Р Е Ш Е Н И Е № 261350
гр.
Пловдив, 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на осми
април две хиляди двадесет и първа
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 16643 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова
молба от Теленор България ЕАД, ЕИК:
********* против С.А.Т., ЕГН: **********,*** ,с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземането в общ размер на
667,79 лв., представляващи неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги
по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***; месечни абонаментни такси
по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** , неплатени лизингови вноски
по Договор за лизинг към него и Допълнително споразумение към него, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 10456 по описа
за 2020 г. на ПРС. Претендират се разноски в заповедното и настоящото исково производство.
Ищецът посочва,
че между С.А.Т. и „Теленор България“ ЕАД са
сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1. Договор за
мобилни услуги № *** с предпочетен номер *** от 27.11.2017 г.
2. Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *** от 05.02.2018 г. , съгласно
който за мобилен номер ***,ползван от абоната ,влиза в сила нов абонаментен план,
с уговорена стандартна месечна такса в размер на 20,99 лева с вкл. ДДС.
3. Договор за
мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от 06.11.2018 г. , с предпочетен номер
*** , с уговорена месечна такса в размер на 12,99 лева с вкл. ДДС и мобилно устройство
***, с обща цена на лизинговата вещ в размер на 266,57 лева с вкл. ДДС и задължение
за лизингополучателя на основание чл.3 , ал.1 от договора за лизинг, да извърши
двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 11,59 лв. с вкл. ДДС всяка.
Твърди се , че
ответникът не е изпълнил своите парични задължение начислени му в три броя фактури,
издадени в периода м. ноември 2018 г. - м. март 2019 г.:
1. Фактура №
**********/05.12.2018 г., за отчетен период 05.11.2018 г. – 04.12.2018 г. , издадена
за сумата от 36,85 лева с вкл. ДДС , представляваща месечна абонаментна такса и
използвани услуги за номер ***, сумата от
184,51 лева с вкл. ДДС ,представляваща месечна абонаментна такса и използвани услуги
за абонаментен номер *** и лизингова вноска в размер на 11,59 лева с вкл. ДДС. Общата
претендирана сума по фактурата е 231,90 лева.
2. Фактура №
**********/05.01.2019 г., за отчетен период 05.12.2018 г. – 04.01.2019 г. , издадена
за сумата от 22,49 лева с вкл. ДДС , представляваща месечна абонаментна такса и
използвани услуги за номер ***, сумата от
20,17 лева с вкл. ДДС ,представляваща месечна абонаментна такса и използвани услуги
за абонаментен номер *** и лизингова вноска
в размер на 20,17 лева с вкл. ДДС. Общата
претендирана сума по фактурата е 54,25 лева.
3. Фактура №
**********/05.03.2019 г., издадена по вина на потребителя поради изпадането му в
забава, включваща задължение за заплащане на неустойка за предсрочното им прекратяване
в размер на 138,25 лева, както и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски
за предоставеното с договор за лизинг мобилно устройство в размер на 243,39 лева
с вкл. ДДС.
Посочва се,че размерът и основанието за възникване на задължението
за неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги , по вина
или инициатива на потребителя , са уредени от страните в изрични клаузи с идентично
съдържание от съответните договори , подробно изброени в исковата молба. Съгласно
тези клаузи, потребителят дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни
за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално
предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не може да надвишава
сумата от три стандартни месечни абонаменти такси за номера без вкл. ДДС.
Твърди се, че
в съответствие с така уговореното , размерът на неустойката за номер *** е
52,47 лева. Размерът на неустойката за ползвани услуги чрез номер *** е 85,78 лева,
а предсрочно изискуемият остатък от лизинговите вноски за мобилно устройство ***
в общ размер 243,39 лева с вкл. ДДС.
Поддържа
се становище, че поради липсата на действия на
ответника , насочени към изпълнение на паричните му задължения , от страна
на ищцовото дружество е депозирано заявление по чл. 410 ГПК до Районен съд – Пловдив,
въз основа на което е било образувано частно гражданско дело № 10456/2020 г. пред
III-ми състав и е била издадена заповед за изпълнение.
Моли се
да бъдат уважени предявените искове и да се приеме за установено наличието на вземането
667,79 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2020 г.
до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който признава изцяло
иска на „Теленор България“ ЕАД. Счита претенцията
на ищеца за изцяло основателна, като не оспорва, че дължи заплащане на претендираните
услуги, както и на неустойка за предсрочно прекратяване. Не оспорва и дължимостта
на разноските.
Моли се да
бъде допуснато разсрочено изпълнение на задължението на ответника, с оглед това,
че е материално затруднена.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Ищецът е представил становище преди
първото по делото съдебно заседание, в което е посочил, че на 29.01.2021 г., на 09.02.2021 г., на 26.02.2021
г., на 09.03.2021 г. и на 01.04.2021 г. по банковата му сметка са
постъпили от ответника сумите от по 50 лв. по първите четири плащания и от 1337,79 лв. по
последното плащане, с които е погасена цялата главница, лихви и разноски.
Доколкото ответникът не оспорва нито сключването на договора, нито
дължимостта на сумите, а напротив извършва плащане към ищеца, то следва да се
приеме, че искът се явява доказан по основание и размер. Доколкото обаче е
извършено плащане в хода на процеса, то на основание чл. 235, ал. 3 ГПК това
обстоятелството ще следва да се вземе предвид и да се отхвърли предявения иск,
включително и искането за присъждане на разноски.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Теленор
България ЕАД, ЕИК: ********* против С.А.Т. , ЕГН: **********,*** искове за установяване на вземането в общ размер
на 667,79 лв., представляващи неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги
по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***; месечни абонаментни такси
по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** , неплатени лизингови вноски
по Договор за лизинг към него и Допълнително споразумение към него, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 10456 по описа
за 2020 г. на ПРС, поради плащане в хода на процеса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