Р Е Ш Е Н И Е
№ 293
гр.Плевен, 03.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно
дело №213 по описа на Административен съд-Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.172, ал5 от Закон за движение по пътищата (ЗДП).
Образувано е по жалба от В.Н.Л. ***, с ЕГН **********, против
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-0938-000097/20.01.2020 год., с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2А,б.А от ЗДП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6
месеца.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед като издадена при липса на материалните предпоставки за
нейното налагане. Твърди, че регистрацията на собственото на жалбоподателя МПС
е прекратено поради факта, че МПС е било управлявано от водач, чието СУМПС е
обявено за изземване и било със статус-отнет/иззет, като такова основание за
прекратяване на регистрацията не е предвидено в чл.171, т.2А, б.”а” от ЗДП. Сочи, че не е ясно дали СУМПС е иззето или е обявено
за изземване. Тази неяснота съставлява според жалбоподателя отменително
заповедта основание, тъй като ограничава по недопустим начин правото на защита
на Л.. Още повече, че водачът е разполагал и понастоящем разполага със СУМПС от
категория В. В заключение моли съда да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв.Л. с надлежно пълномощно на л.79 от делото, който поддържа жалбата на
заявените в нея основания, по същество моли съда да я уважи, излага подробни
съображения по съществото на спора, претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът- Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, в
придружителното писмо, с което е изпратил административната преписка в съда,
претендира жалбата да се остави без последствия. В писмото е направено
възражение за прекомерност на платеното възнаграждение за един адвокат. В
съдебно заседание ответникът не се представлява и не взема становище по
съществото на спора.
Административният
съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и
възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е връчена на адресата си на
30.01.2020 год., а жалбата против нея е подадена на 13.02.2020 год. и е
заведена с вх.№ при органа 316000-6021. Следователно, тя е допустима като подадена в срок и от надлежна
страна-адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С Наказателно постановление № 18-0938-003456 от 18.07.2018
г. на Началник сектор към ОД на МВР – Плевен, Сектор "Пътна
полиция" - Плевен, на Н.В. Л. с
ЕГН ********** *** („Л.С.) №22, вх.Б, ет.3, ап.6, са наложени следните
административни наказания: за нарушение на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.
2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в
размер на 200 (двеста) лева; за нарушение на чл. 123, ал.
1, т. 3, б. "в" от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания – глоба в
размер на 50 (петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца; за нарушение на чл. 133, ал.
1 от ЗДвП и на основание чл. 181, т. 7
от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер
на 50 (петдесет) лева.
Н.В. Л. е
обжалвал горното НП пред Районен съд-Плевен, където е образувано приложеното
към настоящото дело анд №2783/2018 год..
С Решение № 76
от 7.02.2019 г., постановено по анд № 2783 по описа за 2018 г., Районен
съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 18-0938-003456
от 18.07.2018 г. на Началник сектор към ОД на МВР – Плевен, Сектор
"Пътна полиция" - Плевен, в частта в която на Л., за нарушение
на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.
2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в
размер на 200 (двеста)лева.
Със същото решение е изменено НП № 18-0938-003456 от
18.07.2018 г. на Началник сектор към ОД на МВР – Плевен, Сектор
"Пътна полиция" - Плевен, в частта в която на Л., за нарушение
на чл. 123, ал.
1, т. 3, б. "в" от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания – глоба в
размер на 50 (петдесет) лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като е намалено наказанието "лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца", на "лишаване от право да управлява МПС за
срок от два месеца. "
Със същото решение е потвърдено НП № 18-0938-003456 от
18.07.2018 г. на Началник сектор към ОД на МВР – Плевен, Сектор
"Пътна полиция" - Плевен, в частта в която на Л., за нарушение
на чл. 133, ал.
1 от ЗДвП и на основание чл. 181, т. 7
от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер
на 50 (петдесет) лева.
Решението е обжалвано по реда на инстанционния контрол
пред Административен съд-Плевен, който се е произнесъл с Решение
№398/15.07.2019 год. по канд №328/2019 год., с което е оставил в сила Решение №
76 от 7.02.2019 г., постановено по анд № 2783 по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен.
Видно от писмо рег.№316р-21761/9.07.2019 год. на
Началник сектор ПП при ОД на МВР- Плевен на л.27 от делото, Началникът на Второ РУ-Плевен е уведомен за
издаденото срещу Л. наказателно постановление, с което е постановено лишаване
от право да управлява МПС, както и за
решението на съда, като с оглед изпълнение на наказанието лишаване от права, е
изискано разпореждането на органа на Л. да бъде отнето СУМПС и контролен талон
и да бъдат изпратени в сектор ПП-Плевен за изтърпяване на наказанието. На
писмото е поставена резолюция от
11.07.2019 год. за изпълнение. Изпратено е и второ писмо със същото съдържание,
приложено на л.26 от делото, върху което също има поставена резолюция за
изпълнение.
Видно от приложената на л.25 от делото Докладна
записка рег.№3391р-195/8.01.2020 год.,
полицейски инспектор е извършил проверки на посочения в НП адрес, на
който Н. Л.
не е установен. Посочено е, че лицето е търсено на дати 3.09.2019год.,
16.09.2019 год., 1.10.2019 год., 3.10.2019 год., 9.10.2019 год., 16.10.2019
год., 18.11.2019 год. и 17.12.2019 год. На последната посочена дата на адреса е установена майката Н. Л., която е
заявила, че Н.Л. отсъства от адреса и същата не
е пожелала да получи призовка за сина си. В хода на проверката е осъществен
контакт с Н. Л. по телефон с цел неговото явяване и предаване на
СУМПС, но до датата на докладната записка същият не се е явил да предаде СУМПС.
Изпратено е до Второ РУ и трето писмо от 23.01.2020
год., приложено на л.24 от делото с искане да бъде отнето от Н. Л.
СУМПС. Върху писмото има поставена резолюция от 27.01.2020 год. за изпълнение.
На л.23 е приложена изготвена следваща Докладна
записка с рег.№3391р-2005/18.02.2020 год. Видно от същата, двама полицейски
инспектори са извършили проверка на адреса на Н. Л. на
29.01.2020 год., но контакт с лицето не
е установен, нито контакт с други живущи в жилището. Посочено е още, че на
30.01.2020 год., при връчване на Заповед за ПАМ на бащата В.Л., същият не е
пожелал да получи призовка за сина си с цел неговото явяване за отнемане на
СУМПС. На 13.02.2020 год. е извършена поредна проверка на адреса от двама ПИ.
При позвъняване входната врата е била отворена от Н. Л., който като
видял ПИ, отказал контакт с тях , като затворил и заключил входната врата на
апартамента.
На 20.01.2020 год. е констатирано друго извършено от Н. Л.
нарушение, за което е съставен приложеният на л.6 от делото АУАН серия GA №105239/20.01.2020 год. Видно от същия, на 20.01.2020
год. в 20:15 часа в гр.Плевен, на ул.”София”, до номер 2, с посока на движение
към ул „Георги Кочев”, като водач управлява лек автомобил „Пежо 405” с рег.№ *******, като при проверка не представя СУМПС, от направена
справка в АИС-АНД е установено, че същото е обявено за изземване със статус
„отнет-иззет”. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДП.
Видно е от приложената на л.12 от делото справка, че
лек автомобил „Пежо 405” с рег.№ ***** е
собственост на В.Н.Л..
Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №20-0938-000087/20.01.2020 год. от Началника на сектор ПП при ОД на
МВР-Плевен, с която спрямо В.Н.Л. е
приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А,б.А от ЗДП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. ПАМ е приложена затова, че на
20.01.2020 год. в 20:15 часа в гр.Плевен, на ул.”София”, до номер 2, с посока
на движение към ул „Георги Кочев”, като водач управлява лек автомобил „Пежо
405” с рег.№ *******, като при проверка не представя
СУМПС, от направена справка в АИС-АНД е установено, че същото е обявено за
изземване със статус „отнет-иззет”. Описано е в ЗППАМ, че е съставен АУАН GA
№105239/20.01.2020 год. Заповедта е връчена на Л. на 30.01.2020 год.
При проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав
на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая
това е Началникът на сектор ПП при ОД на МВР- Плевен, на когото са делегирани
правомощия, в т.ч. да прилага ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП, със Заповед № 316з-27/3.01.2018 год. на Директора на ОД на МВР-Плевен, приложена на
л.14-15 от делото.
Оспорената заповед е издадена и в предвидената от
закона писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл. 59 от
Административно процесуалния кодекс, включително фактически и правни основания
за издаването й. В същата освен позоваване на съставения акт за нарушение, се
съдържа подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на
ПАМ. Конкретните факти, изпълващи хипотезата на чл. 171, т.
2А, б. "а" от ЗДвП за прилагане на ПАМ, са установени
с акт за административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на
противното, а и следва да се има предвид, че описаната в акта фактическа
обстановка не се оспорва от жалбоподателя. Съставеният акт за нарушение и
останалите приложени по административната преписка доказателства съгласно чл. 171, ал.
1, изр. 1 АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. На
основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във вр.
с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал.
1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата,
при които е извършено, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като
са спазени и относимите разпоредби на чл. 40 - 43 от ЗАНН за
съставянето му. Не подлежат на преценка в настоящото производство по оспорване
на заповедта за прилагане на ПАМ отразените в АУАН констатации относно
извършеното нарушение, нито правната квалификация на същото. Пропуски и
нарушения в процедурата по съставяне на акта за нарушение, както и съставомерността на вмененото деяние могат да
се правят в производството пред РС при обжалване на издаденото въз основа на
АУАН наказателно постановление, не и в настоящото. Не подлежи на преценка от
съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН
административно нарушение, по арг. от чл. 179, ал.
1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. На
основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в
установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство,
обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал.
1 от ГПК във вр. с чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в
мотивите му. Описаните в акта за установяване на административното нарушение
фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно
управление на МПС без наличието на свидетелство за управление, което е обявено
за изземване и е със статус „отнет-иззет” в АИС-АНД, съставляват едновременно и
фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед.
В този смисъл, мярката по чл. 171, т. 2а от Закона за
движение по пътищата е принудителна административна мярка, която няма
санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината. Нормата на чл.171, т.2А
дори не изисква собственикът да е предоставил доброволно автомобила си на друго
лице, което го управлява и това е видно от граматическия анализ на нормата ,
съгласно която прекратява се
регистрацията на ППС на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – не е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс. Чрез тази принудителна
административна мярка се реализира диспозицията
на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за
прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на
приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да
осуети възможността на дееца да извърши противоправни деяния, респ. с
притежаваното от него МПС да бъдат извършени следващи нарушения, като тази
мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН).
Мярката е приложена спрямо жалбоподателя за минималния
предвиден в приложимата норма срок от шест месеца, поради което неизлагането на
мотиви относно продължителността на прилаганата мярка не съставлява нарушение.
При издаване на заповедта са спазени процесуалните
правила на закона. Спецификата на мерките по чл. 171, т.
2А от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1
от АПК на органа за предварително уведомяване на
заинтересованите лица за започване на административното производство. Това е
така, защото поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в
своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за
движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е задължително и
необходимо условие за прилагане на мярката. В случая неуведомяването на
жалбоподателя за започналото производство не влияе на съдържанието на акта, а и
самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременно издаване на
заповедта, за да се осъществи функцията, за която тя е предназначена. От друга
страна разпоредбата на чл. 172, ал.
5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалване
на заповедта за налагане на принудителна административна мярка.
При издаване на заповедта обаче, не са били налице
предвидените в закона материалноправни предпоставки за това. За да достигне до
този извод, съдът съобрази следното:
Принудителната
административна мярка е приложена на основание чл.171, т.2А, б.“а“ в
приложимата към датата на издаване на заповедта редакция - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.,
съгласно който текст се прекратява
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В процесния
случай се касае за управление на несобствено МПС от лице, което е лишено да
управлява МПС по административен ред, която е една от хипотезите на приложимата
норма на чл.171, т.2А, б.”а” от ЗДП.В оспорената заповед, след като са описани
подробно и изчерпателно обстоятелствата във връзка с извършеното от Н. Л. нарушение, е извършено препращане
и към съставения АУАН GA №105239/20.01.2020 год., който е вписан в
обстоятелствената част на заповедта за ПАМ, което е допустимо, по аргумент от Тълкувателно
решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК.
От своя страна със съставения АУАН GA
№105239/20.01.2020 год. на Н. Л. е вменено административно нарушение затова, че на
20.01.2020 год. в 20:15 часа в гр.Плевен, на ул.”София”, до номер 2, с посока
на движение към ул „Георги Кочев”, като водач управлява лек автомобил „Пежо
405” с рег.№ ******, като при проверка не
представя СУМПС, от направена справка в АИС-АНД е установено, че същото е
обявено за изземване със статус „отнет-иззет”. Деянието е квалифицирано като
нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДП и е описано при квалификацията на деянието в
АУАН, че лицето управлява МПС , след като е лишен от това право по съдебен или
административен ред.
А че лицето е лишено по административен ред от право
да управлява МПС се установява от цитираните по –горе в настоящото изложение Наказателно постановление № 18-0938-003456 от
18.07.2018 г. на Началник сектор към ОД на МВР – Плевен, Сектор
"Пътна полиция" - Плевен, с което на на Н. В. Л. за нарушение на чл. 123, ал.
1, т. 3, б. "в" от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания – глоба в
размер на 50 (петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца; Решение № 76 от 7.02.2019 г., постановено по анд № 2783 по
описа за 2018 г. на Районен съд
– Плевен , оставено в сила с Решение №398/15.07.2019 год. по канд №328/2019
год на Административен съд-Плевен, с което е изменено НП № 18-0938-003456 от
18.07.2018 г. на Началник сектор към ОД на МВР – Плевен, Сектор
"Пътна полиция" - Плевен, в частта в която на Л., за нарушение
на чл. 123, ал.
1, т. 3, б. "в" от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания – глоба в
размер на 50 (петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца, като е намалено
наказанието "лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца", на "лишаване от право да управлява МПС за срок от два
месеца. " Т.е. с окончателно съдебно решение е потвърдено
наложено административно наказание
„лишаване от право да се управлява МПС” за срок от два месеца по отношение на Н. Л..
Следва извод, че Н.Л. е лишен по административен ред от право да
управлява МПС- с административно наказание, наложено по административен ред с
влязло в сила НП, потвърдено от съда. Което е предвидено като основание в
разпоредбата на чл.171, т.2А, б.”а” от ЗДП за прилагане на ПАМ от вида на
процесната.
В конкретния случай обаче, конкретното наложено
наказание „лишаване от права” не е било изпълнено фактически, което е пречка да
се приложи мярката по чл.171, т.2А, б.”а” от ЗДП, поради следното:
Съгласно чл. 81, ал. 1 ЗАНН, наказателното постановление или решението на съда, с което е
постановено временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност, се изпълнява от органите, които признават това право и контролират
упражняването му. Редът за издаване и отнемане на СУМПС е регламентиран в Наредба №
I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (обн.,
ДВ бр. 97/15.10.2002 г.), в чиито чл. 20 е
предвидено, че отнемане на СУМПС се извършва въз основа на влезли в сила НП,
решения или присъди, с които е наложено наказание "лишаване от право да се
управлява МПС" или наложена принудителна административна мярка за временно
отнемане на СУМПС. Аналогично е предписанието на чл. 190 ЗДвП
, съгласно което след влизането в сила на НП, с което се налага наказание
на водач или собственик на МПС, препис от него се предоставя на съответното
структурно звено на МВР, където се водят на отчет водачът и МПС, а иззетите в
този случай свидетелства за управление се изпращат на съответната служба на МВР
за съхранение и отчет. Наказанието "лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство" тече от датата на изземването на свидетелството
за управление, по аргумент от чл.190, ал.2 от ЗДП. В случая процесното наказателно
постановление, вкл. в частта, с която е постановено лишаване от право да се
управлява МПС за срок от два месеца, е влязло в сила на 15.07.2019 год., когато
е влязло в сила решението на Административен съд по канд №328/2019 год. По
данните от докладните записки на полицията и от писмо на л.57 от делото, СУМПС
не е било реално , фактически иззето от Н.Л., то не е иззето от него и понастоящем. Поради което
и на 20.01.2020 год., когато му е съставен АУАН, че управлява МПС, след
като СУМПС му е било иззето по административен ред, то на тази дата Л.
практически не е бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред,
тъй като СУМПС не му е било иззето, по аргумент от чл.190, ал.2 от ЗДП.
Следователно, приложената конкретна ПАМ се явява
материално незаконосъобразна и следва да бъде отменена, тъй като към
момента на издаване на процесната
заповед за прилагане на ПАМ не са били налице кумулативно всички материално
правните предпоставки за това по чл. чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП.
При този изход на делото и направено своевременно
искане за присъждане на разноски следва ОД на МВР-Плевен да бъде осъдена да
заплати на В.Л. направените по делото разноски в размер на310 лева, от които 10
лева, платени за държавна такса за образуване на делото съобразно приложената
на л.5 квитанция и 300лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействия на л.79 от делото
и на основание чл.143 ал.1 от АПК и съобразно представен списък за разноски по
чл.80 от ГПК. Съдът преценява направеното от ответника възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение за неоснователно. Вярно
е, че разпоредбата на чл. 8, ал.1 от
Наредба №1/9.04.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
е изменена с Решение № 5419 на ВАС на РБ
–ДВ, бр. 45 от 2020 г. , в сила от
15.05.2020 г. , като съгласно изменената разпоредба, за защита по
административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1,
т. 4 и ал. 2, а правилото на чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата предвижда
при неоценяеми искове минимално възнаграждение в размер на 150 лева. В случая
обаче, възнаграждението е било договорено
преди изменението на Наредбата-на 12.03.2020 год., видно от пълномощното
и договора за правна помощ, към момента на договарянето е било дори под
установения минимален размер, предвиден в Наредбата, поради което размерът на
уговореното възнаграждение от 300 лева е справедлив и обоснован и съответства
на фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба на В.Н.Л.
***, с ЕГН **********, Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №20-0938-000097/20.01.2020 год. на Началник сектор ПП при ОД на
МВР-Плевен, с която спрямо Л. е
приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А,б.А от ЗДП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи Плевен да заплати в полза на В.Н.Л.
***, с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 310лева
(триста и десет лева).
Решението не подлежи на обжалване, на основание
чл.172, ал.5 от ЗДП.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/