Решение по дело №16085/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3620
Дата: 19 юни 2020 г. (в сила от 19 юни 2020 г.)
Съдия: Силвана Иванова Гълъбова
Дело: 20191100516085
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № …

гр. София, 19.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на пети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                             Мл.с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №16085 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 04.10.2018 г. по гр.д. №25071/2018 г. на Софийския районен съд, 62 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Н.С.С. кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК за сумата от 1995,63 лв. - главница и сумата от 228,02 лв. - мораторна лихва, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски и по сметка на СРС държавна такса.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът не е потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Н.С.С. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК  оспорва жалбата и моли първоинстнанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

СРС е сезиран от „Т.С.“ ЕАД с искова молба, с която срещу Н.С.С. са предявени кумулативно съединени установителни искове с правно основание  чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за  сумата 1995,63 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „******, с аб. №128588, за периода мес.05.2015 г. - мес.04.2017 г. и сумата от 228,02 лв., представляваща лихва за забава за периода 14.01.2016 г. - 12.01.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №8561/2018 г. по описа на СРС, 62 състав.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът е оспорил предявените искове с твърдения, че не е собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот.

Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.

По делото е представен нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №123, т.ІІ, н.д. №274/28.03.2008 г. на нот. М.И., от който се установява, че ответникът е продал на С.С.С.процесния недвижим имот.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, изх. №35/25.11.2016 г., издадено от СО, район „Триадица“, С.С.С.е починал на 26.08.2016 г. и е оставил следните наследници по закон: Н.С.С. – сестра.

Видно от представения по делото договор за продажба на наследство от 31.01.2017 г., нот. заверен от нот. М.Г., рег. №954/31.01.2017 г., и вписан в Служба по вписванията – гр. София, ответникът е продал на С.Х.Х.цялото си наследство като съвкупност от права и задължения, останало след смъртта на брат и С.С.С., починал на 26.08.2016 г.

При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че страните не са в соченото от ищеца облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото ответникът не е бил нито собственик, нито ползвател, на процесния топлоснабден имот през процесния период, поради което решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 371,24 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение е основателно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между въззиваемата страна и Адв. дружество „В.и П.“, според който ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 400,00 лв. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е над този минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и с оглед фактическата и правната сложност на делото, следва да бъде намалено до минималния размер или сумата от 371,24 лв.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

         Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 04.10.2018 г., постановено по гр.д. №25071/2018 г. по описа на СРС, ГО, 62 състав.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н.С.С., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 371,24 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.