Решение по дело №1728/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1800
Дата: 14 октомври 2019 г. (в сила от 22 ноември 2019 г.)
Съдия: Радостина Владимирова Данаилова
Дело: 20191100901728
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№……………

гр.София, 14.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в закрито заседание, в състав:

СЪДИЯ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Данаилова търговско дело № 1728 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ във вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 20190826163841 на М.П. ЕООД, ЕИК *******срещу Отказ 20190530104144-2/20.08.2019г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по заявление на дружеството по образец Б 7 с вх. № 20190530104144/30.05.2019 г. за обявяване на обстоятелствата относно действителните собственици на основание чл.63, ал.4 ЗМИП..

Доводите в жалбата са за незаконосъобразност  на постановения отказ, тъй като от него и предхождащите го указания не ставало ясно, какви са нередовностите на декларацията, като адресите били написани на оригиналния му език, за да могат да изпълнят предназначението си, а длъжностното лице не посочило кои данни не са изписани на български език. Представено е удостоверение за актуално състояние на дружеството – едноличен собственик на капитала, което съдържа необходимата информация, приложен е превод на български език, задължението за обявяване на действителните собственици  било административно и създавало допълнителна тежест, като представянето на нови документи изисквало законния представител, които не пребивавал  в България да пътува, като неясните указания допълнително го затруднявали.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и документите към жалбата и заявлението, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заявление по образец Б 7 с вх. № 20190530104144/30.05.2019 г. е поискано обявяване на обстоятелства относно действителния собственик на М.П. ЕООД, ЕИК *******на основание чл.63, ал.4 ЗМИП, като в заявлението в поле 550 са въведени данни за М.А.Б., в поле 550 а данни за лицето за контакт, в поле 537 „Юридическо лице чрез което пряко се упражнява контрол „ – данни за СЕЗИ САРЛ, дружество с ограничена отговорност,  и в поле 5371 данни за законния му представител М.А.Б.. Към заявлението са представени пълномощно, декларация за истинността на заявените обстоятелства от М.А.Б., който представлява и М.П. ЕООД, удостоверение за актуално състояние на дружеството с ограничена отговорност „Сигурност и идентификационни системи“, регистрирано във Франция с превод на български език, нотариално заверена декларация по чл.63, ал.4 ЗМИП от законния представител на М.П. ЕООД и нотариално заверено съгласие от лицето за контакт. Заявлението е подадено от И.Г., в качеството му на адвокат с изрично пълномощно, представено със заявлението.

С указания от 15.08.2019 г. длъжностното лице е дало възможност на заявителя да представи да представи декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, нотариално заверена декларация по чл.63, ал.4 ЗМИП, изписана на български и удостоверение за актуално състояние, установяващо съществуването на юридическото лице, чрез което пряко се упражнява контрол, като посочените документи се представят с превод на български език. Заявителят не е подавал документи в изпълнение на указанията, като с обжалваният отказ длъжностното лице е приело, че същите не са изпълнени, като е посочило, че удостоверението не е издадено към момента на подаване на декларацията или година по-рано и е се отнася до посоченото в поле- 537 дружество.

Обжалваният отказ е законосъобразен.

Съгласно чл.18 ЗТРРЮЛНЦ заявлението и приложенията към него се подават на български език, или на някой от официалните езици на Европейския съюз, в който случай се представя превод. Следователно заявлението и документите към него следва да са съставени или на български език, или ако са на чужд език – да се придружават от превод. В случая  заявлението и представената с него декларация по чл.63, ал.4 ЗМИП не са попълнени нито изцяло на български език, нито изцяло на чужд език, като част от данните са попълнени на различни езици и по различен начин в различните документи– така в заявлението има посочени адреси на чужд език, в декларацията също, като наименованието на чуждестранното юридическо лице, чрез което се упражнява контрол, е посочено нееднозначно на български и чужд език. В заявлението в поле 537 е посочено СЕЗИ САРЛ, както и на чужд език SESI SARL в представената декларация, раздел ІІ, б.А е посочено само  SESI SARL, дружество с ограничена отговорност, без посочване на българския вариант за произнасяне на наименованието. Същевременно е представено извлечение от регистъра на търговските дружества, актуално към 13.12.2017 г., относно дружеството с ограничена отговорност „Сигурност и идентификационни системи“ със съкратено наименование, посочено в удостоверението, а и в представения превод като SESI.

С оглед принципа на диспозитивното начало, които се прилага и в регистърното производство, на вписване/обявяване подлежат само заявените обстоятелства, като проверката относно съществуването им и спазването на особените изисквания се извършва по отношение на заявените обстоятелства от външна страна и въз основа на представените документи, като обстоятелствата се посочват на български език. Следователно заявителят е бил длъжен да представи заявление и декларация, изписани изцяло на български език, респективно документи, относно заявените обстоятелства на български език или с превод на български език, въз основа на които документи да се извърши преценка за съответствието и съществуването на заявените обстоятелства. Така посоченото в поле 537 на заявлението дружество като СЕЗИ САРЛ не е посочено в превода на документа относно правосубектност, който е представен за това дружество. Нещо повече в този документ пълното наименование на дружеството по никакъв начин не съответства на заявлението, като съдът намира, че макар и чуждото законодателство да допуска използването на съкратено наименование, то изискването на чл.63 ЗМИП за посочване на наименование на юридическото лице се отнася към пълното такова, което го идентифицира по несъмнен начин.

На заявителя са дадени указания да представи изписани на български или с превод на български език документи, както и удостоверение, което да отговоря на посоченото в заявлението и декларацията чуждестранно юридическо лице, които указания не са изпълнени, поради което и постановеният отказ е законосъобразен.

По изложените съображения жалбата следва да се остави без уважение, с оглед което съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20190826163841 на М.П. ЕООД, ЕИК *******срещу Отказ 20190530104144-2/20.08.2019г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по заявление на дружеството с образец Б 7 с вх. № 20190530104144/30.05.2019 г. за обявяване на обстоятелствата относно действителните собственици на основание чл.63, ал.4 ЗМИП.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му. Решението да се връчи на жалбоподателя.

 

 

СЪДИЯ: