№ 1137
гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Р.
при участието на секретаря В.Ч.
като разгледа докладваното от Д.Р. Гражданско дело № 20221110154561 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 198131/23.09.2022 г., с правно основание чл. 8, т. 1 и 2
ЗЗДН, подадена от А. Д. М. срещу К. Р. И., лице, от което молителят има дете, за налагане
на мерки за защита на молителя и на детето на страните – А. А. М. /конституирано като
страна по делото на основание чл. 9, ал. 2 ЗЗДН/, при твърдения за извършен от ответницата
спрямо молителя в присъствие на детето и спрямо детето акт на домашно насилие на
17.09.2022 г. в жилището, обитавано от ответницата, находящо се в гр. София, ул. „Пиърс О
Махони“, бл. 10Б, ет. 9, ап. 23, около 09,00 часа, изразяващ се в следното: на посочената
дата в 09,00 часа молителят, придружаван от трето лице, позвънил на телефона на
ответницата и я уведомил, че се намира пред блока, в който се намира обитаваното от нея
жилище, за да вземе детето на страните съгласно режима на лични отношения със същото.
Ответницата казала, че подготвя детето. Десетина минути покъсно същата позвънила на
телефона на молителя и му заявила, че детето не желае да бъде при него и няма да изпълни
режима на лични отношения. Молителят казал на ответницата да убеди и мотивира детето,
като я запитал дали тя няма родителски авторитет пред детето. Ответницата прекъснала
телефонния разговор. След като молителят и неговият придружител почакали известно
време, молителят позвънил на телефон 112 за съдействие. Тъй като след половин час никой
не пристигнал на място, молителят отново позвънил на телефон 112, за да се увери, че
сигналът му е регистриран. Уверили го, че всичко е наред. Впоследствие получил обаждане
от полицията за това, че на място ще пристигне полицейски патрул. Такъв пристигнал около
11,00 часа. Полицаите позвънили на ответницата и тя отворила входната врата на сградата
чрез домофон. Молителят се качил до апартамента на ответницата заедно с полицейските
служители. Същата отворила вратата и съобщила, че детето отказва да тръгне с молителя,
извикала детето от другата стая. То дошло в „дресиран вид“ и с усмивка заявило, че не
желае да отиде при тати, защото го е страх, погледнало за одобрение майка си в очите и се
прибрало. Ответницата не положила каквито и да било усилия да убеди детето, че трябва да
се среща с баща си. Ответницата насаждала у детето страхове и изолирала същото от
бащата, като последният от близо месец не можел да се чуе с детето по телефона. Молителят
1
предложил на ответницата и на полицаите майката да подготви и облече детето, да го обуе и
да го остави при тях пред вратата на апартамента, а тя да се прибере. Ответницата не
уважила предложението и не предложила алтернатива за осъществяване на личен контакт
между бащата и детето. Същата не е била добросъвестна и не е подготвила детето за
осъществяване на контакт с бащата и не е търсила съдействие за преодоляване на
нежеланието на детето. Държала се арогантно пред полицейските служители, когато я
попитали дали ще съдейства и да предложи начин за изпълнение на определението на съда,
викайки, че детето не иска, тя какво ще изпълнява. Казвала, че молителят е виновен, че
плашел детето с това, че ще го води на лекар. В съдебно заседание молителят не се явява и
не се представлява.
Ответникът в съдебно заседание оспорва молбата чрез упълномощен процесуален
представител.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на
домашно насилие и за защита на негов низходящ, поради което съгласно чл.8, т.1 и 2 ЗЗДН е
налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице. Молбата е
подадена срещу лице, от което молителят има дете и възходящ на пострадалото лице,
поради което същата е подадена срещу процесуално легитимирано да отговаря по нея лице
/чл. 3, т. 3 и т. 4 ЗЗДН/. Молителят твърди, че на 17.09.2022 г. ответницата е извършила
процесните актове на домашно насилие, молбата до съда е подадена на 23.09.2022 г. поради
което е спазен преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН. Твърди се извършено от ответницата
психическо насилие, което попада в хипотезата на чл. 2 ЗЗДН. Предвид горното молбата е
допустима.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото не се спори, че молителят и ответницата са родители на детето А.. Това
обстоятелство изрично се признава в становище от ответната страна, представено в първото
по делото открито съдебно заседание. По делото обаче липсва представена декларация по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, както и каквито и да било други доказателства и доказателствени искания
в подкрепа на молбата за защита.
Ето защо съдът намира, че по делото не се установяват твърдените актове на домашно
насилие, поради което молбата по чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН се явява изцяло неоснователна, и като
такава съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.
По разноските.
Претенция за присъждане на разноски има от ответната страна. С оглед изхода на делото
молителят следва да бъде осъден да заплати на ответницата сторените по делото разноски.
Такива се установяват в размер на 1 200,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат. Наред с това молителят следва да бъде осъден и да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. на
основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
2
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН с вх. № 198131/23.09.2022 г., депозирана от А.
Д. М., ЕГН **********, срещу К. Р. И., ЕГН **********, по повод твърдени актове на
домашно насилие от 17.09.2022 г. спрямо молителя и спрямо пострадалото дете А. А. М.,
ЕГН **********, като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН А. Д. М., ЕГН **********, да заплати на К. Р.
И., ЕГН **********, сумата в размер на 1200,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН А. Д. М., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3