Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр.Варна, 12.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XХХІV състав, в публично съдебно заседание,
проведено на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Ивелина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1124 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В исковата молба управляващия ищцовото дружество „А.г.“ ЕООД Д.Ц. твърди, че на
11.05.2017г., около 17.20ч., на път гр. Бяла – гр. Попово, на кръстовището за
с. К., е настъпило пътнотранспортно произшествие, причинено от водача на лек
автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“,
рег. № РВ 6392 АР, който е предприел маневра завой наляво посока с. К., като не
е пропуснал Цветенов, управлявал собствения на
дружеството лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ГЛ 420 ЦДИ“, рег. № В 7373
ВС. За настъпилото пътнотранспортно произшествие участниците в същото уведомили
контролните органи, които съставили констативен протокол за ПТП с пострадало
лице № 12, в който като виновен за произшествието е посочен водачът на лек
автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“.
Твърди се, че към датата на произшествието за лек автомобил марка „Сузуки“ е била налична валидна застраховка „Гражданска
отговорност” оформена в полица застрахователна полица № BG/06/117000456030. За настъпилото
пътнотранспортно произшествие се сочи ответното дружество да е уведомено, като
на автомобила е извършен оглед от застрахователя и са установени следните щети
от инцидента: предна броня комплект, решетка предна броня средна, решетка
декоративна комплект, основа предна броня, преден капак, калник преден десен,
странично огледало дясно ел., челно стъкло, фар десен – ксенон, ел.блок фар
десен, дифузер радиатор десен, основа фар десен
комплект, основа преден калник десен, въздушна възглавница шофьор, въздушна
възглавница пътник, арматурно табло, гума предна дясна мишелин
275/50/20, фар ляв – ксенон, джанта лява предна дясна, кормилна щанга предна
дясна, носач преден десен, шенкел преден десен,
компресорно окачване, калп.тяло компр.,
букси компресор – 2 бр., ел.инсталация парктроник,
тръба за з.д.възгл., обтегач преден десен носач,
радиатор воден, радиатор климатик, тръба за масло
скоростна кутия, датчик въздушна възглавница, греда над радиатор, кутия
предпазители, дюза чистачки фар десен, тръба умивател
фар, каре предно дясно външно, подкалник ПВЦ преден
десен, клаксон, държачи воден радиатор – 2 бр., дифузьор радиатор ляв и греда вертикална пред радиатор.
Твърди се, че след огледа на автомобила, ответното дружество е изискало оферта
за стойността на ремонт. По повод това твърди, че е посетил представителството
на „Мерцедес“, от което получил оферта за стойността на ремонта, според която
същият възлиза в размер на 46 302.52 лева. Извън това твърди, че поради
сериозните щети по автомобила, е направил разходи за неговото репатриране със
специален автомобил „Пътна помощ“, за което е заплатил сума в размер на 530.40
лева. Излага, че на 07.07.2017г. ответното дружество
му е заплатило обезщетение в размер на 19 670.09 лева, в която сума е включена
и тази за репатриране на автомобила. Или изплатеното обезщетение за щетите
възлиза в размер на 19 229.69 лева. Тъй като тази сума е недостатъчно да покрие
щетите по автомобила сезира съда с искане за осъждане на ответното дружество да
му заплати сумата от 12 170.87 лева, представляваща частичен иск от общо 27
072.83 лева /съобразно допуснатото изменение на иска в о.с.з. на 14.05.2018г./,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди изразяващи се в
увреждане на предна броня комплект, решетка предна броня средна, решетка
декоративна комплект, основа предна броня, преден капак, калник преден десен,
странично огледало дясно ел., челно стъкло, фар десен – ксенон, ел.блок фар
десен, дифузер радиатор десен, основа фар десен
комплект, основа преден калник десен, въздушна възглавница шофьор, въздушна
възглавница пътник, арматурно табло, гума предна дясна мишелин
275/50/20, фар ляв – ксенон, джанта лява предна дясна, кормилна щанга предна
дясна, носач преден десен, шенкел преден десен,
компресорно окачване, калп.тяло компр.,
букси компресор – 2 бр., ел.инсталация парктроник,
тръба за з.д.възгл., обтегач преден десен носач,
радиатор воден, радиатор климатик, тръба за масло
скоростна кутия, датчик въздушна възглавница, греда над радиатор, кутия
предпазители, дюза чистачки фар десен, тръба умивател
фар, каре предно дясно външно, подкалник ПВЦ преден
десен, клаксон, държачи воден радиатор – 2 бр., дифузьор радиатор ляв и греда вертикална пред радиатор,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на обезщетението.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител,
поддържа претенцията и моли за нейното уважаване, ведно с присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната
страна „Д.з.” ЕАД, депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“, рег. №
РВ 6392 АР е бил застрахован със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, валидна за периода от 07.02.2017г. до 06.02.2018г. не оспорва и
че на 11.05.2017г. от ищеца е подадено искане за завеждане на претенция по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по която е образувана
преписка по щета, заведена под № 43080311700313. Оспорва пътнотранспортно
произшествие да е настъпило по описания от ищеца начин, като твърди вина за
произшествието да има и представляващия ищцовото
дружество, който е управлявал със скорост над разрешената, като не е изпълнил
задължението си при приближаване към кръстовище да се движи със скорост, която
да му позволи при необходимост да спре и да пропусне участниците в движението,
които била имали предимство. Счита, че обезщетението следва да бъде определено
съобразно методиката, утвърдена с Наредба № 24/08.03.2006 год. за
задължителното застраховане, тъй като ищецът в депозираното пред застрахователя
уведомление е избрал определяне размера на щетите по оценка на застрахователя.
Наред с това твърди, че ищецът не е представил доказателства за отремонтиране на автомобила в сервиз на марката. Ето защо и
счита, че изплатеното обезщетение в размер на 17 790.09 лева е съответно на
щетите по автомобила. В условията на евентуалност изразява доводи, че е налице
и характеристиките на „тотална щета” по см. на чл. 390, ал. 2 КЗ, в който
случай действителната стойност на автомобила следва да бъде намалена със
стойността на годните използваеми части. Моли за отхвърляне на претенцията за
сумата от 120 лева, като твърди, че това не са присъщи разходи за определяне на
действителната стойност на автомобил, която застрахователното обезщетение не
следа да надвишава. Твърди, че застрахователят дължи обезщетение по средни
пазарни цени, а не по цени на официалния сервиз, като няма данни увреденият
автомобил да е бил отремонтиран в такъв. С оглед изложеното
моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на сторените в хода на
производството разноски.
В съдебно заседание по същество
ответното дружество, чрез процесуалния си представител поддържа становище за
неоснователност на иска, като в депозираните писмени бележки поддържа, че
приложение при определяне на застрахователното обезщетение следва да намери
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС,
въведена с Наредба № 24 от 08.03.2006г. В евентуалност поддържа, че е налице
тотална щета, като от средната пазарна стойност на автомобила следва да бъде
приспадната сумата за запазени годни части.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното
на л. 5 от делото констативен протокол за ПТП с пострадало лице № 12 и схема на
ПТП, е видно че на 11.05.2017г., около 17.20ч., на кръстовището между ВП 51, на
километър 28+800м и път ІІІ-514, водачът на лек автомобил „С.В.“, с рег. № РВ
6392 АР, при маневра ляв завой, не пропуска насрещно движещия се лек автомобил
„Мерцедес“, рег. № В 7373 ВС, в резултат на което е допуснат настъпването на
пътнотранспортно произшествие. В протокола е посочено, че вследствие на
пътнотранспортно произшествие са настъпили щети по двата автомобила –
деформация по цялото купе на лек автомобил „С.В.“ и деформация в предна дясна
част на лек автомобил „Мерцедес“. На водача на лек автомобил „С.В.“ е съставен
акт за установяване на административно нарушение № 956261/11.05.2017г. Въз
основа на последния е издадено наказателно постановление №
17-0247-000443/15.08.2017г., отменено с решение по нахд
№ 394/2017г. на Районен съд – Бяла.
Приобщени към доказателствения
материал по делото са и схеми на участък от път ІІ-51 гр. Бяла – гр. Попово от
км 29 до км 30 – кръстовището с път ІІІ-514 за К.-Г.О.-В.Т. на км 29 +584 /л.
57-61/.
Видно от приложеното на л. 4 от делото
заверено от страната копие на свидетелство за регистрация част І, че лек
автомобил „Мерцедес“, рег. № В 7373 ВС е собственост на ищцовото
дружество „Агроброкер“ ЕООД.
С изготвения по делото проект за
доклад, обявен за окончателен в проведеното на 14.05.2018г. съдебно заседание,
между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване,
че между собственика на лек автомобил лек автомобил „С.В.“, с рег. № РВ 6392 АР
и ответното дружество е сключена застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, валидна за периода от 07.02.2017г. до 06.02.2018г., както и че
ищецът е подал пред застрахователя искане за завеждане на претенция по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по което е образувана
преписка по щета, заведена под № 43080311700313, по която е определено
обезщетение в размер на 19760.09 лева.
Видно от приложеното копие от
опис-протокол по щетата /л. 71-72/, експерт на ответното дружество е установил
увреждания по следните детайли на автомобила: предна броня комплект, решетка
предна броня средна, решетка декоративна комплект, основа предна броня, преден
капак, калник преден десен, странично огледало дясно ел., челно стъкло, фар
десен – ксенон, ел.блок фар десен, дифузер радиатор
десен, основа фар десен комплект, основа преден калник десен, въздушна
възглавница шофьор, въздушна възглавница пътник, арматурно табло, гума предна
дясна мишелин 275/50/20, фар ляв – ксенон, джанта
лява предна дясна, кормилна щанга предна дясна, носач преден десен, шенкел преден десен, компресорно окачване, калп.тяло компр., букси компресор
– 2 бр., ел.инсталация парктроник, тръба за з.д.възгл., обтегач преден десен носач, радиатор воден,
радиатор климатик, тръба за масло скоростна кутия,
датчик въздушна възглавница, греда над радиатор, кутия предпазители, дюза
чистачки фар десен, тръба умивател фар, каре предно
дясно външно, подкалник ПВЦ преден десен, клаксон, държачи воден радиатор – 2 бр., дифузьор
радиатор ляв, греда вертикална пред радиатор, амортисьор
преден десен. Определено е застрахователно обезщетение в размер на 19760.09
лева, в това число и разходи за пътна помощ в размер на 530.40 лева.
Приобщено към доказателствения
материал по делото е и удостоверение за техническа изправност на ППС от
10.05.2018г. /л. 141/, от което е видно, че лек автомобил „Мерцедес“ към
10.05.2018г. е технически изправен и е допуснато движението му по пътищата,
отворени за обществено ползване.
Съобразно приетото по делото
заключение на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа
експертиза /л. 132-139/, щетите по автомобила, установени от застрахователя, са
изцяло в неговата предна част с леко изместване в дясно, което категорично
свидетелства за удар насочен надлъжната ос на автомобила, респ. описаните в
исковата молба щети е възможно да са настъпили по степен и вид при челен
сблъсък на автомобила с препятствие на пътя. От извлечената от експерта
информация от сателитната система на кръстовището на територията на мястото на
произшествието, е установено че няма разположени значи за ограничаване на
скоростта, различна от максимално разрешената за движение по междуселищен път –
90 кв/ч. Единствените налични знаци са В24, налагащ
забрана за изпреварване преди кръстовището и В31 – отменящ забраната след
кръстовището. Средствата, необходим за отстраняване на щетите по автомобила по
пазарни цени за оригинални части и цена за нормочас
труд възлиза на 42971.78 лева. Стойността на уврежданията, определена средни
пазарни цени с резервни части от алтернативни производители възлиза в размер на
31400.56 лева. Средната пазарна стойност на автомобила е определена от експерта
на 35500 лева. Експертът сочи, че лекият автомобил „Мерцедес“, в състоянието, в
което е бил след пътнотранспортното произшествие, би се продал на стойност не
повече от 7500 лева, която цена пряко зависи от състоянието на двигателя и
скоростната кутия.
В съдебно заседание вещото лице
разяснява, че само по уврежданията на автомобила не би могло да каже с каква
скоростта се е движил лек автомобил „Мерцедес“. Наред с това сочи, че уврежданията
биха могли да са получат и с по-ниска скорост от 90 км/ч, в това число и със
скорост 50 км/ч.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
За
основателното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи по пътя на
пълното и главно доказване, наличието на валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило
застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент,
претърпени вреди и причинна връзка между вредите и застрахователното събитие.
В настоящия случай между страните е
прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване наличието на
валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” със
собственика на лек автомобил „С.В.“, с рег. № РВ 6392 АР, валидна към 11.05.2017г.
От събраните по делото писмени
доказателства /опис заключение, изготвено от представител на застрахователя/,
се установява, че към деня на огледа на застрахования автомобил са били налице
увреждания по предна броня комплект, решетка предна броня средна, решетка декоративна
комплект, основа предна броня, преден капак, калник преден десен, странично
огледало дясно ел., челно стъкло, фар десен – ксенон, ел.блок фар десен, дифузер радиатор десен, основа фар десен комплект, основа
преден калник десен, въздушна възглавница шофьор, въздушна възглавница пътник,
арматурно табло, гума предна дясна мишелин 275/50/20,
фар ляв – ксенон, джанта лява предна дясна, кормилна щанга предна дясна, носач
преден десен, шенкел преден десен, компресорно
окачване, калп.тяло компр.,
букси компресор – 2 бр., ел.инсталация парктроник,
тръба за з.д.възгл., обтегач преден десен носач,
радиатор воден, радиатор климатик, тръба за масло
скоростна кутия, датчик въздушна възглавница, греда над радиатор, кутия
предпазители, дюза чистачки фар десен, тръба умивател
фар, каре предно дясно външно, подкалник ПВЦ преден
десен, клаксон, държачи воден радиатор – 2 бр., дифузьор радиатор ляв, греда вертикална пред радиатор, амортисьор преден десен. От заключението по изслушаната съдебно-автотехническа експертиза се установи, че така
описаните от ищеца щети и установени от самия застраховател, отговарят да са
настъпили по посочения от представляващия дружеството начин – в резултат на
сблъсък между собствения на ищеца лек автомобил и застрахования такъв. При това
положение и при липса на проведено от ответното дружество насрещно доказване
вредите да са настъпили в период преди посочения, за съда не е налице
основание, да не приеме, че твърдяните от ищеца щети
са настъпили в резултат на предизвиканото от водача на лек автомобил марка „С.В.“,
с рег. № РВ 6392 АР пътнотранспортно произшествие, който е предприел маневра
ляв завой, при която не е пропуснал насрещно движещия се лек автомобил, в
резултат на което е настъпил сблъсък между двете превозни средства. При това
положение и за застрахователя се е породило задължение да изплати
застрахователно обезщетение за претърпените от събитието вреди.
В отговора на исковата молба
ответникът е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, твърдейки водачът на лек автомобил „Мерцедес“, рег. № В
7373 ВС е нарушил разпоредбите на ЗДвП движейки се с превишена и несъобразена
скорост. Доказателствената тежест за установяване съпричиняването е на ответника, който в настоящото
производство не успя, при условията на главно и пълно доказване, да установи
нарушение на ЗДвП от страна на водача на увредения автомобил. Нещо повече, в
случая вещото лице излага, че при движение с 50 км/ч /скорост значително
по-ниска от позволената такава от 90 км/ч в извън населени места/, установените
в настоящото производство увреждания биха настъпили. Ето защо и дължимото
застрахователно обезщетение не следва да бъде намалявано.
Следващият
спорен между страните въпрос е относно размера на дължимото обезщетение.
Първото
въведено от ответника възражение е, че застрахователното обезщетение следва да
бъде определено по методиката, утвърдена в Наредба № 24/08.03.2006 год. за
задължително застраховане, позовавайки се на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 52/08.07.2010 год. на ВКС
по т.д. № 652/2009 год., І т.о. Със същото решение ВКС се е произнесъл в кои случаи
се прилага Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на МПС въведена с чл.1 ал.3 от Наредба № 24/08.03.2006г. на Комисията
за финансов надзор. Съпоставяйки нормите на чл. 2 и чл. 4 от Методиката със
законово установеното правило, че обезщетението по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” обхваща действителната стойност на причинената вреда
/чл. 273, ал. 2, пр. 1 КЗ /отм./, сега чл. 386, ал. 2 КЗ/, чийто размер е
ограничен до застрахователната сума по договора /чл. 386, ал. 1 КЗ/, ВКС е
приел, че Методиката не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на
щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя,
на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. При съдебно
предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва
да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ. Последната разпоредбата предвижда, че
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване
на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната
(при пълна увреда) или възстановителната (при
частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество (чл. 400,
ал. 1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. При
изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност
/в този смисъл и решение № 209/30.01.2012 год. на ВКС по т.д. № 1069/2010 год.,
ІІ т.о., решение № 79/02.07.2009г. на
ВКС по т. д. № 156/2009г., I т. о., решение № 6/02.02.2011г.
на ВКС по т. д. № 293/2010г., I т. о. и др./. С оглед даденото разрешение съдът
не споделя възражението на ответника относно приложимост на методиката при
определяне на дължимото застрахователно обезщетение.
Следващата
група възражения на ответника дължимото застрахователно обезщетение е основано
на твърдения, че сумата за възстановяване на автомобила надхвърля стойността на
последния и е налице хипотезата на „тотална щета”. Съгласно нормата на чл. 390,
ал. 2 КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от
действителната му стойност. В настоящия случай, от заключението по съдебно–автотехническата експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установи, че
средната пазарна цена на автомобила възлиза в размер на 35 500 лева. При липса
на установеност какви части са влагани в ремонта на автомобила, съдът намира,
че следва да бъде съобразено заключението на вещото лице, според което
необходима стойност за възстановяване на щетите по автомобила при резервни
части от алтернативни производители възлиза в размер на 31 400.00 лева. Тази
стойност представляваща 88.45% от действителната стойност на автомобила, което
налага извода, че е налице хипотезата на тотална щета по смисъла на чл. 390,
ал. 2 КЗ.
Доколкото
обаче необходимите средства за възстановяване на автомобила не надвишават
определената в нормата на чл. 499, ал. 2 КЗ горна граница на обезщетението, а
именно действителната стойност, то следващото на ищеца застрахователно
обезщетение следва да бъде определено на 31 400.00 лева. Тук съдът намира за
необходимо да посочи, че не споделя доводите на процесуалния представител на
ответното дружество, развити в депозираните писмени бележки, че от тази
стойност следва да бъде приспадната цената, която ищецът би получил от
стойността на автомобила с уврежданията. Действително тази стойност би се явила
полза за страната и би могла да компенсира част от понесените вреди. В случая
обаче между страните липсва спор, че автомобилът е отремонтиран,
факта, който се установява и от заключението по съдебно-автотехническата
експертиза и представеното удостоверение за техническа изправност на
автомобила, при което не би могъл да реализира каквито и да е ползи, респ. да
се мисли за обогатяване на увреденото лице, предпочело за своя сметка да
възстанови автомобила.
По
изложените по-горе съображения, настоящият състав приема, че дължимото
застрахователно обезщетение възлиза в размер на 31 400 лева. След приспадане на
заплатеното от застрахователя обезщетение от 19 229.69 лева /без възстановената
сума за разходи за пътна помощ/, неплатеният остатък възлиза в размер на 12170.87
лева. При това положение и предявеният иск в рамките
на размера, предмет на настоящата произнасяне, е основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати на „А.г.“ ЕООД сторените пред настоящата инстанция
разноски за заплатени държавни такси в размер на 486.83 лева, 150 лева –
депозит за вещо лице и 1074 лева адвокатско възнаграждение. Или общо в полза на
ищцата следва да се присъди сумата от 1710.83 лева.
Водим от
горното съдът
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „А.г.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ЮПЗ, база „Механтранскомерс“ АД, сумата от 12170.87 лева /дванадесет хиляди сто и седемдесет лева и осемдесет и
седем стотинки/, частичен иск от
27072.32 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди, вследствие на виновно причинено от водача на лек автомобил
марка „Сузуки“, модел „Витара“,
рег. № РВ 6392 АР пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.05.2017г.,
около 17.20ч., на път ІІ-51 гр. Бяла – гр. Попово, кръстовището с път ІІІ-514
за К.-Г.О.-В.Т., и изразяващи се в необходимата стойност за възстановяване на щетите
по лек автомобил „Мерцедес“, модел „ГЛ 420 ЦДИ“, рег. № В 7373 ВС, дължимо по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество,
сключен със застрахователна полица № BG /06/117000456030, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска - 25.01.2018г. до
окончателно изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „А.г.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ЮПЗ, база „Механтранскомерс“ АД, сумата от 1710.83 лева /хиляда седемстотин и десет лева и осемдесет и три
стотинки/, представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: