 14 ал.1 ЗЗБУТ вр. чл.60 ал.1 и чл.61 от
Наредба № 2/04.05.2004г..
ОСЪЖДА „Н. Х.“ ЕООД да заплати в полза на ДИТ София сумата от
100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
5
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6