Р Е Ш Е Н И Е
№607
гр. Хасково, 20.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на двадесет и девети
май, през две хиляди и двадесет и трета година в състав :
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева
и
в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №574/2023г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.39, ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Образувано е по жалба от Ц.В.Ц. ***, подадена чрез
пълномощника му адв.Т.Ц., с посочен адрес ***, против Писмо с и
изх.№66-00-128/09.03.2022г. на Агенция по вписванията. Производството е
последващо, след като с Решение № 2862 от 20.03.2023г., постановено по адм.
дело № 6506/2022г. по описа на Върховен административен съд , състав на Пето отделение
е обезсилил Решение № 413 от 16.06.2022г. по адм. дело № 237/2022г. на
Административен съд Хасково и е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд при съобразяване на дадените указания. В случая Върховен
административен съд е посочил, че като ответник в съдебното производство следва
да бъде конституиран не Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, а
Агенция по вписванията.
В жалбата се навеждат доводи за нарушено право на
изтриване на лични данни, съдържащи се в публикуван дружествен договор по
партида на „П. Щ. К.“ ООД в Търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел. Сочи се, че жалбоподателят подал заявление за изтриване
на лични данни до Агенция по вписванията, в което посочил, че от публикувания
дружествен договор на дружеството били публично достъпни личните му данни, а
именно: имена, ЕГН, номер на лична карта, дата на издаването ѝ, дата на
валидността ѝ, постоянен адрес и подпис. С оспореното писмо бил получен
отговор, съгласно който заявлението било отхвърлено. Счита се, че нормата на
чл.13, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ е противоречаща на член 24, параграф 1 и член 5,
параграф 2 от Регламент 2016/679, защото администраторът на лични данни, в
случая Агенция по вписванията, следвало да е отговорен за обработването на
личните данни и да организира така дейността си, че да отговаря на изискванията
на регламента. Разпоредбата на чл.13, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ противоречала и на чл.2,
ал.2 от същия закон, тъй като измествала отговорността и задължението за обявяване
на актовете със заличени лични данни. Освен това, възлагането на управителя на „П.
Щ. К.“ ООД да извършва правни и фактически действия - представяне на заверен
препис от дружествения договор на дружеството със заличени лични данни, за да
бъде уважено правото на изтриване по чл.17 от Регламент 2016/679, не било
основано на законова процедура. Правото на изтриване на лични данни не следвало
да бъде упражнявано под условие, тъй като то възниквало пряко, по силата на
регламента. В този смисъл, Агенцията по вписванията била длъжна да осигури
неговото упражняване. Сочи се още, че с подаденото заявление, оспорващият е
оттеглил съгласието си личните му данни да бъдат публикувани в обявения
дружествен договор по партидата на дружеството в Търговския регистър, в случай,
че Агенция по вписванията приемела, че е дал съгласие личните му данни да бъдат
публикувани на основание чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ. В оспореното писмо това
оттегляне на съгласие не било обсъдено. В този случай Агенция по вписванията била
длъжна да изтрие личните данни на основание член 7, параграф 3 от Регламент
2016/679, тъй като в качеството си на администратор на лични данни, била получила
съгласие за това от субекта на данни.
По изложените съображения се претендира отмяна на оспореното
писмо и задължаване на Агенцията по вписванията да изтрие/заличи личните данни
на Ц.В.Ц., съдържащи се в публикувания дружествен договор по партидата на „П.
Щ. К.“ ООД. Претендират се и разноски по делото. Прави се възражение за
прекомерност на евентуално претендирано от ответника юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът – Агенция по вписванията – чрез процесуален
представител, оспорва жалбата. Обосновава твърдение за недопустимост на същата,
тъй като била насочена срещу неподлежащ на оспорване акт. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя, в случай на уважаване
на жалбата.
Съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх.№66-00-128, на 11.02.2022г.
жалбоподателят Ц.В.Ц. отправил искане до Агенцията по вписванията за изтриване
на лични данни, съдържащи се в публикувания дружествен договор на „П. Щ. К.“ ООД.
