Съдебната фаза на наказателното производство е
образувана по Обвинителен акт на РП гр. Козлодуй, с който на В.Ц.М. с
ЕГН **********, роден на ***г., в гр. Оряхово, българин,
български гражданин, основно образование, неженен, безработен, осъждан, адрес:
с. Търнава, общ. Бяла Слатина, ул. „Генерал Владимир Заимов“ № 7, понастоящем в
Затвора, град Враца, е повдигнато обвинение за това, че в условията на продължавано престъпление за времето от
05.11.2017г. до 10.11.2017г., в гр. Козлодуй, ул. „София“ №24 е извършил
престъпление против собствеността
/кражба/ – три деяния, които осъществяват по отделно един и същ състав
на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, както
следва:
За времето от 05.11.2017 г. до
08.11.2017 г., в гр. Козлодуй, ул. „София“ №24 е отнел чужди движими вещи – 69
литра олио, марка „Добруджа“, разпределено в 23 бутилки от по 3 литра всяка, на
обща стойност 138.00 лв. /сто тридесет и осем лева/ от владението на Д.Н.Г. и
неговата съпруга Ц.Й.Г.,***, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да
ги присвои.
За времето от 22.00 часа на
09.11.2017 г. до 09.00 часа на 10.11.2017 г. в гр. Козлодуй, ул. „София“ №24 е отнел чужди движими вещи –
парична сума в размер на 170.00 лв. от
владението на Л.Д.К. ***, без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои.
За времето от 22.00 часа на
09.11.2017 г. до 09.00 часа на 10.11.2017 г. в гр. Козлодуй, ул. „София“ №24 е
отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 135 лв. от владението на Д.Н.Г.
и неговата съпруга Ц.Й.Г.,***, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно
да ги присвои, всичко на обща стойност 443.00лева, като деянията са извършени в условията на
опасен рецидив, след като е бил осъждан по НОХД № 475/2015 г., по описа на РС
Бяла Слатина за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ за срок не
по малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК, и
след като е бил осъждан два или повече пъти на „лишаване от свобода“ за
умишлени престъпления от общ характер, като изпълнението на наказанието по едно
от тях не е отложено по чл.66, а именно:
- по НОХД № 475/2015 г., по описа на РС Бяла Слатина, с което е осъден
на „лишаване от свобода“ за срок от 2
години при първоначален „строг“ режим;
- по НОХД № 31/2013 г. по описа на РС-Бяла Слатина, с което му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, изпълнението
което на основание чл.66 от НК е отложено
с изпитателен срок от 3 години, като не са изтекли пет години от изтърпяване
на наказанията по тези присъди,
Престъпление по чл.196 , ал.1 , т.1 във вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б. ‚а“
и б. “б“, вр. чл.26, ал.1 НК.
Прокуратурата в съдебно заседание поддържа
обвинението, така както е предявено.
По делото не е
предявен граждански иск.
Подсъдимият В.Ц.М. се признава за виновен. Дава съгласие делото
да бъде разгледано при съкратено съдебно следствие по реда на глава 27 при
условията на чл. 371, т.2 НПК. Признава изцяло фактите изложени в обвинителния
акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Служебният защитник на подсъдимият адвокат Д.Х. дава съгласие делото да бъде разгледано при съкратено
съдебно следствие по реда на глава 27 при условията на чл. 371, т.2 НПК, да не
бъде провеждан разпит на свидетелите и вещите лица, моли да се ползва
съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения събрани в до
съдебната фаза на процеса .
От
доказателствата по делото съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият В.Ц.М. с ЕГН ********** e роден на ***г. в гр. Оряхово,
българин, български гражданин, основно образование, неженен, безработен,
осъждан, адрес с. Търнава, общ. Бяла Слатина, ул.
„Генерал Владимир Заимов“ № 7.
В.Ц.М. до момента е осъждан за
извършени престъпления от общ характер общо пет пъти.
По НОХД №360/2012г. на РС Бяла
Слатина за извършено престъпление по
чл.195 , ал.1,т.3 вр. чл.194 , ал.1 , чл.55,ал.1,т.1 от НК му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца , като на основание
чл.66 , ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за 3 години.
Присъдата в сила от 21.09.2012.
По НОХД №31/2013. На РС Бяла Слатина
за извършено престъпление по чл.197т.3 , вр. чл.195,ал.1,т.3 и т.4 вр. чл.194 ,
ал.1 вр.чл.54 , ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода „ за
срок от осем месеца , като на основание чл.66,ал.1от НК изпълнението на наказанието
е отложено за 3 години. Присъдата е в сила от 01.02.2013г.
С определение на РС Б.Слатина по ЧНД
№67/2013г. наказанията по НОХД №360/12 и НОХД №31/13г. са групирани на
основание чл.25, ал.1 от НК като му е определено общо наказание от осем месеца
„лишаване от свобода“ , като изпълнението на наказанието е отложено на
основание чл.66,ал.1 от НК за срок от три години от влизане в сила на
определението. Определението е в сила от 27.03.2013г.
По НОХД №158/2015г. по описа на РС
Б.Слатина за извършено престъпление по чл.234в,ал.1 от НК му е наложено
наказание „Пробация“ за срок от девет месеца. Присъдата в сила от 21.04.2015г.
По НОХД №283/2015г. по описа на РС
Козлодуй за извършено престъпление по
чл.195,ал.1,т.4,т.5 и т.7 вр. чл.55,ал.1,т.1 от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от осем месеца , което да изтърпи ефективно при
строг режим. Присъдата в сила от 15.07.2015г.
По НОХД №475/2015г. по описа на РС
Б.Слатина за извършено престъпление по чл.195, ал.1,т.3, т.4 и т.7 от НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от две години , което да изтърпи ефективно. На основание чл.25
, ал.1 от НК му е определено общо наказание по НОХД №283/15г.РС Козлодуй и по НОХД№475/15г. РС Б.Слатина в размер на
две години „лишаване от свобода“ което да изтърпи ефективно. Присъдата и
определението в сила от 16.11.2015г.
Подсъдимия В.Ц.М.
е изтърпял последното си наказание на 10.02.2017г.
Въпреки наложените наказания В.Ц.М. не се поправил и превъзпитал , като
продължил престъпната си дейност.
Свидетелите Д.Н.Г. и Ц.Й.Г. са
съпрузи и живеят в гр. Козлодуй ,ул. „София“№24. Същите притежават земеделска
земя, която отдават под аренда и получават рента. За 2017г.взели във вид на
рента олио, марка „Добруджа“. Същото
било разпределено в 22 бр. бутилки от по
три литра общо 66 литра, като олиото
оставили на съхранение под стълбището в къщата в едно антре. В показаниета си Г.
сочи, че имал и една бутилка от миналата година от 3 литра, така, че общото
количество било 69 литра. За периода от
05.11. до 08.11.2017г. Генови установили, че олиото липсва. За случилото се
уведомили дъщеря си свидетелката Л.Д.К. ***, която пристигнала на 09.11.2017г.
при родителите си в гр. Козлодуй. Вечерта преди да си легне оставила дамската
си чанта в хола на жилището. На следващия ден установила, че от чантата и
липсва сумата от 170 лева, за
което подала жалба в полицията. След като се върнала при родителите си
установили, че от тефтерче, което било поставено на кухненски шкаф в кухнята
липсва сумата от 135 лева собственост на баща и
свидетеля Д.Н.Г.. При проверката
не установили входната врата да е взломявана, но сочат, че имало прозорец,
който бил отворен и най вероятно извършителя е влязъл от там.
При разследването е установено, че
извършител на кражбата на олиото и
парите е подсъдимия В.Ц.М.. След като отнел бутилките
с олио същият ги продал на свидетелите, както следва:
В началото на месец ноември подсъдимия М. се обадил по
телефона на брат си свидетеля Борислав Ц. Велиев от с. Рогозен и му
предложил олио за продажба по 2 лв.
литър. Същия ден Велиев посетил брат си в гр. Козлодуй и закупил 13 бутилки
олио по три литра всяка. В последствие Велиев ползвал една от бутилките олио, а
останалите 12 предал с протокол за доброволно предаване.
По същото време подсъдимия се обадил на свидетеля Силви Илиев Нинов от гр. Козлодуй и на
него предложил да му продаде олио. Нинов го посетил и закупил 10 бутилки с вместимост по три литра за сумата от 32
лева. Няколко от бутилките раздал на свои роднини, които ги използвали, една
бутилка дал на свой колега – свидетеля Кольо Лушков Михайлов от гр.
Козлодуй и при него останали пет броя
бутилки. С протокол за доброволно предаване Нинов предал 4 бр. бутилки олио
от по три литра, като на една от тях имало етикет „Добруджа“.
Разпитан в
качеството на свидетел Кольо Лушков Михайлов потвърждава , че закупил от
свидетеля Нинов една бутилка олио. С протокол за доброволно предаване Михайлов предал закупената бутилка.
Доброволно предадените 17 бр. бутилки с олио срещу разписка са
върнати на собственика.
По
производството е изготвена съдебно оценителна експертиза от която се установява,
че стойността на отнетото олио е в размер на 138 лева, като стойността на един
литър е два лева. По производството е
възстановено олио в размер на 17 бутилки по три литра общо 51 литра на стойност
102 лева. Невъзстановени са 6 бутилки по три литра – 18 литра на стойност 36
лева.
По производството В.Ц.М. е привлечен в качеството на обвиняем , като
същият в присъствието на служебен защитник се признава за виновен , съжалява за
случилото се и се възползва от правото си да не дава обяснения.
Същият е предал с протокол за доброволно
предаване сумата от 69 лева , като за
произхода в протокола собственоръчно е отразил ,че тези пари са му останали от
откраднатите. От отнетата сума от 305 лева невъзстановена е сумата от 236 лева.
От изложеното по горе се установява, че в
случая се касае за отнети чужди движими вещи от владението на собствениците им,
без съгласието им с намерение противозаконно да бъдат присвоени. Касае се за
две деяния осъществяващи един и същи състав на едно и също престъпление,
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка,
при еднородност на вината – продължавано престъпление.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Деецът
е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на вредните
последици, искал е и е допуснал тяхното настъпване.
Като квалифициращо обстоятелство следва да се
приеме , че кражбата е извършена при условията на опасен рецидив. Подсъдимия е осъждан - по НОХД № 475/2015 г., по описа на РС Бяла Слатина на „лишаване от свобода“ за срок от 2 години при
първоначален „строг“ режим;
- по НОХД № 31/2013 г. по описа на РС-Бяла
Слатина, с което му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, изпълнението което на
основание чл.66 от НК е отложено с
изпитателен срок от 3 години, като не са изтекли пет години от изтърпяване
на наказанията по тези присъди .
От
обективна и субективна страна В.Ц.М. е
осъществил състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1
във вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б „б“вр. чл.26, ал.1 НК.
Обвинението се подкрепя от Протоколи за доброволно предаване – л.11,
л.13, л.15, л.17, разписка за върнати вещи – л.22,
справка за съдимост – л.25-30, справка от затвора Враца за изтърпяно наказание
– л.31, характеристична справка – л.35, съдебно
оценителна експертиза – л.38-40,43-45,протоколи за разпит на свидетели –
л.46-49, протоколи за разпит на свидетели – л.51-52,54,55,56,58,59,60,61,62,
уведомително писмо за назначен защитник
– л.68, писмо за допуск до Затвора гр. Враца –
л.69, постановление за назначаване на защитник – л.70, постановление за
привличане на обвиняемо лице – л.71, протокол за разпит на обвиняемо лице –
л.72,73.
Подсъдимият В.Ц.М. е роден на ***
г. в гр.Оряхово , адрес ***, в момента се намира в Затвора гр. Враца с мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по НОХД №484/17г. по описа на РС Козлодуй,
българин, български гражданин, не женен,
с основно образование,
безработен, осъждан, ЕГН – **********.
Отегчаващи вината обстоятелства – лошите характеристични данни и предишните
осъждания на М. .
Причини за извършване на
престъплението – престъпно лекомислие и
трайно изградени престъпни навици.
Смекчаващи вината обстоятелства
критично отношение към извършеното и частично възстановяване на отнетото
имущество.
При индивидуализация на
наказателната му отговорност, като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита добросъвестното процесуално поведение, а като отегчаващи
обстоятелства – наличието на други предходни осъждания, които не са взети
предвид при квалификацията на деянието и недобрите характеристични данни.
Съдът в проведеното производство по реда на
глава 27 НПК, като прецени обществената опасност на деянието и на дееца и като
взе предвид императивните предписания на чл.373, ал.2, във вр. чл.371, т.2 НПК,
при условията на чл.58а, ал. НК наложи на подсъдимия В.Ц.М., ЕГН **********, съответното
наказание клонящо
към минимума на предвиденото за
престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК вр. чл.26,
ал.1 НК, а именно лишаване от
свобода в размер от ТРИ ГОДИНИ.
С така наложеното наказание съдът намира, че
целите на наказанието по отношение на подсъдимия В.Ц.М. могат да бъдат
постигнати.
На основание чл.58а, ал.1 НК съдът намали
наложеното наказание с 1/3, а именно – с ЕДНА ГОДИНА и определи окончателните наказание за извършеното престъпление в размер на по
ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът счита, че липсва основание за приложение
разпоредбата на чл.55 НК при определяне на наказанията на подсъдимия с оглед
наличието на значими отегчаващи обстоятелства. В случая се касае за
престъпления с висока степен на обществена опасност. Наред това липсват
изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Съдът намира в
съответствие с константната практика на ВКС, че в случая самопризнанието на
дееца, направено под формата на волеизявление по чл.371, т.2 НПК не следва да
се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при
индивидуализиране на санкцията; същото не е довело до съдействие за
своевременно и съществено разкриване на престъпното посегателство и неговия
извършител в хода на досъдебното производство; което разкриване е логично
следствие от ефективната дейност на компетентните органи /Тълкувателно решение
№1/06.04.2009 г. по тълк.д.№1/08 г. на ВКС, Решение №372/04.10.2011 г. по
н.д.№1881/2011 г. на ВКС, Решение №377/26.09.2011 г. по н.д.№1765/2011 г. на
ВКС/. Размерът на наказанието съдът определи по правилата на чл.54 НК на
многократно извършилия престъпления против собствеността и изтърпявал ефективно
наказание лишаване от свобода деец; като счете, че същият е достатъчен и
адекватен за реализиране на целите на индивидуалната и генералната превенция на
наказанието – поправяне на извършителя и възпитателно въздействие върху
останалите членове на обществото.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б “б“ З от ИНЗС
съдът определи първоначален СТРОГ
режим за изтърпяване на определеното наказание лишаване
от свобода на подсъдимия В.Ц.М., съгласно
чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС строг режим на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода се определя за умишлени престъпления, когато не са изтекли
повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от
свобода, което не е било отложено на основание чл.66 от НК, независимо от
реабилитацията. За законосъобразното определяне на режима на изтърпяване на
наложеното наказание е изяснено съдебното минало
на подсъдимия, и са приложени по
делото в цялост данните за всички влезли по отношение на същия осъдителни
присъди.
На
основание чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 НК съдът определи на подсъдимия В.Ц.М. едно общо наказание от ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, по настоящата Присъда и по Присъда № 3/29.01.2017г. по
НОХД № 484/2017г. на РС, гр. Козлодуй, с което му е наложено ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б “б“ от ЗИНЗС да
изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим.
Двете присъди се
отнасят до престъпления, извършени в условията на чл.23, ал.1 НК доколкото
подсъдимият в два отделни процеса е признат за виновен в извършването на две
престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях.
Съдът
като съобрази изложените от прокурора доводи, че в случая с
оглед предишните осъждания В.Ц.М. представлява личност със сравнително завишена
степен на обществена опасност увеличи определеното му общо най-тежко наказание
на основание чл.24 НК с три месеца лишаване от
свобода. При определяне на общо наказание при
съвкупност от престъпления евентуалното приложение на чл. 24 НК във всички
случаи следва да бъде обсъдено от съда. Тази възможност следва да се обоснове
или отхвърли на първо място с оглед конкретните
данни относно индивидуализиращите отговорността на осъдения обстоятелства и на
следващо място с
необходимостта за постигане целите на чл. 36 НК. Така определеният размер на увеличеното наказание не
излиза извън лимитираните от чл.24 НК граници, но той във всички случаи следва
да бъде съобразен с конкретните обстоятелства, индивидуализиращи отговорността
на осъдения. В тази връзка съдът отчете сравнително младата възраст
на осъдения, изразеното от него съжаление, оказаното от него съдействие за
разкриване на обективната истина и материалния му статус, все обстоятелства,
които не завишават, а занижават обществената му опасност като деец, поради това е увеличил общото най-тежко наказание с минимално допустимия в чл.24 НК
размер от три месеца лишаване от свобода, като е съобразил тези обстоятелства е определил
едно наказание, което е съобразено с целите
визирани в чл.36 НК и не се явява в противоречие с принципа,
залегнал в чл.35, ал.3 НК.
На
основание чл.57, ал.1, т.2, б „ б“ от ЗИНЗС определеното общо най тежко
наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, подсъдимия В.Ц.М. следва да
изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим.
На
основание чл.25, ал.2 НК приспадна от определеното
общо наказание лишаване от свобода изтърпяното ОТЧАСТИ до момента от подсъдимия В.Ц.М. наказание
лишаване от свобода по НОХД № 484/2017г. на РС, гр. Козлодуй.
На
основание чл. 189, ал.3 НК осъди подсъдимия да ЗАПЛАТИ
на държавата по сметка на Районен съд, гр.Козлодуй, направените по делото
разноски в размер на 59.00лева, както и
възнаграждение за назначения служебен защитник, не посочени в делото.
Водим от горните
съображения съдът е постановил присъдата си.
Да се публикува съгласно чл. 4, ал.2, т.2
ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: