Решение по дело №267/2022 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 130
Дата: 23 декември 2022 г.
Съдия: Десислава Георгиева Петрова
Дело: 20223130200267
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. ****, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Административно
наказателно дело № 20223130200267 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба от И. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр.*****, ул. „Струма” № 9
срещу наказателно постановление № 23-0001011 от 02.07.2021 г., издадено от
Директор на РД "Автомобилна администрация" гр. Варна, с което за
нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП)
вр. чл.7, ал.1, т.4, б. „б” от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, на въззивника е
наложено административно наказание глоба в размер 1000 лв.
Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно. Твърди, че е налице разминаване между фактическото
описание на нарушението и приложимите спрямо него документи. Видно от
т. (N4) от СРМПС Част I №*********, технически допустимата максимална
маса и допустимата максимална маса, определена от компетентните органи за
натоварване на четвъртата ос на МПС с рег. № ***** е 16 000кг., поради
което посоченото в НП е неправилно. Развива съображения за липса на
субективна страна на деянието. Липсвало посочване вида на окачване на
превозното средство, доколкото е различен размера на натоварване. Твърди
допуснато нарушение на чл. 42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото няма
пълно и точно описание. Липсва посочване дали има издадено разрешение от
администрацията, стопанисваща пътя. Измервателното средство е описано
грешно. Оспорва показанията на същото.
Въззиваемата страна – Директора на РД "Автомобилна
администрация" - гр.Варна с приложното писмо, оспорва жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
1
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 09.04.2021 г. около 09.45 ч., в обл. Варна, по автомагистрала
„Хемус”, на 700м. преди пътен възел ***** – **** служители при РД на АА –
Варна св. С. С. и св. Б. И. спрели за проверка движещия се в посока гр.***
товарен автомобил „Волво ФМ 84Р” от кат.N3G, с рег. №*****, като товарния
автомобил е с 4 оси, като две са управляеми и е собственост на превозвача
„Санд 02” ЕООД. При проверката било установено, че водач е въззивника, че
извършва обществен превоз на товари, превозвайки 50665кг. фелдшпат Е8 от
гр.**** за гр.***, видно от пътен лист №714600/09.04.2021г. и товарителтица
сер. „М” №**********/09.04.2021г. Направено е измерване с мобилна везна
„Dini Argeo”, модел „DFWKR” №********** с поставен стикер за годност
10/21г. на четвърта ос от 14475кг, като актосъставителя приел, че се
нарушават нормите с 2975кг., при допустими 11500кг., определена от МРРБ
съобразно чл.7, ал.1, т.4, б. „б” от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, поради което
спрямо въззивника бил съставен АУАН за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2
ЗДвП вр. чл.7, ал.1, т.4, б. „б” от Наредба – 11/03.07.2001г. на МРРБ. Като
възприел изцяло констатациите по акта и дадената правна квалификация,
наказващият орган издал оспореното НП.
Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени,
непротиворечиви и взаимнодопълващи се показания на св. Б. И. и св.С. С.,
така и от приобщените документи по АНП и изисканите такива в хода на
процеса.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е
приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Директор на РД "Автомобилна администрация" гр. Варна, надлежно
оправомощен чрез Заповед РД-0830 от 24.01.2020 г. на Министър на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, а АУАН е издаден
от оправомощено лице.
Акта за установяване на административно нарушение и съставеното
въз основа на същия НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и не
страдат от съществени нарушения на законоустановените процесуални
изисквания за форма и съдържание. Нарушението е констатирано при
проверка от служители на РД "Автомобилна администрация" гр. Варна.
Съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, АУАН е съставен в присъствие на нарушителя
и на свидетел по установяване на нарушението.
Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП по същество съдържа
изискване за спазване на установените допустими параметри за натоварване
на осите на пътните превозни средства, съобразно Наредба № 11 от
2
03.07.2001 г. ред за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Този
подзаконов нормативен акт регламентира както параметрите, с чието
превишаване ППС попада в категорията на извънгабаритните, така и
разрешителния ред чрез заплащане на такса към ИА "Пътна инфраструктура"
за движение с извънгабаритно ППС /за което няма твърдения и ангажирани
доказателства, че има заплатена такава/. При приетата за установена
фактическа обстановка, съдът намира, че управляваното от въззивника ППС
попада в хипотезата на чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "б" от Наредба № 11 от 03.07.2001
г., за която допустимото максимално натоварване е до 11500 кг.
По възраженията на въззивника, настоящият състав намира, че
разпоредбата на чл.139,ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП е специална спрямо общата
такава по чл.126 от ЗДвП, където се посочва общо, че превозване на товари
масата на натовареното пътно превозно средство не трябва да надвишава
допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация.
Съставомерно в случая, обаче, е превишаването на стойностите, посочени не
в свидетелството за регистрация, а тези, посочени в специалната наредба,
видно от посочените нарушени норми и санкционната такава.
Административнонаказателната отговорност на въззивника е
ангажирана на основание чл.177, ал.3 от ЗДвП, предвиждащ санкция за всеки,
който управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на
ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството и поради това именно водачът на съответното
ППС е нейн адресат.
Въпреки горното, при изследване дали проведеното от контролния
орган измерване на масата на превозното средство е извършено с одобрен тип
средство за измерване, преминало съответната метрологична проверка за
техническа изправност с поставен знак за валидност и съобразявайки, че
делото е върнато за ново разглеждане именно за установяване на това
обстоятелство, съдът установи, че представените доказателства при първото
разглеждане на делото и в настоящото производство са напълно идентични.
Или, не могат да се разколебаят изводите на Административен съд – Варна,
изложени в Решение №900/05.07.2022г. по канд №1124/2022г. Представените
по делото от АНО писмени доказателства са такива, от които не може да се
установи пряка връзка с индивидуализираното в АУАН и НП средство за
измерване. Докато в АУАН и НП то е посочено като мобилна везна „Dini
Argeo”, модел „DFWKR”, №**********, то представените по делото от АНО
документи /заявления за проверка съгласано Наредба за средства за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол и протоколи от
проверка/ са относими към електронин везни с други серийни номера-
********** и **********, при това са издадени за ел. везна тип DFWL. Оттук
е налице невъзможност да се установи точността на измерването, а и липсва
опровергаване на този извод от страна на АНО.
Изтъкнатите аргументи сочат незаконосъобразност на констатациите
на наказващия орган за съставомерност на поведението на въззивника като
3
административно нарушение, поради което обжалваното НП следва да бъде
отменено.
С оглед напарвено искане за присъждане на разноски за адвокатски
хонорар такива се следват на въззивника в общ размер от 600лв. /по договор
за правна защита и съдействие от 16.08.2021г. - 300лв. и договор за правна
защита и съдействие от 11.04.2022г. - 300лв./.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0001011 от 02.07.2021 г.,
издадено от Директор на РД "Автомобилна администрация" гр. Варна, с което
за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закон за движение по пътищата
(ЗДвП) вр. чл.7, ал.1, т.4, б. „б” от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, на И. Н.
Н., ЕГН **********, с адрес гр.*****, ул. „Струма” № 9 е наложено
административно наказание глоба в размер 1000 лв.
ОСЪЖДА РД „АА” – гр.Варна да заплати на И. Н. Н., ЕГН
**********, с адрес гр.*****, ул. „Струма” № 9 сумата от 600лв. /шестотин
лева/, представляващи разноски за разглеждане на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна
в 14- дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
4