РЕШЕНИЕ
№ 722
гр. Пловдив, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300502509 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение №1172 от 14.07.2021г. на ПРС, първи гр.с., постановено по
гр.д.№2590/2021г., с което се осъжда „МЕСАКА ПЛАСТ“ ЕООД, ЕИК ********* на
основание член 79, ал. 1 ЗЗД вр. с член 327, ал. 1 от ТЗ и на основание член 86, ал. 1 от ЗЗД
да заплати на „ВИАС“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 4680,64 лева главница,
представляваща сбор от вземания по ДФ № ********** от 8.03.2018 г. в размер на 492,83
лева с ДДС; по ДФ № ********** от 9.03.2018 г. в размер на 3000 лева с ДДС, ДФ №
********** от 4.06.2018 г. в размер на 1121,71 лева с ДДС и ДФ № ********** от 7.06.2018
г. в размер на 66,10 лева с ДДС.; както и сумата от 1 291,40 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от деня, следващ деня на получаване на фактурите и на
стоката до деня на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва за забава
върху сумата от 4 680,64 лева, считано от 11.02.2020 г. – датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане. С постановеният съдебен акт в полза на
„ВИАС“ ЕООД с ЕИК ********* е присъдена сумата от 2 118,50 лева, представляваща
разноски в исковото и обезпечителното производство.
Жалбоподателят „МЕСАКА ПЛАСТ“ ЕООД, ЕИК *********, чрез процесуалния
представител адв. С.Т. обжалва изцяло решението на първоинстанционния съд като
незаконосъобразно и необосновано. Навежда оплаквания, че ищцовото дружество не е
1
установило от събраните по делото доказателства по безспорен начин получаването на
вещите от страна на ответника, твърди че обстоятелството, че процесните фактури са
включени в дневниците по ДДС, не удостоверява получаването на стоката, нито
дължимостта на плащането по тях. Моли настоящата инстанция да отмени
първоинстанционния акт и постанови друг, с който да отхвърли предявените искове, като
неоснователни.
Въззиваемата страна ВИАС“ ЕООД с ЕИК *********, чрез процесуалния
представител адв. И.К. оспорва жалбата и наведените в нея твърдения, като неоснователни,
моли да се потвърди решението на първата инстанция като правилно и законосъобразно, по
съображения подробно изложени в отговора. Претендира присъждане на направени пред
въззивната инстанция разноски, съгласно представения списък.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва,
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да уважи предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че ищецът
е изпълнил валидно, точно и качествено задължението си по доставка на описаните във
фактурите стоки и материали, което обстоятелство се установява от издадените фактури,
носещи подписите на издател на фактурата и на получател на стоката. Доколкото липсва
противопоставяне по смисъла на член 301 от ТЗ, то съдът е приел, че търговецът е
потвърдил действията на лицата, подписали протоколите и фактурите. В подкрепа на този
извод, съдът е отчел и процесуалното поведение на ответника, който в отговора на исковата
молба не е оспорил писмените доказателства, представени от ищеца, нито е оспорил
обстоятелството, че е приел фактурите. При тези данни, първоинстанционният съд е приел,
че ответното дружество се явява неизправна страна по договора и като такава дължи
заплащане на уговорената цена, посочена в процесните фактури.
Недоволен от постановеният съдебен акт, жалбоподателят навежда оплаквания, че не
се установява по безспорен начин получаването на стоката, а обстоятелството, че
процесните фактури са включени в дневниците по ДДС, не удостоверява дължимостта на
плащането по тях.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните
функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи,
законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема
предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./
2
В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о.
ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата
инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради
което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция
доказателства.
Безспорно е по делото, че четири броя данъчни фактури, издадени от ищцовото
дружество съответно с номера № ********** от 8.03.2018 г. за сумата от 492,83 лева с
ДДС; № ********** от 9.03.2018 г. за сумата от 5 237,42 лева с ДДС, № ********** от
4.06.2018г. за сумата от 1121,71 лева с ДДС и № ********** от 7.06.2018 г. за сумата от
66,10 лева с ДД са получени от ответника и са предадени за осчетоводяване в
счетоводството му, както и че по същите е извършено частично плащане по банков път,
а за остатъкът по задължението по фактурите, през 2019г. има отправено от ответника до
ищеца писмено потвърждение на задължението.
Спорът са свежда до това дали стоката е предадена от продавача на купувача.
Установено е, че данъчните фактури получени от ответника, са двустранно
подписани като видно от съдържанието им, в тях са обективирани всички елементи на
договора за покупко-продажба – страни, предмет, количество, вид и цена на стоките.
Доколкото ответникът е търговец и липсват данни, веднага след узнаването последният да
се е противопоставил на извършените за негова сметка от трето лице действия, действащо
без да има представителна власт, то съгласно разпоредбата на чл.301 ТЗ, следва да се
приеме, че търговецът е потвърдил тези действия – в конкретния случай обективирани с
полагането на подпис върху процесните фактури и протоколи.
Установява се от заключението на вещото лице Б. В., което съдът кредитира като
обективно и безпристрастно изготвено, че процесните четири броя фактури са надлежно
осчетоводени и при ищеца и при ответника, като по същите ответника е ползвал право на
„данъчен кредит“. Процесните фактури са включени и в дневника за продажбите и справка
декларация по ЗДДС при ищеца и в дневника за покупките и справка декларация по ЗДДС
при ответника в данъчни периоди: м. март 2018г. и м. юни 2018г. При извършена от вещото
лице проверка в счетоводството и на двете дружества, в разплащателната сметка и на двете
дружества се установява частично плащане на сумата от 2 237.42лв по фактура №
********** от 9.03.2018 г. на обща стойност от 5 237,42 лева с включено
ДДС/02.08.2018г.. Вещото лице е изчислило и стойността на задълженията и на лихвата за
забава, считано от деня следващ деня на издаване на фактурите.
Съвкупната преценка на събраните доказателства обосновава извода, че ищцовото
дружество е изпълнило задължението си по доставка на описаните във фактурите стоки и
материали, а ответникът с подписване на фактурите е получил и стоката. Наведените от
ответника твърдения, че не е получил стоката, но е следвало да се осчетоводят фактурите,
защото това задължение произтичало по закон, се явяват несъстоятелни и не се подкрепят
3
от събраните по делото доказателства. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че
направените от първоинстанционният съд правни изводи кореспондират със събраните по
делото доказателства, по същество са правилни и законосъобразни, поради което
настоящият състав изцяло ги споделя. Не са събрани доказателства, ответното дружество да
е изпълнило задълженията за заплати остатъкът от задълженията си по процесните четири
броя фактури, поради което последното като неизправна страна дължи заплащането на
остатъка уговорената цена, ведно със съответната сума представляваща обезщетение за
забава за периода от деня, следващ деня на получаване на фактурите и на стоката, до деня
на подаване на исковата молба в съда, изчислена от вещото лице в размер на 1 291,40 лева.
Постановеният от първоинстанционният съд акт се явява правилен и законосъобразен, и
като такъв следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото, а именно неоснователността на въззивната жалба, на
въззиваемата страна се дължат направени пред настоящото производство разноски в размер
на 630.00лв, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар.
С оглед гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1172 от 14.07.2021г. на ПРС, първи гр.с.,
постановено по гр.д.№2590/2021г.,
ОСЪЖДА МЕСАКА ПЛАСТ“ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, район „Северен“ , ул.“Средец“ №84, ет.1, представлявано от
управителя Х. Й. П. да заплати на „ВИАС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Шумен, бул.“Ришки проход“ №68 а, представлявано от управителя В. И.
В. направени по делото разноски в размер на 630.00лв /шестстотин и тридесет лева/
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4