Посочил, че е съдружник в това дружество и личните му данни, съдържащи се в
дружествения договор, били публично достъпни, което създавало безпокойство у
него. Това създавало и опасност за личната му неприкосновеност, възможно било
трети недобросъвестни лица да използват
данните му за противозаконни цели. В случай, че органът приемел, че предоставил
личните си данни на основание чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, заявил, че оттегля
съгласието си данните да бъдат обработвани чрез публикуването им в дружествения
договор по партидата на дружеството.
С оспореното Писмо с изх.№66-00-128/09.03.2022г.
изпълнителният директор на Агенцията по вписванията уведомил Ц.В.Ц., че
Агенцията по вписванията е администратор на ТРРЮЛНЦ съвместно с „Информационно
обслужване“ АД. Дружеството, за което документите се отнасяли, било
администратор на личните данни на физическите лица, съдържащи се в подаваните в
Агенцията по вписване документи за целите на вписването по смисъла на член 4,
параграф 1, т.7 от Регламент 2016/679. Агенцията получавала личните данни на
физически лица от този администратор и била длъжна да ги обработи по
предвидения от приложимите нормативни актове ред във вида, в който същите били
подадени, като впише заявените обстоятелства и публикува онези от тях, за които
това било предвидено. Документите се подавали от администраторите - търговски
дружества, във вид на файлове, които не били в машинночетим вид, поради което
не съществувала нито правна, нито техническа възможност същите да бъдат
променяни от Агенцията по вписванията. Изцяло във фактическата власт на
администратора - търговското дружество, било спазването на изискването на
Регламент 2016/679, като предостави файлове на публично достъпните документи,
съдържащи лични данни на лицата, които не надхвърляли изискуемите по закон -
чл.13, ал.6, изр. второ от ЗТРРЮЛНЦ. Посочено е, че при разглеждане на
заявлението длъжностното лице по регистрация давало възможност на заявителите –
администратори, да представят подлежащите на обявяване актове със заличени
лични данни по реда на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ. В случая, в качеството си на
администратор на лични данни, „П. Щ. К.“ ООД следвало да предприеме действия,
съобразени с изискванията на принципите за минимализъм и пропорционалност,
уредени в член 5 на Регламент 20167679. В частност, администраторът следвало да
прилага към заявлението за вписване/обявяване по партидата на дружеството
заверен препис на дружествения договор, обявен в търговския регистър, в който
личните данни да били заличени, с изключение на информацията, за която със
закон се изисквало да бъде обявена в търговския регистър.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
По своята същност оспореното писмо представлява отказ
за упражняване на правото на изтриване, съгласно чл.17 от Регламент (ЕС)
2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно
защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и
относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО
(Регламент (ЕС) 2016/679), заявено от Ц.В.Ц. *** пред Агенцията по вписванията.
Предвид характера на волеизявлението в оспореното писмо, съдебният състав
намира, че са налице предпоставките по чл.39, ал.1 от ЗЗЛД, във връзка с член
79 от Регламент (ЕС) 2016/679 за упражняване на правото на съдебна защита по
отношение на твърдяното ограничаване на правото на жалбоподателя да иска
изтриване на свързаните с него лични данни, съгласно член 17 от Регламент (ЕС)
2016/679. В тази връзка е и Определение № 3318/07.04.2022г. по АД 2533/22г. на
ВАС.
Не се установява наличието на процесуална пречка по
смисъла на чл.39, ал.4 от ЗЗЛД за разглеждане спора от съда, предвид което оспорването
следва да бъде прието за допустимо.
Разгледано по същество оспорването е основателно.
Не е спорно по делото, че в Търговския регистър и
Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията по
партидата на „П. Щ. К.“ ООД в раздел „Актуален учредителен акт“, на интернет адрес: https://portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult?uic=*********, е
публикуван дружествен договор на „П. Щ. К.“ ООД, от който са видни имена, ЕГН,
номер на лична карта, дата на издаването ѝ, постоянен адрес и подпис на
жалбоподателя, респ. данните са публично достъпни. Визираните данни
представляват „лични данни“ по смисъла на член 4, т. 1 от Регламент (ЕС)
2016/679.
Съгласно член 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, „Субектът
на данни има право да поиска от администратора изтриване на свързаните с него
лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие
без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените по
долу основания: а/личните данни повече не са необходими за целите, за които са
били събрани или обработвани по друг начин, б/ субектът на данните оттегля
своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно чл.
6, § 1, б. а) или чл. 9, § 2, б. а) и няма друго правно основание за
обработването; в)субектът на данните възразява срещу обработването съгласно чл.
21, § 1 и няма законни основания за обработването, които да имат преимущество,
или субектът на данните възразява срещу обработването съгласно чл. 21, § 2; г)
личните данни са били обработвани незаконосъобразно; д) личните данни трябва да
бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или
правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора; е) личните
данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното
общество по чл. 8, § 1.“.
Съдът приема, че Агенция по вписванията, при
упражняване на дейността си по чл.3, ал.1 от Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), действа в
качеството на администратор на лични данни и като такъв ги обработва.
Съгласно чл.2, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, Търговският регистър
и Регистърът на юридическите лица с нестопанска цел е обща електронна база
данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете,
обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци,
юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица
с нестопанска цел. Според чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, обстоятелствата и актовете по
ал.1 се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл.
4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27
април
Съгласно член 4, т.11 от Регламент (ЕС) 2016/679, „съгласие
на субекта на данните“ означава всяко свободно изразено, конкретно, информирано
и недвусмислено указание за волята на субекта на данните, посредством изявление
или ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието му свързаните с него
лични данни да бъдат обработени.
В своя член 7, параграф 3 Регламент (ЕС) 2016/679
изрично предоставя правната възможност за оттегляне на дадено съгласие за
обработване на лични данни, като предвижда, че „субектът на данни има правото
да оттегли съгласието си по всяко време.“, като тази възможност е скрепена и с предоставеното
с нормата на чл.17, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679 „право на
изтриване“.
В случая жалбоподателят е подал заявление №
66-00-128/11.02.2022г. с искане за изтриване на лични данни, съдържащи се в
публикувания дружествен договор на „П. Щ. К.“ ООД, като изрично е посочил, че
ако органът приеме за реализирана хипотезата на чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, то
оттегля съгласието си личните данни да бъдат обработвани чрез публикуването им
в дружествения договор по партидата на дружеството. Изрично е посочил и кои са данните които
лицето иска да бъдат изтрити и по отношение на които оттегля даденото съгласие,
а именно ЕГН, номер на лична карта, дата на издаването й, дата на валидността
й, постоянен адрес и подпис. Предвид изложеното за администратора на лични
данни не е съществувало никакво съмнение каква е волята на субекта на данни.
Така формираната воля е изразена ясно и то не в качеството на съдружник в
търговското дружеството, а в лично качество на субект на данни, който счита, че
са налице някои или всички от обстоятелствата по чл.17 Регламент (ЕС) 2016/679
/ Регламента/.
Доколкото правото на субекта на данни по чл. 17 от
Регламента е гарантирано с въведеното в същата разпоредба задължение за
администратора на данни да изтрие същите и при наличието на изрично изразена от
субекта воля за това, настоящият състав намира, че не са налице установените в
член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 предпоставки за обработване на
лични данни, с изключение на информацията, за която със закон се изисква да
бъде обявена.
Правото на заличаване възниква пряко по силата на
чл.17 Регламент (ЕС) 2016/679, поради което упражняването му не може да бъде
възпрепятствано на основанията, посочени в писмо с изх.№66-00-128/09.03.2022г.
на Агенция по вписванията, съответно и от разпоредбата на чл.13, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ.
Предвид въведеното с нормата на чл. 17 от параграф 1
от Регламента задължение на администратора на данни да изтрие същите при
наличие на някоя от визираните в б. „а“ до б. „е“ предпоставки, за
администратора на данни е съществувало безусловно задължение да извърши
проверка относно наличието или отсъствието на същите. Предвид липсата на
какъвто и да било анализ в тази насока и постановяване на процесния отказ на
основание несъотносимо към тези предпоставки, следва извод, че администратора
на данни е ограничил правото на субекта на данни да се ползва от предоставената
му с тази норма възможност, данните, по отношение на които субекта е оттеглил
своето съгласие, да бъдат заличени.
Изразеното в Писмо с изх.№66-00-128/09.03.2022г.
становище за наличие на задължение юридическото лице „Правен Щит Консултант“
ООД, като администратор на лични данни, да предприеме действия за заличаване на
личните данни на жалбоподателя, по-конкретно за прилагане към заявлението за
вписване/обявяване по партидата на дружеството на препис от дружествения
договор, в които личните данни на лицето да бъдат заличени, не се споделя от
съда. В тази връзка е нужно да се подчертае, че както по силата на разпоредби
от специалния закон – ЗТРРЮЛНЦ, така и в изпълнение на нормите на ЗЗЛД и Регламент
(ЕС) 2016/679, Агенцията по вписванията е администратор на лични данни по смисъла
на член 4, т.7 Регламент (ЕС) 2016/679, съгласно който „администратор“ означава
физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура,
която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването
на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от
правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните
критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза
или в правото на държава членка.
Отправеното изрично искане от субект на лични данни за
заличаването на същите, ведно и с изрично волеизявление по смисъла на член 7,
параграф 3 Регламент (ЕС) 2016/679, задължава съответния администратор да уважи
това искане, след като установи, че не са налице законови основания за
продължаване на обработването, каквито не се установява да са съществували към
момента на произнасянето на органа. В случая като не уважил искането ответникът
неоснователно е възпрепятствал упражняването на право на жалбоподателя,
предоставено му пряко по силата на член 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, респ.
администраторът е бил задължен да изтрие личните данни на заявителя без ненужно
забавяне.
За пълнота следва да се посочи, че според чл.115, т.3
от Търговския закон, дружественият договор на дружеството с ограничена
отговорност следва да съдържа името, съответно фирмата и единния
идентификационен код на съдружниците. Тъй като в случая и тримата съдружника на
„П. Щ. К.“ ООД са физически лица, те следва да бъдат индивидуализирани само с
имената си. Ето защо по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ личните данни,
подлежащи на обявяване, като законово изискуем реквизит на дружествения договор,
са имената на съдружниците. Същите се обработват на законово основание (чл.115,
т.3 от ТЗ) и не подлежат на заличаване в дружествения договор, за разлика от
всички други идентифициращи данни на жалбоподателя.
По изложените съображения съдът приема, че отказът на Агенцията
по вписванията - администратор на лични данни, да заличи публикуваните лични
данни на жалбоподателя, извън имената, противоречи на материалния закон, поради
което следва се отмени, а преписката да се изпрати на Агенцията по вписвания за
ново произнасяне в сроковете по член 12, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679,
съобразно указанията, съдържащи се в настоящото решение.
При този изход на спора основателна се явява заявената
от жалбоподателя претенция за заплащане на разноски по делото. Съобразно
разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноските направени в производството по адм. дело №237/2022г. по
описа на Административен съд Хасково, който са в размер на 510 лева. Към
посочените разноски следва да бъдат добавени и тези направени от жалбоподателя
по адм. дело № 6506/2022г. пред Върховен административен съд. На следващо място
с оглед представения пред настоящата инстанция договор за безплатна правна
помощ с дата 24.04.2023г., с правно основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за
адвокатурата в полза на адв. Т.Ц.Ц. на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да
бъде присъдено претендираното възнаграждение в размер на 1000 лева, което
съответства на размерите посочени за този вид дела в Наредба № 1 от 9.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая съдът намира,
че определените размери на адвокатското възнаграждение не са прекомерни, поради
което намира за неоснователно възражението на ответника в тази насока.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ обективирания в Писмо с изх.№66-00-128/09.03.2022г.
отказ да се упражни право на изтриване съгласно чл.17 от Регламент (ЕС)
2016/679, заявено от Ц.В.Ц. *** пред Агенцията по вписванията.
ИЗПРАЩА преписката по Заявление с вх.№66-00-128/11.02.2022г.,
подадено от Ц.В.Ц. *** до Агенцията по вписванията, за изтриване на лични
данни, съдържащи се в публикувания дружествен договор на „П. Щ. К.“ ООД в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към
Агенцията по вписванията, за ново произнасяне, в сроковете по член 12, параграф
3 Регламент (ЕС) 2016/679, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото
решение задължителни указания по прилагането на закона.
ОСЪЖДА Агенцията по вписванията да заплати на Ц.В.Ц. ***, ЕГН
**********, сумата в размер на 510.00 лева
(петстотин и десет лева), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Агенцията по вписванията да заплати на
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: