№ 789
гр. Варна, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100501001 по описа за 2022 година
V
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от АС. СЮЛ. С., чрез процесуален представител
адв. И.И., въззивна жалба срещу Решение № 260148/09.03.2022 г., постановено по гр. дело
№ 13184/2020 г. по описа на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между
страните, че въззивникът дължи на „Електроразпределение Север” АД сума в общ размер
2255.23 лева, представляваща цена за ел.енергия, консумирана и незаплатена в обект с
абонатен №**********, находящ се в гр.***, с клиентски № **********, за която са
издадени следните фактури: фактура № ФМ0105924913/09.07.2019г. на стойност 783.41 лв.,
фактура № ФМ**********/24.07.2019г. на стойност 131.78 лв., фактура №
ФМ0105982041/19.09.2019г. на стойност 410.74 лв., фактура № ФМ0106010375/01.11.2019г.
на стойност 280.94 лв., фактура № ФМ0106038196/25.11.2019г. на стойност 194.48 лв.,
фактура № ФМ**********/30.01.2020г. на стойност 453.88 лв.; сумата в общ размер 80.14
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от деня, следващ падежа на всяка
фактура, първата с падеж 19.07.2019г. до 14.02.2020г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 11.03.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.3386/2020г. на ВРС.
Жалбоподателят обосновава становище за неправилност, поради допуснати
1
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, и
необоснованост на обжалваното решение, по съображения, че първоинстанционният съд не
се е произнесъл по възражението за липса на материалноправна легитимация на
въззиваемото дружество. Сочи, че последното притежава единствено лицензия за
разпределение на електрическа енергия на обособена територия, издадена от КЕВР на
основание чл.39, ал,1, т.З от ЗЕ. Дружеството не може и не следва да претендира от
потребители заплащането на чужда движима вещ - ел.енергия, която е собственост на
крайния снабдител „Енерго- Про Продажби" АД и се доставя от него на потребителите.
Разпоредбата на чл. 44, ал. 3 от ЗЕ съдържала императивната забрана на лицата, на които е
издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, да се издават такива за други
дейности, подлежащи на лицензиране по този закон, каквито са „търговия с ел.енергия" и
„снабдяване с ел. енергия". Сочи, че легалната дефиниция на понятието „разпределение" е
дадена в §1, т.49 от ДР на ЗЕ като: «транспортиране на електрическа енергия... през
разпределителните мрежи» и съответства на тази по чл. 2, т.5 от Директива 2009/72/EO на
Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. В последната изрично от дейността
по разпределението на електрическа енергия била изключена доставката на такава. Въз
основа на гореизложеното излага твърдения, че „Електроразпределение Север“ АД има
правомощията само да транспортира ел.енергия, но не и да препродава същата или да търси
директно компенсиране на технологичните си загуби от крайните потребители. Тези
действия на въззиваемия изискват правомощия, който следва да се осъществяват само в
хипотезата на лицензионната дейност по чл. 39 ал. 1 т, 5 от ЗЕ.
На следващо място счита, че разпоредбите на чл. 50 и чл. 56 от ПИКЕЕ, даващи
право на мрежовия оператор да извършва едностранна корекция на сметката за вече
доставена ел.енергия на крайните потребители от крайния снабдител, да начислява
допълнителни количества ел.енергия и да претендира заплащането й, категорично
противоречат на разпоредбите на чл. 2, т.5 и т.19 от Директива 2009/72/ЕО; чл. 2, ал.2 от ЗЕ;
чл. 44, ал.З ЗЕ; чл. 94а, ал.,1 от ЗЕ; чл. 95а, ал.1 от ЗЕ;чл. 96, ал.1 от ЗЕ; чл. 98а, ал.2, т.б,
както и на чл. 104а, ал.2, т.5, от ЗЕ.
В допълнение въззивникът излага становище, че отговорността на потребителя е
виновна, тъй като ЗЕ няма специална норма, дерогираща общото правило на чл. 82 от ЗЗД.
Напротив, чл.98а ал. 2 т. 6 б. „А" от ЗЕ изрично боравил с термините "неправомерно
присъединяване", „неправомерно въздействие" и „промяна в схемата на свързване", от което
следвало, че за да бъде ангажирана отговорността на потребителя чрез корекция на сметката
му, трябва да са доказани виновни действия, доказателства, за каквито не били събрани в
производството. В заключение, сочи че първоинстанционния съд не е обсъдил направените
възражения, относно вписаните свидетели в представените протоколи за проверка и по-
конкретно КП № 1400976/22.07.2019 г., в който е записан като свидетел А.В.А.. По
изложените съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на
исковете с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски пред двете съдебни
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Електроразпределение
Север“ АД, чрез адв. Х.И., с който изразява становище, че обжалваното решение е
законосъобразно, обосновано и постановено в съответствие с процесуалният и материалният
2
закон. Въззиваемият излага твърдения, че основанието за извършване на корекционните
процедури е доказано, поради което поражда претендираните от него вземания. В
заключение сочи, че когато ел. енергията е вече отчетена като технологичен разход на
мрежовия оператор и е заплатена по такава стойност се дължи от абоната именно на
"Електроразпределение Север" АД, което е извършило разходите за нея. Така мотивирана
въззивамета страна отправя искане за съда за потвърждаване на обжалваното решение с
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Въззивникът не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно
заседание по делото. В депозирано писмено становище поддържа депозираната жалба и
отправеното с нея искане за отмяна на обжалваното решение с присъждане на разноски.
Релевира и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
Процесуалният представител на въззиваемото дружество в пледоарията си по
същество моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, както и в негова
полза на страната да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред Варненския районен съд е образувано въз основа на
предявени от „Електроразпределение Север” АД обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ и чл.
86 от ЗЗД срещу АС. СЮЛ. С., ЕГН:**********, с адрес: гр.***, за приемане за установено,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата в общ размер 2255.23 лв. /две хиляди
двеста петдесет и пет лева и 0.23 ст./, представляваща цена за ел.енергия, консумирана и
незаплатена в обект с абонатен №**********, находящ се в гр.***, с клиентски №
**********, за която са издадени следните фактури: фактура № ФМ0105924913/09.07.2019г.
на стойност 783.41 лв., фактура № ФМ**********/24.07.2019г. на стойност 131.78 лв.,
фактура № ФМ0105982041/19.09.2019г. на стойност 410.74 лв., фактура №
ФМ0106010375/01.11.2019г. на стойност 280.94 лв., фактура № ФМ0106038196/25.11.2019г.
на стойност 194.48 лв., фактура № ФМ**********/30.01.2020г. на стойност 453.88 лв.;
сумата в общ размер 80.14 лв. /осемдесет лева и 0.14 ст./, представляваща мораторна лихва
върху главницата от деня, следващ падежа на всяка фактура, първата с падеж 19.07.2019г. до
14.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 11.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че между страните е налице облигационна връзка, като в
изпълнение на задълженията си по нея е доставял непрекъснато ел. енергия в обект на
потребление, находящ се в гр. ***, с клиентски № **********, абонатен №**********.
Твърди се, че фактурите са издадени за реално потребена ел. енергия в периода от
09.04.2019г. до 24.01.2020г. На 07.07.2019г.; 22.07.2019г.; 17.09.2019г.; 26.10.2019г.;
3
22.11.2019г.; 24.01.2020г. са извършени проверки на електромера в присъствие на
независим свидетел, резултатите от които са обективирани в КП №№ 1105806; 1400976;
1400988; 1106006; 1105768; 1901201. При проверките е установено наличие на извършено
неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа. В резултат на това
консумираната ел. енергия не преминава през СТИ и съответно не се заплаща. При
съставяне на КП са спазени изискванията на чл.47 от ПИКЕЕ. Констатираното
неправомерно въздействие, при което потребената ел. енергия не се отчита от СТИ е
основание за извършване на корекция на сметката на абоната на основание чл.50, ал.2 от
ПИКЕЕ. В резултат на извършените проверки са съставени справки за корекция за
начисляване на ел. енергия и конкретизиран размер на вземането – 3960 кВтч; 660 кВтч;
2056.56 кВтч; 1407.12 кВтч; 974.16 кВтч; 2273.04 кВтч, като са издадени процесните
фактури. В изпълнение на чл.49, ал.4 ПИКЕЕ, абонатът е уведомен за извършените
корекции на сметка. Сочи, че процесната сума се дължи на основание чл. 50, ал.2 и ал.3
ПИКЕЕ( обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г.). Потребителят е следвало да заплати
консумираната ел. енергия в сроковете, определени, като в противен случай изпада в забава
и дължи обезщетение, считано от падежа на главното задължение. Предвид неизпълнение на
поетите задължения, по негова инициатива е образувано заповедно производство по
образуваното ч.гр.д. № 3386/2020г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Издадената в негова полза заповед за
изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, като му е указано да предяви
иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, поради което за него е налице правен интерес от
провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително
решение по предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорва
иска като неоснователен. Излага възражения, че ищецът няма качеството на краен
снабдител. Оспорва се предоставянето на твърдяното количество ел. енергия в негова полза
и реалното потребление. Твърди се липсата на договорни отношения с ищеца. Оспорва се
корекционната процедура, както и начина, и методиката за начисляване на сумата по
партидата на ищеца. Излага се в исковата молба, че не са били налице предпоставките за
извършване на корекцията, не са представени доказателства за реалното доставяне на
количеството електроенергия посочено в справката, периода на извършената корекция е
определен произволно, както и поради незаконосъобразността на предвидените в ПИКЕЕ
корекционни процедури. В тази връзка оспорва верността на констатираното от ответника
нарушение в точността на измервателния уред. Извършената корекция е неправомерна, а
съставеният протокол от контролната проверка му е непротивопоставим. Моли за
отхвърляне на иска.
Предявените в условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове правното си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК, вр чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ и чл. 86 от ЗЗД . По тях в доказателствена тежест
на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е извършил
4
законосъобразна проверка на средството за търговско измерване на потребителя, при която е
установена промяна в схемата на свързване, вследствие на което е потребил неотчетени
количества електрическа енергия, чиято парична равностойност е начислил съобразно
пропускателната способност, предвидена в материалната норма.
В разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е уредена възможността за извършване на
корекция за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в
схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ. Служебното начисляване на допълнителни количества
електрическа енергия по партидата на въззивника е извършено по реда на обнародваните в
ДВ бр. 35/30.04.2019 г. Правилата са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение
на КЕВР по т. 1 от Протокол № 67/24.04.2019 г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1
т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена
и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21
ал. 1 т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност
представляват подзаконов нормативен акт, приет въз основа на законова делегация от
компетентен орган, поради което са законосъобразни и следователно - задължителни за
страните. Съгласно чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ при промяна в схемата на свързване, водеща до
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия,
операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода
от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
С текста на ал. 5 на цитираната разпоредба се предвижда, че преизчислението се
извършва въз основа на констативен протокол по реда на чл. 49 от Правилата. В ал. 2 на
посочената нормата са посочени и реквизитите на протокола – той следва да се подпише от
представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител.
При отсъствие на ползвателя или на негов представител или при отказ от тяхна страна да го
подпишат, протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и
свидетел, който не е служител на оператора. С разпоредбата на чл. 58 от ПИКЕЕ е уредено,
че в случаите, когато при извършена проверка се установи неправомерно присъединяване
или намеса в измервателната система, съответният мрежови оператор незабавно уведомява
за това Министерството на вътрешните работи.
От представените по делото констативни протоколи
№№1105806/07.07.2019г.;1400976/22.07.2019г.;1700988/17.09.2019г.; 1106006 / 26.10.2019 г.;
5
1105768/22.11.2019г.; 1901201/27.01.2020г. се установява, че са извършени шест отделни
технически проверки на СТИ на абоната, при които е констатирано неправомерно
присъединяване към електроразпределителната мрежа, като по този начин консумираната
ел. енергия не е измерена от СТИ. Всяка една от проверките е извършена в съответствие с
посочените изисквания на ПИКЕЕ, като съставените за тях протоколи разполагат с
изискуемите реквизити.
Същите представляват частни свидетелстващи документи, поради което вписаните в
тях обстоятелства нямат обвързваща доказателствена сила, а подлежат на доказване с
всички допустими доказателствени средства. За установяването им, по инициатива на ищеца
са разпитани свидетелите Т.О., К.С., Й.В. и Н.Н., всичките служители на въззиваемото
дружество, по отношение на които са приложими правилата на чл. 172 от ГПК. В
показанията си четиримата последователно и безпротиворечиво заявяват, че съответните
констативни протоколи са изготвени с тяхно участие. При проверките, извършени на
посочените в протоколите дати, установили, че е налице неправомерно вмешателство в
схемата на свързване чрез мост, шунт или друг вид проводник, през който е преминавало
потребеното количество електроенергия, поради което същото не е било отчитано от
измервателното средство. Пет от съставените констативни протоколи били подписани от
свидетел, докато другият бил подписан лично от абоната.
При първоинстанционното разглеждане на делото е изготвена СТЕ, заключението на
която съдът кредитира като обектвино и компетентно дадено и неоспорено от страните. От
него се установява, че са налице отделни неправомерни вмешателства в схемата на
свързване, които са станали причина консумираната енергия да не се отчита от уреда и да не
се заплаща от абоната. Извършените математически изчисления по корекционната
процедура са математически верни и са в съответствие с утвърдената методология на ОУ и
тези на ПИКЕЕ в сила от 30.04.2019г. Количеството ел. енергия, изчислено по
корекционната справка може реално да бъде доставено до абоната, с оглед пропускателната
способност на неправомерно присъединените проводници – два пъти 6 мм2 и четири пъти 4
мм2 и тази на присъединителното съоръчжение – автоматичен предпазител. При проверките
са отчетени моментни товари - консумация на електроенергия кWh.
С оглед гореизложената фактическа установеност се достига до еднозначния и
безпротиворечив извод, че процесните корекционни процедури са извършени
законосъобразно и в съответствие с приложимите правила, поради което представляват
годен юридически факт за настъпването на дължимостта на задължението на потребителя. В
този смисъл, неоснователни се явяват възраженията на въззивника, че
„Електроразпределение Север“ АД не е материалноправно легитимирано да претендира
сумите, тъй като легитимацията му произтича пряко от приложимата разпоредба, уреждаща
процесните материални правоотношения. В разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ
изрично е предвидено, че при установена промяна в схемата на свързване преизчислението
се извършва от оператора на съответната електроразпределителна мрежа, какъвто
въззиваемият се явява по силата на Лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г. Безспорно е, че като
6
такъв последният няма право да извършва търговия с ел. енергия, но процесният случай не
касае отношения по договор за доставка на такава, а вземането на страната произтича от
различен фактически състав, изключващ начисляването на сумите по такава сделка. Именно
заобикалянето от страна на потребителя на възможността потребената енергия да бъде
отчетена и заплатена по силата на правоотношението с крайния доставчик по договора за
продажба на ел. енергия, легитимира оператора на мрежата да претендира сумата пряко от
него. Посочената възможност произтича пряко от цитирания подзаконов нормативен акт,
приет по силата на законова делегация, поради което е задължителен в своята пълнота.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице и твърдяното от
страната противоречие на чл. 50 и чл. 56 от ПИКЕЕ с отменената Директива 2009/72/ЕО,
както и с чл. 2, ал.2 от ЗЕ; чл. 44, ал.З ЗЕ; чл. 94а, ал.,1 от ЗЕ; чл. 95а, ал.1 от ЗЕ;чл. 96, ал.1
от ЗЕ; чл. 98а, ал.2, т.6, както и на чл. 104а, ал.2, т.5, от ЗЕ. Неприложимостта на правилата
за продажба на електрическа енергия към спецификата на процесните правоотношения,
касаещи извършена едностранна процедура за корекция, не позволява да се приеме, че е
налице сочената колизия между нормативните актове. От друга страна разпоредбите на чл.
98а, ал.2, т.6 и на чл. 104а, ал.2, т.5, от ЗЕ уреждат определени реквизити относно реда за
уведомяване на абоната за извършената корекция, а не субектът, който е оправомощен да
извърши същата, поради което на още по-силно основание не могат да обосноват
твърдяното противоречие. Дори и само за целите на доказването да се приложат пряко
сочените от въззивника норми, същите нямат отношение към извода за наличие на
задължението нито към материалната легитимация на въззиваемото дружество да получи
паричната престация.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че не е установена вината на
абоната, тъй като във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена
електроенергия правото на оператора да извърши едностранно корекция не е предпоставено
от доказването на виновно поведение на последния, тъй като корекционната процедура цели
възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за негово виновно поведение. В този смисъл е и трайната
съдебна практика, обективирана например в Решение № 118 от 18.09.2017 по т. д. №
961/2016 г., ВКС, II т. о., и Решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г., ВКС, II т.
о
По отношение на твърденията относно вписаните свидетели на проверката следва да
се посочи, че констативните протоколи, които не са подписани от абоната – общо 5 на брой,
са подписани от свидетели на проверката. От свидетелските показания на четиримата
служители на въззиваемото дружество се потвърждава вписаното в документите
обстоятелство, че корекционната процедура е извършена в присъствието на посочените в
нея свидетели. А по отношение на записаното като „А.В.А.” лице, свид. К.С. изрично е
заявил, че протоколът е подписан от свидетел от турски произход, който не е могъл да
изпише името си на български език. От друга страна напълно ирелевантно е обстоятелството
дали абоната е съсед на посочените в протоколите лица, дали ги познава, а на още по-силно
7
основание и дали ги упълномощил да го представляват, тъй като ПИКЕЕ не изискват
свидетелите да имат някое от посочените качества. Качеството на свидетел изрично
изключва възможността лицето да е пълномощник на абоната, тъй като ако констативния
протокол е подписан от упълномощено лице, то по аргумент на чл. 49, ал. 2 от ПИКЕЕ не е
налице необходимост от осигуряване на свидетел на проверката.
С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че въззиваемият в условията на
главно и пълно доказван е установил съществуването на претендираните вземания, тъй като
всяка една от корекционните процедури е извършена законосъобразно, поради което
исковете следва да бъдат уважени изцяло, а първоинстанционното решение – потвърдено на
основание чл. 272 от ГПК.
Съобразно изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемия
следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 472.18 лева с вкл. ДДС,
след редуциране на претендираното възнаграждение до минималните размери, предвидени в
Наредба №1/9.07.2004г., поради извършеното от въззивника основателно възражение за
прекомерност на същото.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260148/09.03.2022 г., постановено по гр. дело №
13184/2020 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА АС. СЮЛ. С., ЕГН:**********, с адрес: гр.*** да заплати на
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г сумата от 472.18
/четиристотин седемдесет и два лева и осемнадесет стотинки/ лв. с вкл. ДДС,
представляваща извършените пред настоящата съдебна инстанция съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8