Р Е Ш Е
Н И Е
№………………
/……………………….06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд,
в публичното заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Ирена Обретенова
при секретаря Румела Михайлова като разгледа докладваното от съдията
Обретенова адм.д. N 3553 по описа
за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.166 от ДОПК и
чл.195б от Закона за водите.
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване
и канализация”ЕАД със седалище и адрес
на управление гр.Бургас, кв.Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов” № 3,
представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т. против Акт за установяване на
публично държавно вземане (АУПДВ) № 25/2018 от 29.11.2018г. на Директора на
Басейнова дирекция „Черноморски район“ /БДЧР/, с който на дружеството е
установено публично задължение в размер на 24 000 лв. главница, представляваща непогасен остатък от такса за
периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. за правото на водовземане за питейно-битови
нужди от воден обект - язовир „Ясна
поляна”, съгласно Разрешително за водоползване № 0309/26.05.2004г. ведно с законната
лихва, считано от 01.04.2018г. до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят сочи, че обжалваният акт е незаконосъобразен, издаден в
нарушение на материалния закон, на
административно-производствените правила и на целта на закона. Твърди, че
използваните от него водни количества за технологични нужди за 2017г. са в размер на 1 200 000 куб.метра
и същите са остойностени на 24 000 лева. Излага, че такса за водовземане
на водите за технологични нужни не се дължи, тъй като това водно количество не
се ползва за водоснабдяване, а се връща обратно в реката. Посочва, че от общото
измерено водно количество следва да бъдат извадени водите за технологични
нужди, тъй като за процеса на водовземане от значение са единствено подадените
води за водоснабдяване на населението, не и тези за технологични нужди. Твърди
също, че не е уведомен за извършване на проверка за установяване на
обстоятелствата и определяне на дължимата такса при несъответствие с
параметрите, по които тя е определена. Посочва,
че административният орган не е съобразил издадения от него акт с целта на
закона и технологичния процес на водовземане, което е от съществено значение за
изчисляване на таксата. Моли за отмяна на акта и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли съда
да я отхвърли.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 168
от АПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
В Акт за установяване
на публично държавно вземане № 25/2018 от 29.11.2018г., директорът на Басейнова
дирекция „Черноморски район” /БДЧР/ е
констатирал следните факти:
"Водоснабдяване и Канализация" ЕАД гр.Бургас е титуляр на Разрешително за водоползване № 0309/26.05.2004 г. за питейно-битово водоснабдяване от язовир "Ясна поляна", издадено от Министъра на околната среда и водите. Разрешението е с начален срок на действие 21.05.2004 г. и краен - 21.05.2020г.
Административният орган е констатирал, че на основание чл. 194, ал.1, т.1, б.”а”, вр. чл. 194, ал.2 от Закона за водите за предоставеното право на водовземане от язовир "Ясна поляна" с място на водоползването: град Бургас и населени места и курорти от Южното Черноморско крайбрежие и от Бургаска област, "Водоснабдяване и Канализация" ЕАД гр.Бургас дължи такса, която се определя на база отнетия обем вода по показания на монтирано работещо и отговарящо на нормативните изисквания измерващо устройство – ултразвуков разходомер на вход пречиствателна станция за питейно водоснабдяване /ПСПВ/.
Директорът на БДЧР е посочил, че съгласно чл. 21,
ал.1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г. /Д.В. бр.2 от 06.01.2017г.,
в сила от 01.01.2017г./, таксата е годишна и се внася от титуляра на
разрешителното не по-късно от 31 март на следващата година. Констатирано е, че
"Водоснабдяване и Канализация" ЕАД гр.Бургас дължи заплащане на такса
за правото на водовземане за периода 01.01.2017г. - 31.12.2017г. на база
показание на разходомерно устройство, отразено в Констативен протокол № 163б/12.04.2018г.,
като годишните иззети количества от язовира са 12 699 000 куб.м. вода.
