Р
Е Ш Е Н И Е
№
877 15.06.2021г. гр.Бургас,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас IІІ
състав
На
петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:Чавдар
Д.
При
Секретаря: И.Л.,
като
разгледа докладваното от съдия Д. административно дело № 1084 по описа за 2021
година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ),
във вр. чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е на основание постъпила жалба от Т.В.Д. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес ***, депозирана чрез адв. Х., САК, със съдебен адрес ***, с която е
оспорил отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, постановен от
секретаря на Община Стамболийски, с адрес на ответника гр. Стамболийски, ул.
Г.С. Раковски №29, с Решение № 18/11.05.2021г. по реда на чл. 40, ал. 1 от
ЗДОИ, в което е обективиран отказа за предоставяне на поискан от лицето достъп
до обществена информация.
Жалбоподателят твърди, че поисканата
информация е служебна по смисъла на чл.11 ЗДОИ, а постановеният отказ е
незаконосъобразен като е нарушена разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗДОИ уреждаща приоритет на надделяващия
обществен интерес. Моли, обжалваният отказ да бъде отменен и кмета на община Стамболийски
да бъде задължен да предостави исканата информация. Процесуалният му
представител претендира присъждане на възнаграждение за оказана безплатна помощ
в размер на 500(петстотин)лева.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява лично и не изпраща
представител.
Ответникът
– Кмет на общ. Стамболийски, редовно уведомен, не се явява лично и не изпраща
представител. Подробни съображения за неоснователността на жалбата излага в становище,
вх. № 5720/31.05.2021г./31.05.2021г., ведно с изисканата от съда преписка по
реда на чл. 152, ал. 4 от АПК. Ответникът в становището
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен
съд Бургас, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното
от фактическа страна:
Административното
производство е образувано по изпратено по електронната поща заявление за достъп
до обществена информация от 10.05.2021г., с което е поискано в писмена форма по
електронна поща да бъде предоставена информация по зададените в заявлението
въпроси, а именно: 1. Сключвани ли са договори за абонаментно правно обслужване
с адвокати и адвокатски дружества от Кмета или общината през периода 2016 -
2020 г. ?; 2. Каква е била цената на месечния абонамент за посочения период -
месец по месец?; 3. Осъществявано ли е процесуално представителство за
посочения период по граждански и административни дела от адвокати и адвокатски
дружества, по които страна е бил Кметът на общината или общината и ако да - по
кои дела, пред кои съд, с какъв предмет и евентуално с какъв материален
интерес?; 4. В какъв размер са били разходите на общината за процесуално представителство
за делата по т. 3.
Административният
орган е отговорил с нарочно решение № 18/11.05.2020 г. на запитването като не е
предоставил достъп до нито една от точките по исканата информация. Вместо това
е отговорил с мотиви, че исканата информация макар да е обществена такава,
засяга лични данни на трети лица - а именно адвокатите, с които Общината и
Кметът са били в договорни отношения, като договорните отношения между двете
страни представляват служебна тайна по
смисъла на чл.9, ал.2 ЗДОИ. Наред с това е посочено, че за да бъде предоставена
исканата информация, като попадаща под действието на Регламент ЕС/2016/679 за
защита на физическите лица във връзка с обработването на личните данни, е
допустимо да бъде предоставена едва след получаване на изрично съгласие за
конкретната информация, която съставлява лични данни по смисъла на чл.4 от
Регламент ЕС/2016/679. Твърди се в същите мотиви, че Общината е изпращала писма
на външните адвокати, с които има сключени договори за периода 2016-2019г. за
предоставяне на тяхното изрично писмено съгласие за предоставяне на личните им
данни, като е получила отказ за предоставяне на информация, с което е бил
предоставен частичен отговор, ведно с решението за отказ да бъде предоставен
достъп до поисканата обществена информация, като решението било оспорено с
процесната жалба..
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По
редовността и допустимостта на жалбата:
Съдът
намира жалбата за редовна, съдържаща всички реквизити посочени в чл. 150 и чл.
151 от АПК.
Съдът
намира жалбата за подадена от надлежно процесуално легитимирана страна – заявител
на искането за достъп до обществена информация и адресат на обжалвания акт.
Насочена е срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред по чл.40, ал.1
от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Жалбата
е подадена в законоустановения срок. Видно е от приложеното по делото, че
решението е постановено на 11.05.2021г., а жалбата е входирана на 13.05.2021г.
в срок с вх. № 5088/13.05.2021г., поради което е процесуално допустима.
По
основателността на жалбата:
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.
На
първо място, съдът приема, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган.
Оспореното писмо, имащо характер на решение, обективиращо отказ по Заявление от
10.05.2021г. за достъп до обществена информация е постановено от секретаря на
Община Стамболийски, който е бил надлежно упълномощен от Кмета на общината,
който съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 2 от Закона за администрацията
(ЗА) е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Това обстоятелство се
установява от приложената по делото Заповед № 242/22.06.2017г., с която
секретарят на Община Стамболийски е бил определен за длъжностно лице, което да
отговаря за приемане и разглеждане на заявления по ЗДОИ, а и страните по делото
не спорят, че ответникът има качеството на задължен по смисъла на чл. 3, ал.1
от ЗДОИ правен субект. Спорът е досежно характера на исканата информация - е ли
тя обществена и ако да - налице ли е основанието за отказ по чл. 37, ал.1, т.2
от ЗДОИ, в т.ч. налице ли е изключението на §1, т.6 от същия закон. С оглед
изложеното оспорваният акт е издаден от компетентен орган.
На
второ място, оспорваният акт е издаден при формално спазване на изискванията за
форма (чл. 38 ЗДОИ във вр. чл. 59, ал. 2 АПК).
Предвид
изложеното се обосновава извод за отсъствие на отменителното основание по чл.
146, т. 2 АПК.
В
случая обаче оспорения административен акт е постановен при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалноправните разпоредби, съставляващи отменителни
основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
Както
бе споменато по-горе, страните по делото не спорят, че ответникът притежава
качеството на задължен по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ правен субект. Спорът е
досежно характера на исканата информация – дали тя е обществена и ако да, то от
кой вид е и съответно в случай, че е служебна такава, налице ли са основанията
за ограничаване достъпа й по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ и налице ли е основанието за
приложимостта на хипотезата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, при която посоченото
ограничение не се прилага, свързано с "надделяващ обществен интерес".
Законът за достъп до обществената
информация регламентира един от правните способи за упражняване на
конституционното право на достъп до информация. В чл.2, ал.1 ЗДОИ законодателят
е дал легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която
законът регламентира. Именно за тази информация законодателят е създал и
изричното задължение на задължените, по смисъла на чл. 3, ал.1 ЗДОИ, правни
субекти да я предоставят. Но ЗДОИ не е средство за получаване на всякаква
информация от държавните органи, тъй като в неговия чл.4, ал.1 се определя, че
този закон се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред
за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.
Обществените
отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в
ЗДОИ. Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са
подробно регламентирани в глава III на ЗДОИ. В чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е
установено изрично задължение на субектите по чл.3 да разгледат подадените до
тях заявление за достъп до търсената информация, като това задължение е
скрепено със срок - не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на
заявлението. Съгласно, ал. 2 на чл. 28 ЗДОИ в определения от закона срок
органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или
за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което
уведомяват писмено заявителя.
С
оглед разрешаването на административноправния спор, в случая на първо място
следва да се посочи, че ЗДОИ регламентира един от правните способи за
упражняване на конституционното право на достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 от
ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация,
достъпът до която законът регламентира. Именно за тази информация законодателят
е създал и изричното задължение на задължените, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от
ЗДОИ, правни субекти да я предоставят. Разбира се, ЗДОИ не е средство за
получаване на всякаква информация от държавните органи. Член 4, ал. 1 от ЗДОИ
определя, че законът се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден
специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В
настоящия случай, не се твърди и не се установява от данните по делото да е
налице друг специален ред за достъп до исканата информация, дерогиращ
приложимостта на нормите на ЗДОИ. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят
е дал легална дефиниция на понятието обществена информация. Така, съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ - Обществена информация по смисъла на този
закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република Б. и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. Следователно една информация е обществена,
когато са налице две визирани в правната норма кумулативни предпоставки - да е
свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да
си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона
субекти. Законодателят не е дал легално определение на понятието обществен
живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група
хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на
обществото, като група хора има характер на обществена информация. Но за да е
налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с
живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят
собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва
да е обвързана с правомощията и дейността на съответния публичен орган, защото
само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел. Съгласно
чл. 9 от ЗДОИ обществената информация, създавана и съхранявана от органите и
техните администрации се дели на официална и служебна, като чл. 11 от ЗДОИ
определя, че служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във
връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на
техните администрации. В случая поисканата информация е обществена и има
характер на служебна по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ.
В
случая, след запознаване със съдържанието на въпросите, посочени в заявлението
за достъп до обществена информация, съдът намира, че с тях не е искано
предоставяне на документи, съдържащи лични данни - имена, номера, адреси и
други индивидуализиращи белези по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС)
2016/679. Според същата дефиниция „лични данни" означава всяка информация,
свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде
идентифицирано („субект на данни"); физическо лице, което може да бъде
идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко,
по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за
местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци,
специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата,
умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това
физическо лице; В конкретният случай се иска информация за разходи за правно
обслужване, извършени от общината, без да се търси конкретика на страни и лица.
Предвид
изложеното, съдът намира, че в конкретния случай не е налице забраната на чл.
2, ал. 4 от ЗДОИ.
За
да произнесе оспорения по настоящото дело отказ административният орган е
намерил аргумент в обстоятелствата на чл. 37, ал.1, т.2 от ЗДОИ, касаещ липсата
на съгласие на адвокатите, намирали се през посочения период в договорни
отношения с Кмета на общината или самата община да се предостави информацията
на заявителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал.1, т.2
от ЗДОИ основание за отказ за предоставяне на обществена информация е налице,
когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено
съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на
надделяващ обществен интерес.
Става
ясно това, че дори да се приеме хипотетично наличието на такива обстоятелства,
то съгласно нормата на чл. 31, ал.4 от ЗДОИ, при отказ на засегнатото лице,
органът следва да предостави информацията в обем и по начин, който да не
разкрива информацията, която се отнася до третото лице, поради което в
конкретния случай формираният отказ е в противоречие и с условието за
надделяващ обществен интерес, предвидено в нормата на чл. 37, ал.1, т.2 от
ЗДОИ.
Анализът на последната норма налага извода,
че липсата на съгласие на засегнатото лице за предоставяне на информация не е
абсолютно и достатъчно основание за отказ да се предостави достъп до исканите
сведения, а зависи и от отсъствието на надделяващ обществен интерес. В случая с
оглед характера на исканата информация следва да се приеме, че независимо от твърдяния
и недоказан от ответника отказ на третите лица, исканата обществена информация
следва да бъде предоставена при наличието на надделяващ обществен интерес по
смисъла на §1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, тъй като чрез предоставянето на исканите
сведения ще се повиши прозрачността и отчетността на задължения субект –кмета,
както и на администрацията и другите
органи на Община Стамболийски. За пълнота на изложението следва да се посочи,
че съгласието на соченото като трето заинтересовано лице следва да се търси във
всяко отделно административно производство по ЗДОИ, а не да се презумира
хипотетрично от предоставен отпреди еднократен отговор, по повод на друго
искане по ЗДОИ, отправено от различно лице.
В
разглежданата хипотеза след като исканата информация е безспорно обществена и изцяло
служебна по смисъла на чл. 2, ал.1 и чл. 11 от ЗДОИ, несъгласието на сочените
за засегнати лица, (дори хипотетично да се приеме, че са такива), не е
достатъчно основание за постановения отказ.
На следващо място информацията е
обективирана в служебни документи, подписани от органи на община Стамболийски, за
които макар да се твърди че са секретни, тъй като представляват служебна тайна,
това твърдение остава недоказано по делото.
Разпоредбата
на §1, т.6 ЗДОИ установява оборима презумпция.
Презумпцията за съществуването на такъв надделяващ обществен интерес
означава предварително приемане на нещо за вярно до доказване на обратното. По
тази причина позоваващият се на този текст не е длъжен да доказва
съществуването на надделяващ обществен интерес. Онзи, който твърди обратното, е
длъжен да го докаже, което в случая не е направено. Този извод следва и от
разпоредбата на §1, т.5, б."б" и б."в" от ДР на ЗДОИ, която
въвежда презумпция на наличие на обществен интерес, когато сведенията и данните
са свързани с улесняване на прозрачността и отчетността на задължените субекти
относно взиманите от тях решения, както и гарантира законосъобразното и
целесъобразно изпълнение на законовите задължения на субектите по чл. 3 от
ЗДОИ. В конкретния случай ответният орган не е изложил никакви мотиви и без
аргументи и съображения е подминал въпроса за наличието на надделяващ обществен
интерес и така е действал неправилно.
Поради всичко изложено настоящият съдебен
състав приема, че отказът на административния орган да предостави исканата
информация на посоченото в решението основание е незаконосъобразен и следва да
бъде отменен.
Предвид
гореизложеното, процесната жалбата се явява основателна и трябва да се уважи
със следващата от това отмяна на решение № 18 от 11.05.2021г. на секретаря на
Община Стамболийски и връщане на преписката на ответника за изпълнение на
дадените указания.
При
този изход на спора искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
е основателно. Неоснователен обаче се явява поисканият размер от 500,00 лева,
тъй като практически правната помощ се е изразила единствено в изготвяне на
жалба, но не и в процесуално участие на адвоката в развилото се производство,
поради което присъдената сума следва да бъде в размер от 300,00 лева, ведно с
10,00 лева платена държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал.2 АПК Административен съд Бургас, IІІ-ти състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 18 от 11.05.2021г.,
издадено от Секретаря на Община Стамболийски, с което е отказан достъп до
обществена информация на Т.В.Д. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***.
ВРЪЩА преписката на административния орган,
на когото указва да предостави достъп до заявената обществена информация при спазване
ограниченията на Закона за защита на личните данни.
ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок за предоставяне на
достъп до обществената информация, считано от получаване обратно на преписката.
ОСЪЖДА Община Стамболийски да заплати на Т.В.Д.
с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, съдебно-деловодни разноски в
общ размер на 10 лева.
ОСЪЖДА
Община Стамболийски да заплати на С.М.М.Х. с ЕГН ********** адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: