№ 323
гр. Пловдив, 19.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Емилия Ат. Брусева
Членове:Радка Д. Чолакова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20225001000156 по описа за 2022 година
намери следното:
Производство по реда на чл. 248 от ГПК в резултат на постъпила
молба от О.С.Ю.С. ве и. АШ /АД/, чрез адвокат М.Д., за изменение на
постановеното решение №320 от 27.06.2022 г. по т.д. №156/2022 на
Апелативен съд П. в частта му за разноските, тъй като въззивният съд е
пропуснал да се произнесе по направеното възражение за прекомерност на
възнаграждението на адвоката на ответната страна.
Молителят посочва, че възражението за прекомерност е направено
своевременно и преди приключване на съдебното дирене, но същото не е
обсъдено в съдебния акт, като е уважена изцяло претенцията за разноски на
Б. ООД. Счита и, че пред първата инстанция е договорено възнаграждение в
размер на 3 150 лв., а за въззивната инстанция – по-голямо от този размер, без
да са приети нови доказателства и да е налице фактическа и правна сложност
в процеса. Моли да се преразгледат определените разноски съобразно
възражението за прекомерност.
Срещу молбата е постъпил отговор от ответната и страна Б. ООД, чрез
адвокат Й.Н., която я счита за неоснователна и моли да не се уважава, тъй
като не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като разгледа молбата, намира, че е подадена в определения
от закона срок, който е едномесечен срок от връчване на решението.
1
Подадена е от надлежна страна срещу подлежащо на изменение или
допълване постановено решение в частта му за разноските на основание
чл.248 от ГПК. Следователно подлежи на разглеждане по същество.
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в
частта му за сумата от 50 080 евро, с която е отхвърлен предявеният от
О.С.Ю.С. ве и. АШ /АД/ срещу Б. ООД осъдителен иск за сумата от 50 280
евро, дължима цена за доставени, но незаплатени стоки по споразумение от
30.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 28.04.2021 г. до
окончателното плащане. В частта му за разликата над 50 80 евро до 50 280
евро или за 200 евро е отменено, като Б. ООД следва да заплати тази сума,
ведно със законната лихва, считано от 28.04.2021 г. до окончателното
плащане. Присъдени са и разноски по съразмерност на страните.
Видно от мотивите на съдебния акт, не са изложени съображения по
възражение за прекомерност, направено от жалбоподателя.
Установява се от проведеното последно съдебно заседание по делото,
че адвокат Д. е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар
на ответната страна преди приключване на съдебното дирене. Т.е. налице е
възражение по смисъла на чл.78,ал.5 от ГПК в срок след представяне на
списък на разноските от ответната страна. Възражението не е разгледано. Ето
защо и при така установената фактическа обстановка, както и разпоредба на
чл.248 от ГПК, няма пречка същото да бъде разгледано в настоящото
производство.
Съгласно чл.78,ал.5 от ГПК, при положение, че заплатеното
адвокатско възнаграждение е прекомерно спрямо действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от ЗАдв. Условие за това е да има искане от ответната
страна, каквото в случая е налице. Ето защо, следва да се прецени дали
заплатеното адвокатско възнаграждение в полза на адвоката на ответника
може да се определи като прекомерно.
В случая е предявен осъдителен иск от чуждестранно юридическо
лице за сумата от 50 280 евро, дължима цена за доставени, но незаплатени
стоки по споразумение от 30.11.2020 г., ведно със законната лихва, който е
разгледан съгласно българското материално право в съответствие с
2
уговореното от страните и чл.93 от КМЧП.
Ответникът по делото Б. ООД е представил списъци по чл.80 от ГПК,
както пред първата инстанция, така и пред втората инстанция.
Съгласно първия списък, посочени са 186,48 лв. ДТ, 200 лв. за вещо
лице и 3 500 лв. адвокатско възнаграждение, което е уговорено и заплатено,
видно от приложения договор за правна помощ, или общо 3 886,48 лв.
Съгласно втория списък, посочени са 6 125 лв. платено адвокатско
възнаграждение, включващо 2 625 лв. за изготвяне на отговор и 3 500 лв. за
процесуално представителство, платени в брой, видно от приложения
договор за правна помощ.
Съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност
на делото, доколкото не се е налагало приложение на чуждо материално
право, съответно неговото изследване, вкл. и на приложимата чужда съдебна
практика. Не са събирани и доказателства пред въззивната инстанция.
Дължимото адвокатско възнаграждение по чл.7,ал.1,т.5 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща
чл.36 от ЗАдв., е 3 468,36 лв., а в случая са заплатени на това основание 3 500
лв. , както и 2 625 лв. за изготвяне на отговор на основание чл.9,ал.1 от
посочената наредба. Последната сума би следвало да бъде заплатена само за
отговор, без процесуално представителство, каквото е осъществено по
делото.
С оглед гореизложеното, следва да се уважи направеното
възражение, като се определи хонорар за въззивната инстанция в размер на
3 500 лв., какъвто е уговорени заплатен и пред първата инстанция. Или общо,
разноските за ответника са в размер на 7 386,46 лв. От тази сума съразмерно
отхвърлената част му се дължат 7 345,62 лв.
Ето защо, следва да се коригира осъдителния диспозитив за
разноските, съгласно който О.С.Ю.С. ве и. АШ /АД/ е осъден да заплати на
Б. ООД сумата 9 971,66 лв. направени разноски по съразмерност, като вместо
тази сума се следва сумата 7 345,62 лв.
С оглед гореизложеното, апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ постановеното решение №320 от 27.06.2022 г. по т.д.
№156/2022 на Апелативен съд П. в частта му за разноските, съгласно което
О.С.Ю.С. ве и. АШ /АД/ е осъден да заплати на Б. ООД сумата 9 971,66 лв.
направени разноски по съразмерност, като ПОСТАНОВЯВА, че вместо тази
сума следва да заплати сумата 7 345,62 лв. направени разноски по
съразмерност.
Определението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4