Директорът на БДЧР е
посочил формулата за изчисляване на таксата съгласно чл. 11,
ал.1 и чл.12, ал.1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и е
изчислил дължима такса за питейно - битови нужди за 2017г. Констатирано е, че
дружеството е извършило плащане на 100 000лв. на 22.02.2018г. и
129 980 лв. на 30.03.2018г. от дължимите такси за водовземане и е направен
извод, че не е заплатен остатък в размер на 24 000 лв..
При посочените факти, директорът на БДЧР е установил публично
задължение на "Водоснабдяване и Канализация" ЕАД гр.Бургас за период
01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. в размер на 24 000 лв.
"Водоснабдяване и Канализация" ЕАД гр. Бургас е
изпратило декларация по чл.
194б от ЗВ и справка с вх.№№ 26-00-309/14/22.01.2018г. и №
26-00-172/2/29.01.2018г. до БДЧР за иззети водни количества от язовир
"Ясна поляна" за 2017г. В
декларацията иззетите водни количества и дължимата такса за тях са изчислени за
по-малко количество води – 11 499 000 куб.м. Независимо от това в
справката източените водни количества от язовира са отразени в размер на 12 699 000
куб.м., от които 1 200 000 куб.м. за технологични нужди на ПСПВ и
11 499 000 куб.м. – подадени от ПСПВ към абонатите.
С оглед констатираното несъответствие между данните по
декларацията и наличната информация в БДЧР от ежемесечните проверки за 2017г.
по съставените в тази връзка констативни протоколи /на л.65-76/, директорът на
БДЧР със Заповед № 52/22.02.2018г. е назначил нарочна проверка за установяване
на обстоятелствата и определяне на дължимата такса.
До дружеството е изпратено писмо с изх.№ 26-00-309/16.03.2018г.
–л.49 /дневник на пощенските пратки на л. 157-160/, с което директорът на БДЧР го уведомява за
извършване на проверка за установяване на дължимите такси за 2017г. по
Разрешително № 0309/26.05.2004г. за водовземане от язовир „Ясна поляна”. В
писмото е посочено, че в представената от дружеството декларация по чл.194б от
ЗВ са декларирани количества по-малки от иззетите, тъй като не са включени
иззетите водни количества за технологични води за ПСПВ „Ясна поляна”.
Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол №
163б от 12.04.2018г., подписан от представител на жалбоподателя, в който е
посочено следното: през 2017г. в съответствие с разрешителното са заявени и
разрешени чрез месечен график общо 16 300 000 куб.м. вода от яз. „Ясна
поляна“, от които 15 100 000 куб.м.
– за питейно-битово водоснабдяване и 1 200 000 куб.м. – за технологични нужди; през същия период /2017г./ иззетите от „В и К“ ЕАД
Бургас водни количества от язовир „Ясна поляна”, съгласно показанията на
измервателното устройство и ежемесечните двустранни протоколи са както следва: подадени
водни количества за технологични нужди за ПСПВ – 1 200 000 куб.м.,
подадени водни количества за „В и К” ЕАД – 11 499 000 куб.м.
Междувременно до БДЧР е изпратено писмо с изх.№
05-08-1071/28.03.2018г. на Директор на Дирекция „Управление на водите“ към МОСВ
/л.50/, в което е посочено, че „водовземането” обхваща всички дейности,
свързани с отнемане на води от водни обекти, поради което „В и К” ЕАД Бургас е
длъжно да заплаща такса са ползваната вода, отчетена по измервателните
устройства - общото количество вода, отнето от язовира в т.ч. и технологичните
води.
За заплащане на таксите от БДЧР, до "Водоснабдяване и
Канализация" ЕАД е изпратена покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ с изх.
№ 26-00-309/18/26.04.2018г., получена на 30.04.2018г. - видно от известието за
доставка /л.55/. Представено е възражение от дружеството, в което е посочено,
че за водите за технологични нужди не се дължи такса, тъй като тези количества
се връщат обратно в реката.
С писмо на БДЧР, изх.№ 26-00-309/А3/ от 17.05.2018г. /л.59/ до
титуляра на разрешителното, явяващо се отговор на възражение срещу ПДИ за заплащане
на таксата за водовземане за язовир „Ясна поляна” за 2017г.,
изпълнителният директор на „В и К” ЕАД Бургас е уведомен, че за посочения
период иззетите количества трябва да са на база отнет обем от язовира,
включително и технологични води за ПСПВ „Ясна поляна” и върху тази основа
следва да се изчисли дължимата държавна такса за водовземане от повърхностния
воден обект – яз.”Ясна поляна”. Писмото е получено съгласно известието за
доставка от представител на дружеството на 18.05.2018г.
На "Водоснабдяване и Канализация" ЕАД с изх.№ 26-00-309/А4/08.06.2018г.
/л.63/ е изпратено уведомление за започване на производство за издаване на Акт
за установяване на публично държавно вземане за дължимата такса за периода 01.01.2017г.
– 31.12.2017г. на стойност 24 000 лева по ЗВ за предоставено право за
използване на повърхностни води от язовир „Ясна поляна”, получено видно от известието за доставяне на 12.06.2018г.
/л.64/. Към датата на издаване на АУПДВ, дружеството не е заплатило дължимите
суми за отнетото количество вода.
С АУПДВ №
25/2018/29.11.2018г. на "Водоснабдяване и Канализация" ЕАД Бургас са
установени публични задължения в размер на 24 000 лв., представляваща непогасен
остатък от такса за периода 01.01.2017г.-31.12.2017г. за правото на водовземане
за питейно-битови нужди от воден обект - язовир "Ясна поляна",
съгласно Разрешително за водоползване № 0309/26.05.2004 г. от яз."Ясна
поляна", издадено от Министъра на околната среда и водите, изчислена съгласно
чл.
11,
ал.1 и чл.12, ал.1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден
обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016г. при единичен размер
на таксата от 0,02 лева за куб.м. за иззети водни количества
12 699 000 куб.м., възлизаща в общ размер на 253 980 лева,
частично погасена с плащане в размер на 229 980 лева. В акта е посочено, че сумата е дължима ведно
със законната лихва, считано от 01.04.2018г. до окончателното й плащане.
Горната фактическа обстановка съдът намира за установена от
представените към административната преписка доказателства.
Жалбоподателят оспорва АУПВ с доводи, че незаплатените количества
отнет воден обем представляват разликата между отнетия воден обем и водата,
която се подава за питейни-битови нужди,
и са предназначени за технологични нужди. Посочва, че водата за
технологичните нужди е за пречистването на водата, която се подава към
абонатите и се връща обратно в реката, поради което не следва да бъде
заплащана. За тези твърдения е ангажирана
СТЕ. Според заключението на вещото лице и обясненията му в с.з., водата за
технологични нужди се използва за промиване на пясъчните филтри и утаителите,
същата е неотменима част от правилното функциониране на пречиствателната
станция за снабдяване на потребителите с годна питейна вода и се използва за
избистряне на водата чрез филтриране, обезцветяване и обеззаразяване или
дезинфекция; през 2017г. ползваните от жалбоподателя води за технологични нужди
са приблизително 1 200 000 куб.м. – липсва измервателно устройство за
измерване на точното количество на тези води; водата от язовир „Ясна поляна” се
изпомпва чрез водовземна кула през магистрален водопровод до пречиствателна
станция „Ясна поляна”, в станцията като премине през смесител, водата навлиза в
серия от утаители, където става първичното пречистване на едрите частици, след
което същата навлиза в серия от бързи пясъчни филтри за премахване на финните
частици; пречистената вода след хлориране и озониране отива в резервоар, като
по-голямата част от нея – 90% се
разпределя към потребителите, а останалата част /10%/ се връща обратно за
собствени нужди на пречиствателната станция - за почистване на съоръженията,
които служат за пречистване на водата; тази вода, с която се почистват съоръженията
се извежда в реда Дяволска. Съдът кредитира заключението на вещото лице като
обективно и компетентно дадено.
По делото е представен доклад от гл.експерт в Дирекция „Контрол” в
ИРМ Бургас при БДЧР /л.155/, в който е отразен начина, по който са установени
количествата източени води за питейно-битово водоснабдяване и за технологични
нужди при наличие само на 1 разходомер – по разликата в показанията на водомера
на първо число се определя общия отнет воден обем за предходния месец; за
2017г. в месечен график за използване на водите от комплексните и значими
язовири, утвърден от министъра на околната среда и водите се определя общия разрешен
воден обем от язовира за „В и К” ЕАД Бургас за питейно-битови нужди, в който са
включени и водите за технологични цели за пречиствателната станция; водата за
технологични цели се приема колкото е разрешена с месечния график, а остатъкът
от общия отнет обем се приема за питейно-битово водоснабдяване на „В и К”ЕАД
Бургас.
С оглед установено от фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок /актът е съобщен на жалбоподателя на
30.11.2018г., а жалбата срещу него е изпратена чрез куриерна служба на
13.12.2018г. – товарителница на л.7/. Жалбата
е от легитимирана страна - адресат на акта, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество – НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на производството е неплатено държавно вземане с публичен характер,
касаещо такса за водовземане от
повърхностни води по чл.194, ал. 1, т.1, б “а” от ЗВ, установено по
размер с оспорвания АУПДВ, издаден от компетентния орган - директора на
Басейнова дирекция „Черноморски район“. В тази връзка съдът съобразява нормата
на чл.195б, ал.1 от ЗВ, съгласно която вземанията за незаплатените по реда на
чл. 195а, ал. 1 ЗВ такси /между които и процесната/ се определят с акт за
установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции.
АУПДВ е издаден в писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 59 от АПК. В същия са изложени фактически и правни основания за неговото издаване.
Посочено е количеството иззети от дружеството води, начина по който то е
изчислено и въз основа на какви доказателства. Отразен е алгоритъма, по който е
определена таксата и правното основание за нейната дължимост. Спазени са и регламентираните
административно-производствени правила по АПК и по специалния закон.
Жалбоподателят е бил уведомен за започване на производството по съставяне на
акта, за което е получил уведомление от 12.06.2018г. С него му е дадена
възможност да представи документи и факти, които доказват правата му или
удостоверяват липсата на задължения. В конкретния случай няма данни и твърдения
за представени такива. Според чл. 195б ал.2 от Закона за водите, актът се
съставя въз основа на писмени доказателства –
извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други
счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето
за доброволно изпълнение; констативни протоколи от извършения контрол за
изпълнение на задължението. В случая актът е издаден въз основа на съставен
констативен протокол за извършен контрол за изпълнение на задължението по
чл.194 от Закона за водите и след изпратена покана за доброволно изпълнение на
задълженията.
Оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон. В тази връзка,
съдът съобразява следното:
В АУПДВ като данни за отнети водни количества са отразени
констатациите от Констативен протокол № 163б/12.04.2018г. /л.52/.
Констативният протокол е подписан без възражения от служител на дружеството /лицето
изготвило и подписало справката за иззети водни количества, представена на БДЧР/
и не е оспорен
нито в хода на административното, нито в хода на
съдебното производство, поради което същият, като създаден в предвидената форма
и автентичен е годно доказателство за установяване на количеството общ отнет
воден обем от водното тяло.
Представените ежемесечни
протоколи за ползваните количества води от дружеството, изготвени от БДЧР /л.
65-76/ също са подписани от представител на жалбоподателя без възражения и
данните по тях напълно съответстват на тези
по Констативен протокол № 163б от 12.04.2018г., в който същите са обобщени на
годишна база /сборът на месечните количества отнет обем води, измерено с
разходомера по месечните протоколи е равен на общия отнет обем води по
констативния протокол от 12.04.2018г.,
аналогично за обема на водите за питейно-битово водоснабдяване и за технологични
нужди на пречиствателната станция/. В съответствие с коментираните протоколи и Констативен протокол № 163б/12.04.2018г. са
и ежемесечните графици за използване на водите, утвърдени от министъра на
околната среда и водите /л. 77-100/, в които
е посочен обема на водите, които могат да се използват от язовир „Ясна поляна”
за питейно-битово водоснабдяване,
включващ и този за водите за технологични цели за пречиствателната станция.
Констатираният в Констативен протокол № 163б от 12.04.2018г. обем
на отнета вода и неговото разпределение е идентичен на количествата по
справката, т.е. съдържанието на протокола възпроизвежда справката за източени и
подадени водни количества от язовир „Ясна поляна” на жалбоподателя за 2017г.,
изпратена от него на БДЧР. Справката е изготвена от дружеството - жалбоподател
и удостоверява неизгодни за него факти, поради което съдът я кредитира. Справка с идентични данни е приложена от
дружеството и към жалбата му до съда –
л.8 от делото.
Страните не спорят за технологията на пречистване на водите, не
спорят за количествата води, отнети от водния басейн за отчетния период, не
спорят и за количествата води, представляващи води за технологични нужди. Спорът
между страните е формиран по правен въпрос: на каква база следва да се
изчислява дължимата такса по разрешителното за водоползване за периода
01.01.2017
г. - 31.12.2017
г. - на база на цялото иззетото количество от водоизточника или от него следва
да се приспадне
количеството вода, което е използвано за технологични нужди от пречиствателната
станция, т.е. какво следва да се разбира под употребеното в закона понятие "отнет воден обем".
Становището на жалбоподателя е, че това са само водите, които дружеството след
пречистването им подава към абонатите и при определяне размера на таксата, не
следва да се вземат предвид количествата вода за технологични нужди, тъй като същите се
връщат в
реката.
Приложимата
нормативна уредба не съдържа определение на понятието "води за
технологични нужди". Липсва и разпоредба, предвиждаща тяхното изключване
от дължимата такса. Ето защо, отговорът на горния въпрос следва да се
даде след тълкуване на действащите към процесния период относими
разпоредби: Съгласно чл.
194, ал.1, т.1, б."а" от ЗВ, за правото на използване на водите се
заплаща такса за водовземане от повърхностни води, а ал.2 предвижда, че таксата
по посочената
точка се определя на
базата на отнетия обем вода и
съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а, освен
в случаите на водовземане от минерални води. Нормите за водопотребление,
определени в наредбата по чл.117а от ЗВ - Наредба за нормите за водопотребление,
приета с ПМС №371 от 22.12.2016г., в сила от 27.12.2016г., доколкото се отнасят до водопотребление за напояване на земеделски култури
са неотносими към настоящия казус.
Съгласно чл.194,
ал.6 от ЗВ, размерът на
таксата по
ал.1, т.1, начинът и редът за нейното изчисляване и заплащане се определя с
тарифа на Министерския съвет. Такава за процесния период е Тарифата за таксите за правото на водоползване,
за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г. В
чл.11, ал.1 от нея е регламентирана формула за изчисляване на таксата за
водовземане от повърхностни води. Основният компонент, използван във формулата
е коефициент-W, представляващ
размера
на отнетия годишен воден обем в куб.м. В тази връзка, съдът намира, че понятието "отнет обем
вода", визирано в чл.194, ал.2 ЗВ включва цялото количество вода, което дружеството
черпи от водоизточника, без да се прави разлика за това дали водата се подава до абонатите за питейни нужди
или се ползва за технологичния процес по нейното пречистване, протичащ в пречиствателната
станция на дружеството.
Това
от своя страна налага
извода, че таксата за водовземане следва да се изчисли на база на цялото количество вода, което е иззето. Аргумент за същото следва и от
разпоредбата на § 1, т.7
от ДР на ЗВ. Според нея "водовземането" обхваща всички дейности,
свързани с отнемане на води от водните обекти, което
означава, че таксата за водовземане следва да се изчисли именно на базата на
цялото количество иззета вода.
Ако се приеме
тезата на жалбоподателя би означавало, че за водите, които той ползва за
"технологични нужди" не дължи такса. Това обаче са води - публична държавна собственост, с
помощта на които
осъществява дейността си в технологичния цикъл по тяхното
пречистване в станцията
- безспорно установено от заключението на вещото лице, с оглед подробно
описания от него процес на водовземане. Касае се за цялостен процес с отделни
етапи, имащ за крайна цел доставяне на годна за потребление вода до абонатите.
Използваната за технологични нужди вода не се връща в язовира и не е пречистена
такава, за да се приеме, че същата не е потребена и за нея не се дължи такса.
В горния смисъл е и съдебната практика: решение № 8579/11.07.2016 г. по адм. дело № 10588/2014
г.,
решение
№ 3104/20.03.2015г. по адм. дело № 2025/2014 г., на трето отд.
на ВАС, решение по адм.д.№ 2143/14.02.2019г. по адм.д. № 10365/2018г. осмо отд.
на ВАС по идентичен казус /със същия жалбоподател, но за периода 2016г./.
Представените по делото, одобрени от МОСВ месечни
графици не променят горните изводи. Съгласно чл. 53 от ЗВ,
с
тях се определя
единствено начинът на използването на водите и по-конкретно – определят се
норми на водопотребление като конкретно за язовир „Ясна поляна”
са посочени количествата вода в куб.метри, които могат да се използват през
съответния месец за питейно-битово водоснабдяване и в тях изрично са включени
водите за технологични цели за пречиствателната станция, т.е. последните са
част от водите за питейно-битово водоснабдяване, за използването на които няма
спор между страните, че се дължи такса.
С оглед
изложеното, съдът намира, че
оспореният АУПДВ е издаден при спазване
на материалния закон. Правилно с акта таксата е определена на база цялото
отнето водно количество. Нейният размер е коректно изчислен по приложимата формула, регламентирана
в тарифата.
Неоснователен е
доводът на жалбоподателя за допуснати нарушения на
административно-производствените правила с оглед обстоятелството, че не е
уведомен за започване на нарочна проверка при констатиране на несъответствия
между данните по представената от него декларация и информацията в БДЧР от
ежемесечните проверки. Както вече беше констатирано, данните в протокола от
проверката са идентични с тези по справката, подадена от самия жалбоподател до
административния орган. Проверката е извършена в присъствието на представител
на „В и К” ЕАД Бургас, който е подписал без възражение съставения при нейното
извършване Протокол № 163б/12.04.2018г., т.е. същият надлежно е бил уведомен за
проверката и тя е протекла с негово участие.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
несъответствие на оспорения акт с целта на закона. С чл. 2, ал.1, т.1 от ЗВ е
предвидено, че целта на закона е да осигури интегрирано управление на водите в
интерес на обществото и за опазване на здравето на населението, както и да
създаде условия за осигуряване на достатъчно количество и добро качество на
повърхностните и подземните води за устойчиво, балансирано и справедливо
водоползване. Под справедливо водоползване следва да се разбира заплащане на
същото, в
съответствие с нормата на
чл. 194, ал.2 от ЗВ.
Таксата се дължи ведно със законната лихва за забава, считано от
01.04.2018г. В тази връзка съобразява следното: Съгласно чл. 21, ал.1 от
Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, таксите за водовземане,
ползване на воден обект и за замърсяване са годишни и се заплащат не по-късно
от 31 март на следващата година. Така уреденият краен срок за заплащане на
задължението обуславя изпадането в забава при неплащане, като началният момент,
от който се дължи свързаната с това законната лихва върху установеното
задължение за 2017г. е 01.04.2018г. /чл.1 от Закона за лихвите върху данъци,
такси и другите подобни вземания/.
Оспореният административен акт е постановен при спазване на изискуемата
форма и процедура, не противоречи на материалния закон и съответства на
неговата цел. Същия следва да бъде потвърден, а подадената жалба - отхвърлена
като неоснователна. Ответникът
не е направил искане за разноски, поради което такива не следва
да му се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 172
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
"Водоснабдяване и Канализация" ЕАД гр.Бургас – гр.Бургас, кв.Победа,
ул.Ген.Владимир Вазов” № 3, представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т. срещу
Акт за установяване на публично държавно вземане № 25/2018 от 29.11.2018г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район” /БДЧР/.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от деня на съобщението за изготвянето му
пред Върховния административен съд по реда на АПК.